Бракът не е договор между физически лица за сексуално удоволствие, а обет между мъж и жена

rafaelo

На сватбата на Купидон и Психея (1517) от Рафаело и работилницата му, Вила Фарнесина

xvmd433523e-4eb7-11e7-92a8-9c5efd70ddb0Британски философ и интелектуалец с богато творчество, Роджър Скрутън чертае с всяка следваща своя книга контурите на автентичното консервативно мислене. Да бъдеш консерватор не означава да се затвориш в една приключила златна епоха, а да откажеш да пожертваш всекидневния живот заради миражите на прогреса. Ислямизъм, популизъм, либерализъм: в интервю за “Фигаро” Роджър Скрутън прави преглед на предизвикателствата, с които се сблъсква Западът. Противно на стереотипите за намръщения консерватор, той ни дава радостен урок за живота.

– Преди няколко месеца се очакваше триумф на Тереза Мей. Как си обяснявате относителното поражение на торите на парламентарните избори? Не са ли вече консервативни англичаните?

– По мое мнение, Тереза Мей не успя да се възползва от ситуацията, която наследи: тя беше първият министър по подразбиране, без никога да е била избирана; липсва й харизма и направи непоследователна кампания. Резултатът беше реплика на вота за Брекзит – избор на консерватизма, без убеждението на целия електорат. Не знам дали англичаните са консерватори, но трябва да се признае, че шотландците не са и техният вот винаги е решаващ накрая. Това, което е донякъде изненадващо, е, че Джереми Корбин, въпреки ужасния си характер на постмодерен левичар, успя да получи такава част от гласовете. Както във Франция, всичко у нас, включително и политиката, е нестабилно и мимолетно.

– Еманюел Макрон смята, че новото разцепление е между “консерватори” и “прогресисти”. Това разделение изглежда ли ви по-подходящо, отколкото между дясно и ляво?

– Проблемът в политиката е, че тя често е двоична. Прогресът срещу съжалението, бъдещето срещу миналото, отворените срещу затворените: често онези, които дефинират противопоставянето, искат да спечелят от него. Това са клишета. Аз съм за прогрес в науката, традиция в изкуството, приемственост в морала и да се прави само необходимото в политиката. В положение на мир и на относително охолство, мисля, че политиката трябва да остане на мястото си. За мен това означава консерватизмът.

Що се отнася до прогреса, това е лозунг. Той беше използван от якобинците, от фашистите и комунистите, които гледаха на себе си като на инструмент на бъдещето. Бъдещето е извинение за много престъпления. Това е идол, който изисква да му се принесат в жертва хората в настоящето. Миналото не е извинение за престъпленията в настоящето. Миналото е  приключило, то не изисква никакво жертвоприношение. Миналото е много по-безобидно от бъдещето. Прогресът оправдава всичко, докато традицията не изисква никакво оправдание. От рационална гледна точка, идеализирането на бъдещето е изключително опасно.

– Често обвиняват консерватора, че е намръщен, затворен в себе си, тъжен и носталгичен. Може ли да бъде радостен консерваторът?

– Абсолютно. За мен консерватизмът е философията на любовта! Любовта към това, което съществува, към това, което имаме и сме наследили. Когато  обичаш истински, приемаш несъвършенствата на любимия обект. Това приемане на обикновения живот, което е в основата на консерватизма, може да бъде радостно. Погледнете Честъртън, той е пример за консервативен бонвиван: творчеството му е изпълнено с нежен присмех над човечеството и глупостта.

Като интелектуалец прекарах живота си в общуване с хора от левицата, защото бях длъжен. Това са най-тъжните хора на света! Те се мразят един друг, имат врагове навсякъде, отказват диалог и са обзети от злопаметност. Какво радостно има в марксизма? Каква радост има в писанията на Ленин? Малко при Маркс, но под формата на сарказъм…

– Изглежда, че радостта е характерна за британския консерватизъм. В антимодерността във Франция има нещо болезнено и трагично…

– Много е трудно да достигнеш френския консерватизъм: той сякаш е заровен в литературата и изкуството, но не е напълно явен. В “Пътешествие до края на нощта” на Селин основните чувства са консервативни, но действието е напълно мрачно и отрицателно. Същото е при Балзак, където изобразяването на социалния ред е консервативно, но отново е мрачно. Мисля, че има някаква тъга, породена от Революцията, която никога не е изчезнала. Като траур по изгубената битка, носталгия.

– Да, впрочем консерватизмът има толкова лоша политическа репутация, че никой не смее да се позовава на него. Същото ли е и във Великобритания?

– Във Великобритания само 10 процента от университетските преподаватели гласуват за Консервативната партия и почти всички бяха против Брекзит. Всички те принадлежат към космополитния слой в обществото и се обявяват срещу буржоазния живот. От Джон Стюарт Мил, който казваше, че “консерваторите формират глупавата партия”, те идентифицират консерватизма с изостаналостта и глупостта. За нас, консерваторите, подобен род забележка е глупава. Освен това, като цяло, консерваторът не може да отдели политиката от някаква форма на глупост.

– Защо е този срам да се наречеш консерватор?

– Защото консерватизмът трудно се оправдава. Това  казваше Бърк за предразсъдъка или Паскал за основанията на сърцето: има основания, които либералната рационалност не познава, те са основания, заровени в човешките практики. Традиции, които са плод на социалните взаимодействия. Много е лесно да се оправдаят либералните идеи: те не предлагат нищо друго, освен да освободят човека, да вървят напред, да се борят с несправедливостта. Могат да се открият купища основателни причини да бъдеш ляв. Но истинската причина, дълбоката причина на обществото, убягва на този род разсъждение.

Да вземем въпроса за брака. Ако се запитаме за причината за традиционния брак между мъж и жена за цял живот, е трудно да се намери причина. Както  е много трудно да се дадат обективни причини за съпротивата срещу гей брака. Защо да нямат право? Дълбоката причина, която се крие зад идеята за традиционния брак, никога не е била известна на хората, които са я практикували. Същото е и с кръвосмешението. Това беше табу, причината за което хората не знаеха, скрита в дълбините на човешката природа. Бракът не е ексклузивен договор между физически лица за сексуално удоволствие, а обет между двама души да се издигнат над договора, да оставят споразумението настрана и да се посветят напълно на нещо, което все още не съществува, потомството. Това не е договор за наслаждение, а себеотрицание. Либералната рационалност приема само явното, докато консерваторът влага вярата си в онова, което не е изразено явно.

– Могат ли все още да се отстояват неясни основания в един либерален свят?

– Традицията съществува, но тя не получава политическо доверие. И все пак е невъзможно една политика да се основава само на разума. В противен случай това е 1789-а или 1917 г. В един момент трябва да се уважава онова, което хората са, тяхното минало. В противен случай, те са измъчвани. Днес чистата лява съвест измъчва бедните хора, обвинявайки ги, че са расисти и ксенофоби, защото искат да са си у дома. Това презрение към човешката природа струваше на лейбъристите властта и на космополитите – Брекзита.

– Много модерен е изразът “популизъм”, опозорителна дума, предназначена да дискредитира всяка критика на либералната глобализация. Консерватизмът форма на популизъм ли е?

– Популизмът е дума, използвана от левицата, за да обозначи народа, когато той не я слуша. Когато народът поеме в друга посока, различна от онази, очертана от левите интелектуалци, те си правят извода, че той е бил манипулиран от демагози.

– Но демагозите съществуват. В популизма има “антиелитизъм”, който изглежда несъвместим с консервативната мисъл…

– Действително има истинско популистко изкушение в това да кажеш: народът винаги има право срещу интелектуалците. Но в живота понякога интелектуалците имат право и народът греши. Тълпата винаги греши. Какво е политиката? Опитът да се раздели народа от тълпата, за да бъде глас, организиран около национална идея. Мисля, че популизмът не е нищо друго, освен експлоатация на консервативните чувства на тълпата. В Тръмп и Льо Пен няма нищо консервативно, но те вземат консервативните стремежи на хората, без да ги превърнат проект. Ние, консерваторите, не трябва да бъдем демагози. Но знаем, че чувствата на народа са важни, особено онези, които не са изразени и обмислени, но които произлизат от конкретния опит на членовете на едно тяло, местните общини, обществото, от живот, който изисква жертви.

– Бенджамин Дизраели теоретизира торизма на “една нация” и пледира за отговорност на елитите спрямо масите. Това ли е ролята на консерватизма?

– Това, което Дизраели и неговото движение искаха да направят, бе да използват политиката и културата, за да наложат ограничения на икономическата спекула. Той беше против големите ръководители на фабрики, експлоататорите. Искаше да им припомни дълбокото социално единство на страната, което те бяха на път да разрушат, създавайки две нации, тази на бедните и тази на богатите. С глобализацията ние се върнахме към ситуацията на две общества: едното космополитно, което се възползва от облагите на трансграничността, а другото на обикновения живот в страната. Дори е още по-лошо: през ХIХ век буржоазията извличаше полза от бедните, но бедни, с които тя бе свързана, които срещаше на стълбите или в църквата. Днес либералната класа вече няма нищо общо с онези, които експлоатира: тя не ги вижда.

Това, което искаше Дизраели, беше единство на нацията, не само около правото на собственост, но и около дълга на собствениците, на онези, които успяват, спрямо най-онеправданите, както в едно семейство. Това е голямата задача на десницата: да помири дълбоко тези две класи. Не трябва да се задоволяваме с изливането на обиди към либералния елит или с поддържането със субсидии на онези, които са в неравностойно положение. Трябва да започне разговор.

– Много мислители, като Кристофър Лаш или Жан-Клод Мишеа, показаха фундаменталната несъвместимост между либерализма и консерватизма. Какво мислите?

– Това е фундаментален въпрос: как да се контролира пазара, за да не разруши онова, към което сме привързани? Трябва да признаем, че пазарът е необходим: никога не е било намерено друго средство, за да се координира икономическия живот в едно голямо общество. Това бе доказано теоретично от австрийската школа и практически от СССР. Потокът на информацията, която изисква икономическия обмен, функционира единствено чрез пазара. Но има граници, неща, които не могат да се спазаряват, прекомерни печалби, които не могат да се понасят. Как да засилим тези граници? В миналото се признаваше, че някои неща не могат да се купуват: любовта, майчинството, честта, семейството, всичко, което произтича от интимните човешки взаимоотношения. Казват, че проституцията е най-старата професия в света: но нейната забрана е още по-стара; във всеки случай, ако тя е била толерирана, тя е била също и маргинализирана.

– Сблъсквайки се с възхода на джихадистката заплаха, трябва ли консерватизмът да “консервира” онова, с което се бореше, а именно хедонистичното и либертарианско наследство на Май 68-а?

– Аз мразя сатиричната преса и поп музиката. Децата ми харесват поп музика. Но за ислямистите това не  е лош вкус, а престъпление. Те не нападат нашите концертни зали в името на Бетовен, а в името на Аллах, защото мразят самата музика. Чувстват се обидени от гледката на хора, които се забавляват, които приемат света. В крайната си форма тяхната религия е отхвърляне на света. Аз ценя повече цивилизация, която позволява на лошия вкус да съществува. Има йерархия на ценностите и свободата е над красотата.

– Но никой няма желание да умре за либерализма…

– Вярно е. Но рядко се умира заради някакъв “изъм”. Единственото нещо, което комунизмът създаде, са мъчениците за един “изъм”. Като цяло се умира за свободата. Но не свободата като абстракция, а свободата на родината, на пресата, на мисълта. Конкретният опит на една общност, който трябва да се защитава. Забравили сме основното чувство на общото благоприличие: да умрем за онова, към което сме привързани.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни