Декларацията от Рим и пропуснатият шанс

7373828

author-dimitar-milchev-1На 25 март в италианската столица Рим държавните глави на страните-членки на ЕС отбелязаха шейсетгодишнината от подписването на Римските договори през 1957 г., с които се полагат основите на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия. Това събиране трябваше да изиграе ролята на „подновяване на обетите“ и преосмисляне на грешките между оставащите 27 държави, след като през юни 2016 г. Европейският съюз бе разтърсен от решението на Великобритания да напусне съюза, а мигрантската криза активизира евроскептичните партии и движения.

Непосредствените събития, предхождащи, а и последващи срещата в Рим, са още по-важни. Изборите в Холандия от този месец дадоха второ място на крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, затвърждавайки провала на управляващите европейски елити да овладеят кризите и да защитят националните си държави. Програмният текст на Юнкер за развитие на ЕС на различни скорости хвърли в смут източноевропейските страни-членки, страхуващи се, че ще бъдат изоставени от центъра в Брюксел. Само преди няколко дни нов атентат разтърси Лондон, оставяйки четирима души убити и десетки ранени, и то точно година след атентатите в Брюксел. Предстоящите избори във Франция, където Националният фронт на Марин Льо Пен продължава да набира скорост, застрашават да хвърлят ЕС на бунището на историята, ако Льо Пен поеме кормилото в Париж. Все по-малко вероятно изглежда и фрау Меркел да запази канцлерската си позиция през есента, особено след като начело на Германската социалдемократична партия застана доскорошният шеф на Европейския парламент – Мартин Шулц.

В този контекст гражданите на ЕС очакваха от лидерите в Рим признание за грешките на елитите, поучаване от тях, ясна позиция за спиране на мигрантските потоци от Близкия Изток и Северна Африка, стратегия срещу „домашния“ тероризъм, нов план за развитие на ЕС, където националните държави не са принудени да жертват етническите, културните и религиозните си традиции в името на мултикултурализма и неолиберализма. В замяна на това те получиха автобуси, пълни с хора за про-ЕС митинг, един анти-ЕС митинг на десни италиански формации, блокиран Римски форум, хиляди разочаровани туристи, една открадната писалка и Римската декларация, в която не се декларира нищо по-различно, освен познатото: „ние сме най-добрите и най-готините и или сте с
нас, или сте против нас“. В декларацията от три страници са повторени четири пъти думата „единство“ и три пъти думата „сигурност“, като единственото изречение, което дава представа как ЕС би станал по-силен и по-стабилен, е
позната универсална формула на общото говорене за единство и солидарност, този път повдигнато на квадрат: „С още повече единство и солидарност помежду ни и със спазване на общите правила ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив.“

Декларацията от Рим поставя и програма от четири точки за следващите десет години, които говорят за 1. Безопасна и сигурна Европа, 2. Просперираща и устойчива Европа, 3. Социална Европа, 4. По-силна Европа на световната сцена.

Наистина едва ли има човек, на когото тази програма да не му харесва. Критиката в случая е, че това не е програма. Това са шаблонни изречения, които могат да се намерят във всеки един документ на ЕС, формулирани по сходен начин. Именно
така се създаде огромното разминаване между реалната ситуация в европейските страни и шаблонната реалност на европейските елити. Разминаване, което Декларацията от Рим пропусна историческия си шанс да намали.

Междувременно лятото наближава и мигрантските потоци застрашават да потекат с нова сила. Демократичната дига в Турция, която спираше една огромна част от тези потоци, по всичко изглежда, че е скъсана от диктаторските намерения на Ердоган. Тероризмът в Европа чака следващите си жертви, докато Жан-Клод Юнкер краде писалката за декларацията и прави шеговити коментари към усмихнатите журналисти. Така след срещата в Рим бъдещето на Европейския съюз вместо да изглежда по-светло и добро, е още по-неопределено и изпълнено с въпросителни.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Димитър Милчев

Димитър Милчев

Димитър Милчев е магистър по „Европейска интеграция и развитие“ от Института за европейски науки в Брюксел. Завършил е „Политология“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Свързан е с брюкселския тинк-танк “Global Relations Forum” и с Института за политика и устойчиво развитие 21, където е младши анализатор и сътрудник.

  1. Безименен :-) казва:

    Брюкселския „тинк“-танк констатира, че по някаква неясна причина Европа, какво и да означава това име, освен континент, не може да се сработи дори с Индия, която не е континент и има хилядолетен опит в такива договаряния, особено с Китай.

    Може би проблема е в Индия ;-)?

    Лично аз бих препоръчал на автора анализите на едноименния форум, но създаден в съседна Турция ;-). Надявам се това да му обясни някой трикове на миграционните процеси :-)?

    http://www.gif.org.tr/Images/ReportFiles/1033/16.PDF

    Надявам се автора да прави разлика между авторитета на мемърите на брюкселския форум и турския такъв ;-).

  2. Безименен :-) казва:

    МИТ, дано знаете какво означава тая абревиатура, „партисипейтва“ „вери“ отадвна с глобаните играчи.

    https://www.youtube.com/watch?v=vE7Tpqdvzlo – Чип е бил в ОеСДжи тим с МИТ офицери много преди Ердоган дори да се докопа до власта.

    Надявам се не допускате, че те ще изпълняват несанкционирани акции, особено след техния опит в успешно налагане на именно наказателни операции на тия в „западната“ цивилизация които не „партисипейтват“ ;-).

  3. Безименен :-) казва:

    Ей ви материалче от Зирохедж, препечатка от Гарет/Галанд Рисърч. Дейвид Галанд дълги години бе начело на Кейси Рисърч, преди Дъг Кеиси да го продаде на Портър Стенсбъри :-). Така, че познава бизнеса на златодобивните минни компании прекрасно. Спомням си на една от презентациите която бяха организирали участваше и Джим Крамер, а той е бил хедж фонд менаджер, след няколко негови опита за изказване в групата на „знаещите“ се превърна в слушател ;-).

    Та иде реч за един от създателите на хедж-фонд бизнеса, заедно с неговия, тогава, партньор, Джим Роджърс, много известно и противоречиво име в България – Джордж Сорос :-))).

    „The Profit Motive
    So why is Soros going to such lengths to flood Europe with hordes of third-world Muslims?

    We can’t be sure, but it has recently come to light that Soros has taken a large series of “bearish derivative positions” against US stocks. Apparently, he thinks that causing chaos in Europe will spread the contagion to the United States, thus sending US markets spiraling downward.

    The destruction of Europe through flooding it with millions of unassimilated Muslims is a direct plan to cause economic and social chaos on the Continent.

    Another example of turmoil equaling profit for George Soros, who seems to have his tentacles in most geopolitical events.

    We all understand correlation is not causation. However, given Soros’s extraordinary wealth, political connections, and his long track record of seeing and profiting from chaos, he is almost certainly a catalyst for much of the geopolitical turmoil now occurring.

    He is intent on destroying national borders and creating a global governance structure with unlimited powers. From his comments directed toward Viktor Orbán, we can see he clearly views national leaders as his juniors, expecting them to become puppets that sell his narrative to the ignorant masses.“

    http://www.zerohedge.com/news/2016-07-08/how-george-soros-singlehandedly-created-european-refugee-crisis-and-why

  4. Dr. Saev казва:

    Уви, много слаб, банален материал. Дори фактите са неверни -„Изборите в Холандия дадоха второ място ….., затвърждавайки провала на управляващите европейски елити “ – точно обратното, спечели проевропейският елит. „Изборите във Франция застрашават да хвърлят ЕС на бунището на историята“ – ами няма такова нещо, няма шанс Льо Пен да спечели . и т.н. …
    А що е то „Демократична дига в Турция“??!

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни