Демонстрация на проалбански партии в Скопие, 9 май 2016
Многохилядният марш „За единството на Македония“ в Скопие беше отговор на славянското етническо мнозинство в страната на опитите да се посее хаос в републиката чрез разиграването на албанската карта.
Македония, една малка балканска страна, е в окото на бурята вече две години. Статутът на Македония и самият факт на нейното съществуване като държава се оспорват от различни страни: в ООН тя фигурира като Бивша югославска република Македония, тъй като Гърция не признава името й; в България я смятат за своя откъсната територия; албанските радикали виждат в Македония строителен материал за „Велика Албания“.
През май 2015 г., когато масовите улични акции („срещу корупцията и изборните измами“), организирани от опозиционната Социалдемократическа партия на Зоран Заев едва започваха, в очи се наби „случайното“ съвпадение на тези антиправителствени протести с решението на тогавашния министър-председател Никола Груевски, лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, да се присъедини към проекта „Турски поток“ и да игнорира антируските санкции на Европейския съюз. За страна, която официално се придържа към курса на присъединяване към ЕС и НАТО, това беше важна стъпка. Отговор на тази стъпка станаха уличните размирици и политическата криза.
Зоран Заев (вляво) и Никола Груевски
Характерна особеност на тази ситуация беше подкрепата за антиправителствените протести от страна на посланика на САЩ в Македония Джес Бейли и представителя на ЕС Айво Орав. И двамата посетиха местния „майдан“, след което участваха като „наблюдатели“ в преговорите между страните. Наистина, протестите в Скопие не стигнаха до „класически“, украински Майдан: най-масовата акция на опозицията (социалдемократите на Заев и няколко албански партии) събра 20 хиляди души, докато на контра-демонстрацията в подкрепа на правителството на Груевски излязоха 90 хиляди. Демаркационната линия беше очертана ясно и беше видима по знамената, преобладаващи във всяка една от демонстрациите: в редиците на поддръжниците на правителството можеха да се видят знамена на Македония и Сърбия (противниците на тогавашния премиер го обвиниха, че е „про-сръбски“ и „про-руски“), а при привържениците на опозицията площадът беше оцветен с червени албански знамена. Самият Заев доброволно се снима на фона на албанското знаме; неговата партия е за признаването на албанския като втори официален език в държавата и за разделянето на страната на етнически (македонски и албански) кантони.
Протестите в Скопие от май 2015-та. Албанските знамена са вързани към македонските
Независимо от тази непопулярна сред славянското мнозинство в Македония платформа, на парламентарните избори през декември 2016 г. социалдемократите, които акцентираха върху върху социалните проблеми (безработицата, ниския стандарт на живот), успя да събере 49 мандата от общо 120. Техните опоненти от ВМРО-ДПМНЕ получиха 51 мандата. Но след като Заев състави коалиция с влезлите в парламента депутати от албанските партии, вчерашната опозиция се превърна в парламентарно мнозинство, след което обяви своята победа и започна подготовка за формирането на правителство.
На 27 февруари президентът на Македония Георге Иванов (на снимката вдясно) получи подписите на 67 от 120 депутати (49 социалдемократи и 18 представители на албанското малцинство) за връчването на на мандат за съставяне на кабинет Зоран Заев.
Това се случи само ден, след като се чу силен вик от Брюксел. Комисарят по политиката за добросъседство и разширяване на ЕС Йоханес Хан призова президента на Македония да даде мандат за съставяне на правителство на не кой да е, а именно на Заев, без изобщо да се замисли за реакциите срещу такава намеса в политиката на една суверенна държава, която на всичкото отгоре не е член на ЕС. „Формирането на правителство, основано на волята на избирателите, е знак на зряла демокрация“ – каза Йоханес Хан – „В демократичния процес не е прието да се препятства подобна процедура.“
Размириците в Македония започнаха след новината, че Заев може да сформира правителство. В същия ден, 27 февруари, в Скопие се проведе голям граждански поход „За единството на Македония“, в който, по предварителни данни, са участвали около 50 хиляди души. Един от организаторите на похода, гражданският активист Богдан Илиевски, заяви, че няма да допусне „разделянето“ на македонското знаме на червен и жълт цвят (червено и жълто са цветовете във флага на Македония, а червеният – на държавния флаг на Албания и на проалбански организации). Между другото, някои от участниците в похода „За единството на Македония“ държаха плакати с текст: „Червеният също е наш цвят“, протестирайки срещу политиката за разделяне на страната на етнически кантони, което е вероятно да се случи след разширяването на обхвата на официалната употреба на албанския език в Македония и превръщането му във втори официален език в държавата.
Протестът „За единството на Македония“, 27 февруари 2017 г.
В първия ден на протеста бе приета декларация, която по същество е програма на движението за единство на Македония. В декларацията се казва, че политическите партии „не трябва да обслужват интересите на други страни, не трябва да внасят законодателни инициативи, способстващи разрушаването на Македония, не трябва да вървят против конституцията на страната“. Участниците в това движение нарекоха проявата си „Четвъртият Илинден“, позовавайки се на исторически събития като Илинденското въстание от 1903 г. – опитът да се отхвърли османския хомот, борбата срещу немските окупатори през 1944 г. и обявяването на независимост през 1991 г.
„Четвъртият Илинден“ е зов за единство на Македония и срещу опитите да бъде изтрита от картата като държава. Заплахата не е измислена. В началото на февруари, в интервю за албанската телевизия Vision +, американският конгресмен-републиканец Дейна Рорабейкър заяви: „Македония не е държава. Местните албанци трябва да станат част от Косово, а останалите – част от България“. Изявлението му предизвика буря от възмущение в Македония и две седмици по-късно на американците им се наложи да се извиняват, но думата вече беше казана.
Тези дни съдбата на Македония може да бъде решена от волята на нейния народ. Протестите в Скопие не спират, очаква се към тях да се присъединят и още четири града. И ще трябва да се направи избор.
Многохилядният протест „За единството на Македония“, Скопие, 1 март 2017
Бележка на редакцията
Припомняме, че натискът към Македония продължи и след 1 март, когато е публикувана настоящата статия. Федерика Могерини, Върховен представител за външните отношения и политиката за сигурност на ЕС, пристигна спешно в Скопие, където се срещна с партийните лидери и президента Георге Иванов, след като държавният глава отказа да връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев. Македонският президент Георге Иванов заяви преди това на 1 март в обръщение към нацията, че няма да даде мандат за съставяне на правителство на нито една коалиция, докато съществува платформа, „наложена от чужда държава“, с която се поставя в опасност суверенитетът на държавата. Могерини заяви от Скопие, че „Македония трябва да успокои тона в изказванията, за да избегне превръщането на тази политическа и институционална криза в междуетнически конфликт или, още по-лошо – в геополитически конфликт“.
Също така Могерини призова президента да размисли и да разблокира възможността за коалиция на Заев с партиите на етническите албанци и така да предотврати избухването на конфликт. „Помолих президента да помисли за начин, по който да промени решението си в интерес на всички граждани“, добави тя.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: fondsk.ru
Вижте още по темата: Западните Балкани и регионалната (не)сигурност. Или – хора, бдете!
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Нужно ли е руски анализи да ни просветляват за случващото се в Македония? Не защото са руски, а защото са чужди и пречупени през призмата на разбиранията и интересите на автора и страната му. В случая българските интереси не съвпадат с руските и няма как да бъдем убедени, че Груйо е добрият държавник, на който злите западняци кроят несправедлива капа, а пък Заев е лошият предател на народа си.
Явно коментиращият г-н Гешев не разбира опитите за агресивна експанзия на Албания. Веднага се търси руската връзка за да се „изобличи“ като пропаганда.
Всъщност за разделянето на Македония се знае от 2015 някъде март. Хора от САЩ са ходили при Борисов за подялба на Македония между България и Албания ама не са знае какви са условията и дали това няма да е за сметка на други части от България. Някъде след 2 месеца същата година Лавров каза че се гласяла подялба. България и Албания ще стане излази на Адриатическо и Черно море. Коридора Вльора-Бургас. И Така голяма част от Балканите се контролират от САЩ . След 2015 има и активизация и за българите в западните покрайнини почна да се работи по-усилено. Слави имаше концерт Герджиков ходи при тях за Великден и други подобни трябва да се обърне внимание. ВМРО,АТАКА и НФСБ съм забелязал че работят . В Алфа имаше едни гости от западните покрайнини. В телевизията на ВМРО един журналист Митакиев приказваше с М. Ризински след изказването на Рорабейкър. В предаване на Скат бяха поканили Емил Василев адвокат ,бивш депутат от РЗС и каза че България има геополитически интерес към Западните покрайнини.
Moeto mnenie za durjava s 2 ili poveche etnosi e da se postupi kato v USA.Vsichki ,jiveeshti na teritoriata na USA,bez znachenie v koi State,sa grajdani na USA, s ednakvi prava I zaduljenia.Vsichki uchat I govoriat English kato purvi ezik I uchat Amerikanskata istoria, zatova napraviha I lotariata Zelena Karta,za da izravniat broia na horata ot razlichnite strani,jiveeshti tam I da niama prevest na niakoi,t.e. da niama uslovia za nadmoshtie na edni nad drugi.Umno e nali?Todor Jivkov sushto postupi umno, no kusno,kato predloji na bulgarskite turtsi, podmameni ot Turkie,ako ne se chuvstvat Bg grajdani,a turtsi,da zaminat v rodinata si Turtsia.Triabvashe obache vsichki rodeni v BG,da poluchavat Bg imena oshte v rodilnoto,izbrani ot spetsialni katalozi s imena,kakto e v USA,za da ne se nalaga smianata Im sus zakusnenie,koeto be nepriatno izjiviavane za vsichki.V BG se razigrava ot 28 godini , etnicheskata karta I se izpozva- razdeliai I vladei,koeto e umishlena greshka s opredelena vredna za BG , tsel.Do 1989 godina bulgarskite grajdani jiveeha kato bratia,kato bulgarski grajdani,kato edin narod, s obshti interesi,prava I zaduljenia,a sega se okazaha kakvi li ne etnosi.Taka se razedini naroda I durjavata.V ujna Bg se investira,a v Severna Bg -ne, I se nasadi etnicheska omraza s politicheski tseli za razdelenie,a uj „Suedinenieo pravi silata“,umnite se obediniavat I pecheliat,a glupavite se razdeliat I pecheliat v blizuk plan ,a v dalechen plan gubiat vsichko,daje durjavata si.Na tam vurviat neshtata v BG,zamisleni otdavna, za zadovoliavane na chujdi interesi.Makedontsite da ne gi mislim,te imat jivot,BG da mislim,che ne ostanaha bulgari v BG,a samo predateli.