Пред Паметника на Цар Освободител в София президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия по повод националния празник 3 март и 139 години от Освобождението на България от османско иго. Президентът произнесе вълнуваща реч на тържествената заря-проверка.
На днешниния ден преди 139 години възкръсва България. Мното събития предхождат възкресението, но едно ги свързва – паметта. Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монаха Паисий да буди българите след векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит, но дори пет века османско иго не изтриват спомена за това кои сме!
Човекът на бъдещето ще е онзи с най-дълбока памет, казва един философ. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете! Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха българския въпрос в дневния ред на Европа.
Да помним Батак! Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, да са заслужат свободата си, както четем у Захара Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка.
Зад нас е паметникът на Цар Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва ген. Скобелев. Под знамената на Александър II войни от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци положиха кости за нашата свобода. Сърби и черногорци лежат на нашите бранни поля. Към всички тях е нашата дълбока човешка признателност.
Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще. Той дори не знае кой е, твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България!
И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал. Защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите!
Да помним е дълг, защото историята не дава прошка за забравата. Поклон пред загиналите за свободата на Родината!
Да живее България!
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Трети март обединява тези, които са тръгнали към един друг връх-към Кулата. 200 000 коли. Сега видяхме какво е положението с качеството на храната. Туристи, храна… Празникът за нас това представлява. За това възниква въпросът какъв е този празник?! Това попита риторично бившият премиер Ренета Инджова по телевизия „България Он Еър “.
За мен този празник не е никак важен какъв е, защото аз съм от изключените в тази национална общност. Но бих казала, че празникът е една залъгалка, която дават на българския народ, за да може да смята, че се е освободил. А той всъщност е един робски народ. Днес ще отиде, ще се поклони на Шипка. Ще хапне нещо, ще се върне. И така продължава вече 139 години. Нещата са пред крах. Ние си търсим господаря.
И понеже много, много не ни обръщат внимание, ние от това ставаме нервни и търсим кой господар ще се съгласи да ни вземе такива, каквито сме. Защото един народ, който е съгласен да бъде подлаган на унищожение и нищо, което се случва не може да го накара, дори и на Трети март, да каже: До кога? Мисля, че той харесва тази си съдба-да празнува. Ще се вика: Честит национален празник. Знаците, по които една нация се формира са такива, че малко е късно на световната арена да се създават нови нации. Но това не ни пречи на Трети март и на още два празника, от някаква си своя гледна точка, да изповядваме частични национални ценности.
Отдавна нямам какво да кажа на българските правителства. Но понеже се срамувам като българка, в момента България се намира в един невиждан международен дипломатически скандал, за който професор Герджиков би трябвало да направи изявление. Да отграничи държавата от онова, което е направено на едно летище и да се опита да почисти имиджа на една държава. Два дни наши медии се опитват да оневинят един наш кариерен дипломат, който на летището в Полша сложи голямо петно на България. За Елена Поптодорова става дума.
Тя заличи имиджа на държавата. Малко ни беше Кристалина Георгиева, малко ни бяха предишните неща, с които се прочухме по света. Малко се краде за саниране . Сега се краде за соаниране . Нещата са извън всякаква мярка. Задължително правителството трябваше да осъди този акт. А не да гледаме по медиите от какво медицинско заболяване страда нашият кариерен дипломат, още от времето на Тодор Живков, когато е била невръстна или още непълнолетна. Значи всичко това се е знаело. Знаело се е кой ни представлява в Америка десетина години. А сега се правим, че празнуваме Трети март. И питате българите дали са свободни. Сигурно ще ви кажат, че искат на този ден са спомнят. Но те на този ден търсят само търсят повод и начин да получат индулгенции, че празнуват Освобождение.
Сега ще има молебен. Ние с това се отдължаваме към историческата необходимост. Питайте ги същите тези властници какво са направили за църквата „Св . Стефан“, която е съвсем близо до Сан Стефано , където е подписан акта, който днес се празнува. Като се празнува нещо, трябва да се отдаде чест на свързаните с него неща. Истината е, че българският политически елит се рекрутира от най-престъпната част на българската политическа класа. И това се прави нагло, съзнателно и демонстративно пред целия свят.
За каква чистка, какъв реваншизъм, се говори в момента?! Тече един съвместен танц, който е с предварителна режисура и предначертан край. Само, че няма да е хубав краят. Два клана в българската олигархия си играят на „Аз отгоре, ти отдолу“. Временно. Сменят си местата. Българският народ в това време патриотично вдига знамена и ги прибира. Защо аз ще ги назовавам тези кланове ? Те са направили каквото е трябвало за мен. Всички са си от един отбор. Просто от два тима-кога резервен, кога на полето. Ще бъде чистка, ако се направи операция „Чисти ръце“ и всички сигнали в прокуратурата бяха решени. Защото един месец е достатъчно време за това.
Стига сме казвали, че сме на кръстопът. Нас ни заобикалят. Ние не сме на никакъв кръстопът. Ние сме на празно място. И бежанците не ни искат. Изборите няма да решат нито един проблем. Ще създадат една конфигурация между двата клана, което пък ще породи ново противоречие между тях. Тази широка коалиция им се привижда на постановчиците. Ние слушаме какво ни говорят ли?! За какъв политически дебат се говори сега ? Какво ще дебатират?! Те нямат политически платформи. Имат само онова, което са привили през последните 28 години. Това е едно безогледно разграбване на националния ресурс и крадене на европейските фондове, уточни тя.
На въпрос, за новите лица в политиката, Инджова обясни: Това са подставени лица, които трябва да имитират пред хората, че има смяна във властта. Концесията ГЕРБ-БСП е изначална, по рождение. Тук става дума за разпределяне на роли на една номенклатура. Бъдете сигурни ,че лидерите им не искат да застанат един срещу друг, но не от страх, че ще се открият несъществуващи цели и платформи, а страх от това да не си извадят някоя кирлива риза. Това е страхът. И двете страни имат от какво да се притесняват.
Формата избори е най-доброто нещо за демократичните държани. То е и най-коварното нещо у нас. Народът ще отиде по ОФ маниер и ще направи онова, което предварително знаят сценаристите като резултата. Ако не се получи , ще се нагласи с броенето.
Политиците опорочиха идеите на популизма с незачитане интересите на един народ. Те демонстративно отричат да изразяват интересите на хората. А те пък са съгласни на това. Тези, които смятат, че сме се осободили , нека вместо почивен ден пред телевизора, да си направят справка за това какъв статут получава България на Трети март. Той е васален статут на трибутарно княжество, което лаща данъци на Турция, има руска армия за две години, след което броя й се намалява. А офицерството й остава руско. България няма възможност да е независима държава, каквато три други държави на Балканите получава. Така че малко по-спокойно с лозунгите и индулгенцията на свободата. Защото ние още не сме свободни.