Алън Кафруни е професор в колежа Хамилтън, САЩ. Преподава международни отношения и европейска политика. Автор на множество научни статии и книги, последната от които е Проучване на световната финансова криза в съавторство с Херман Шварц.
Независимо от своята прекалено груба и понякога импулсивна предизборна реторика, Доналд Тръмп в края на краищата събра един отбор, който няма намерение да разрушава съюзи, създадени по-рано в Европа и Азия. Външноикономическата политика на Тръмп ще стане по-последователна, търговските отношения ще се възприемат като игра с равен резултат, а победите ще се постигат чрез силови икономически мерки. Германия е на кръстопът и позицията й е изключително уязвима.
Тръмп вече се е изказвал за ЕС: „…Няма никакво значение ще съществува ли или ще се разпадне. Гледате ЕС и виждате Германия, той е просто инструмент за Германия“. А неговият главен съветник по развитието на търговията и индустрията Питър Наваро отхвърли всички искания на Европейската комисия за подновяване на преговорите по ТПТИ, като каза, че огромна пречка за по-нататъшното обсъждане на споразумението е фактът, че Германия, също като САЩ, продължава да експлоатира другите страни в ЕС като запазена немска марка.
Критиката срещу Германия набира скорост и в Европа, както показва ситуацията по изборите в Холандия, Франция и Германия през 2017 г. Марин Льо Пен нарича еврото „нож“ и „политическо оръжие“. Има едно фундаментално противоречие между експортния меркантилизъм на Германия и нарастващите нужди на Европа като цяло. В продължение на две десетилетия Германия намаляваше разходите си за работна сила и разширяваше производството си в Източна и Централна Европа. В резултат на това Германия постигна рекорден ръст на търговския баланс – до 253 милиарда евро, което съставлява 8,5% от БВП през 2016 година. Според прогнозите на МВФ този ръст ще бъде 8,1% през 2017 г. и ще надхвърля 7% за още дълго време. За сравнение – прогнозата за Китай за 2017 г. е 1,6%. Търговският баланс на Германия със САЩ е в размер на 60 милиарда евро през 2016 г., което съответства на показателите с Мексико и леко изостава от Япония.
Франкфурт и Берлин възприеха негативно опитите за манипулации с валутата. Финансовият министър Волфганг Шойбле заяви, че паричната политика се диктува от ЕЦБ, а не от Бундесбанк. Независимо от това МВФ смята, че реалният валутен курс на Германия е подценен с 15-20 % и разпадането на ЕС ще доведе до преоценка на показателя. През 2016 г. Министерството на финансите на САЩ включи Германия в списъка на страните, прилагащи „недобросъвестна валутна политика“, въпреки че Германия дори няма своя собствена валута. Във всеки случай, основният проблем на еврозоната е неравномерното развитие. Нямащи възможност за по-нататъшно обезценяване, но поставени в железните рамки на наложената от Комисията фискална система, под внимателното наблюдение на Берлин, южните страни-членки на ЕС като че ли са обречени на безкрайна девалвация и стагнация в икономиката.
Търговската политика „America First“ се появи много преди Тръмп. Решението на Ричард Никсън да скъса връзката на долара със златно-валутния резерв беше взето през август 1971. Това помогна на САЩ да си възвърне конкурентоспособността и значително да намали външните ограничения на паричната и фискалната си политика, като по този начин предизвика стагфлация в Европа. Финансовият министър Джон Конъли тогава каза известната си фраза по адрес на европейците: „Доларът е нашата валута, но ваш проблем „. През 80-те САЩ налагаха различни експортни ограничения на японските автомобилни компании. Споразумението Plaza Accord от 1985 г., което се смята за най-голямото постижение на многостранното сътрудничество, се оказа блестящ пример за това, което днес наричаме „валутни манипулации“ – то позволи на САЩ да постигне 50% девалвация на долара спрямо йената и германската марка. Японският отговор на загубата на конкурентоспособност беше значителното отслабване на паричната и фискалната политика, което в крайна сметка доведе до създаването на ценови балон на активите и последвалото „изгубено десетилетие“.
Преди 32 години световните икономически сили успяват да постигнат консенсус за необходимостта да се подпомогне растежа на икономиката чрез коригиране на валутните курсове. За целта през септември 1985 г. те подписват споразумение, което води до контролирано отслабване на курса на долара срещу японската йена. То остава в историята като Споразумението Плаза (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено) и според редица икономисти помага за възраждането на щатската икономика, но и води до упадък на японската. Целта на споразумението е била САЩ да намали големия дефицит по текущата си сметка и отрицателното си търговско салдо с Япония чрез девалвация на долара.
Администрацията на Тръмп ще се стреми да увеличи дела на американските корпорации на световния пазар чрез сключване на двустранни и многостранни споразумения. Новият президент вече заплаши BMW и други чуждестранни автомобилни производители с 35% данък върху вноса. Алтернативно предложение за въвеждане на пограничен данък беше направено от най-големите износители в областта на фармацевтиката, високите технологии, отбраната, въздушно-космическите технологии, като последните се надяваха на печалби от увеличението на бюджета на НАТО в Европа. Неолибералните аспекти на НАФТА, ТПТИ и ТТП, предизвикващи най-голямо възмущение, най-вероятно ще бъдат запазени и, нищо чудно, дори и разширени след промяната в методите за вътрешно регулиране на пазара и намаляване на корпоративните данъци в САЩ. До какво ще доведе подобна непоследователна политика все още е рано да се каже. Различните субекти, свързани с оборота на капитала, трябва да бъдат в постоянен диалог, но дори и тогава успехът не е сигурен. Администрацията на Тръмп демонстира нищожно малка функционалност и бързо губи популярност. Много от предложенията, като споменатия по-горе пограничен данък, са в пряко противоречие с правилата на Световната търговска организация и може да предизвика резки ответни мерки, включително от страна на ЕС.
Мексико, с 80-те процента от износа си за САЩ, ще бъде принудено да направи отстъпки, макар че това ще предизвика по-дълбока интеграция на северноамериканската икономика и ще доведе до конфронтация между американските корпорации и мексиканските компании. Британският премиер Тереза Мей и японският премиер Шиндзо Абе изглежда са готови да поддържат двустранно сътрудничество. Абе вече посети Тръмп в нюйоркския му небостъргач в Ню Йорк и в резиденцията му във Флорида. Но с Китай няма да е толкова лесно да се преговаря.
Позицията на Германия, обратното, изглежда много по-предвидима. 47% от БВП на Германия се формира от износ. При разпад на Европейския съюз, който в момента представлява повече или по-малко единен пазар, последствията могат да бъдат опустошителни.
Официалните лица в Брюксел и Берлин твърдят, че прекратяването на хегемонията на САЩ ще бъде силен импулс за по-нататъшна интеграция и разширяване на автономията на ЕС. Те предричат на мястото на САЩ идването на Китай, чиито търговски отношения с Европа се развиват, повдига се и въпросът за по-тясно сътрудничество в областта на отбраната. Но независимо от това, Германия не може лесно да се откаже от Трансатлантическото икономическо сътрудничество и обемите му все още са несравними с това, което предлага Китай. През 2015 г. САЩ измести Франция (за първи път от 1961 г.) от позицията на главен пазар за германския експорт, присвоявайки си 9,5% от целия германски оборот. ЕС получи 136 милиарда долара за търговския си баланс от САЩ през 2016 г. А въпросът за сътрудничеството на ЕС в отбранителната сфера без участието на НАТО най-вероятно ще си остане на хартия.
Много експерти призовават Германия да заеме водеща позиция и да поеме отговорността за създаването и модернизацията на Единния европейски фискален съюз, а именно – система за данъчно облагане, пълноценен банков съюз под ръководството на ЕЦБ, схема за гарантиране на влоговете в банките и преобразуването на ЕЦБ в кредитор при екстремни случаи. Такава организация би помогнала да се противостои на нарастващия евроскептицизъм. Все пак, независимо от очевидните успехи в износа, Германия трябва да реши огромно количество вътрешни проблеми, сред които са малкият дял на инвестициите, слабият растеж, миграцията, крехката банковата система, нарастването на бедността и неравенството, както и натискът от страна на Вашингтон за увеличаване на военния бюджет. Като се имат предвид всички тези проблеми, създаването на фискален съюз е истинско проклятие за политическата сфера на страната. Разходите за такъв грандиозен и амбициозен проект ще бъдат колосални, докато балансираният бюджет е разчетен от отбора на Ангела Меркел за години напред. И все пак, ако Еврозоната (в по-малка степен ЕС) бъде спасена, Германия ще трябва да мобилизира цялата си политическата воля, за да го превърне в реалност.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: Клуб Валдай
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Ценна статия, която е буквално напомпана със съдържание, икономическа история и важни поводи за размисъл.
Обаче!!! няколко фрази ме изненадаха и провокираха да си задам въпроса за източника на тази статия. Оказа се, че източникът е посочен в края, където се открива един текст на руски език. При една бегла проверка се оказва, че преводачът Цеца Христова си е свършила съвестно и коректно работата.
Неяснотата по повод на тези доста странно звучащи фрази си остана и туй се превърна в повод да открия оригиналния текст на английски език и с голяма изненада открих, че преводът от английски на руски по моя субективна преценка е притеснително некоректен.
Очевидно няма да правя цялостен преглед, само ще заостря вниманието към двете места, които провокираха още в самото начало подозрението ми.
„а победите ще се постигат чрез силови икономически мерки.“
„that is won through the use of coercive economic diplomacy.“
И докато тук все пак може да се води някакъв диспут за ползвани думи, съдържание и смисъл, то при следващия текст:
„като каза, че огромна пречка за по-нататъшното обсъждане на споразумението е фактът, че Германия, също като САЩ, продължава да експлоатира другите страни в ЕС като запазена немска марка.“
има драстично разминаване с оригинала
“ asserting that “A big obstacle to viewing TTIP as a bilateral deal is Germany, which continues to exploit other countries in the EU as well as the United States with an implicit DM that is grossly undervalued…”
Наваро е казал, че Германия експлоатира другите страни от ЕС и САЩ, а от нашия текст се разбира, че Германия експлоатира другите страни от ЕС, както го прави и САЩ.
Напълно дефектен е и преводът в края на изречението, но доколкото там се намесва като една символика несъществуващата валута германска марка, смислово коректният превод би изисквал известно количество думи, та в момента се въздържам да го направя от уважение към креативността на автора, който с две приказки е събрал томове стопанска история.
Хм, интересно… Международният дискусионен клуб Валдай е авторитетна институцуия, която винаги цитира източниците си, освен в случаите, когато текстът е писан специално за тях. Тъй като в случая липсва линк към оригинален текст и не открихме материала на английски, решихме, че авторът е писал за Валдай, затова и преведохме от руски, а не от английски. Наясно сме, че руснаците не рядко променят смисъла на внушенията и затова винаги превеждаме от оригинала. Същото важи и за текстове, преведени на друг език от руски. Като правило търсим оригинала, но тук ни е убягнал. А може би и английският вариант е превод от руския източник? Бихте ли споделили линка? Мерси :)
„Независимо от своята прекалено груба и понякога импулсивна предизборна реторика, Доналд Тръмп …“
А !! Толкова много „прекалено груба реторика“ се изсипа върху него, че човек може да се помисли,че има изключения в политическата действителност в САЩ!
От фонд Земеделие плащали на фермерите, за да НЕ произвеждат мляко.
Вече раздали 522 000 лв. Колкото по-малко произвеждаш, толкова повече дават. За всеки литър по-малко в сравнение с миналата година -по 14 ст. Ако изкупната цена е 0.25 лв, заслужава ли си да се бъхтиш цяла година за 11 стотинки ?
Селянинът коли кравата, напъжда кучето, затваря отвън къщата и тръгва за чужбина. Оттам нахлува вносно мляко с ГМО, пестициди и всякакви химикали. Сиренето, маслото също – още по-отровни. Затварят ферми, закриват мандри – хайде всички – селяни, работници – заминавайте за Канада, там дават да се работи, ако произвеждаш повече, плащат повече, не по-малко.
Както са тръгнали, нашите продажници неминуемо ще стигнат до нов връх – да приемат тлъсти грантове от чужбина срещу поощряване към самоубийство. Предлагат, напр. 50 000 лв, харчи си на воля, поживей си, виж свят, жени, мъже, едно-друго, но след 6 месеца ще трябва да се обесиш. Както си продаваш земята, защо да не си продадеш живота ? Друг ти предлагал за него 55 000 лв. – моля, няма да се сърдим. Пазар. Но аз мога да ти дам една седмица отсрочка, а конкуренцията ще иска да се бесиш на часа. Много са стриктни, те са чужди инвеститори, а ние сме си българи, по-мекички сме. Особено ако сте решили да се бесите цялото семейство, със сигурност ще има бонуси – пет, даже десет дни допълнително живот, кой ти ги дава ?
Чувам, че вече били подготвили и специално издание на
“ Фауст “ за последната нощ на участниците в програмата “ Пари срещу живот „. Смята се, че селяните, които си колят кравите, но не искат да заминат за Канада, щели да бъдат много заинтересовани да се включат в нея.
Германия няма много полезни отигравания, независимо от доминацията и на политическия ринг на континента. Геополитически избора е или в съюз с Китай и Русия(Евразия) или към „атлантическия“ проект. Ресурсно Германия е джудже, технологично няма шанс нито срещу САЩ или съюза Русия-Китай. Знам го от професор изнасящ лекции във ФЕД. Не ми се рови из архивите ми да ви цитирам германски високопоставен чиновник в имейл до него. Избора е следствие на доктрината Макиндер/Хаусхофер, учителите на Бжежински и Кисинджър, както и Стратфор боса Фридман ;-).
Т.е. Тръмп, той е с германски корени ;-), съветниците му, е наясно с тая игра. Еврото(имлицитно Дойчмарката) няма дори теоретичен сериозен шанс да получи статута на Долара като световна резервна валута, Германия загуби ВСВ, САЩ я спечели. Това вероятно приключи и за долара, но тия процеси не стават за един ден :-). Сега какво ще смени Долара е въпрос на спекулация ;-)!
Долар индекса е около 60% от двойката евро/долар ;-).
Ако искате да разберете играта на конкурентна девалвация препоръчвам ви Джим Рикардс – смърта на парите.
https://www.youtube.com/watch?v=Cn23fsledQg
Както и Мартин Армстронг, разбира се, който още през 99-а им е прогнозирал изхода ако не направят ЕС пълноценна държава – единен език, армия, полиция, съд и т.н. – бай, бай суверенитет, както и български език и т.н. атрибути на държавноста ;-))).
И докато НРБ, независимо от спекулациите не стана 16 република на СССР, то днешната „република“ вече е в „правилния“ коловоз, да стане периферна провинция на ЕССР, гответе се да забравите родния си език, религия и т.н. Погледнете опита на СССР с азиатските републики – грузински руски, азърбейджански руски и т.н.
Гледам Корнелия Нинова е почнала да го разбира ;-)! Бойко Борисов според мен няма и теоретияни шансове да го разбере ;-))).
Много вероятно еврото да се запази там където тоз съюз се превърне в реална държава – германските конклави на влияние. Франция твърдо НЕ. Вижте дори един Квебек в английското езиково море на Северна Америка, или испанските общности в САЩ. Геермания е загубила битката на северно-американския континент мноооого отдавна. Преди да я загуби на Европейския континент, през 1944-а.
Това дали си победител в един конфликт е от огромно значение – справка Отопманската Империя :-(.
П.П.П. По повод един от по-горните коментари относно превода, съм съгласен. Идвеята е по-проста – САЩ експлоатира планетата, Германия само Европа. Джим Рикардс, както и австрийците обясняват много добре какво е инфлацията, както на световната резервна валута, така и на европейската такава ;-). Не очаквам това да го напиве американски професор, по разбираеми причини ;-).
Да му мислят експоатираните и от двете сили :-))).
Името взех от колеж Хамилтън
http://academics.hamilton.edu/government/faculty/alan-cafruny
После името ме прати в анг. лерсия на Валдай клуб.
http://valdaiclub.com/about/experts/203/
Въпросът: Кое е оригинал? има само един смислен отговор, нали!
Нека стане ясно – нямам никакви забележки или съмнения във вашата работа, естествено е, че ще се ползва удобен (единствено познат) текст. Някак ми звучеше, че се „знаете“ с Валдай Клъб. За мен е непознат.
За да няма двусмислия. Очевидно е, че руснаците при подходящ повод и ако е възможно, изкривяват информацията. Но е подходящо да се изтъкне и нещо друго за да няма подозрения, че се води някаква про или контра политика, независимо дали руска, американска, германска. Руснаците има още много да наваксват що се отнася до дезинформацията и трябва още да се учат от батковците отвъд океана – там това действие, според адресата си, може да бъде грубо, но може да биде изведено до висше изкуство.
Тук фразите звучаха просто грубиянско. Слушател би казал, че са го заболели ушите, мен ме заболяха мислите.
Поздрави!
пс. Написах по-подробно и още по-любезно писмо, но сайтът ви го затри, като ми отвърна, че трябва да контирам по-бавно, моля. Пък очевидно не можеше да става дума за бързо коментиране, просто натиснах бутон: отговор.
Обикновено копирам преди команда сенд, че имам опит с разни сайтове, които правят разни номера, този път не копирах и написаното се затри. Беше болезнено.
Това не са „номера“ от сайта, а реална автоматична защита – получава се при по-дълги постове, или ако има линкове в текста ви. Това е филтър за спам. Ако пишете по-дълъг коментар, моля копирайте го преди да го изпратите, защото мнението на читателите е ценно за редакцията! Поздрави! :)
Странно, сега пък коментарът ми очаквал одобрение???
Нека бъде ясно:
Не съм съгласен, при условие че спазвам всички правила за поведение и добър тон, да ме одобряват или неодобряват, според това дали съм ви удобен или не, казвайки истината.
Ако ви причинявам дискомфорт, казвайте веднага и директно и всеки по пътя си!
Без драми, но обогатени с опит и ново познание, кой кой е.
Привет! Сайтът ви е изпратил автомтично отговор за одобрение, това не го правим ние и няма как да го правим :) Има филтър за спам – всеки ден сме атакувани от стотици коментари, които не са от реални читатели. Ако вашият коментар е дълъг или в него има линкове, или поради някаква причина филтърът го е изтълкувал като спам, трябва ние да го одобрим, за да се покаже в сайта. Това е автоматична защита. Понякога, макар и много рядко, филтърът разчита като спам нормални коментари от реални читатели като вашия случай. И тъй като спамът е в големи количества, не винаги имаме време да ги селектираме. Сега видях вашия коментар и го одобрих, за да стане видим :)
Не слагайте по две връзки в коментар и няма да иска одобрение ;-). Това е основната причина да правя по пет коментара в серия вместо един, което би било по прегледно, поне :-).
Ето една писанка която обяснява трагедията на еврото и „социалистическите“ общини на Европа ;-):
https://mises.org/library/tragedy-euro
„…
For fractional reserve banks, there is a great demand for the introduction of a central bank that coordinates the credit expansion of the banking system. The one difference between the tragedy of the commons applied to the environment and the tragedy of the commons applied to a free banking system— limits on exploitation—is now removed by the introduction of the central bank. Hence, according to Huerta de Soto, a true “tragedy of the commons” situation occurs only when a central
bank is installed. The banks can now exploit the improperly defined property without restriction.
…
THE EURO AND THE TRAGEDY
OF THE COMMONS
Although the external effects of a monopolistic money producer and a fractional reserve banking system regulated by a central bank are common in the Western world, the establishment of the Euro implies a third and unique layer of external effects.
The institutional setup of the Eurosystem in the EMU is such that all governments can use the ECB to finance their deficits.
A central bank can finance the deficits of a single government by buying government bonds or accepting them as col lateral for new loans to the banking system resulting. Now we are faced with a situation in which several governments are able to finance themselves via a single central bank: the ECB.
When governments in the EMU run deficits, they issue bonds.
A substantial part of these bonds are bought by the banking system. The banking system is happy to buy these bonds because they are accepted as preferred collateral in the lending operations of the ECB. Furthermore, banks are required by regulation to hold a certain proportion of their funds in “High Quality Liquid Assets” which encourages them to invest in government securities. This means that it is essential and profitable for banks to own government bonds. By presenting the bonds as collateral, banks can receive new money from the ECB.
The mechanism work as follows: banks create new money by credit expansion. They exchange the money against government bonds and use them to refinance with the ECB. The end result is that the governments finance their deficits with new money created by banks, and the banks receive new base money by pledging the bonds as collateral.
The incentive is clear: redistribution. First users of the new money benefit. Governments and banks have more money available; they profit because they can still buy at prices that have not yet been bid up by the new money. When governments start spending the money, prices are bid up. Monetary incomes increase. The higher the deficits become and the more governments issue bonds, the more prices and incomes rise.
When prices and incomes increase in the deficit country, the new money starts to flow abroad where the effect on prices is not yet felt. Goods and services are bought and imported from other EMU countries where prices have not yet risen. The new money spreads through the whole monetary union. (моя бележка: последните във веригата употребяващи „новите“ пари плащат сметката с труда и стоките си)
…
Imagine, for example, that several individuals possess a printing press for the same fiat currency. These individuals have the incentive to print money and spend it, bidding up prices. The benefits in the form of a higher income accrue to the owners of the printing press, whereas the costs of the action in the form of a lower purchasing power of money are borne by all users of the currency. The consequent incentive is to print money as fast as possible. A printing press owner who does not engage in printing will see prices rise. Other owners will use the press in order to benefit from the loss in purchasing power that affects other printing press owners. The owner who prints the fastest makes gains at the expense of the slower printing owners. We are faced with a “pure” tragedy of the commons. There is no limit to the exploitation of the resource.15 As in the case of public natural resources, there is an overexploitation that ends with the destruction of the resource. In this case, the currency ends in a hyperinflation and a crack-up boom.“
Тая оргия на Евро-зоната накрая ще свърши или с установяване на „пълен“ държавен контрол, естествено под влияние на най-дисциплинираната нация на Европа ;-), министерство на Финансите на Европа и т.н. В по-дългосрочен план точно като САЩ ще се установи един език, единни съдилища, полиция, евроармия и т.н.
Или с разпадане на ЕС и връщане на „националните“ пари – дойчмарка, франк, лирета, драхма и т.н.
Сега Джим Рикард говори за опцията злато, но тогава еврото ще е бележка, че имате злато в трезора на банката и левъриджа следва да стане 1-ца ;-))), с което банкерите хич няма да се съгласят, защото ще трабва да оперират като нормален „честен“ бизнес ;-). Т.е. много банки ще следва просто да загинат. Да не говорим, че държавата ще трябва да спазва това което обещава или да не го обещава – горките политици ;-).
Между другото, кога за последно сте одитирали златото на БНБ ;-)?
Една аналогия с проф. Джонсън, мир на душата му, показва как оперира Американската Империя и какво следва да прави Европейската такава, ако иска да оцелее ;-).
https://www.youtube.com/watch?v=sQi4-97GXrI
Ще трябва да се колонизират други планети в битката за ресурси, или астеродите ;-), което сега звучи смешно :-). Но има вече и пионери в тоя бизнес. Т.е. геополитиката на по късен етап прераства в космическа политика, слънцеполитика :-).
Леле….