Можем ли да си върнем мечтата за България

4934

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г. / Снимка от фонда на „Изгубената България“

 

Уважаеми сънародници,

liusi-finalпреди всичко е необходимо ние, българските граждани, да разберем, че светът днес преживява твърде сложни ситуации, в които историческото време тече с непознати досега темпове. Буквално пред очите ни се сменят епохи, за което в миналото са били нужни векове, докато в съвременността глобалните промени се извършват за дни. На пръв поглед неусетно, но в същото време достатъчно категорично светът преминава от хегемонията на еднополюсния модел и властта на транснационалните корпорации към все по-отчетливата си многообразност и възроденото значение на собствените национални страни. Зад широко прокламирания от старите неолиберални елити „сблъсък на цивилизациите“ всъщност ускорено тече процесът на възвръщане на националното достойнство, на религиозните основания и на държавния суверенитет. Идеологемата на глобализацията, зад чиито уж модерен призив за премахване на националните граници стоеше стремежът за печалби на международната финансова олигархия, претърпява фиаско, сравнимо единствено с краха на империите в миналото. Да, светът днес се променя кардинално и старите нации, притежаващи онази неповторима историческа рефлексия, в движение преобразуват стратегиите си и дори започват подмяната на елитите си, за да отговорят адекватно на сегашните предизвикателства към бъдещето.

Къде е България в тази ситуация?

За съжаление, съвременният български политически елит и самата българска нация не дават признаци, че е положено дори началото на осмисляне на цялата сложност на историческото време, в което живеем. Още по-малко се забелязват някакви усилия да бъдат очертани що-годе адекватни перспективи за развитието на държавата в кратко, средно и дългосрочно обозримо бъдеще. Нещо повече, продължава безпомощността и неспособността на българските политически елити да формулират съдържанията на една съвременна и бъдеща визия за държавата, опираща се на историята; на една модерна, но и исторически обоснована национална доктрина; на един съвременен, но и положен в историята български национален идеал.

Цялата тази безидейност, ограниченост и безотговорност на днешните ни политически елити води до това, че нацията не е в състояние да формулира някакво смислено съдържание на българската мечта – българската нация днес няма мечта, а единствената цел на огромното мнозинство от хората е биологичното оцеляване от днес за утре.

Тъкмо безсмислието на самото ни съществуване доведе до най-голямата трагедия в съвременната европейска история на България – над два милиона и половина български граждани просто напуснаха държавата, за да търсят препитанието си в чужбина, нещо, което не може да осигури собствената им Родина. Вместо да положат тези усилия, българските политически елити възпроизвеждат абсолютно безсмислените с оглед на бъдещето мантри за принадлежността ни към Европейския съюз и НАТО, към твърде спорните от гледна точка на българската идентичност евроатлантически ценности. Предавайки с лека ръка отговорностите за собствената ни държава на ЕС и НАТО, днешните български политически елити всъщност преповтарят поведението на нашите елити от миналото, в което отговорността за България се прехвърля на Съветския съюз и на Варшавския договор, а преди това на Германия. В тази последователност е твърде болезнен въпросът, че същите тези „елити“, а и народът като цяло, въобще не проблематизират липсата на българската държавност в продължение на 500 години, битувайки раболепно в рамките на Османската империя. Да не говоря за същата тази смиреност по-рано, 200 години в пределите на Византийската империя… Ако се следва подобна историческа логика, би трябвало да очакваме, че бъдещите ни елити ще делегират отговорностите за нашата държава на Евразийския съюз с оглед вероятното разпадане на Европейския съюз и НАТО.

И всичко това ще означава, че българските политически елити и нацията като цяло никога няма да могат да осъзнаят собствената си отговорност за съществуването и възпроизводството на собствената си държава, на нашата Родина България. Има ли изход от тази историческа драма?

Без да звучи като твърде елементарна пропаганда, аз съм убеден, има перспектива за решаването на тези фундаментални за държавата и нацията исторически драми. Още повече, че тези проблеми не са нито „леви“, нито „десни“, а дълбоко национални, не само исторически и съвременни, но и твърде значими с оглед бъдещото полагане на държавата и нацията в света.

2017-02-01_122452Със сигурност сакралната дата за всички българи – 24 май, предполага формулирането не само на историческата и съвременната, но и на бъдещата визия на България и на българската нация като исторически цивилизационен субект на кирилицата и православието. Убеден съм, че подобно исторически оправдано визионерство за държавата може логично да бъде положено в основата на формулирането на адекватна национална доктрина, която да възпроизвежда обоснованата претенция на нацията да бъде културен и духовен център на православния свят с всички произтичащи от това политически, икономически и образователни перспективи за България. Изглежда повече от очевидно, че съдържанието на формулирания на основата на визията и националната доктрина наш български национален идеал би трябвало да е разбирането за собствената българска историческа мисия като културно и духовно средоточие на всички братски православни народи. Може би е вярно обстоятелството, че България не може да бъде икономически гигант, но визията, националната доктрина и националният идеал определено могат да дадат и живот на българската мечта, която винаги е присъствала, макар и в дълбините на несъзнаваната национална психика – усещането за българската неповторимост. Логично е с оглед разширеното дефиниране на визията, националната доктрина, националния идеал и българската мечта, което по разбираеми причини не може да присъства в това по необходимост съкратено писмо до всички вас, а и като имаме предвид съвременната ситуация в света и Европа, всичко това да доведе в съвсем обозримо бъдеще до реализацията на идеята на мнозина български революционери и интелектуалци – от Апостола Васил Левски и Поета Христо Ботев, през Легендарния Лидер на ВМРО Ванче Михайлов, до Големия проф. Николай Генчев – ситуирането на България като свободна, независима и необвързана държава, като културен и духовен център, което по категоричен начин да възпитава в бъдещите елити и в нацията тяхната собствена отговорност за собствената ни държава, т.е. същите тези елити и нацията най-после да се превърнат в реални субекти на нашата собствена българска държава и история.

Разбира се, че си давам сметка в строго определен смисъл за революционния характер на тези мои предложения към нацията и т.нар. „политически елити“. Прекрасно разбирам, че ще срещна съпротивата на традиционните партийни чиновници, които зад маската на нашата „евроатлантическа принадлежност“ всъщност осигуряват само и единствено собственото си и на семействата си бъдеще. Знам, че ще има съпротиви и сред широките народни слоеве, които някак си без да го съзнават, са свикнали винаги някой друг да се грижи за собствената ни държава. Ще посрещна отново и отново ненавистта на завистта и на посредствеността, защото прекрасно разбирам, че ограничените им хоризонти на възприемането на света и на българската мисия в историята, настоящето и бъдещето ще им се струва непосилно бреме. Бремето не да декларираш българската си идентичност, защото си играл хоро в студените води на реката, а да осмислиш преди всичко общността, държавата си и после своята отговорност към тяхното безкомпромисно и достойно възпроизводство. И така да възпитаваш поколенията си!

Въпреки всичко това съм твърдо убеден, че най-после трябва да се сложи началото на преосмислянето на нашето място в света, на полагането на българската нация и на българската държава в историята, в настоящето и в бъдещето. И предлагам да положим това начало.

16388177_792740837539891_7856915184752978159_n

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, БАН, църквата “Света София” и др., 2016г.

 

П.П. Нека този текст бъде повод за размисъл като първа стъпка. За следващите стъпка обмисляме конкретни инициативи. Би било добре в идеята да се включи всеки, който има какво да каже и да предложи. Искам да помоля всеки, било политик, било гражданин, който не може да разбере това, което казвам, просто да го подмине. Дискусиите около „НАТО-вската същност“ или „Кремълската ориентация“ на президента Румен Радев, неговия самолет, снеговалежите, управлението на „бащицата“ от Банкя, претенциите на БСП да роди бързо около 2 милиона и половина български граждани в скоро време, напъните на незнайно защо самоименувалите се като „патриоти“, и всички останали подобни политически и журналистически каканижения тук, под това мое обръщение към вас, просто нямат смисъл. Аз ви подавам ръка, за да се Возвисим, да се опитаме да проникнем до съвършено различни неща, вместо да се принизяваме до елементаризирането на нашата история, на настоящето и бъдещето на Родината!

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Людмил Георгиев

Людмил Георгиев

Проф. Людмил Георгиев завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ специалностите психология и философия; доктор по социология и доктор на психологическите науки. На 40-годишна възраст се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. Освен по тези дисциплини, чете лекции в СУ по екзистенциална психология и по психология на религиите. В научните си трудове формулира теоретичните рамки на Критическата психология, основаваща се на Кантовата критическа философия и като реплика на традиционната западна психология. Сред известните му книги е трилогията „Критика на етнонационалния рационализъм“, „Критика на политическия рационализъм“ и „Критика на историческия рационализъм“. Други негови значими научни трудове са „Балканите и новият световен ред“, както и последната му книга – „Критическата психология на политиката и историята“ (2014).

  1. Страшимир каза:

    Здравейте! Хубава статия но малко хора ще я прочетат , а още по малко ще я осъзнаят. Сигурен съм , че ще получите много идеи, но те ще са само за временно решаване на проблемите ни. Според мен проблемът на българският народ е че няма своя доктрина. Свой кодекс от правила и задължения които да спазва ,, Кодекс на Българина,,. Ако всяко едно българско семейство възпитава децата си по правила написани от българин нямаше да сме изчезващ народ. Ако се замислим в световен мащаб ще установим че всеки един водещ народ има свой ,,кодекс,,. За някои народи той е ,,Библия,, за други ,,Талмуда,, и т.н. Идеята ми е не да създаваме нова религия , а да имаме правила които е длъжен да спазва всеки българин и на тези правила да се учат всички българчета от най ранна детска възраст.

  2. Мила МАНОВА каза:

    За съжаление не сме се доизградили като нация, но харесвам идеите и не считам,че са утопия.ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МИ ЛИПСВА ПРИ ИЗРАБОТВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНО ВИЗИОНЕРСТВО Е ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ДЪРЖАВАТА ,ОТ КОИТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗБЯГА ЧРЕЗ ПРАВОСЛАВИЕ И КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ. Да, в БЪЛГАРИЯ няма истински партии и идейни общности, няма автономни политики, няма образ на желаното бъдеще през призмата на която и да е доктрина -лява ,дясна ,консервативна или либерална. НО ЖИВОТЪТ Е И МАТЕРИАЛЕН, ИЗИСКВАЩ СЪЗДАВАНЕ И НАТРУПВАНЕ НА БЛАГА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ФУНДАМЕНТИ НА ОБЩОТО СЪЖИТЕЛСТВО.И аз съм погнусена от днешното политическо в БЪЛГРИЯ, НО НЕ МИСЛЯ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ИЗРАБОТВАНЕТО И НАЛАГАНЕТО НА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА БЕЗ ДА СЕ МИНЕ ПРЕЗ ПОЛИТИКАТА.

  3. галя каза:

    Чудесна статия.Напълно съм съгласна с посочения път за развитие на Родината ни.Бих помогнала с каквото мога и всъщност помагам като съм възпитала децата си,уча и внуците си да обичат и да се гордеят с България.Смятам ,че заслужаваме по-достойно място в Европа и света и само ние можем да си го извоюваме.

  4. Иван каза:

    Зад „български национален идеал“ трябва да се седи целокупния български народ. Ако не се отнеме „правото на всеки да бъде тъп“ (къде/кога е било възможно?) пътя би следвало да започне с един сериозен анализ на сегащния профил на българина и намирането на формулата по която можем да живеем заедно.
    Моето лично мнение е, че застоят в глобализацията е само временен. Засега никой не е предложил модел по който тя може да се осъществи. Българите може би го носят в себе си, без да го осъзнават и без да имат възможност да го предложат на света.

  5. Мълчанието на Агнетата каза:

    А нас скоро, като ни асфалтират и санират, като ни свалят пръстов отпечатък и ни ваксинират срещу бяс, профилактично със закупени по инициатива на Лъчо Мозъка ваксини, за редовно и регулярно приложение, одобрени от всички НПО за защита на животните, ще ни дадат и нас на концесия. Само да не тури вето на това скудоумие на отцеубийците – край! Заминавам за Букурещ!“

     http://www.lentata.com/page_9225.html

  6. ас каза:

    Не знам за вас, но аз имам проблем с днешната „съкратена“ версия на „политическата“ ни История. Дори не говоря за икономическата и „социалната“. Та, това ми се случи когато един китаец, с който се запознах за първи път, от северен Китай, ми каза, че сме древни съседи. Вероятно се досещате, че той не говори нито за „християнските“, още по-малко за „славянските“ българи ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=W_4CKXWCsgk

    Как бе в оня филм правен по Живково време, а Живков го наричат интернационалист ;-), искам децата му и родата му до 7 коляно :-(((!

    Та ей ви тест за това кой уважава повече българите ЕССР или Русия – кой създава група за изучаване на тангристките традиции, и къде те са се съхранили.

  7. ас каза:

    Ей ви и книжка за това какво стои зад „западната“ цивилизация, да не цитирам Хънтингтън, че ставам банален ;-).

    https://www.amazon.com/gp/product/1596983280

    Ask someone today where Western Civilization originated, and he or she might say Greece or Rome. But what is the ultimate source of Western Civilization?

    “An excellent work…. We are reminded by Professor Woods that the earliest universities fostered a dialogue between faith and reason, along with logical theory and a spirit of investigation. Perhaps this is the greatest secret of Western civilization over the past four centuries. It is my cherished hope that this book will serve to unlock this hidden mystery.”
    -from the foreword by Cardinal Antonio Cañizares

    Лично на мен ми е много любопитно Комунизма, като идеология на „Западната“ цивилизация от коя религиозна доктрина е „подпрян“ ;-)?
    Атеизма има ли доктрина зад себе си и коя е тя :-)?

    Въпроса, за това, какво са българите и техните корени е много по-важен от колкото триадата политици, икономисти, социолози дори докосват. И причината е проста, това е асиомата, а тя не се доказва, дори и в математиката ;-). Тя се приема за вярна.

    И ако вие сте приели аксиомите на Евклидовата Геометрия за верни, и сляпо „вервате“, че Геометрията се описва само от тези основни твърдения, то сте пропуснали останалата част, по-голямата, неЕвклидовата Геометрия.

    Подобна е приказката за комплексните числа. Ако сте пропуснали ирациналното и вярвате само в „рационалното“, независимо от неговото определение, предпочитам Ауман, то вие живеете на една линия.

    Тогава сте оставили равнината на другите. Много ви благодаря за което ;-).

  8. Берсин каза:

    Казаното в статията е вярно и логично. Липсва ми само едно. Ние не сме мазно петно в световното блато. Живеем сред други народи. Наскоро Сърбия и Гърция сключиха стратегически съюз. Къде сме ние? Кои са нашите дълготрайни приятели? Къде ни е лобито в световната политика? Самотни, пренебрегвани и унижавани от всички. Готови да се хвърлим на врата на всеки дебеловрат световен гамен.
    С поведение на магистрални проститутки. Отгоре на всичко нещастни.
    А само преди хиляда години сме били център на православието, факел на славянската просвета, книжнина и култура, държава на духа.

Оставяне на коментар към ас

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни