Защото е възможно

hrisi-hristova

Скъпи приятели на Мемория,

От известно време обмислям този текст към вас, защото исках да бъде възможно най-кратък и по същество. Така или иначе ви го дължа, както ви обещах през есента, когато малкият ни екип излезе във ваканция и получихме многобройни писма, които могат да се обобщят с въпроса – какво става?

Като цяло Мемория е нощен проект. Почти всички материали в нея, особено моите, са писани или превеждани през нощта. Не крия, че обичам нощта, защото тогава виждам по-ясно и по-надалече. Отварят се другите сетива, а те допълват проникването в същността и в смисъла на нещата. Но в случая причината за нашия предимно нощен труд е друга. Всички ние през деня работим (или учим) своите основни професии, с които си изкарваме прехраната. Да, нашите професии са свързани отново пряко или косвено с преводи, редакции, творчески и логистични проекти и журналистика, но те са извън Мемория. Искахме Мемория да бъде напълно независим проект. Проект на съвестта и на усещането ни за истина. Не търсехме финансова „хранилка“, защото хранилките отнемат свободата на словото. Те искат съобразяване и спазване на правилата; захранват за строго определени цели. Никой наш или чужд субект с финансови възможности не си хвърля парите просто ей така на вятъра. В евроатлантическия си вариант хранилките са инкубатор на пропаганда и агенти на влияние, които моделират общественото съзнание в определена посока. Целият 27-годишен „преход“ е нагледното доказателство за това. Преход, който доведе общата ни родина до пълна разруха.

Но да не се отклонявам. Понякога целите на финансовото захранване на медиите може да са „добри“ и, наред с другото, да обслужват определен обществен интерес. Може би го има този момент. Не е тайна, че и малка България е терен на сблъсъка на световните сили – като всяко парче земя на тази планета. Наред с либералстващите прозападни НПО-та има и такива, които се захранват от другата страна – от изток. На всяко действие има равно по сила противодействие – така беше и преди падането на желязната завеса, но с обратен знак. Така е в геополитиката. Но при всички положения и от двете страни има пропаганда, която с различна честота се отклонява или изопачава истината.

По света обаче има и един друг вид медии. Те се опитват да бъдат независими – колкото и трудно да е това. Представете си прекрасната утопия на нашия екип – искахме да създадем една наистина независима медия. Сигурно сега се усмихвате :)  Да, и аз се усмихвам, пишейки това. Издържахме малко повече от година на един особено активен, натоварен и буквално денонощен ритъм. Разчитахме единствено на даренията от читателите и приятелите. И най-вече – на своето желание и на почти безвъзмездния си труд. Това не е никакъв идеализъм. Това са реалностите, чрез които става възможен пробив в Системата – чрез антисистемните играчи. Рискът и преценката си остават за тях. Целта е да се изговаря това, което смятаме за истина. Защото истината определено липсва в публичното говорене и в официалните медии. Не, истината не просто липсва, тя е потъпкана и изопачена.

В казионния западен свят, в това число и в България, отдавна няма истинска журналистика. Най-добрите световни журналисти, публицисти и анализатори са антисистемни играчи. Като големия Джон Пилджър например. Като много други, които имахте шанса да прочетете чрез нас. Тяхното слово никога няма да прозвучи по CNN, БНТ, бТВ или Нова. В официалните медии място има само за слугите на Системата, с малки изключения, които се допускат „за цвят“ – за да не породят съмнение прекалената едностранчивост и преднамереност в представянето на събитията и процесите.

Превеждахме за вас безценни материали от независими, антисистемни медии от цял свят. Не само американски и не само руски. Всичко ценно, което ни попадаше в безкрайния информационен поток, го хващахме, проверявахме го до най-малкия детайл и едва тогава го предоставяхме на вас. Много пъти сме спорили, подлагали сме на съмнение информацията, обсъждали сме помежду си всеки текст, всяка гледна точка, която ви предлагаме. Считахме, че подборът на материалите е въпрос на изключително голяма отговорност към вас, читателите. Търсехме винаги златната среда, а това наистина е трудно. Стремяхме се да не залитаме грубо в едната или в другата посока, а да откриваме скрития баланс на противоречията в нашия драматично разкъсан свят.

Предоставихме поле за анализите и текстовете на най-добрите български анализатори и обществени личности, ползващи се с висока степен на доверие в будната част от обществото. Провеждахме разговори и интервюта, споделяхме от мрежата ценните гласове, които се осмеляваха да изричат истината.

Днес, когато Системата се пропуква и светът се променя, сме удовлетворени, че говорихме за всичко това преди да се случи. Че нашите прогнози се сбъдват и посоката, която избрахме да следваме, се оказа реална и напълно постижима. Много от нещата по света и дори в България изглеждаха невъзможни, но се случиха едно след друго, и то в интензивен, неголям отрязък от време. Няма нито един материал в Мемория, от който да се срамуваме или да съжаляваме, че сме публикували. Всички те напипваха скрития пулс на събитията и ние искахме да усетите този пулс. Да се осмелите да подлагате на съмнение „реалността“, която манипулативно внушава медийната пропаганда. Да освободите съзнанието си и да имате информиран избор в преценката си за действителността.

По примера на своите основни световни източници, искахме да опитаме да съществуваме чрез вас и за вас. По света много каузи, не само медийни, успяват да съществуват единствено чрез дарения от читатели и спомоществователи. Така е с Уикипедия и с много други обществени проекти, с онлайн издания, блогове, дарителски кампании. В България това е особено трудно. Бедността е все по-голяма, а хората с възможности са все по-малко. А и нашето общество няма изградени традиции в подпомагането и поддържането на обществени каузи.

Но си мисля, че в случая е важен не толкова размерът на дарението. То може да бъде съвсем символично. Получавали сме дарения от 5 и 10 лева. Ако 10 000 читатели дарят по 5 лева, сметнете сами колко прави това. Осигурявате активен и ежедневен живот на Мемория поне за година напред; осигурявате качествен подбор на материали, преводи, редакции, интервюта, поддръжка на админ, хостинг и т.н. Всичко, от което се нуждае една малка редакция, за да произвежда независим медиен продукт.

Тъй като даренията към нас са спорадични и в повечето случаи – скромни, в един момент подложихме на риск дейностите, с които реално си изкарваме прехраната. Доходите ни започнаха да намаляват и през септември трябваше да се спрем и да помислим трезво докога можем да продължаваме така. Оказа се, че е станало належащо да се потрудим на другите си фронтове, за да си възстановим финансовите баланси.

Това е единствената причина да излезем в принудителна ваканция.

Затова и материалите значително намаляха, но винаги, когато ставаше нещо значимо и важно, се чувствахме длъжни да реагираме. Което и правим. Определено активната работа в Мемория липсва на всички ни. Получихме много писма от вас. Безценни писма, безценни думи. Това е и истинската награда за всички ни. Докосването на умовете и сърцата. Усещането за общност. Опитът да оцелеем заедно като общество, а не да се спасяваме поединично, докато отечеството рухва пред очите ни.

Преди да излезем в пестелив режим на публикуване през септември, ми попадна съобщението за дарение в един канадски сайт, чийто материали нерядко превеждахме и публикувахме в Мемория. Та в съобщението към читателите се казваше: „Ние не можем да съществуваме без вашата подкрепа“.

Същото казвам и на вас: „Ние не можем да съществуваме без вашата подкрепа“. Това е особен, взаимен процес. Взаимодействие, което прави възможно съществуването ни като общност и общество. Обвързаност в най-добрия смисъл на думата, осигуряваща съзнателното ни пътуване през времето и историята.

В продължение на година публикувахме всеки ден наши оригинални материали и интервюта – преведени, осъществени или написани от нас и нашите автори. Преминахме и през жестоката хакерска атака, която заличи напълно сайта и възстановявахме из основи всички материали месеци наред. За да бъде възможно поддържането на качествена медия с надеждна защита, е необходимо време и елементарен финансов ресурс. За съжаление, подобен труд не може да се случва между другото и без средства. Не може да става само в свободното време или през нощта, във времето за сън. Нужно е внимание и селекция, следене на целия информационен поток, следене на определени източници, съпоставка, проверяване на информацията и детайлите. Просто не става между другото, защото по този начин води до изтощение и преумора. А това е недопустимо, ако се стремим към здравословни обществени процеси. Нито една кауза не може да бъде създадена и поддържана по нездравословен начин. Затова при първите симптоми ние се спряхме и намалихме темпото.

Не искаме чрез Мемория да пресъздаваме отново и отново мрачния свят на националното несбъдване, обладано от вековни комплекси. Не искаме да се оплакваме и да се вайкаме колко несправедлив е светът и колко лоши са управляващите. Това е ясно на всички ни. Нашата цел е здравословен, ясен поглед в реалността. Без излишен драматизъм и сантименти – търсене на отговорите и намиране на изходите. На това ме научи един приятел на Мемория, комуто винаги ще бъда благодарна за безценния урок.

За това и забавих този свой текст към вас Исках да съм сигурна, че в него няма да има и следа от меланхолия, разочарование или песимизъм. Убедена съм, че последните три неща трябва да си останат в личното поле на съществуването.

Мисля, че ви казах основното. Другото съществено е в страниците на Мемория.

Доколко то ще бъде активно и изчерпателно, вече не може да зависи само от нас. Оставяме на вас решението за подкрепа и взаимодействие. И се надяваме искрено, че ще вървим и занапред заедно по стръмния път, който се е извил пред нас.

Между другото, се опитахме да си помогнем сами. Наскоро стартирахме дейност с намерението печалбата от този „почти експеримент“ да бъде използвана за поддържането на Мемория. Сега го разработваме усилено, но не сме убедени какъв ще бъде крайният резултат. Със сигурност обаче е интересен социален експреимент, за който може да ви разкажа някой път, когато резултатите станат ясни. Най-малкото, това ще бъде много нестандартен и ценен опит за нас. Една разходка по социалната стълбица на съвсем реален терен ;)

Периодично ще ви напомняме, че разчитаме на вашата подкрепа. И досега под всяка статия ви подканяхме да ни подкрепите, ако Мемория е полезна за вас. Но както се оказа, малко от вас дори са го забелязвали. Ще се опитаме да бъдем по-настоятелни в бъдеще и да ви напомняме на по-видно място, че можете да бъдете дарители в общата ни кауза – създаване на осъзнат обществен субект, който да бъде активен участник в определянето на съдбата и бъдещето на България. А то е бъдещето на нашите деца.

Накрая искам да завърша с финала на един свой текст, който публикувах на 14 август 2016. Спомням си звездите в капандурата над бюрото ми, докато пишех. Беше последната ми статия преди да излезем в неизбежната ваканция и имах пълното съзнание за това. Вероятността прогнозата ми да се сбъдне изглеждаше нищожна, но бях убедена, че това е единственото възможно решение. Три месеца по-късно нещата се случиха дословно, едно към едно. И сега, призори, преди да затворя лаптопа, си пожелавам – колкото и да изглежда почти невъзможно, пожелавам си с цялото си сърце за всички нас да се сбъдне и последното изречение. Защото зная, че всъщност е възможно.

Благодаря ви за подкрепата!

***

Из „Игра на тронове“ от Христина Христова, 14 август 2016

В очертаващата се все по-нестабилна и непредвидима геополитическа ситуация, България има нужда от умен, смел и отговорен лидер. От българофил. Нито една от сега действащите партии, свързани пряко или косвено с политическото статукво, не е в състояние да излъчи такъв. Всички са морално изхабени и компрометирани. Те участваха заедно, директно или като поддържащи патерици, в неолибералния криминален разгул през последните 27 години и са част от разрушаването и обезлюдяването на България, както и от подмяната на нейната етиническа и обществена тъкан с неграмотно и необразовано население. В същото време пробив на личност отвън, позиционирана извън очертанията на политическото статукво, засега е невъзможен. Не и докато контролът на изборите е в ръцете на настоящата система.

Все още има шанс опозиционните партийни и обществени организации да се обединят около надпартийна личност за президент и върховен главнокомандващ на българската армия, който в един следващ момент, ако има нужната смелост и качества, може да се изплъзне от опеката им и да поеме по спасителен, националноотговорен курс. Не един прогресивен световен лидер е излизал именно от очертанията на статуквото, за да го преодолее и промени. Наличните партийни и обществени структури по места са единственият инструментариум, чрез който могат да бъдат частично неутрализирани изборните манипулации в избирателните секции в национален мащаб и да бъде смекчен неизбежният алъш-вериш, купуването на гласове и подмяната на вота. Ако наричащите себе си опозиционни сили успеят да се обединят около правилния човек, той ще победи статуквото на втория тур и така то ще бъде разбито и в дългосрочен план. Защото в подобна ситуация предсрочните избори ще бъдат само въпрос на време.

Само с президент, който е способен да издигне в свой приоритет моралното обединение и сплотяване на нацията, да бъде публичен коректив на амортизираната партийна система и да артикулира ясно обществените очаквания с балансиран и мъдър подход, е възможно преструктуриране на обществено-политическите сили и излизане на преден план на личности, осъзнали дълга си към обществото и към бъдещето на България.

Ако този мъж е осъзнал всичко това, той трябва да прояви търпението на тигъра, но не и търпението на вола. Не трябва да се отказва, а стаявайки се, да подмине в себе си с пренебрежение и незасегнато съзнание неизбежните крамоли и ниските страсти на каращите се сега около него и да използва с хладен ум техните структури, от които със сигурност има нужда. Да остави мътните води, с които ще го залее статуквото, да се оттекат в помийната яма. Да не изпуска от поглед целта, която си е предначертал, нито златното сечение в свещения баланс между лична съдба и дълг към родината. И да извърши решителния скок в точния момент, който ще му подскаже неговият вътрешен глас.

Когато заглуши всички външни гласове и чуе ясно гласа Отвътре, той ще има силата да постави Началото на Възкресението на своя народ.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел "Култура" в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

  1. Орлин казва:

    Благодаря! Благодаря на Вас Христина и на целият екип, който стои зад проекта Мемория. Един от малкото, които предлагат, наистина, качествени материали. Материали, които отварят очите на читателите, преобръщат светогледи и променят начина на живот. Дори и една искрица запалена, може да се превърне в стихиен, очистващ душата пожар. Сигурен съм, че не е само една :) и това прави Мемория успешен проект.
    Не само аз, а и всички нормални ваши читатели, сигурен съм, се молят проекта да продължи и да крепне, да спасява и да дарява искрици.
    Съгласен съм с мнението на г-н Ганчев и мисля че, може да даде положителен резултат. Капка по капка, вир става. Знаете сами, че честността, морала и добрите принципи са качества, които не се възнаграждават финансово добре в наше време…
    Бъдете здрави.

  2. Оbligation of Buddha казва:

    Един от най-тъжните уроци на историята е : ако сме били заблуждавани достатъчно дълго, сме склонни да отхвърляме всяко доказателство за измама. Вече не се интересуваме от намирането на истината. Просто е твърде болезнено да признаем, дори и пред себе си, че сме били хванати в капан. След като ви дам една „шарлатанска“ власт, много вероятно е никога да не искате да сте без нея.

    https://www.youtube.com/watch?v=8Yh5XYZOKEk

  3. Иван Грънчаров казва:

    Г-жо Вачева,

    До заплата остават две седмици…след прочетеното смятам, че е редно да си направя „абонамент“ във Вашата редакция. :) Очаквайте превод около 10 число идния месец.

    С уважение,
    И.Грънчаров

  4. Няма значение казва:

    Честита Коледа!

    http://www.stream.pm/videos/wncTSu

  5. Няма значение казва:

    Да сте живи и здрави, другото е само хартия с малко мастилце!

    http://www.stream.pm/videos/JgXyL9

  6. Виолета казва:

    Трябва да ви има!…И аз бих ви подкрепяла с SMS! Как може да стане?…
    Вие сте ни нужни…МНОГО НУЖНИ!

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни