Крахът на глобализма и новите тенденции в международните отношения

2016-12-05_014701

Тери Пратчет – „Интересни времена“

 

alexander-uzunovАлександър Узунов е бакалавър по Политология и понастоящем продължава обучението си в магистърска програма по Дипломация и национална сигурност към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медотий“. Автор е на анализи в областта на глобалната и регионалната политика. Интересите му са в сферата на геополитиката и международните отношения.

Има едно проклятие. То гласи:

„Дано живееш в интересни времена!“

Тази древна китайска мъдрост е избрал Тери Прачет за начало на своята книга „Интересни времена“. Аз също ще започна с нея, поради особената й актуалност в настоящия момент. Светът се променя със скоростта на светлината, а утвърдени идеологии и норми потъват в небитието. Първата година на моето обучение в университета беше през не толкова далечната 2012 година, която изглеждаше доста апокалиптично, предвид мрачните сценарии за настъпването на края на света. Разбира се, всичко беше продиктувано от холивудските есхатологични представи за света, които са посели корени в масовото съзнание. Тук има една културологична особеност, на която ще обърна малко внимание. Старите филми представяха светло и утопично бъдеще за света, а в днешните се наблюдават сериозни апокалиптични сценарии, които биват представяни като нашето близко бъдеще. Това показва недоверието в утрешния ден. Тук не мога да не спомена една известна песимистична мъдрост, която гласи, че „Миналото никога няма за какво да завижда на бъдещето“.

Но нека се върнем на 2012 година, тогава глобализацията и мултикултурализмът бяха идеи, достигнали своя апогей. Те буквално бяха приели химерната форма на неоспорими истини. Човек, ровейки се из Гугъл, за да разбере тяхното значение и смисъл, не можеше да попадне на негативно мнение за тях. Днес обаче реалността е коренно различна. Двете идеи търпят ежедневна ерозия. Мултикултурализмът потъва в дълбоките пасти на забвението. Той се разби в стените на реализма. Времето доказа, че сегрегацията в западните общества е реална. Така наречените бежанци всъщност не се интегрират, а напротив, искат да моделират Западната цивилизация по свой образ и подобие. Европа, вместо да се концентрира към реалните проблеми и да потърси своето изгубено величие, обмисля сериозния за нея, екзистенциален въпрос за съществуването на 31-ви пол и се чуди дали православието всъщност не е добре замислена руска идеологическа пропаганда. Проблемът в мултикултурализма е, че неговия удар се стовари върху основните устои на обществото: семейството, църквата и училището. Това е имунната система на обществото, а всеки учил биология (пък и да не е учил) пак ще знае, че след унищожаването на имунитета следва летален край за самия организъм. Мултикултурализмът обаче е само съставна част от глобализацията, за която по един начин говорихме вчера, а по напълно различен днес – 4 години по-късно.

Понеже 2016 година си отива, би било интересно да намерим дума, която добре би могла да я опише. Като избегнем многословието, можем да наречем високосната година реакционна. В настоящия анализ със застъпен есеистичен елемент ще анализирам именно тази реакция, която в момента променя международните отношения, а заедно с тях и глобалните реалности.

ПОСОКАТА НА СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ  fredsebastian_fallofberlinwall_1989

През 80-те години Тачър и Рейгън вкараха в Западния свят неолибералната и глобалистка парадигма за развитие на света. С падането на Берлинската стена, разпада на СССР и крахa на двуполюсния модел, цялата планета тръгна по пътя на икономическата, политическа, юридическа и културна глобализация и глобален възход на неолиберализма. Франсис Фукуяма и други западни мислители възтържествуваха, че е настъпил краят на историята с универсализацията на либералната демокрация. Като към това прибавим закона на Дойл, според който е невъзможна войната между либерални демокрации, трябваше да станем свидетели на планета, намираща се в състояние на Вечен мир по Кант. Нищо от това не се случи. Напротив, еднополюсният свят се оказа много по-рисков. Конфликтите следваха един след друг, като се взривяваха основните геополитически възли, а една сила диктуваше правилата на световната игра. САЩ се намесваха, където решат и опитваха да моделират света, следвайки основните постулати на атлантическата геополитика. Годините минаваха, а САЩ, чрез „имперското свръхнапрягане на силите“ изчерпваше своя авторитет и престиж (Понятието е на известния историк Пол Кенеди, който посочва, че „ако една държава-хегемон допусне свръхнапрежение на военните си ресурси, това в крайна сметка само би ускорило нейния упадък“ [1]), .

Отдалеч личеше, че след Световната финансова криза от  2007-2008 година  американското глобално господство отива към своя край. Това беше забелязано от руския президент Владимир Путин, който през 2007 година произнесе острата мюнхенска реч. Светът започна да изпитва дълбоки съмнения към глобализацията и започна да я разглежда като инструмент за прокарване на американските интереси. Главният редактор на  политическото списание А-specto Калина Андролова наскоро написа по този повод, че „В началото на ХХI век под фланга на глобализацията Вашингтон се опитва да подчини целия свят“ [2]. Това донякъде е така, но не изцяло. Глобализацията облагодетелства една малка прослойка от елита в САЩ. Това са транснационалните елити, банкерите от Уолстрийт и военнопромишления комплекс, или наречените под общия знаменател „златен процент“. Техните интереси са защитавани от неоконсерваторите и неолибералите, които имат толкова много сходства, че почти не се различават в своите възгледи. „Те стоят в най-близки връзки със силите, които са в основата на глобализацията в днешния ѝ неолиберален вид.“ [3]Коректно коментира Николай Николаев. На обикновения американец, част от средната класа, глобализацията нанесе сериозен удар. Изнесе се производството от американската страна в посока Китай и други страни, с което множество американци изгубиха своята работа, а в страната започна процес на деиндустриализация. (През последните 15 години в САЩ са затворили врати 60 хиляди фабрики и бяха загубени почти 5 милиона добре платени работни места [4]). Миграцията донесе евтина работна ръка. Безкрайните войни и колосалните военни разходи бръкнаха дълбоко в джоба на обикновения американец, тъй като той плати сметката за тях. В процес на упадък се оказаха и традиционните американски ценности, наследени от „бащите основатели“, a американската мечта започна да умира. Известният американски политик и журналист Патрик Бюканън обобщи, че „Америка придоби света, но загуби себе си“, а това се случи посредством глобализацията.

ПРЕЛОМЪТ Row of dominoes falling down (B&W, long exposure)

Още от 2015 година се знаеше, че в голяма степен международните отношения ще се формират на базата на два определящи избора.

Изборът на бившата империя Великобритания беше между това да остане в потъващия кораб на Европейския съюз или да потърси спасителна лодка в други по-надеждни съюзи. Другият избор беше за формата и развитието на съвременната американска държава, където най-остро на глобализацията се противопостави и по-важното – победи, традиционният американизъм. „Промяната не спира до тук“ [5], каза британският политик Найджъл Фараж, и явно е прав. Тези два избора ще повлияят на бъдещето на света като ефекта на доминото.

Първо това се провери на изборите за президент в Австрия. В страната набра сериозна сила антисистемният играч Норберт Хофер, но загуби с малка разлика в една особено необичайна надпревара, изпълнена с изборни нарушения. Дълго време над Австрия ще тегне сянката на съмнения за манипулирането на изборите. Европейският елит на статуквото обаче не трябва да си отдъхва. Референдумът, проведен в Италия, потвърди засилването на популярността на антисистемните партии и намаляването на влиянието на традиционните. Следват избори във Франция, Холандия и Германия през 2017 г., които ще са с решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз. Във Франция още на предварителните избори сериозна заявка за президентското място даде Франсоа Фийон, който категорично не е привърженик на глобализацията и носи духа на промяната. А в Германия нараства популярността на евроскептичната и антиглобалистична партия „Алтернатива за Германия“, като тя отчита рекордно високи нива на подкрепа.

Гласуването за Брекзит беше реакция на обществото във Великобритания против глобализацията. Миграционната криза показа невъзможността на европейските елити да се справят с криза от стратегически характер. Заедно с това в ЕС са налице индикации за забавяне на икономическия растеж. По-задълбоченият преглед ни показва, че събитията на острова не са лишени от своята геополитическа логика. Великобритания често търпеше критики от страна на САЩ за сближаването си с Китай. Китайският президент Си Дзинпин беше посрещнат през октомври 2015 година в Лондон с много тържественост и с огромни почести от кралицата. Посещението на китайския лидер беше наситено със символики. В сериозните дипломатически среди още тогава се заговори за възможната преориентация на външната политика на острова, която беше потвърдена с Брекзит. С него беше показана характерната за Англия изтънчена външна политика на балансиране между различни сили. Великобритания излезе от отредената й роля на инструмент за влияние и прокарване на американските интереси в ЕС. С излизането си от ЕС, Великобритания показа, че ще води своите отношения с други държави въз основа на собствения си суверенитет и национален интерес.

По-интересен и по-изненадващ беше изборът на САЩ. Целият свят беше затаил дъх преди изборите, които излъчиха 45-я президент на САЩ. От този избор зависеше кой ще бъде новият най-могъщ човек в света, притежаващ повече власт от всеки друг. Световните информационни агенции, различни социолози и политолози, както и Холивуд, убеждаваха човечеството, че бившата Първа дама Хилъри Клинтън ще бъде новият президент. Зад нея стояха може би най-могъщите сили в света, като американския военнопромишлен комплекс, банкерите от Уолстрийт, както и  международния транснационален финансов капитал („Vanguard“, „Black Rock“, Лари Финк, Джордж Сорос и др.). Зад нея застанаха и петролните гиганти от Близкия Изток, Саудитска Арабия и Катар. Най-яростните противници на Тръмп и привърженици на Хилари бяха неолибералите и неоконсерваторите, зад които са изброените по-горе сили. Те с всички средства се стремят да запазят и продължат развитието на глобализацията. Изненадващата победа на Доналд Тръмп изпрати всички тях в повсеместен ступор. Дългогодишното статукво беше нарушено. Протестите срещу избора на новия президент са индикация, че мощните кръгове, които застанаха зад Хилъри, не могат да се примирят със загубата.

2016-12-05_015423

Тери Пратчет – „Малки богове“

 

На изборите победител не беше Републиканската партия, не спечели само Тръмп. Истинската победа е победата на идеята за преосмисляне на процеса на глобализация. Спечели контраревoлюцията на консервативните сили. Победи също индустриалният капитал над финансовия. Следва да си зададем въпроса кои сили застанаха зад ексцентричния милиардер? Това бяха традиционните републиканци, религиозните десни, средната бяла класа и крупния американски индустриален капитал. Това са и групите, които понесоха удара на глобализацията. Доналд Тръмп разбра нещо много важно, той разбра, че масовата глобализация „изяжда” средната класа в САЩ [6], коментира финансовият експерт Мика Зайкова. В сянка остана ролята на ФБР, което изигра роля в избора на Тръмп за президент, като периодично изнасяше компромати срещу неговия опонент.

Идеологически Тръмп се доближава най-много до палеоконсерваторите, които поддържат ценностите на стария автентичен консерватизъм. Самият той се определя като „разумен консерватор“. Екипът, с който се обгражда новият президент, споделя неговите антиглобалистки възгледи, а набралото сериозна популярност силно консервативно движение „Чаено парти“ ще има силни позиции във Вашингтон. (Пример – Майк Помпео) С победата на Тръмп светът ще си отдъхне. Има признаци, че той ще тръгне по пътя на съвременен неоизолационизъм, за който американизмът ще е по-важен от глобализацията. При такъв тип политика САЩ ще се обърнат към себе си и своите вътрешни проблеми, а това от своя страна ще помогне на света да премине по-леко от еднополюсната система към многополюсна.

С дългогодишните действията на страните от групите БРИКС и ШОС, реализацията на Брекзит и изборът на американския народ за президент, светът тръгна уверено към многополюсния свят. Световната история според Хегел е движение на духа към осъзнаване на свободата. Нищо не е статично и застинало, а е в постоянно движение. Международната система е проявление на световния дух. Осмислянето на света се крие в диалектичната триада. Следвайки я, двуполюсният модел е теза, а неговата антитеза е еднополюсният свят. Синтезът между тях, в който и двата се отричат, е многополюсният свят, който се движи от суверенни и независими държави. Крахът на глобализацията ще е свързан с възхода на многополюсния свят и регионализацията. В целия Запад се засилва антиглобалистката тенденция. В рамките на ЕС вече се наблюдават такива процеси. Първо Брекзит и второ, в рамките на съюза започват да се формират отделни групи, които следват своите общи интереси и започват да договарят други регионални обединения и съюзи. Франция групира около себе си други южни страни в „Алианс на южните европейски страни“ (Alliance of Europe’s South). Германия, от своя страна, се обгражда със северните държави в отделна общност. От трета страна стои и Вишеградската четворка, която показа сериозна политическа воля в лицето на Виктор Орбан. Вътрешното разделение в съюза е сериозна заплаха за неговото съществуване и ще доведе най-малкото до сериозни изменения в структурата и взимането на решения.

Брекзит и победата на Тръмп са удар срешу глобализацията и сериозна индикация, че в света се случва нещо ново. Това отчасти беше казано и по време на прощалното посещение на Обама в Европа. В Атина той заяви, че “Световната посока на глобализация изисква корекция на курса”.[7] Новите тенденции в международните отношения ще бъдат: антиглобализъм, засилване ролята на държавата и националния суверенитет, регионализация, протекционизъм, пробиви на националистически партии, намаляване на влиянието на трети играчи (транснационални компании) и на идеята за наддмощие на сигурността над свободата в съвременната парадигма на политическата етика. Ще се преустанови процесът на корпоративен неоколониализъм и на практиката недържавни субекти да придобиват сериозни права над държавата. Примери за това са ТПТИ и ТТП, които бяха замразени след избора на Тръмп. Тези нови реалности ще рефлектират и в българската държава. Като следствие на глобалните промени ще се намали ролята на колониалната администрация, управляваща стратегическите интереси на бившия глобален хегемон на българска територия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 678972_525_350_w

Всички тези фактори ще позволят на света в един нов дух да потърси баланс между интересите на основните стратегически играчи. Ще трябва да се потърси разбирателство, основано на реализма. Това може да се случи със снемане на напрежението в Сирия, Украйна и Южнокитайско море. Ако поеме подобни действия, американската администрация ще покаже на Русия и Китай, че уважава техните национални интереси. Това от своя страна ще спомогне за решаването на други глобални казуси. Ричърд Никсън е пример за водене на такъв тип политика – партньорство с Китай и договори за разоръжаване със СССР (САЛТ 1 и САЛТ 2). До скоро реакцията срещу глобализацията беше свързана с известна доза антиамериканизъм, но сега, когато духът на промяната идва от САЩ, това също ще се промени.

Светът за пореден път разбра, че историята е низ от промени и нищо не трае вечно, колкото и сигурно да изглежда то. Стесняването на историческото време не позволи запазването на еднополюсния свят за по-дълъг период. С глобализацията ще си отиде и американската хегемония. САЩ ще останат единствената суперсила, успяла да достигне такъв мащаб на властта. И тук не говорим само за военния и икономическия аспект, а също и за културния и технологическия модел, който Америка успя да наложи на света. Близкото бъдеще ще покаже новото преразпределение на силите, за което говорят Бжежински и Кисинджър в последните си статии  и анализи.  В него триъгълникът САЩ–Китай–Русия ще бъде ключовият въпрос в глобалната политика.

Ще завърша анализа в духа на неговото начало. Едно е сигурно сега и то е, че навлизаме в ерата на неизвестността, а бъдещето обещава да е повече от интересно.

terry-pratchett-1

Тери Пратчет – „Светът на диска“

 

Бележки:

[1] Карастоянов. Александър. „Сирийската криза и голямото завръщане на Русия на световната сцена“. Списание Геополитика. Бр. 6. 2014. http://geopolitica.eu/2013/1523-siriyskata-kriza-i-golyamoto-zavrashtane-na-rusiya-na-svetovnata-stsena

[2] Андролова. Калина. „Глобалното политическо събудане“ Списание А-SPECTO. Брой 31. 2016г. Стр. 30

[3] Николаев Николай. „Господин Тръмп, издигнете тази стена!“. Списание A-SPECTO. 2016.  http://a-specto.bg/gospodin-trmp-izdignete-tazi-stena/

[4] Рамоне Игнасио. „Защо спечели Тръмп?“. Списание Монд дипломатик. 2016. http://bg.mondediplo.com/article1510.html

[5]  “Брекзит и победата на Тръмп – На Западния фронт всичко е ново.”. Списание A-SPECTO. 2016. http://a-specto.bg/brekzit-i-pobedata-na-trmp-na-zapadniya-front-vsichko-e-novo/

[6] Зайкова Мика. „Докато Обама беше президент, САЩ натрупа невероятен дълг“. Petel.bg. 2016. http://petel.bg/Mika-Zaykova–Dokato-Obama-beshe-prezident–SASHH-natrupa-neveroyaten-dalg__181310

[7] Барак Обама: Глобализацията изисква корекции в курса си. Фокус. 2016. http://www.focus-news.net/news/2016/11/16/2331326/barak-obama-globalizatsiyata-iziskva-korektsii-v-kursa-si.html

Още от автора: Александър Узунов

Александър Узунов

Александър Узунов е бакалавър по Политология и магистър по Дипломация и национална сигурност към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Понастоящем продължава обучението си в докторска програма по Политология към ВТУ. Зам.-председател на Дипломатически клуб „Имхотеп“, координатор към Института за Публична политика и експерт към Националната агенция за оценяване и акредитация. Автор е на анализи в областта на глобалната и регионална политика. Интересите му са в сферата на геополитиката, международните отношения и сигурността.

  1. Evgeni Genchev каза:

    haresva mi,sqvpada s moeto vijdane. sqglasen sqm i skomentara na Vanko Todorov.mislia,che triabva da zapochnem ot Ivan KOSTOV. No beseneto da bqde nakraia, kato visochai6a milost sled kato bqde podlojen na narodnata liubOFF…

  2. Ines каза:

    Hubavo napisano, bravo!
    No duhut Na promqnata da idva ot USA ,edva li

  3. Ivamov каза:

    „В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм.“

    Захари Стоянов

    • Енчев, Илия каза:

      Г-н Стоянов, извинете ме но без користно ще кажа че, не сте прав да назовавате „социализма-зараза“
      Защо: че той именно социализма ни даде БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, БЕЗПЛАТНА МЕДИЦИНА и подсигури РАБОТА и подслон за всички?
      А сега капитализна какво: за да завършиш някакво по-добро образование трябва да си финансово подсигурен над средно ниво.
      Млади семействца И деца живеят под мостове, Болни умират заради липса на финансови средства, а чиждо-поклонно настроената ни младеж бяга на гурбет в чужбина, да чисти тоалетни и обслужва възрастни с без образование. Отделни единици само с високото си образование получено през социаализма успяха някак да се устроят в чужбина НО, И ТЕ СА ВИНАГИ №-2 извън Родината си!

      С Уважение,
      Енчев, Илия / г. Пловдив / gb.vb1711628080a@ihs1711628080anatn1711628080e1711628080
      *******************************
      „За пълното си щастие
      Човек трябва да има
      Славно отечество“
      Симонид Кeоский
      / 5век преди Христа /

  4. Енчев, Илия каза:

    Уважаеми Сънародници-Българи,
    Темата „глобализъм“ която се дискутира, е толкова проста и ясна че, е срамно високо образованата Българска аудитория да я третира.
    Очудва ме обаче факта че, повече се обръша внимание на резултатите а не истинските им причини.
    Така и за глобализма!
    Исками се да споделя с вас факт на който малко историци обръщат внимание сега.
    А именно освен възрастта ни като най стар род – Българи на планетата ( според Бърларският календар отбелязваме в 2019 / 7527 г..)
    Българите сме ѝ сред много малкото народи които, знаем своето историческо предназначение!
    Науката, както преди така и сега учи човека че, за да има баланс в живота на Планетата;
    (флора и фауна), вичко – ( живо и не живо ), се е появило и заражда не случайно, а със строго определено-предназначение!
    Тогава, естествено и за Човека, – наравно с въпроса – „кога“, възниква и дилемата – „за какво“?
    С какво предназначение Българите, сме се появили на тази Планета?
    Защото произхода на живота ни е завещал и „предназначение“, от преди повече от 80 века,
    Няма да се спирам на „историческото ни предназначение“ сега, ( обяснено подробно в труда разработен от малка Българо-Японска група под ръководството на Енчев, Илия от Пловдив, под заглавие; „БЪЛГАРСКИЯТ НОВ ЖИЗНЕН ФОРМАТ“. ) .
    Пишете ако има интерес към история, политика, котерийност, коррупция, глобализъм и прочее.
    Но е факт за жалост че много малко са народите, знаещи историческото си предназначение!
    Тази част от труда ни отне най-много време, защото е престъпление да се стремим ние Българите към ръководни длъжности в международни организации като;
    UN & UNESCO, World Bank, €C и др., незнаейки собственото си историчйеско-предназначение, а камоли предназначението и на всички държави-членки в тях!
    Знаейки причините за възникването на глобализма и раболепието на запада манипулиращ безуспешно с тази дума както с думата дем(ек)окрация, ще кажа само че живота на планетата включая и Човека в него, е толкова РАЗНООБРАЗЕН, че просто е АБСУРД да бъде ГЛОБАЛНО монополяризиран и еднообразно УЕДНАКВЕН! Абсурдно е да се покори и завладee ЖИВОТА на ПРИРОДАТА! Ето защо Глобализма е болна и умряла за нас Българите тенденция, зародила се в главите на не здрави индивиди!
    С Уважение,
    Енчев, Илия / г. Пловдив / gb.vb1711628080a@ihs1711628080anatn1711628080e1711628080
    *******************************
    „За пълното си щастие
    Човек трябва да има
    Славно отечество“
    Симонид Кeоский
    / 5век преди Христа /

Оставяне на коментар към Енчев, Илия

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни