Александър Ван дер Белен
Президентски избори в Австрия веднъж, втори път и трети път. След първия тур през пролетта, кандидатът на дясната Партия на свободата Норберт Хофер спечели пред независимия кандидат Александър Ван дер Белен, бившият председател на Зелената партия. На балотажа през май т.г. той пък излезе само с 30 000 избиратели пред Хофер, който подаде контестация за нередности при преброяването на бюлетините на гласоподавателите от чужбина, изпратени по пощата. Конституционният съд касира изборите. Насрочени за началото на октомври, в последния момент изборите бяха отложени за 4 декември заради известен брой дефектни пликове.
Интересен беше фактът, че резултатите от допитванията до общественото мнение сочеха преднина на кандидата на десницата Норберт Хофер. Впрочем, по време на предизборната есен, двамата кандидати бяха с изравнени прогнози в предпочитанията или с малка разлика, но по-голяма популярност имаше Хофер. Това доведе до пълна мобилизация на ръководствата на Социалдемократическата партия и на Народната партия в усилията им да убедят колкото се може повече гласоподаватели за опасността, която би представлявала едно президентството на десния „популист“ Норберт Хофер.
Австрийците не обичат резките промени, те са традиционалисти и в последния момент предпочетоха независимия Александър Ван дер Белен – въпреки че победата му идва на фона на една невиждана от много десетилетия насам вълна от недоволство към елитите, заляла Запада и от двете страни на океана. На гребена на тази вълна се оказа не кой да е, а Доналд Тръмп, който вече се е запътил към Белия дом. Това определи и небивалия интерес към изборите в Алпийската република, които бяха наблюдавани и отразявани от над 700 чуждестранни журналисти от цял свят. Защото като че ли се очакваше, за пръв път от Втората световна война насам, президент на западна демокрация да стане представител на крайната десница. А това означава, че вълната от недоволство може да повлече и други страни от ЕС. Задават се избори във Франция, където все по-голямо влияние придобива Националния фронт, воден от Марин Льо Пен. Следват парламентарните избори в Германия, където новата дясна пртия Алтернатива за Германия трупа активи, трайно се настанява във все повече провинциални парламенти и никой не се наема да прогнозира колко депутатски места ще й осигурят в Бундестага нейните симпатизанти.
Определяйки Норберт Хофер за евроскептик, медиите в Австрия все пак не пропуснаха да отбележат смекчаването на тона му на финалната права в предизборната кампания. В своята платформа той все пак не се ангажира с излизане на Австрия от Евросъюза.
Александър Ван дер Белен, „евролюбящият“ както го наричат в медиите, като президент ще трябва обаче да се съобрази с голяма част от политиката, която обещаваше да води съперникът му Норберт Хофер и която му донесе толкова очебийни дивиденти сред избирателите, издигайки неговата Партия на свободата в трета по численост в страната. Той ще трябва да съдейства за реформи в Евросъюза. И не само по отношение на мигрантската политика. Партията на Свободата печели симпатии основно с обещанията си за повече вътрешнополитическа стабилност. Това означава по-голямо внимание и средства за образование, здравеопазване, намаляване на безработицата. Потоците бежанци, когато се влеят в пазара на труда, са си проблем в страна, в която безработните вече гонят пет процента. Децата на мигрантите, лошо говорещи немски език, смъкват нивото на образованието в австрийските училища, а неотдавна и германският печат излезе с тревожна констатация за спад на началното образование в Германия. Така че Партията на свободата в Австрия набира все по-голяма популярност, а идват и нови избори догодина – тези за Национален съвет – горната камара на двукамерния парламент, за които Хофер заяви, че застава зад ръководителя на партията Ханс Кристиян Щрахе.
Има и друг факт, който не бива да се пренебрегва. Традиционните партии, които управляват Австрия в коалиция след края на Втората световна война – Социалдемократи и Народната партия – са били силни тогава, когато са имали големи цели. Кризата в доверието към ЕС се изразява и в това, че управляващите партии, традиционно големите партии, наричани на запад народни, т.е. масови партии, и ръководени от принципа за т.нар. общоевропейски ценности, все повече губят инициативата в своята политика, обричайки страните си на зависимост от Брюксел. Вълната на народното недоволство придоби широки измерения и обикновеният избирател не вижда нищо фатално в това страната му да бъде повече независима, без да е нужно да пренебрегва общите цели на Евросъюза. Това се отнася до мигрантската политика, превърнала се вече в криза, корените на която са в най-влиятелната страна в Съюза – Германия. Същото може да се каже и за икономическата и финансова политика, която все по-осезателно се определя от Берлин.
Така че за народa на малка Австрия, както и за народите на редица други страни-членки, включително и нашата, съвсем не е без значение как те ще живеят, с какво и с кого ще се съобразяват. Брекзит трябва да е обеца, много голяма обеца за Брюксел, за да не последва и Öкзит (Австрия на немски е Österreich), Грегзит и… да спрем до тук. Защото извън Еврозоната може да съзрем и други кандидатки за напускане, ако ЕС не се реформира. Италианският премиер Матео Ренци понесе тежко поражение на референдума в неделя за конституционна реформа. Новото ляво Движение „Пет звезди“ поиска възможно най-бързо нови избори и заяви, че е готово да управлява Италия, след като Матео Ренци обяви, че ще подаде оставка. Движението беше начело на кампанията за гласуване против предлаганите конституционни промени.
Бурната изборна година в Австрия, неделното фиаско за италианския премиер на референдума в Италия – всичко това можем да го наречем поредно стъпало на надигащото се недоволство, попътен вятър в платната на наричаните „популистки“ движения в Европа, а това със сигурност предвещава буря.
Оставяне на коментар