В невидимото правителство: войната, пропагандата, Клинтън и Тръмп

john-pilger

Джон Пилджър е журналист с австралийски произход, живеещ в Лондон. Репортер и носител на множество международни награди за журналистика, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Биафра и Бангладеш, Афганистан, Палестина. Изявява се и като продуцент и режисьор на множество документални филми. Джон Пилджър е почетен доктор на осем университета, професор е в Cornell University, САЩ, и е носител на повече от 20 международни награди, между които два пъти Журналист на годината, няколко пъти Репортер и Международен репортер на годината, наградата “Emmy” на американската телевизия и на Международната телевизия (Женева).

Американският журналист Едуард Бернайс често е описван като човекът, който създава модерната пропаганда. Племенник на Зигмунд Фройд – пионерът на психоанализата – именно Бернайс изковава термина „връзки с обществеността“ като евфемизъм за манипулацията и нейните заблуди. През 1929 г. той убеждава феминистки да рекламират цигарите на жени, пушейки демонстративно по време на Великденския парад в Ню Йорк – едно необичайно за това време поведение. Феминистката Рут Буут тогава заявява: „Жени! Запалете още една факла на свободата! Преборете още едно полово табу!“

Edward_BernaysВлиянието на Бернайс се простира далеч отвъд рекламата. Неговият най-голям успех е приносът му към това американската общественост да бъде убедена да се включи в касапницата на Първата световна война. Според него тайната е „да се създаде съгласие“ сред хората, за да могат те да бъдат „контролирани и организирани спрямо волята ни без да го осъзнават“.

Бернайс описва тази практика като „истинската власт в обществото ни“ и я нарича „невидимото правителство“. Това невидимо правителство никога не е било по-силно и по-малко разбрано, отколкото днес. В кариерата ми на журналист и кинорежисьор не съм познавал пропаганда като днешната, която тайно и необезпокоявано е станала част от живота ни.

Представете си два града. И двата са обсадени от правителствените сили на въпросната държава. И двата са окупирани от фанатици, които извършват ужасяващи зверства и обезглавяват хора. Но има една съществена разлика. Правителствените бойци в едната обсада са представени като освободители, а западните репортери ентусиазирано съобщават за техните битки и въздушни удари. По кориците на различни издания виждаме снимки, на които тези героични войници показват знака на победата. Бегло се споменава за цивилни жертви.

Във втория град – намиращ се в близка държава – се случва почти същото нещо. Той е обсаден от правителствени сили и е под контрола на същата порода фанатици. Разликата е в това, че тези фанатици са подкрепени и въоръжени от „нас“ – САЩ и Великобритания. Те дори си имат медиен център, финансиран от тези държави. Другата разлика е, че правителствените войници, които обсаждат този град, са лошите. Те са заклеймени за това, че нападат и бомбардират града – въпреки че същото правят и добрите войници в първия град.

Объркващо? Всъщност, не. Това е основният двоен стандарт, намиращ се в самия фундамент на пропагандата. Разбира се, намеквам за сегашната обсада на Мосул от правителствените сили на Ирак – подкрепени от САЩ и Великобритания – и за обсадата на Алепо от правителствените сили на Сирия – подкрепени от Русия. Едната е добра; другата е лоша.

Почти не се споменава, че тези градове нямаше да бъдат окупирани от фанатици и опустошени от война, ако Великобритания и САЩ не бяха нахлули в Ирак през 2003 г. Това престъпно начинание бе основано на лъжи, поразително наподобяващи пропагандата, която сега изкривява разбирането ни за гражданската война в Сирия.

Ако го нямаше този пропаганден натиск, маскиран под формата на новини, чудовищните Ислямска държава, Ал-Кайда, ан-Нусра и други джихадистки организации може би нямаше да съществуват, а сирийските граждани днес може би нямаше да се борят за живота си.

486222_1455550491

Някои може би си спомнят серията от репортери на BBC, които през 2003 г. оправдаваха Блеър за това, което се превърна в престъплението на века. По същия начин американските телевизионни канали защитаваха Джордж Буш. Същата година, скоро след инвазията, заснех интервю с видния американски разследващ журналист Чарлз Люис във Вашингтон. Попитах го: „Какво щеше да се случи, ако най-свободната медия в света сериозно бе поставила под въпрос това, което в последствие се оказа чиста пропаганда?“ Той ми отвърна, че ако журналистите си бяха свършили работата, „има много голяма вероятност войната в Ирак никога да не се беше случила.“

Това беше едно шокиращо твърдение, подкрепено и от други известни журналисти, на които зададох същия въпрос – Дан Радър от CBS, Дейвид Роуз от The Observer, както и журналисти и продуценти от BBC, пожелали да запазят анонимността си. С други думи, ако журналистите си бяха свършили работата добре; ако бяха разобличили пропагандата, вместо да я подсилват, стотици хиляди мъже, жени и деца днес щяха да бъдат живи. Нямаше да има Ислямска държава, нито пък обсада на Мосул и Алепо. Нямаше да се случи и зверството в лондонското метро на 7 юли 2005 г. Нямаше да има и окаяни лагери, а милиони хора нямаше да са бежанци.

Когато през миналия ноември се случиха чудовищните терористични атентати в Париж, Франсоа Оланд незабавно изпрати самолети, които да бомбардират Сирия. Както се очакваше, последва още тероризъм – продукт на високомерността на Оланд за това как Франция е „във война“ и „няма да проявява милост“. Фактът, че правителственото и джихадисткото насилие се подклаждат взаимно, е истината, която нито един държавен лидер няма смелостта да изрече.

ORIGINAL-evgeniy_evtushenko-1„Когато истината бъде заменена от мълчание“, казва съветският дисидент Евтушенко, „мълчанието е лъжа“.

Атаките срещу Ирак, Либия и Сирия станаха факт, тъй като лидерите на тези държави не бяха марионетки на Запада. Потъпкването на човешките права от страна на Саддам или Кадафи няма нищо общо – те просто не се подчиняваха на заповедите и не предаваха контрола над страните си.

Подобна съдба очакваше и Слободан Милошевич, когато той отказа да подпише „споразумение“, изискващо окупацията на Сърбия и превръщането ѝ в пазарна икономика. Народът му беше бомбардиран, а той – съден в Хага. Подобна независимост не може да бъде толерирана.

Уикилийкс разкрива, че Башар Асад попада под прицел едва след като през 2009 г. отказва преминаването на нефтопровод от Катар до Европа през страната му. От този момент ЦРУ започва да планира унищожението на сирийското правителство чрез джихадисти – същите фанатици, които в момента държат като заложници хората в Мосул и източната част на Алепо. Защо това не влиза в новините? Карн Рос, бивш служител на британското външно министерство, отговорен за налагането на санкции срещу Ирак, ми каза: „Поднасяхме на журналистите преработена информация от разузнаването или ги оставяхме в неведение. Така се случваха нещата.“

Саудитска Арабия, средновековният сателит на Запада, на който САЩ и Великобритания продават оръжия за милиарди долари, в момента унищожава Йемен – държава, толкова бедна, че дори в най-добри дни половината деца са недохранени. Потърсете в Ютуб и ще видите големите бомби – „нашите“ бомби – които саудитите насочват срещу бедни села, сватбени празненства и погребения. Експлозиите приличат на малки атомни бомби. Тези, които в Саудитска Арабия определят мишените, работят рамо до рамо с британски офицери. Този факт не присъства във вечерните новини.

C4bПропагандата е най-ефективна, когато нейните създатели са високо образовани – от Оксфорд, Кембридж, Харвард, Колумбия – и работят в издания като БиБиСи, Гардиън, Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст. Тези организации са известни като либералните медии. Те се представят като просветени, прогресивни трибуни на моралния цайтгайст. Те са антирасисти, профеминисти и про-ЛГБТ.

И обичат войната.

Докато защитават феминизма, те подкрепят непрестанни войни, които отнемат правата на безчет жени – включително правото на живот.

През 2011 г. Либия – тогава модерна държава – беше унищожена под претекста, че Муамар Кадафи е на път да извърши геноцид срещу собствения си народ. Тези новини бяха непрестанни, а нямаше никакви доказателства. Бяха една лъжа. В действителност Великобритания, Европа и САЩ искаха това, което те обичат да наричат „смяна на режима“, в Либия – най-големият производител на нефт в Африка. Влиянието, което Кадафи имаше върху континента – и най-вече неговата независимост – бяха нетърпими. По тази причина той беше убит с нож в гърба от фанатици, подкрепени от Америка, Великобритания и Франция. Хилъри Клинтън приветства неговата ужасна смърт пред камерите, заявявайки: „Дойдохме, видяхме, той умря!“

hillarylibya

Унищожението на Либия бе медиен триумф. Докато медиите биеха тъпаните на войната, Джонатан Фрийдланд написа в Гардиън: „Въпреки че рисковете са много големи, основанията за интервенция остават силни.“ Интервенция – каква учтива, блага, гардиънска дума, чието истинско значение за Либия бе смърт и разруха.

Според собствените си доклади НАТО е извършила 9700 бойни полета в Либия, над една трета от които са били насочени към цивилни цели. Използвани са и ракети с уран. Вижте снимките с руините от Мисрата и Сирт и масовите гробове, идентифицирани от Червения кръст. Докладът на УНИЦЕФ гласи, че „повечето [от убитите деца] са били на по-малко от десет години“.

Като директна последица от това Сирт се превърна в столицата на Ислямска държава. Украйна е още един медиен триумф. Уважавани либерални вестници като Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст и Гардиън и мейнстрийм медии като BBC, NBC, CBS, CNN играят съществена роля в убеждаването на аудиторията им да приеме една нова и опасна студена война.

Всички те погрешно представиха събитията в Украйна като зъл акт от страна на Русия, когато в действителност превратът от 2014 г. бе дело на САЩ, подпомогнати от Германия и НАТО.

Преиначаването на действителността е толкова всепроникващо, че военното сплашване на Русия от страна на Вашингтон не влиза в новините; то е потулено зад една мръсна и сензационна кампания от типа, с който израснах по време на Първата студена война. Отново руснаците представляват заплаха, водена от нов Сталин, когото The Economist описва като дяволът.

Потискането на истината за Украйна е едно от най-големите медийни затъмнения, които си спомням. Фашистите, които планираха преврата в Киев, са от същия вид като тези, които подкрепят нацистката инвазия в Съветския съюз през 1941 г. Насред всички опасения за зараждането на фашистки антисемитизъм в Европа, нито един лидер не споменава фашистите в Украйна – с изключение на Владимир Путин, но той не се брои.

Мнозина в западните медии работят усилено, за да представят етническите рускоговорящи граждани на Украйна като аутсайдери в собствената им страна или агенти на Москва, но почти никога като украинци, които целят федерация в рамките на Украйна, или украински граждани, които се противопоставят на един организиран от чужбина преврат срещу избраното им правителство. В Уошингтън Поуст същите редактори, които публикуваха лъжата, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване, сега подстрекават война с Русия.

the-war-in-Ukraine-is-back-Spillwords

За повечето от нас американската президентска кампания представлява един медиен цирк, в който Доналд Тръмп е главният злодей. Но Тръмп е презиран от хора с власт в САЩ по причини, които имат малко общо с противното му поведение и мненията му. За невидимото правителство във Вашингтон непредсказуемият Тръмп е пречка в замисъла на Америка за 21 век. Въпросният замисъл е да се запази господството на САЩ и да се подчини Русия – ако е възможно, и Китай.

За войнолюбците във Вашингтон истинският проблем на Тръмп е, че във своите ярки моменти той сякаш не иска война с Русия; иска да разговаря с руския президент, а не да воюва с него; заявява, че иска да говори и с президента на Китай. В първия си дебат с Хилъри Клинтън Тръмп обеща, че във въоръжен конфликт не би използвал ядрено оръжие пръв. Той каза: „Със сигурност няма първи да нанеса удар. Ако ядрената алтернатива стане реалност, всичко приключва.“ Това не беше в новините.

Davidson-Trump-Clintons-Marriage-1200Дали е искрен? Кой знае. Той често си противоречи сам. Ясно е, обаче, че Тръмп е считан за сериозна заплаха за статуквото, което огромната машина за национална сигурност, управляваща САЩ, поддържа независимо от това кой се намира в Белия дом. ЦРУ иска той да загуби. Пентагонът иска той да загуби. Медиите искат същото. Дори собствената му партия иска Тръмп да загуби. Той е заплаха за световните властелини – противно на Клинтън, която не остави никакви съмнения, че е готова да започне война с ядрените сили Русия и Китай.

Клинтън е в добра форма, както тя често се хвали. И наистина, миналото ѝ е красноречиво. В длъжността си на сенатор, тя подкрепи кръвопролитията в Ирак. Когато се съревноваваше с Обама през 2008 г., тя заплаши „тотално да унищожи“ Иран. Като държавен секретар, тя заговорничи за унищожението на правителствата в Либия и Хондурас и започна провокациите срещу Китай. Сега тя се зарече да подкрепи налагането на забранена за полети зона в Сирия – директна провокация за война с Русия. Клинтън може да стане най-опасният президент на САЩ откакто съм жив – отличие, за което конкуренцията е ожесточена.

Без абсолютно никакви доказателства тя обвини Русия, че подкрепя Тръмп и прониква в имейлите ѝ. Пуснати в Уикилийкс, тези имейли ни показват как това, което Клинтън казва на богатите и влиятелните, е обратното на това, което заявява публично. Точно затова заглушаването и заплашването на Джулиан Асанж е толкова важно. Като редактор на Уикилийкс, Асанж знае истината. И нека уверя тези, които са загрижени, че той е добре, а Уикилийкс работи на пълни обороти.

black_and_white_usa_censorship_julian_assange_desktop_1680x1050_wallpaper-1000432

Днес се осъществява най-голямото струпване на водени от САЩ войски от времето на Втората световна война насам – в Кавказ и Източна Европа, на границата с Русия и в Азия и Тихия океан, където целта е Китай. Имайте това предвид, когато циркът около президентските избори достигне своя край на 8 ноември. Ако победителят е Клинтън, гръцки хор от тъпоумни коментатори ще приветстват нейната коронация като голяма стъпка напред за жените. Никой няма да спомене жертвите на Клинтън: жените в Сирия, жените в Ирак, жените в Либия. Никой няма да спомене обученията за гражданска защита, които се извършват в Русия. Никой няма да си спомни за „факлите на свободата“ на Едуард Бернайс.

Говорителят на Джордж Буш някога нарече медиите „съучастници-упълномощители“. Идвайки от старши служител в една администрация, чиито лъжи – допуснати от медиите – причиниха толкова страдание, това описание е предупреждение от историята.

През 1946 г. прокурор в Нюрнбергските процеси заявява за немските медии: „Преди всяка голяма агресия те започват медийна кампания, предвидена да отслаби жертвите им и да подготви психологически немския народ за атаката. В системата на пропагандата най-важните оръжия са ежедневният печат и радиото.“

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: johnpilger.com





Още от автора: Джон Пилджър

Джон Пилджър

Джон Пилджър е журналист с австралийски произход, живеещ в Лондон. Репортер и носител на множество международни награди за журналистика, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Биафра и Бангладеш, Афганистан, Палестина. Изявява се и като продуцент и режисьор на множество документални филми. Джон Пилджър е почетен доктор на осем университета, професор е в Cornell University, САЩ, и е носител на повече от 20 международни награди, между които два пъти Журналист на годината, няколко пъти Репортер и Международен репортер на годината, наградата “Emmy” на американската телевизия и на Международната телевизия (Женева).

  1. Валентина Тончева казва:

    Липсваха ми преводите на Момчил Вачев, най-добрият превод от английски! И чудесен Пилджър!

  2. Дончо Делев казва:

    Споделям мнението на Валентина Тончева. Тук се представяха едни от най-добрите преводни материали, надявам се да възстановите и тази част от дейността си. Великият Джон Пилджър е добър повод!

  3. Няма значение казва:

    Не по-малко интересен би бил Нийл Фъргюсън или „историка на конспирацията“ и учител на Бил Клинтън от американското МГИМО, Университета основан от … :-) йезуитите. Какъв е ордена на папата сега, знаете ли?

    https://www.youtube.com/watch?v=gqk0eFDCNR0

    Все пак това „тайно“ правителство не е от призраци, или съм в грешка ;-)?

  4. Боянка Мечкарева казва:

    Много много ми хареса защото това е истината..Б

  5. Нели Николова казва:

    Моите уважения и благодарност за подбора и качеството на материалите в сайта!
    За щастие истината не може да бъде измисляна, а както е казано „тя ще ни направи свободни“.
    Ще си позволя няколко думи за тайното правителство. Да, имаше го и то изобщо не толкова тайно. Много ясно е проследимо чрез науката за добро и зло – етиката. И, ако от едната страна е светлината на разума, другият полюс е на чернилката, наречени са Бялата и Черната ложи. С подкрепата на външен за планетата ни разум и възприемчиви индивиди човечността надделя. Не в бъдеще, вече се случи! Излизат на светло тайните на властта. Истинските човешки същества ще наблюдават лавинообразното срутване на тайните власти.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни