Расизъм и дискриминация зад „Ромските стипендии“

Миналата седмица Министерство на образованието излезе с нов проект за увеличаване на броя на завършилите средно образование граждани и за интеграцията на ромския етнос към българския или по-скоро за интеграция на българския етнос към ромския. Става въпрос за събудилите огромно недоволство стипендии за ромчета, които следва да се финансират съвместно от Ромския образователен фонд и Министерство на образованието и науката. Идеята на проекта е да се раздадат 1200 стипендии на стойност 561 400 евро (или по 60 лева на месец) на 700 ромчета, за да им се пишат оценки 3, 50 и да не напуснат системата на образованието. Предвидено е другата част от парите да се даде на така наречените „ментори“/“тютори“, които да се занимават с децата в извънкласно време. На 27 октомври МОН съобщи, че парите от бюджета няма да се дават на ромчетата, а на учителите, опитвайки се типично предизборно да потули скандала. Стипендиите обаче остават, както и проблемите с тях.

Чисто интуитивно хиляди родители и учители от цялата страна реагираха негативно на това решение, като основните аргументи акцентираха върху дискриминацията и деленето на учениците на видове – привилегировани и непривилегировани, ромчета и неромчета, цигани и българи, а също и върху обвързването на стипендията с подчертано слаб успех. Аз ще се опитам да развия тази интуиция на базата на нормативни актове и разбирания за справедливост и ценности – установени от европейската мисъл.

На първо място, ако целта на „Стипендията за ромчета“ е „да стимулира повишаване на успеха на учениците“, както заяви г-жа Мануела Радева (директор на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства) в ефира на Нова тв, то следва да си зададем няколко логични въпроса:

Защо съществуват стипендии за отличен успех над 5,50 и каква е тяхната цел?

Какви стипендии ще взимат ромчетата отличници?

Защо стипендията за 3,50 е стойностно по-голяма от стипендията за 5,50 и 6,00?

Как се стимулира повече учене и съответно по-висок успех, като с по-малко учене и с по-нисък успех (и с правилния цвят на кожата) ще може да се получава по-голяма стипендия?

Невъзможността да се даде логичен отговор на тези въпроси води до първия голям non-sens в идеята за „Стипендията за ромчета“ или „Стипендията за слабаци“, както е по-редно да се нарича.

На второ място, ако целта на стипендията не е да доведе до по-високи успехи на учениците с ромски произход, както казва г-жа Радева (да допуснем, че се е объркала), а по-скоро целта е да не изпадат ромчетата от системата на образованието, да не напускат училищата и да им се дадат по-добри шансове за успех в обществото, сиреч това е една социална, целева стипендия, следва да си зададем отново няколко важни въпроса: според чл. 4, алинея 2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 33 на Министерски съвет от 2013 г (между другото това е основния нормативен акт, който регулира всички отношения, засягащи стипендиите в гимназиите) съществуват стипендии, които не са обвързани с успех, а се дават „за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на отпадането“ следователно: Стипендията за ромчета не дублира ли стипендиите, отпускани на учениците по член 4, алинея 2 от ПМС № 33/15.02.13г.? Ако се дублират, защо в Постановлението на МС не се среща думата „роми“ , а се говори само за „ученици“? Ако стипендиите не се дублират, коя от двете стипендии ще получават ромчетата и защо? Ако стипендията за ромчета е социална, защо има условие за постигнат даден успех, при положение, че за социалните стипендии по член 4 от ПМС № 33/15.02.13 г. няма такова изискване?

Невъзможността да се даде логичен отговор и на тези въпроси води до втория голям non-sens в идеята за „Стипендията за ромчета“.

По-големите проблеми обаче идват от съществуването на член 10 ал. 3, т. 2, от ПМС № 33/15.02.13 г, според която стипендиите „подлежат на доказване и контрол“ и на член 10 ал. 3, т. 4 от ПМС № 33/15.02.13 г, според която стипендиите не могат да бъдат „дискриминационни“. Проблемът по точка 2 идва при доказването на ромския произход на децата, за да отговорят на изискването за „Ромски стипендии“. Тъй като децата от ромски произход са български граждани, техният ромски произход би трябвало да се определя по външния им вид, цвета на кожата и навярно социалния им статут. Този начин на доказване е не само пример за расизъм, защото привилегироваш децата спрямо цвета им, но и излиза извън всякакви разбирания за ценности. Ако допуснем доказване по самоопределяне, изпадаме в парадокса, при който всеки днес може да се самоопредели по един начин, а утре – по друг. Така оказването на контрол върху стипендиите за ромчета ще бъде невъзможно. По точка 4, според която стипендиите не могат да бъдат дискриминационни, нещата стоят недвусмислено. Стипендията за ромчета е насочена само за 700 деца от ромски етнически произход, като учениците от турски или български етнически произход ще бъдат дискриминирани само защото не са с правилния цвят на кожата или само защото не са се самоопределили по правилния начин. Така проблемът със „Стипендията за ромчета“ от логичен и ценностен става правен. Нещо повече, ако допуснем, че 3,50 е максимален успех за ромската етническа група, но не и за българската, както Министерство на образованието допуска, ние позволяваме съществуването на структурен расизъм, според който една раса има по-лоши културни, физиологични и умствени способности от друга.

„Стипендиите за ромчета“ следва, че са не само нелогични и необосновани, но и пряко расистки и дискриминационни не само към етническите българи, но и към българите с ромски етнически произход. Недопустима е логика от типа: ето ти парички, като изкараш 3,50 и да останеш в школото. После тези пари се давали и на „менторите“ (педагози и най-вероятно самите учители на децата), та да може и даскалът да пренебрегне всичките си вътрешни ценности и да напише тройката. И накрая „опраскахме“ всичко – хем по-големи заплати за учителите, хем интегрирахме ромчетата, хем повишихме бройката в статистката на образованите в страната. Да плащаш на определени деца със съответния цвят на кожата и съответния етнически произход пари за среден успех и да плащаш на техните учители, за да пишат нужните оценки, не е стипендия и никога няма да бъде. Това е пошло използване на материалната нищета на ромския етнос, който е свикнал да ходи винаги след парите, това е „циганизация“ на идеята за стипендия и мощно изопачаване на ценностите на образователната система под шапката на една псевдо-интеграция. Предвид и факта, че новината излезе две седмици преди изборите, съмненията за набързо усвояване на средства, за отчитане на дейност и за предизборно финансово мобилизиране на ромския етнос, са напълно оправдани.

Министърът на образованието и науката г-жа Кунева е редно незабавно да подаде оставката си, а проектът за „Ромските стипендии“ да бъде спрян.

Карикатуристът Чавдар Николов „цензурира“ собствената си карикатура на тема ромски стипендии, заради която срещу него бе подаден сигнал до Комисията за защита от дискриминация. В новата творба ромите, чакащи 30-те евро от образователния министър Меглена Кунева не са голи и боси, а в аристократични облекла. В подадената жалба срещу Николов се казва, че „изградените от ответника образи ясно насочват към немотия (голи деца, деца с големи за тях обувки, всички са с грозни и неподбрани дрехи), просия (искането на първия от множеството, както и опашката от чакащи), пороци (трима или четирима от възрастните са с цигари), лоша родителска грижа (голото дете и пушенето около него), склонност към измами (много възрастни искат пари, докато се виждат само две деца в задната част на множеството). Всичко това считаме за уронваща достойнството репрезентация на ромския етнос и явна дискриминация срещу същия“.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК