Частните съдебни изпълнители – паралелната държава в държавата

kapan

valentina-ivanovaВалентина Иванова е адвокат в областта на гражданското право.

През 2002 г. е първият адвокат у нас, опитал да осъди банка в полза на свой клиент за незаконно формирани и надвзети такси. Съучредител и зам.-председател на гражданско сдружение в обществена полза “Български Финансов Форум” в защита правата на потребителите на финансови услуги. Участва в изработване на първия Закон за потребителския кредит – активно критикува представените проекти на БНБ и МИЕ, залегнали в основата на приетия закон, обслужващ най-вече интересите на банковия сектор, като представя конкретни предложения и текстове, останали неприети, но намиращи реализацията си едва в днес, в следствие на обществения натиск върху законодателя през последните няколко години.

През 2013 г. заедно с група общественици, като Любомир Христов, проф.Кръстьо Петков, Георги Атанасов, Васил Кендов, Богомил Николов, адв. Веска Волева и др., става инициатор по подготовката на Пакет 7 – законодателни мерки за прекратяване порочните практики на банките в България, които са внесени в Народното събрание за парламентарна дискусия с обществени организации.

Адв. Иванова работи в защита на потребителските права чрез процесуална защита в съда по множество практически казуси по банкови и други дела. Автор на множество юридически публикации и инициатор на обществени прояви.

„Риба се лови в мътни води“. Така е казал народният гений и никога не ни е лъгал.

А ние обръгнахме. И вече не помним и не вярваме на мъдростта му. Изгубени в борбата за физическо оцеляване, когато някой злободневно ни прошепне, или направо изкрещи в ухото – „предизборно“, „задкулисни политбракове и разводи“, „любовницата като съпруга“ или „правата на папарака с журналистическа карта“, и изведнъж забравяме за сянката на глобалната геополитика, метаните ни пред танте и „големият брат“, пред „югоизточния „братовчед“, а най-вече – важните, определящите ежедневието ни правила. А в това време рибарите ловят. Ловят риби – дребни и едри. Но ние не виждаме, не чуваме, не разбираме. Докато не се закачим на въдицата.

От няколко дни не виждаме и не чуваме и полекa разгръщащата се рекламна кампания за поредното „спасяване на длъжниците“ от… екзекуторите им. Да, за поредната кукичка на въдицата иде реч – ултра, мега, хипер “благородната” кампания на частните съдебни изпълнители: „Да спасим длъжника на 5 лв. от лапите на колекторите и от безобразното нарастване на дълга от 5 на 500 лв.“

2016-09-07_123210„Целта на предложението на частните съдебни изпълнители за събирането на малките дългове е да бъдат намалени разноските, а не някои да бъдат „изтикани“ от пазара и да бъдат взети правомощията на колекторските фирми“- това каза зам.председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Стоян Якимов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, рекламно „презентирайки“ идеята.

Видео: вижте тук

ЧСИ предлагат да започват действия БЕЗ наличието на съдебна санкция и изпълнителен лист – нещо, почти повтарящо ефекта на позорната т.2 на чл.417 ГПК; щели да “канят” длъжниците и да им разясняват последствията от неплащане  – нещо, което кредиторът не само е в състояние, но и сега прави сам, стига да не го мързи и да не се чувства толкова „извисен над нещата“, защото е достатъчно богат, та да си наеме някой като „колекторите“ да го свърши вместо него… ЧСИ щели да действат „со кротце и со благо“ и …“без кьотек“, не като „мутрите–колектори“… И, понеже били по–страшни и „авторитетни“, длъжникът от респект и страх веднага щял да си плати доброволно, без да спори– и щяло било да се избегне раздуването размера на дълга…

Ако тихичко ги попитаме обаче няколко прости въпроса: 1) Предварителните медиаторско–колекторски “услуги” на ЧСИ безплатни ли ще бъдат? 2) Ако не – кой ще ги плаща накрая – кредиторът или длъжникът? 3) Като юристи – на какъв правен принцип, на какво законово основание, и как си го прeдставят извънсъдебно да се събират спорни, недоказани, често с изтекла давност вземания? 4) Като са толкоз добронамерени и емпатични към длъжниците, защо просто не предложат да си намалят таксите в същинското изпълнение до размер, както чл.60 КРБ заповядва?; 5) Защо не се откажат от пропорционалната процентна от дълга такса в срока за доброволно изпълнение, когато нищо не вършат, вместо да въвеждат повторно абсолютно същата процедура с допълнителни, нови такси, но – преди да имат право да образуват изпълнително дело; 6) И накрая – защо просто не спрат да надписват сметката с по няколко такси за едно и също действие, или – за изобщо неизвършено действие, а вместо това се опитват да придърпат привидна “дейност”, за която да си създадат основание за НОВИ такси? 

…. Вместо отговор ще получим патетичен призив да мълчим, и с „държавническо мислене“ да подкрепим“ сизифовските им усилия” да “спасят държавата от нея си”, като й съберат „несъбираемите“ дългове от тези дребни мошеници – гражданите, дето хич не щат да плащат това, което не дължат, и то не на държавата, а на алчните монополи… Да подкрепим усилията на тях – „независимите” според тях лица, които били работели за “своя сметка“ да ни дадат „услуги“, които никой не им е поискал. Нещо като парно в апартамент без радиатори… И понеже ЧСИ  звучи “гордо,справедливо и независимо”, и защото са много загрижени за намаляването на таксите, скромно премълчават какви такси ще въведат за себе си в тарифата си за тая нова “кротка и възпитана“ дейност.

rastrear-mercados

Тяхната тарифа всъщност е инструментът, узаконяващ абсурдно и незаконно надписване на сметката именно от самите тях. Още е прясно, и няма как да сме забравили неистовия отпор, който проведоха във ВАС, като обжалваха до дупка Постановлението на кабинета Орешарски за премахване на пропорционалните такси, начислявани от тях в срока за доброволно изпълнение, без да са извършили реални изпълнителни действия. Очевидно е сладко ей така, с едно писъмце – да прибереш в джоба си такса от няколкостотин или хиляди от закъсалия длъжник, та затова сега можем да си позволим да демонстрираме щедрост за лъскане на повехналия имидж, и този път ще сме по–скромни: според шефа на камарата Георги Дичев новата такса за “предварителното” изпълнение щяла да е само, и нямало да надхвърли 100-150 лв., а сега се било стигало до крайности…

Истината всъщност е, че целта на тези “законодателни идеи” на ЧСИ е да се дублира извънсъдебно „фазата на доброволното изпълнение“, и срещу една “предварителна“ покана за доброволно изпълнение”, която и без това се съдържа във всяка фактура на „кредиторите – монополисти“, ЧСИ да получат още един начин за пълнене на бездънните им лични портфейли; а ако длъжникът си позволи да оспорва и не плати “доброволно извънсъдебно”, „дългът“ постфактум освен с таксите, които ще начислят И в същинското изпълнение, ще набъбне и с допълнителните нови “скромни”такси. Защото:

– Такива „такси“ сега начисляват „колекторите“, но те се заплащат от кредитора, на който „не му се занимава“, защото е толкова „зает“ и „велик“ с “държавноспасяващи обслужващи и инвестиционни” мащабни дела, че на юридическите му отдели, на които плаща заплати точно за подобни неща, “не им е интересно”, и е “принуден” да аутосорсне събирането на дълговете си на друг – колекторите.

– И, защото поне сега колекторите (чиято дейност изобщо не може да се нарече законна, тъй като няма законова регламентация, и на практика съставлява симулация на действия, които сам кредиторът може и обикновено извършва и без да е наел колектор) няма как да претендират такива “такси” извън само за тях нарочен, но обречен на неуспех истински исков процес в съда!

Ако това „предложение“ на ЧСИ обаче стане реалност – просто тези измислени, материализирани от въздуха и незащитими „колекторски разходи“ ще бъдат добавени, и всъщност – легализирани при същинското изпълнение; само че – в портфейла не на колекторите, а на ЧСИ, и то – без съдебен процес!

02-04-2014-chsi-1

Надълго и нашироко се разнищва и въпроса, че тогава нямало да има разноски като юрисконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите. И това – въпреки, че по този въпрос има много ясна практика на ВКС: ако не се докаже извършено плащане на такива разходи (а обикновено- доказателства няма, защото няма толкова тъп работодател, който наистина да плаща такива, дублирайки заплатата на юрисконсултите, плащайки 2 пъти за едно и също) – съдът следва да не ги присъжда!

Премълчава се и фактът, че към момента е налице и висящо конституционно дело, което няма как да не ги отмени, защото в противен случай трябва да отрече и част от разпоредбите на ГПК, и дългогодишната практика на ВКС, която е правилна – защото юрисконсултите не получават възнаграждение за всяко дело, а заплата, и защото делата са част от длъжностната им характеристика, т.е. – работодателят им, когото защитават в дела, не извършва разноски за ЮК, които да трябва да му се възстановяват при спечелено дело. Целта около кухите дискусии за юрисконсулстките възнаграждения всъщност е за пореден път да се размаха модерното сред монополните гилдии (на имотни брокери, счетоводители, нотариуси, ЧСИ-та, и прочие, които нон-стоп бракониерстват чисто адвокатски дейности) плашило за “лошите алчни адвокати”, които монополистите щели да започнат да си наемат. А нали ни е ясно, че неслучайно адвокатите толкова неистово се демонизират от години, просто защото всъщност адвокатурата е единствената действително независимо и професионално защитаваща правата на хората?

Българинът неизменно вярва в добрите намерения, хипнотизиран от дългогодишните митове и легенди за рицарите на законността в блестящи доспехи – „частните лица със „свободен“ бизнес за “своя сметка”, спасяващи държавата от “некадърността й да събира собствените си вземания“…

Обаче, юридически бедни ми читателю, никой всъщност не ти казва в прав текст, че „приказките“ за независимостта и свободата на рибо-ракът ЧСИ са едни „смешни страшки за страшни смешки“, които крушират мощно не само още в първите членове на Закона за частните съдебни изпълнители (изрично конкретизиращи статута им като лица, на които държавата възлага части от собствените си задължения и правомощия по подобие на нотариусите в ЗН), но дори и в размахвания от “благородните” ЧСИ аргумент, зад който обикновено се крият, когато биват настъпени по мазола на алчността им – че размерът и броят на таксите им изобщо не бил зависел от тях, тъй като МП като техен патрон, т.е.–шеф, ги определя (въпреки че е обществена тайна, че те самите пишат от името на шефа си тарифата си в „камарата“)…

85848848

Казано в прав текст – ЧСИ (и нотариусите) изобщо не са свободни и независими гилдии на бизнеси, работещи за своя сметка, а са особен вид привилегировани държавни служители с широко възложени им правомощия, с привилегията да получават за себе си дължими на държавата бюджетни такси, преотстъпени им от нея като материален стимул за изпълнение на основно задължение на държавата. Нещо, което демонстративно отказаха да правят качествено за заплата допреди няколко години, да си признаем – донякъде с основание, като знаем какви заплати им плащаше държавата…

И това е така, защото съдебното изпълнение е крайната, последна съдебно-процесуална фаза – тази по реализация на въздаденото от съда в същинската съдебната фаза правосъдие, а правосъдието, правораздаването е изключителен, властнически прерогатив на държавата, нейно задължение. Преотстъпването на различни части от тази функция на частни лица, при абдикация на преотстъпващия титуляр на задължението от контрола по изпълнението му – унищожава основите и самия смисъл, опорочава цялата идея на това „нещо“, което всъщност следва да раздава справедливост.

Следващата стъпка е създаване на “частни” съдилища, а после – закономерно е да “закрием” държавата. В жалкия ни днешен остатък от държавност до такава степен са изкоренени и изпразнени от съдържание основни понятия, че вече никой дори не дръзва да се замисли, камо ли да изрече на глас, че парцелирането и отдаването под пожизнена концесия на дейности, иманентно залегнали в основни задължения и функции на държавата, не просто разграждат държавността, но разяждат основите на това, което се нарича “общество, социум”, защото изкуствено създават монополни ниши за частно, лично обогатяване върху агар–агара на една чисто държавна, публична функция, открадната от периметъра на държавата.

И точно такъв е случаят с „частното“съдебно изпълнение, превърнало се по примера на клиентите си – банки и монополи – в нещо като “паралелна държава в държавата”, и позволяващо си грубо да гази не само законови разпоредби, но дори и открито да се подиграва на съдебни актове (като избягват и не ги изпълняват), пред които ЧСИ би трябвало да са длъжни само да козируват и да ги изпълняват – например постановени от съда определения, заповядващи им да спрат изпълнението.

full_tablet_ee317da0-2d3d-42b4-b22b-eca54c4045aa

Та така, драги ми читателю, никой всъщност и със сричка не ти дава шанс за размисъл, да не би случайно изведнъж да се усетиш, че истинско, работещо решение на проблема за размера на разноските в правосъдието (който съществува за цялата система), в конкретната му част при изпълнението е:

1)Законодателна забрана за извънсъдебно събиране на дългове от субекти, различни от съдебен из-пълнител, със законодателно закрепени съответни санкции за нарушаването му.

2) Закриване на самозабравилото се “частно съдебно изпълнение” и връщане на изпълнението на съдебните актове във функциите и правомощията само и изцяло на държавата, на която по принцип това е вменено в задължение – при законосъобразно и конституционно ситуирания орган – ДСИ!

3)Сериозна преоценка и нова наредба с адекватни по вид, брой, и размер такси в изпълнението – съобразно платежоспособността, доходите и състоянието на българите – съгласно чл.60 (1) КРБ.

4) Осигуряване на условия за дейността на ДСИ, вкл. и финансови, чрез законодателно разписване в гл.12 З СВ на ежегодно отчисляване на до 50% събраните такси в изпълнението за материално стимулиране на ДСИ, след ежегодна атестация на резултатите на всеки един от тях.

5) Истински, не симулативен, контрол върху дейността на ДСИ от инспектората при МП.

6) Изменения в гл. 38 и 39 ГПК по правомощията и съдебния контрол в/у действията на съдебните изпълнители (и частни, и държавни)… 

А понеже си знаем качествата на мъпет-политическата ни класа, и сме наясно, че няма да видим задействана политическа воля да се случат т.2 и 3 (освен ако не ги принудим по един или друг начин) – може да се примирим компромисно, но само за близкия политически сезон, ако: към т.3 по–горе – задължително се премахне пропорционалната процентна такса на ЧСИ, събирана в срока за доброволно изпълнение; и към т.5. се добави изрична, адекватно работеща и санкционираща законова система за административен контрол на държавата върху Камарата на ЧСИ; както и върху действията на самите ЧСИ от Инспектората при МП.

2111014963

В обобщение: В момента наблюдаваме пореден опит за разрастване на злокачествена, изкуствено създадена и отгледана тъкан, обслужваща най–вече корпоративни и монополни интереси, защото зад аргументите на Камарата ЧСИ се крие не друго, а просто желание за завладяване на пореден, уж „сив“, а всъщност – изцяло незаконен сегмент от “пазар” – бивша част от прерогативите на държавата за няколко милиарда лева – т.нар. „колекторски пазар“: cъс сега представяната ни красива приказка за спасяване на длъжниците от разноските, всъщност за пореден път нахлузила блестящи доспехи “в защита на длъжника”, ЧСИ гилдията се опитва да погълне нова, доста апетитна и тлъста хапка, към момента храносмилана от по-дребните хиени – колекторите. А понеже щели да действат с инструментариума на медиаторите – се придърпва на трапезата и част от сферата на сега прохождащата медиация… Завиден апетит, нали?

„Ние отдавна сме заявили, че искаме да помогнем на държавата“ – заяви през 2014 г. пред Bulgaria On Air Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, когато прилапаха и част от делата на държавните СИ – ниските по размер дългове, касаещи глоби и имуществени санкции, наложени от държавни органи. Изпълнителите, на които държавата е възложила своя функция, вече се изживяват като благодетели – не изпълнители на възложени им задължения, а „помагащи спасители“ на държавата! Държавата, която всъщност сме ние! Не знам на теб как ти изглежда всичко това, читателю, но аз мисля, че много му подхождат едни красноречиви български думички. Едната започва с “А”, и завършва на “…чност”, а другата – с „Н“, и завършва с “ …глост…“

Още от автора: Валентина Иванова

Валентина Иванова

Валентина Иванова е адвокат в областта на гражданското право.
През 2002 г. е първият адвокат у нас, опитал да осъди банка в полза на свой клиент за незаконно формирани и надвзети такси. Съучредител и зам.-председател на гражданско сдружение в обществена полза “Български Финансов Форум” в защита правата на потребителите на финансови услуги. Участва в изработване на първия Закон за потребителския кредит. Активно критикува представените проекти на БНБ и МИЕ, залегнали в основата на приетия закон, обслужващ най-вече интересите на банковия сектор, като представя конкретни предложения и текстове, останали неприети, но намиращи реализацията си едва в днес, в следствие на обществения натиск върху законодателя през последните няколко години.
През 2013 г. заедно с група общественици, като Любомир Христов, проф.Кръстьо Петков, Георги Атанасов, Васил Кендов, Богомил Николов, адв. Веска Волева и др., става инициатор по подготовката на Пакет 7 – законодателни мерки за прекратяване порочните практики на банките в България, които са внесени в Народното събрание за парламентарна дискусия с обществени организации.
Адв. Иванова работи в защита на потребителските права чрез процесуална защита в съда по множество практически казуси по банкови и други дела. Автор на множество юридически публикации и инициатор на обществени прояви.

  1. Който и да е каза:

    Мисля си,че най-голямата грешка на авторката е това с което завършва. А именно, че „държавата това сме ние“.

    Не, уважаема не сме и никога не сме били, но това е целта на „мистиците“ на руля, за да ни вменят вината и да сме по-лесно контролируеми. По възможност абсолютно контролируеми.

    Същата тая държава е разрешила „законово“ левъриджа на банките,т.е. банкирането с частични резерви, и след това се чудите за резултатите – несъбираемоста на „дълговете“. Но държавата е невинна, а длъжниците виновни и в това е трика :-).

    Ей ви малко „недържавна“ логика ;-))).

    „Не се заблуждавайте относно характера на мистиците. Векове наред единствената им цел е била да подкопаят съзнанието ви, а единственото им страстно желание — да придобият власт; властта да ви управляват със сила.
    От ритуалите на шаманите в джунглата, които са изопачавали действителността с нелепите си гротески, осакатявали са ума на жертвите си и са ги държали в ужас пред свръхестественото в продължение на векове, през догмите за свръхестествените сили в Средновековието, принуждавали хората да седят скупчени на пръстения под в своите коптори, обзети от ужас, че дяволът може да им открадне паницата супа, за която са работили осемнайсет часа, та чак до опърпания дребничък усмихващ се професор, който ви уверява, се мозъкът ви няма мисловен капацитет, че не разполагате със средства да възприемате и трябва сляпо да се подчинявате на всемогъщата воля на свръхестествената сила, наречена Общество — всичко това е едно и също представление с една и съща единствена цел: да ви принизят до състоянието на аморфна маса, отказала се да вярва в достоверността на своето съзнание.
    Но това не може да бъде сторено без вашето съгласие. А щом сте го позволили, значи си го заслужавате.

    Един мистик е движен от подбудата да впечатлява, да надхитри, да ласкае, да мами, да принуждава онова всемогъщо съзнание на другите. Те са единственият му ключ към действителността и той се чувства неспособен да съществува по друг начин, освен като впрегне на работа тяхната мистериозна сила и като изтръгне против волята им тяхното съгласие. „Те“ са единственото му средство за възприятие и, подобно на слепеца, който се осланя на зрението на кучето-водач, чувства, че за да живее, трябва да държи другите вързани на каишка. Контролът върху съзнанието на другите става единствената му страст — ламтежът за власт е плевел, който вирее единствено върху пустеещите парцели на изоставения разум.
    Всеки диктатор е мистик, а всеки мистик е потенциален диктатор. Мистикът копнее за послушанието на хората, а не за тяхното съгласие. Иска от тях да подчинят съзнанието си на неговите твърдения, на неговите декрети, на неговите желания, на неговите приумици — точно както неговото съзнание е вече подчинено на тяхното. Той иска да гради отношенията си с хората от позицията на вярата и на силата — той не намира удовлетворение от тяхното съгласие, ако трябва да го постига благодарение на факти и аргументи. За него разумът е враг, от който се бои, но едновременно го смята за зависим от чужда воля; за него разумът е средство за измама; той чувства, че хората притежават някаква сила, по-влиятелна от разума — и единствено техните безпричинни вярвания или принудителното им послушание могат да му дадат чувство за сигурност, доказателство, че и той се е сдобил с липсващата мистична дарба. Страстното му желание е да командва, а не да убеждава: убедеността изисква независимо действие и се основава на абсолюта за обективната действителност. Това, което той търси, е власт над действителността и над средството на хората да я възприемат — техния ум; властта, чрез която да настани своята воля между битието и съзнанието, сякаш ако хората се съгласят под негова команда да си представят някаква мнима реалност, то те ще могат да я създадат и фактически.
    Точно както в материален аспект мистикът е паразит, който експроприира богатството, създадено от другите, по подобен начин той е паразит и в духовен аспект, като плячкосва идеите, създадени от другите — така мистикът пада под нивото дори на лунатика, който си създава някаква своя изкривена действителност, защото мистикът деградира до налудничав паразит, който се стреми към действителност, изкривена от другите.
    Има само едно състояние, което удовлетворява копнежа на мистика по безкрайността, по причинната необвързаност, по неидентичността: смъртта. Без значение с какви неразбираеми причини обяснява своите неизразими чувства, всеки, който отхвърля действителността, отхвърля съществуването — и от този момент нататък го ръководят ненавистта към всички ценности на човешкия живот и страстният стремеж към всичко зло, погубващо живота. Мистикът се наслаждава на зрелището на страданията, нищетата, раболепието; те му дават усещане за триумф, доказателство за победата му над обективната реалност. Но никаква друга реалност не съществува.
    Без значение на чие благоденствие претендира, че служи — на Божието или на това на едно безтелесно чудовище, което нарича „Народ“, без значение какъв идеал провъзгласява в някакви си свръхестествени измерения, фактически, в реалността, тук, на земята неговият идеал е смъртта, ненаситната му страст е да убива, единственото му задоволство — да изтезава.
    Разрушението е единственият завършек, до който винаги води кредото на мистиците, това им постижение е днес пред очите ви, и ако опустошенията, предизвикани от действията им, не са ги заставили да се усъмнят в доктрините си, ако продължават да уверяват, че са водени от любов, а пък грамадите от човешки трупове не са ги разубедили — това е защото истината за техните души е много по-лоша от гнусното извинение, което им позволявате: извинението, че целта оправдава средствата и че извършваните от тях жестокости са само средство за постигането на иначе благородните им цели. А истината е, че именно жестокостите са тяхната цел.
    Чуйте ме вие, които сте достатъчно покварени, за да повярвате, че можете да се нагодите към диктатурата на мистика и да му угодите като се подчинявате на заповедите му — няма начин да му угодите; когато се подчините, той ще преиначи заповедите; той търси послушание заради самото послушание и унищожение заради самото разрушение. Чуйте ме вие, които сте толкова големи страхливци, че да повярвате във възможността да се спазарите с мистика, като се съгласите с неговото изнудване — няма начин да се откупите от него, подкупът, който той желае да вземе, е вашият живот, малко по малко или наведнъж — както сте готови да го отстъпите; а чудовището, от което самият той се стреми да се откупи, е скритата празнота в неговото съзнание, подтикваща го да убива само и само да не признае пред себе си, че всъщност желае собствената си смърт.
    Чуйте ме вие, които сте достатъчно невинни, за да повярвате, че силите, витаещи днес във вашия свят, са движени от ненаситност за ограбване на материални ценности — боричкането на мистиците за плячката е само параван, зад който те крият от самите себе си истинските си мотиви. Материалното богатство е средство да се поддържа човешкия живот и те го искат настойчиво, за да имитират живите същества, преструвайки се пред себе си, че желаят да живеят. Но просташкото им отдаване на заграбения разкош не е удоволствие, а бягство. Целта им не е те да притежават вашето богатство, те искат вие да го нямате; те не искат да успеят, а искат вие да се провалите; те не искат да живеят, те искат вие да умрете; те не желаят нищо, те ненавиждат битието и не знаят покой — всеки от тях се бои да признае, че собствената му омраза е насочена към самия него.
    Чуйте ме вие, които никога не сте успели да вникнете в същността на злото, вие, който ги смятате за „заблудени идеалисти“ — нека ви прости този Бог, когото сте изобретили! — те са същината на злото, те са онези противни на живота субекти, които се стремят да погълнат целия свят, за да заситят безличната нула в душите си. Не до вашето богатство се домогват те. Те заговорничат против разума, което означава — против живота и човека.
    Това е заговор без водач и без ръководство, а разни дребни разбойници, станали инцидентно силните на деня и успели да спечелят дивиденти от агонията на една или друга страна, са случайната измет, носена на гребена на поройния поток от скъсания бент, зад който столетия са се трупали нечистотии, от хранилището, в което е събрана омразата към разума, към логиката, към таланта, към постиженията, към радостта, омраза, складирана там от всеки хленчещ антихуманист, проповядвал някога старшинството на сърцето над разума.
    Това е заговор на всички онези, които се стремят не да живеят, а да се им се размине живеенето, на онези, които се стремят само лекичко да надхитрят действителността и се родеят с всички други, заети да правят същото; това е конспирация, обединила чрез отбягването на реалността всички, които виждат ценност в нулата: професора, неспособен да мисли, но намиращ удоволствие в това да осакатява ума на студентите си; бизнесмена, който брани своето бездействие, като намира удоволствие в това да спъва конкурентите; неврастеника, който защитава отвращението си към самия себе си, като намира удоволствие да разстройва живота на хората със самоуважение; некомпетентния, който намира удоволствие в това да пречи на напредъка; посредствения, който намира удоволствие в това да събаря пиедестала на величието; евнуха, който намира наслада в това да кастрира всяко удоволствие; и целия им щаб, който ги обезпечава интелектуално — всички онези, които проповядват, че жертвоприношението на добродетелите ще превърне пороците в достойнства. Смъртта е главната предпоставка в основата на теориите им, смъртта е целта на техните практически действия, а вие сте последните им жертви.“

    • Авторката каза:

      Аз пък си мисля, че мисленето не ви се отдава, уважаеми.А и логиката, особено „недържавната“ – хич. Което не е чудно – просто е типично за нагълталите се с набедените за „истини свише“ болни егоцентрични брътвежи на Ранд. Която с лекота ги зачерта, щом й се наложи тя лично да се възползва от омразните й иначе „обществени“ солидарности …
      Защото колкото и да не е политкоректно днес – да, държавата сме ние! Всички ние! Просто вашите Джон Голтовци се опитаха да ни накарат да го забравим за 20-30 години. Е, време е да се събудим май, не ли?
      А вие си продължавайте да си цитирате нравствено скопените „дълбокомислия“ на баба Айн, пак оттам, като това:
      „Истинското предназначение на държавата се свежда ПРОСТО ДО ТОВА НА ЕДИН ПОЛИЦАЙ, действащ като пълномощник на отделния човек при случай на самозащита, и като такъв пълномощник тя може да прибягва до сила само срещу тези, които първи са употребили сила. ЕДИНСТВЕНИТЕ ФУНКЦИИ, които държавата е уместно да има, са: полицейските, за да ви защитава от престъпниците; военните, за да ви защитава от чужди нашественици; и съдебните, за да защитава собствеността ви срещу посегателства и договорите ви срещу неспазване или измами от страна на другите и да решава спорове въз основа на рационални правила съгласно обективни закони.*** „Кълна се в живота си и в любовта си към него, че никога няма да живея заради друг човек, нито пък ще искам от другиго да живее заради мен“.

      • Който и да е каза:

        „Смятахте за егоистично и жестоко хората да търгуват като обменят стойност за стойност; сега сте създали безкористно общество, където се разменя изнудване срещу изнудване. Вашата система е узаконена гражданска война, в която хората се съюзяват в банди един срещу друг и се борят за власт над закона, който да използват като тояга против конкурентите, докато друга банда не го изтръгне от ноктите им и не ги наложи на свой ред, а всички вкупом протестират шумно, че така служат на някакво неназовано общество в името на някакво неуточнено негово благо. Бяхте казали, че не виждате разлика между икономическа и политическа власт, между властта на парите и властта на пушките; че няма разлика между награда и наказание, между покупка и грабеж, между удоволствие и страх, че няма разлика между живота и смъртта. Сега усещате разликата на собствения си гръб.“

        Не е ли това плача ви, за бандите, описан от баба Айн преди повече от 50 години ;-).

        И не Джон Голтовците се опитаха да ви обаламурят а УеслиМаучовците, РобъртСтедлеровците и ДжимТагардовците. Но правото на избор си е ваше. Резултатите ще са на вашата гърбина.

      • Който и да е каза:

        Освен това никъде не съм твърдял, че харесвам 100% от всичко което казва Ранд, за това не цитирах тая и част която сте ми цитирали ;-). Освен това претендирам да познавам армията доста добре,10г. , така че съм наясно с недостатъците там. За това я и напуснах и съм изпитал част от триковете, които описва баба Айн на собствения си гръб, за това и ми допаднаха част от монолозите и. Когато напусках дори и не знаех коя е Айн Ранд :-).

        Така, че пак ви го пиша – Държавата не сме ние, каквото и да слагате в това „ние“. Вероятно вие държавните юристи, полицията и армията сте Държавата, аз не съм.

        Така, че не ме слагайте, а вероятно и не само мен в тая сметка „ние“.

    • hahaha каза:

      Ливъриджа (всъщност не е това понятието, но нейсе) няма нищо общо с несъбираемите дългове. Бихте ли обяснили коя точно „държава“ определя референтните лихви и минималните задължителни резерви отвъд атлантика ?!!!!!!!!!!!! Не беше ли една частна структура ??

    • udjs каза:

      Аз пък мисля че „Който и да е“ е един от частните съдебни изпълнители и ни пробутва тази грозна мътилка от думи,които единствено навеждат на мисълта ,че нужда от държавата няма,но видите ли има нужда от ЧСИ,че защита от държавата не трябва да търсим,защото държавата не сме били ние!Че „безтелесното чудовище, което нарича „Народ“,на практика не трябва и не съществува!Трябваше да дойде ерата на либералният капитализъм-крайната форма на индивидуализма,за да разберем,че човекът поотделно,колкото и добър да е,без да има спирачката на обществото-както искате го наречете -народ,нация,род,държава се превръща в истинско чудовище,щом му се даде неограничена власт!Ако няма санкцията на масата от хора,обединени в държава ,на която е възложена тази санкция и няма страха от тази санкция,почти всеки по-силен човек би се превърнал в звяр!Тъй като у нас на практика държавата не изпълнява това за което е призвана,затова зверствата у нас стават все повече и ще растат,заедно с умирането на държавата!Истината е тази и ние я виждаме всеки ден и всичко друго е прах в очите!Затова приветствам мерките които предлага авторката!

  2. Който и да е каза:

    Или от търговска гледна точка, тия които плащат данъците и тия които ги консумират са от двете страни на СДЕЛКАТА.

    Т.е. търговия и нищо повече.
    https://www.youtube.com/watch?v=FNdZPaQq4qE

  3. Който и да е каза:

    Сега, трика с Адмиралтейството, съвременната банкова ситема е именно продукт на Адмиралтейството е дълга тема а и би следвало там да сте експерти. Ей ви го разказано от ваши колеги, по въпроса за съдебната арена, плашилото, акта за раждане и ВИНАТА :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=xWDDHTGgVhM

  4. хидко каза:

    От „който и да е“, разбрах, че примиренчеството е веруюто, което си заслужава да бъде почитано, не саможертвата. И когато това изповядват повечето хора, уютно свили си е в нищетата на определеното им от силните на деня, кюшенце, няма как пориви от типа „ние сме държавата“ да бъдат истина….

Оставяне на коментар към Авторката

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни