Костадин Костадинов: Министерството на образованието е антибългарска структура

2016-09-01_225505

Разговор на Христина Христова с Костадин Костадинов за Мемория по повод излизането от печат на неговия Учебник по Родинознание за деца от 1 до 4 клас

*Всички илюстрации в публикацията са от Учебника по Родинознание с оригиналните им надписи.

kostadinКостадин Костадинов е роден във Варна. Завършил е Балканистика и Право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич.

По повод своя Учебник по Родинознание той написа:

2016-09-01_013008„Българското училище е превърнато в инструмент за отродяване и асимилация на българите. С новите „български“ учебници по история се възпитават нихилисти, дегенерати и емигранти. Опитах се да направя каквото беше по силите ми, за да спра този процес – срещах се с министри и депутати, писах писма до медии, правих протести. Резултатът, като изключим вдигнатия шум, беше нулев. Затова реших да напиша учебник по Родинознание. Учебникът няма за цел да създава някакво хипертрофирано национално самосъзнание, да създава едва ли не някакъв грандиозен национален дух у децата, не, просто ще представя българската история такава каквато е. 

Каквото можах, направих. Всеки сам си кове съдбата – не знам дали така ще бъде спрян процеса на деградация и унищожаване на българския народ, но поне знам, че съм направил каквото съм могъл, а не съм седял и гледал примирено идващата гибел на България.“

– Костадине, държа в ръцете си най-прекрасния български учебник! Ще ти призная, че ме накара да се почувствам отново дете. Когато ми го доставиха вчера и отворих пакета, имах усещането, че разлиствам съвременната История Славянобългарская, написана от днешния Паисий. И си помислих – доживях времето, в което историята на България ще се разпространява като нелегален апокриф от ръка на ръка, докато децата ни в училище учат една пренаписана и подменена история. Учебникът е изтеглен онлайн само за ден и половина над 200 000 пъти, нали?

125– Да, дори вчера (сряда, бел.ред.) заради огромния трафик акаунтът блокира. В един момент около 50-60 хиляди човека са се опитвали да го теглят едновременно. Много хора са го качили на други платформи – който го е свалил, го е споделил отново и го има вече на десетки места в мрежата.

– Това е абсолютен шамар и позор за МОН, за цялата държавна власт и за обслужващата я клика от „учени“, „експерти“ и издателства – ти просто ги направи за посмешище. Затова те питам директно – коя е голямата подмяна на историята в българското училище? Кое най-остро и непосредствено те провокира да напишеш този учебник по Родинознание за децата от 1 до 4 клас?

– Може би най-острата подмяна е охарактеризирана най-добре с едно изречение, което една служителка на МОН (чието име забравих) каза по адрес на моето желание българските учебници по история, специално в началния курс, да не бъдат фалшифицирани (те даже не се казват История, няма и Родинознание, а предметът е Човекът и обществото). Това беше преди повече от две години, участвахме в един тв дебат. Тогава казах учебниците не просто да не бъдат фалшифицирани, а да възпитават в български родолюбив дух, да правят от децата българчета. Защото това е идеята на образованието. Ние вкъщи възпитаваме децата през първите 7 години да станат добри хора, а училището трябва да ги възпитава да бъдат добри българи. В крайна сметка затова плащаме данъци. Не бива да забравяме, че имаме българско училище, преди да имаме българска държава. На практика българското училище създаде българската държава, а не обратното. Е, в момента виждаме, че българската държава унищожава българското училище.

Та това, което ми каза тогава тази госпожа от МОН, беше свързано със желанието ми предметът Човекът и обществото да носи старото си име – Родинознание. Тя каза: няма как, защото думата „родина“ е натоварена с негативни конотации. Признавам си, а аз се смятам за интелигентен човек – не знаех какво означава думата конотации, и разбрах – връзки. Оказа се, че думата родина е натоварена с негативни връзки. Питам я защо, а тя ми отговаря: ами сещайте се – това Фатерланд, Хитлер, нацизмът… няма как, трябва да гледаме напред. А един друг субект, който също участваше в този дебат (той, разбира се, не е българин, но е от хората, които са доста влиятелни в българското образование, защото, както е известно, българското образование не се контролира от нас, а от една чужда фондация – „Америка за България“ и присъдружни на нея уж български фондации), спомена следното нещо: вие, българите, трябва да свикнете, че сте просто едни от многото в тази държава.

2016-09-02_015323Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи.

България е наша Родина или наше Отечество, защото в нея са живели от стари времена дедите и прадедите ни. Ние всички обичаме своята Татковина, както обичаме родното си място.

Из „Учебник по Родинознание“ на Костадин Костадинов

Тези две неща ми бяха казани в личен разговор, извън ефир, защото още не са чак толкова нагли, а и българите все още сме мнозинство в нашата уж „наша“ държава. Излязох навън и първото нещо, което реших тогава да направя, естествено, беше това, което имам право като гражданин и като родител. Написах няколко статии, ходих на срещи с трима министри на образованието в три правителства – това на Орешарски, служебния кабинет на Марин Райков и на Бойко Борисов (тогава още беше проф.Танев). И тримата говориха едно и също, и тримата нищо не свършиха.

Капката, която преля чашата, беше назначаването на Меглена Кунева за министър на образованието – едно лице, което разбира толкова от образование, колкото аз от ядрена физика (в интерес на истината, сигурен съм, че разбирам от ядрена физика повече, отколкото Кунева от образование). Фактът, че това се случи, означава, че на никого не му пука за образованието. Но в крайна сметка ние имаме и министър на икономиката, който се казва Божидар Лукарски. Имаме министър на отбраната, който се казва Николай Ненчев. Имаме министър-председател, който се казва Бойко Борисов. Какво очакваме? Естествено, че ще имаме министър на образованието, който се казва Меглена Кунева.

Ние буквално се намираме в едно ново робство – много по-страшно и по-античовешко от турското робство. Защото тогава поне сме знаели, че държавата е чужда, докато днешната държава претендира, че е наша, а ни унищожава всеки ден, провеждайки геноцид и етноцид. Етноцидът е нещо по-неизвестно – това е процес, при който не унищожават хората физически, а ментално подменят самосъзнанието им. Израства една биомаса от хора, които утре отиват в чужбина и за отрицателно време изгубват самосъзнание – още тук са подготвени да станат американци, французи, германци и каквито щете още, само не и българи.

2016-09-01_013142„Има и българи, които живеят още по-далече – в другите европейски държави, Америка, Австралия. Те са отишли там, за да работят или да учат. Ние, българите, се отличаваме от другите народи главно по езика си. Нашият майчин език е българският. На български език ние говорим вкъщи и навън. На български се учим и говорим в училищата, на български се молим на Бог. Всеки народ обича и пази езика си. Ние също обичаме и пазим своя майчин български език.

По вяра ние, българите, сме християни, но има и българи, които са мюсюлмани. Разлика между българите християни и българите мюсюлмани няма.“

Из „Учебник по Родинознание“ на Костадин Костадинов

И заради това, в израз на отчаяние, тръгнах да правя този учебник. Аз съм историк в крайна сметка, мога да защитавам собствените си деца и смятам, че са възпитани да знаят българската история такава, каквато е. Само че това са моите две деца. А другите българчета? Говорих с мои приятели, те ме попитаха защо не взема да направя такъв учебник и тогава реших, макар че това е нещо доста трудоемко. Хванах стари учебници отпреди 1944г. – исках да видя как са работили тогава. Останах очарован от техния патриотичен дух, учебниците от този период са прекрасни. Избрах най-доброто от тях, аз самият написах по-голямата част от съдържанието на учебника. С моя приятел дизайнер от Добрич Илия Вълчев седнахме и го направихме и учебникът излезе.  Благодарение на фондация „Българска памет“ и други мои приятели, които помогнаха, изданието вече е сред хората и се разпространява в огромен мащаб, дори изненадващо и за мен.

– Учебникът се разпространява безплатно; вече много родители си го поръчаха. Явно желаещите са повече, отколкото позволява тиражът. Ще има ли втори тираж за хартиеното издание, за да се удовлетвори голямото търсене? И как да си го поръчат родителите?

– Мисля, че ще има, защото много хора ме търсят от цялата страна и са склонни да дават пари за учебника. Аз, разбира се, не вземам пари от хора, които не познавам. Хората, които ми помогнаха, пак ще повторя, са фондация „Българска памет“ и още един-двама мои приятели. Д-р Милен Врабевски (учредител и председател на фондация „Българска памет“, бел.ред.) е един българин, на който искрено се възхищавам, за мен той е най-великият жив българин в момента.

Така че, най-вероятно ще има втори тираж. Много хора искат да си платят отпечатването на 1000 – 2000 бройки. Обадиха ми се група бизнесмени от София, които са се организирали да съберат пари за още 2 хиляди. Току-що от Несебър питаха могат ли да отпечатат още 1000 бройки. Учебникът е безплатен, аз не съм го направил за печалба, така че всеки, който иска, може да го получи и ако има възможност, да си го отпечата.

2016-09-01_230254

– И като говорим за търсенето, какво излиза… Както по времето на Възраждането, ще трябва да учим децата си вкъщи що е национална памет, род и отечество, докато МОН прави поръчки за ключодържатели и запалки, с които да рекламира незнайно какво. Това е абсолютен позор.

– Ние плащаме веднъж от данъците си за издръжката на тези хора в МОН, което, между другото, вече наричат „Министерство за отродяване на нацията“. И втори път трябва да плащаме от джоба си, за да правим нещо, за което вече би трябвало да сме си дали парите. Това ако не е двойно и тройно данъчно облагане, здраве му кажи.

2016-09-01_225736– Учебникът наистина е красив – с много снимки и картини от значимите моменти в българската история, с прекрасно художествено оформление, на хубава хартия. Всичко това е съчетано с текстове, които са написани увлекателно, на достъпен за децата език – и няма да е преувеличено да кажа – личи си, че са писани с любов. Родителите буквално пощуряха и масово си поръчват учебника, а коментарите им в социалните мрежи са повече от вдъхновяващи и зареждащи. Всички постват снимки на децата си с учебника, а една майка възкликна във Фейсбук: „Доживях и това – дъщеря ми да заспи с учебник в ръка. Благодаря, Костадине!“ Това ли беше целта ти? А имаш ли и по-дългосрочна цел?

– По-дългосрочната ми цел е ние, българите, да управляваме България. Това, което съм направил, е една палиативна мярка. Да, хората в момента са очаровани. Но успехът на учебника не се дължи на това, че съм написал нещо грандиозно, далеч съм от тази мисъл, а просто защото хората са зажаднели за истината. Отделно от това е добре известен факт, че все пак имам изградено име през годините на човек, който казва истината, независимо какво ми коства това нещо, и нямам проблеми с това да я защитавам. Не съм подвластен на конюнктурата на деня. Точно поради тази причина хората очакваха, че това, което ще напиша и предложа в този учебник, ще е това, което са учили навремето, защото аз не откривам топлата вода. Това са нещата, които сме учили ние, моето поколение, поколението на моите родители, поколението на моите баби и дядовци. Но това, което учи поколението на нашите деца, няма нищо общо с истината, нищо общо с България, с българската история и българския народ. Нищо общо!

2016-09-02_015717Но в дългосрочен план това изобщо няма да е достатъчно, защото в момента ние правим същото, което българите са правили по време на турската империя – ние правим свои собствени образователни  системи. Защото Министерството на образованието е една антибългарска структура. В момента България на практика по нищо не се различава от Османската империя. И двете са еднакво вредни и еднакво антибългарски. Така че в дългосрочен план трябва да се освободим от това робство. И трябва да подведем под наказателна отговорност хората, които убиваха и убиват нашия народ и нашата държава. Аз искам да видя хората, които сега управляват държавата, и хората, които я управляваха през последните 26 години, на съдебната скамейка. Искам да ги видя с дълги присъди в затворите.

– И как ще стане това?

2016-09-01_230459– С революция! Няма друг начин, това е положението. Няма да стане с избори, забравете! Ако руснаците в Източна Украйна бяха седели примирено и тихо и чакаха да дойдат украинските бандити от Галиция да ги колят, както направиха в Одеса – да ги горят живи и да ги трепят по улиците, най-вероятно това щеше да ги сполети и тях. Хората взеха оръжие в ръка обаче и се защитиха, независимо от това, какво се говори – че едва ли не Путин бил в основата на всичко. Ето това трябва да го направим и ние. Съвсем отговорно ви го заявявам. И държа да остане в текста на интервюто.

2016-09-01_230601– Докато обаче ти говориш за революция, в същото това време Кунева като вицепремиер отпусна 240 000 лева на „Отворено общество“ – организацията на световния спекулант Сорос, създателят на цветни революции и държавни преврати, организаторът на мигрантското преселение – да прави рейтингите на българските университети. Обществена реакция – почти никаква, тоест народът е съгласен. Преди няколко седмици Кунева, без въобще да се посвени,  поиска „помощ“ от фондация „Америка за България“ за преквалификацията на 45 000 български учители. Това е нечувано – правителството действа буквално като колониална администрация и осигурява зависимости и влияние на чужди организации в образованието. Учителите си траят, явно съгласни (преди това отидоха под строй да аплодират Кунева в зала Армеец на забавно-развлекателната програма), а обществото пак блее ли, блее.

– Аз ти казах – Кунева трябва да бъде съдена заедно с цялото правителство. Как по-точно да го кажа? Защо коментираме неща, които са ясни и категорични?

Някой ме пита защо не съм дал учебника за одобряване в МОН. Ами това е все едно да питате Петър Берон дали би дал Рибния буквар за одобряване на Великия везир! Извинявайте, абсурдно е. Дори и да бъде даден един такъв учебник, те ще му намерят хиляда забележки и няма да го пуснат. Отделно от това да не забравяме, че в България има учебникарска мафия. Да не забравяме шапката на „Америка за България“. Как ще бъде пуснат учебник, на който първото му изречение е „Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи.“!? В учебниците за 3-ти и 4-ти клас няма такива неща – там пише: „В България живеят най-различни хора от най-различни етноси.“ Все едно България е някаква мозайка от хора, покрай която между другото има и малко българи. Е как да пуснат такъв български учебник в нашето уж българско образование? Няма да стане, никога.

2016-09-01_230407

Отделно днес разбирам, че имало коментари в МОН – не може да се одобри такъв учебник, защото няма такъв предмет – Родинознание. Ами няма, защото вие го унищожихте! И унищожавате и българското образование. И затова трябва да си понесете отговорността. Аз искам да ги видя тия хора един ден наказани! Искам справедливост, искам наказание за убийците на българския народ!

Разбира се, аз мога много неща да искам, но както каза и ти, реалностите са други, и правя това, което имам възможност в момента. А на останалите хора искам само да кажа: Ако бъдете овце, блеете и спите, това, което ще ни постигне, е това, което е постигнало нашите прадеди през 14-ти век. До 10 години България може и да я няма.

Виждаме, че нашият министър-председател ходи като пощальон от султанския харем да разнася неща, които му е казал султанът, шляпайки го по врата. Какво да очакваме? След 10 години няма да ни има на картата най-вероятно.

– Според теб защо т.нар. „българска интелигенция“ не може да се обедини и поне да се опита да бъде коректив на властта? Между другото, за себе си аз вече съм сигурна – народът не спи и е абсолютно наясно какво се случва; но народът се преструва, че спи – от страх. Може и да има своите основания за този титаничен, парализиращ страх, стигащ до самоубийствен непукизъм, не знам, не смея да го съдя докрай. Но така наречената „интелигенция“? Тя поне би трябвало да осъзнава, че държавата буквално изчезва пред очите ни, би трябвало да има някаква рефлексия и отговорност за бъдещето на българската общност, на собствените ни деца.

– Какво имаш предвид под „българска интелигенция“? Мен слагаш ли ме в това число?

– Не. Ти си будител и явно, както разбирам, революционер.

2016-09-01_230905– Аз мисля, че нямам нищо общо с т.нар. българска интелигенция. Това са фалшиви терминологии. Какво значи „българска интелигенция“? Хора, които получават заплати, за да излизат по телевизията и да обясняват нещата от живота? Няма такива хора! На нас в момента ни трябват смели хора – без значение дали човекът е художник, артист, певец, писател, или стругар, тракторист, заварчик или фрезист. На нас ни трябват хора, които да излязат, да посочат с пръст управляващите и да кажат: „Аз ви обвинявам за това, че убихте България, убихте моята страна и моя народ! Искам да си понесете отговорността и искам това да стане веднага!“ А не хора, които да се навеждат, да се свиват и да чакат някой друг да излезе. Ето, аз го правя – излизам. Само че колко хора тръгват след това? Ако утре изляза и кажа: “Последвайте ме!“, дали ще излязат повече от 10 човека, как мислиш? Получавам хиляди писма в интернет. И всеки вика „Браво!“. Ами да, браво, чудесно. Не е казано, че всеки трябва да е герой. Но когато някой излезе напред – хора, поне го последвайте, тръгнете след него! Не стойте и не гледайте по новините да видите дали е успял и дали е спечелил.

Има една много интересна случка с Тайлеран, известният министър на външните работи по времето на Наполеон I. След като наполеоновият режим пада, той е единственият, който след това продължава да служи и на следващите управници от възстановената династия на Бурбоните. Когато пада и Бурбонската династия през 1830 г., по време на бунта Тайлеран бил със свои приятели в градската си резиденция. Отвън – шум, хората се бунтуват, и неговите приятели се развълнували, уплашили се и казали: „Какво ще правим? Кои са победили?“. А той им казал: „Не мога да ви кажа кои са победили, но които и да победят, утре ние ще бъдем пак с тях“. Ето това нещо голяма част от хората в България го следват като своя жизнена философия. С такъв тип поведение нашата държава и народ наистина ще умрат.

2016-09-01_230109Нашата история ни дава и голяма поука. От нея узнаваме, че българската държава била силна, когато се управлявала от умен и способен владетел. Тогава болярите слушали царя си, а народът бил сплотен и се борел храбро за отечеството си. Изгубвали ли се обаче редът и съгласието, разваляли ли се цар, боляри и народ – отслабвала и тръгвала назад и нашата държава. Ето защо, ако искаме сегашната ни държава да напредва, ние трябва да обичаме отечеството си. Трябва да почитаме законите и да живеем в мир, съгласие и сговор. Но най-вече трябва да се научим да браним държавата си от всякакви врагове и да работим за нейния успех.

Из „Учебник по Родинознание“ на Костадин Костадинов

– Но как е възможна липсата на всякаква авторефлексия?! На някакъв, какъвто и да е, елементарен инстинкт за оцеляване?! Наистина не мога да си го обясня! Ти имаш ли някакво обяснение?

За последните 26 години бяха физически елиминирани, убити от здравната система и от влошаващите се условия за живот, както и принудени да избягат, буквално да се евакуират от държавата, повече от 2 милиона души. Една голяма част от активното население на страната. Оставащите тук хора са принудени да превиват гърбовете си в името на физическото си оцеляване и са доведени направо до оскотяване. Няма как да очакваме от тези хора да правят революция. Хората, които гледат месеца с надежда дали ще е 30 или 31 дена, защото ако е 30, е добре, понеже имат един ден по-малко за харчене, хора, които получават заплата колкото да има какво да си купят за ядене, защото в България е така – няма как да очакваме от тях да бъдат горди революционери. На 90 процента от българския народ лицето му е забито в калта – смачкан, унизен, обезправен. Ако този народ не се надигне, той сам ще си заслужи съдбата, която са му приготвили – да го доубият окончателно. В крайна сметка да не забравяме, че управниците са там, защото някой им е позволил, и този някой се казва български народ. Някой гласува за тези хора. Аз не правя разлика между тях, не правя разлика между ГЕРБ и БСП. Обясних ви защо – лично съм бил на срещи с министри, и от едното, и от другото правителство. Няма значение кой управлява – накрая всичко се одобрява от американското посолство. В България е така.

2016-09-01_231232

– Скоро ти беше за месец на семинар в Словакия. Как са там нещата? Ясно е, че Вишеградите създават новия център на съпротивата в Европа срещу брюкселските безумци, но какви са непосредствените ти впечатления за нагласите на словаците по отношение на националната идентичност и държавния суверенитет?

Как са там нещата ли? Цените на храните са два пъти по-ниски, отколкото в България, а заплатите са три пъти по-високи. Ей така са нещата. Нека да не говорим за геополитика, да говорим за елементарни неща. А това е Словакия, която имаше по-нисък БВП след 19993 г., когато се отцепи от Чехословакия и стана независима държава. Това е по-бедна държава от България през 1993 г.! Нейното население сега расте, българското намалява. Елементарно. Това не е нормален, не е естествен процес. България беше целенасочено и съзнателно убивана. Какво да си говорим за Словакия? В Словакия хората просто не са го допуснали това нещо. Докато при нас така нареченият български елит, продажният елит преди 89-та година, се преструктурира и служи на новия елит след 89-та. И виждаме схемата – тя е много простичка – външната ни политика се подчинява на новия господар, а за сметка на това новият господар си затваря очите за унищожаването на държавата от местните му сатрапи. И всеки, като дойде на власт, краде, граби, унищожава. В България няма съд, няма полиция, няма прокуратура, няма армия – няма нищо. Това е една анарходържава.

Какво би станало, ако утре, например, влязат 10 хиляди т.нар. бежанци, примерно на територията на страните Болярово и Средец, влязат в някое село, предизвикат сблъсъци, убият две бабички. И утре ако се появи Ердоган и каже – в България има безредици, ще вкараме наши сини каски да въведат ред? Както вкарва в Сирия в момента, както вкарваше и в Ирак, както преди това го правеха турските власти в Ирак, както го направиха в Кипър през 74-га година. Да си представим ли как ще се яви лицето Бойко Борисов по телевизията с издължена физиономия и ще каже: това е тежко решение, което трябва да приемем, защото в противен случай не се знае къде ще стигнат, те стигнаха 1683-та до Виена. Ще ни разказва приказки от историята и ще го приемем, и ще свикнем.

2016-09-01_230437

Свободата е най-лесното за губене нещо. И двамата ми дядовци са покойници, и двамата са раждани като румънски поданици. Питал съм ги как е било при румънците. По-възрастният от тях ми казваше: много беше зле, мойто момче, биеха ни, че говорим на български на улицата. Веднъж, като си говорехме за това, го питах какво е да живееш под робство. Той се просълзи и каза: моли се никога да не разбереш това. Мисля, че сме го разбрали до някаква степен, защото живеем под робство, формално маскирано като българска държава. Но да ни пази Господ от момента, в който държавата ни ще погине окончателно, защото, както казах, България в момента е една анарходържава. То даже не е и държава това нещо. Като тези държави, които ги има на картата, обаче на практика не съществуват – като Либия, като Сомалия. Това е държава, в която някакви хорица са си парцелирали всеки по нещо си, само дето още не се стрелят с частни армии. Но както виждаме, на Слънчев бряг вече и това правят. И то от години е така. И не се знае – утре, например, като оздравее Митьо Очите, защо да не си въоръжи 100 човека, да огради няколко хиляди декара и да каже: тук аз решавам. Кой ще го спре? Армията ли? Тя не съществува. Полицията ли? Че те половината работят за престъпния свят. Миналата година обраха родителите ми, дойдоха двама шкембелии, огледаха, лениво дъвчейки дъвка и единият каза – да не ви плашим, ама няма да ги хванем. И наистина – януари миналата година беше, най-вероятно чакат да дойде давността, ще кажат, че не са открили престъпника и така…

2016-09-01_225811Това е, какво да говорим? Защо да си говорим общи приказки? Само и единствено революция ще спаси страната. Хората, които в момента управляват, и тези които управляваха – в съдилищата и в затворите. Но не в тези съдилища, защото и съдиите трябва да влязат в затвора, и прокурорите. Искам да видя народен съд. Ей това искам да видя. Искам да видя тези, които крадоха, убиваха и разграбваха България и моя народ. Заради тях умря и дядо ми.

Миналата година се разболя от рак и се оказа, че процедурата да започне неговото лечение, трае три месеца! Въпреки че знаят, че за тези три месеца може да е мъртъв. Питах как е било преди, каза ми, че преди да се появи Здравната каса, процедурата е траела три дни! Сега – до 3 месеца! И понеже съм общински съветник и като вляза в кабинетите, те се стресират от мен, а и добре ме познават, процедурата тръгна бързо. Но, знаете ли, лекарите тогава буквално ме молиха: не казвайте, г-н Костадинов, защото ще ни накажат, тъй като сме приели дядо ви противно на правилата. Всичко е така направено, за да умират хората и да не харчат пари за тях. А между другото Здравната каса всяка година иска още и още пари. Населението намалява, разходите на Здравната каса се увеличават – много странно как. И това, което сега се въвежда с пръстовите отпечатъци – да не ми се налага да влизам в болница, но аз пръстов отпечатък няма да дам. Никой не може да ме накара, това да не е концлагер? Къде живеем ние?!

2016-09-01_225936

Затова казвам – революция и съд. И искам да ви кажа следното нещо, а и вие го знаете много добре – това, което казвам аз, го мислят 90 процента от българите. Във всеки един разговор, където и да отидете, с когото и да говорите, ще го чуете. Хората вече толкова са се настроили срещу тези, които ги управляват, че само една малка искра е достатъчна да ги подпали. И рано или късно ще стане това нещо.

2016-09-01_231436– Много ми харесаха първите думи, с които започва учебникът: „Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи. България е наша Родина или наше Отечество, защото в нея са живели от стари времена дедите и прадедите ни. Ние всички обичаме своята Татковина, както обичаме родното си място.“ Колко повече от това?! Само в няколко реда ти казваш всичко, което „учените“ гумени глави не могат да измъдрят 27 години! Днес думата „българи“ вече е като изгубен бисер, отвсякъде ни заливат с „роми“, малцинства, бежанци, спасените евреи… И все по-малко чуваме, че сме българи. Тези думички – родина, отечество, татковина – те буквално изчезнаха и бяха заменени с „европейски съюз“, „евроатлантически ценности“, и всякакви несъществуващи в реалния живот празни и кухи понятия. Има ли шанс да си върнем паметта за общата ни родина – България?

– Като си я извоюваме и започнем да я управляваме сами. Като накажем националните предатели и убийците на българския народ и покажем, че за всеки един ще има възмездие рано или късно. Хора, които си мислят, че за тях няма закони, трябва да си получат наказанието. Тогава това нещо ще стане. Когато се освободим от новото робство.

– Накрая искам да ти благодаря за прекрасната нова История Славянобългарская. Прочетох я на един дъх, и наистина – през очите на дете. Успя да ме върнеш в първия ми учебен ден, при първата ми учителка – Маруся Борисова. Някак си изпитах нужда да назова името й. А щом твоята книжица докосна тези съкровени неща, значи си свършил добра работа. Надявам се повече българи да осъзнаят отговорността, която имаме пред нашите деца. Дано проумеем, че от нас зависи дали те ще бъдат възпитавани и обучавани да бъдат роби в една рухваща империя, или да бъдат свободни хора. Благодаря ти от името на всички българи, които днес не се страхуват да бъдат свободни.

Здравейте, мили българчета!

2016-09-02_034349Вие вече можете да четете и да пишете, познавате буквите, можете да смятате. Време е да се запознаете и с нашата история, с миналото на великия и славен български народ. От страниците на този учебник ще научите, че ние, българите, сме сред най-древните европейски народи, че нашата държава е най-старата в Европа, че по нашите земи се създава човешката цивилизация и още много други неща. Ще знаете за делата на великите български владетели, за българската култура, за българските книжовници и просветители, които създадоха заедно с други народи европейската цивилизация. Ще научите защо се гордеем с това, че сме българи!

Познавайте историята на народа ни и го обичайте! Дървото се крепи на корените си. Обичта към род и Родина е свещена. Тя се пренася в семейството, сред близките и приятелите ни и ни кара да работим за Отечеството си. Затова знайте кои сме ние, българите, какво сме преживели и къде е мястото ни в историята на човечеството.

Помнете, че сте неразделна част от достойния български народ!

Увод на „Учебник по Родинознание“ от Костадин Костадинов

*Учебникът може да бъде изтеглен ТУК.

Още от автора: Костадин Костадинов

Костадин Костадинов

Костадин Костадинов е роден във Варна. Завършил е Балканистика и Право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич. Списва блога си от февруари 2010г – http://kostadin.eu/.

  1. Патриот каза:

    На българския народ

    Виж нашият лъв е сломен,
    оглозган, но все още диша,
    с хиляда куршуми ранен,
    за него аз искам да пиша.

    Той цар на животните бил е,
    и властвал е в тези земи,
    но ето във клопка коварна,
    го вкарали низки души.

    Те глозгат без спир и пощада,
    от силните лъвски страни,
    опират до кокал и искат,
    душата му да се сломи.

    А знамето наше трицветно,
    безславно до него лежи,
    извезано с кръпки и бледно,
    е спомен от минали дни.

    Над него летят мършояди,
    и чакат последния дъх,
    отвътре прегризва го лакомо,
    управник, предателски плъх.

    По жълти павета пълзели,
    предатели има безчет,
    и лъвската клетка изплели,
    потъпкват те роден завет.

    Отрязоха първо езика му,
    а той не се преклони,
    и после му счупиха лапите,
    сега беззащитен лежи.

    Безспирно преследват децата му,
    прокуждат ги в чужди земи,
    да няма наследници горди,
    потъпкват наште съдби.

    Ти спиш ли, народе безмълвен?
    Виж твоят лъв кървав лежи,
    Виж гарвани чужди и черни,
    кълват го по скръбни очи.

    Ти пак ли безславно народе,
    ще паднеш под робския знак,
    и пак ще отричаш бездушно,
    рода си и родния бряг…….

  2. Борис Балкх каза:

    Благодаря Ви, господин Костадинов!
    Да сте жив и здрав!
    И утре е ден!

  3. audio in каза:

    Как и кой ще определи кои са националните предатели, за да им се търси отговорност? Георги Ифандиев откога ги сочи с пръст националните предатели / че и много повече от това /, обаче, кой знае защо, с него никой не иска да прави интервюта…

  4. Искрен Коцев каза:

    Най-прекрасния български учебник! Поздравления на автора!

  5. читателнаМемория каза:

    Синът ми ще е в шести клас, но си изтеглих “ Родинознание“-то, убедена съм,че учебникът ще му е безкрайно полезен… Ще го четем двама, и ще коментираме…
    Благодаря, г-н Костадинов!

  6. Безименен :-) каза:

    Проблема не е в соченето с пръст а в разбирането и последващите действия. И там Ифандиев и другите като него се провалят тотално.

    https://www.youtube.com/watch?v=ldkAuUgSjdQ

    Нещото, което се набива в очи в почти всеки „учебник“ е че той „разказва“ ПОЛИТИЧЕСКАТА история.

    Така, че това което горния линк разказва е нещо „естествено“ за политиката :-).

  7. Безименен :-) каза:

    Господин Костадинов правилно се е ориентирал във важноста на „парите“ за „модерното“ общество. Но оставам с чуството, че нещичко не му достига ;-).

    „Парите обаче са само инструмент. Те ще ви отведат, където пожелаете, но няма да ви заместят на шофьорското място. Те ще ви дадат средството да осъществите своите желания, но няма да определят какви да са желанията ви. Парите са проклятие за хората, които искат да обърнат наопаки закона за причинно-следствената връзка — хората, които се стремят да заменят ума, като заграбват продуктите на ума.
    Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напускат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си.

    Парите винаги ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото на причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили — нито материалното, нито духовното.

    Нека ви подскажа една тънкост при разгадаването на човешките характери: човекът, който заклеймява парите, ги е придобил по нечестен път; човекът, който ги уважава, ги е спечелил.

    Тогава ще видите появата на хора с двойни стандарти — те живеят чрез насилие, а разчитат стойността на заграбените пари да бъде създадена от онези, които търгуват с труда си, — появата на хора, очакващи удобния момент да яхнат почтеността. В едно морално общество това са престъпниците и законите се пишат, за да ви предпазят от тях. Но когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон — хора, които използват сила, за да си присвоят богатството на обезоръжени жертви, — тогава парите отмъщават за своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателна сила за други мародери, който им го отнемат, както те са го отнели. Тогава надпреварата става не за най-способния в производството, а за най-безскрупулния в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели срещу джебчийството. И тогава обществото изчезва сред всеобхватна разруха и кръвопролития.
    Искате ли да знаете дали този ден наближава? Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост, полуплячка.“

    Все пак идеята на мистър Голд не е чак толкова откачена, нали така, или съм неправ ;-)?

    https://www.youtube.com/watch?v=64EGhOMD4QU

    Ето нещичко от книжката, не ви ли звучи познато ;-)))???

    „Да ви казвам ли какво се случи след това и в какви същества започнахме да се превръщаме, ние, които някога бяхме хора? Започнахме да крием всяка своя способност, да се бавим и да внимаваме като соколи никога да не работим по-бързо или по-добре от съседа си. Какво друго можехме да направим, когато знаехме, че ако направим най-доброто, на което сме способни, за „семейството“, ще получим не благодарности и награди, а наказание? Знаехме, че за всеки смрадливец, който повреди партида двигатели и струва на компанията пари — било то поради немарливостта си, било то защото не му е пукало или поради обикновена некомпетентност, — ние бяхме тези, които ще плащат с нощите и неделите си. Така че правехме най-доброто, за да не сме добри.
    Имаше едно момче, което започна изпълнено с плам за благородния идеал, блестящо хлапе, без никакво образование, но с невероятна глава на раменете. През първата година проектира работен процес, който ни спести хиляди човекочасове. Предаде го на „семейството“, не поиска нищо за него — така или иначе не можеше да поиска, но за него нямаше проблем. Това е за идеала, казваше той. Но след като беше избран с гласуване за един от най-способните и осъден на нощна работа, защото не сме получавали достатъчно от него, той си затвори и устата, и ума. Можете да се обзаложите, че не предложи никакви идеи през втората година.
    Какво ни разправяха за порочната конкуренция на системата за печалба, където всеки човек трябва да се състезава за това кой ще свърши по-добре работата? Порочно, нали? Е, трябваше да видят какво е, когато всички се състезавахме помежду си кой ще свърши работата възможно най-зле. Няма по-сигурен начин да разрушиш един човек от това да го насилиш да цели да не постига най-доброто, на което е способен, да се бори да върши работата си зле, ден след ден. Това ще го довърши по-бързо от пиенето, безцелността или бандитският живот. Но нямаше какво друго да правим, освен да се преструваме на неспособни. Единственото обвинение, от което се бояхме, беше да заподозрат, че сме способни. Способността беше като ипотека върху теб, която никога не можеш да платиш. А и за какво да работим? Знаехме, че ще ни дадат минималната милостиня така или иначе, независимо дали работим или не, „издръжката за дом и храна“, така я наричаха, а освен нея нямахме шанс да получим друго, независимо колко усилено се опитваме. Не можехме да разчитаме да си купим нов кат дрехи следващата година — можеше да ни дадат „издръжка за дрехи“, но можеше и да не ни дадат, в зависимост от това дали някой не си е счупил крака, не се нуждае от операция или не е родил повече бебета. А ако няма достатъчно пари за нови костюми на всички, не можеш и ти да получиш.
    Имаше един човек, който беше работил усилено през целия си живот, защото винаги беше искал да изпрати сина си в колеж. Е, момчето завърши гимназия през втората година на плана, но „семейството“ не пожела да даде на бащата „издръжка“ за колеж. Казваха, че синът му не може да отиде в колеж, докато няма достатъчно, за да могат синовете на всички да отидат в колеж, и че първо трябва да изпратим децата на всички в гимназия, а ние нямахме достатъчно дори и за това. Бащата умря на следващата година при сбиване с ножове в някаква кръчма, за което нямаше особена причина — такива сбивания започнаха да се случват през цялото време.
    Имаше и един възрастен тип, вдовец без роднини, който имаше едно-единствено хоби: грамофонни записи. Май това беше единственото, което беше взел от живота. По едно време не се хранеше редовно, само за да си купи някой нов запис на класическа музика. Е, не му дадоха никаква „издръжка“ за записи — „личен лукс“, така им викаха. А на същото събрание Мили Буш, нечия дъщеричка, злобно, грозно осемгодишно хлапе, получи чифт златни скоби за щръкналите си зъби — това било „медицинска нужда“, защото психологът на персонала казал, че горкото дете ще получи комплекс за малоценност, ако не й се изправят зъбите. Старецът, който обичаше музиката, се пропи. Така се пропи, че вече никой не го видя напълно трезвен. Но изглежда е имало нещо, което така или иначе не е могъл да забрави. Една нощ ходел, залитайки по улицата, видял Мили Буш, размахал юмрук и избил зъбите й. Всичките, до един.
    Разбира се, всички се пропивахме, някои повече, други по-малко. Не питайте откъде взимахме пари за това. Когато всички прилични удоволствия са забранени, винаги можете да си доставите порочните. Не разбиваш бакалии след мръкване, не пребъркваш джобовете на другарите си, за да си купиш симфонии или въдица, но ако е за да се напиеш като пън и да забравиш — става. Въдици? Ловни пушки? Фотоапарати? Хобита? Нямаше „издръжка за забавление“ за никого. „Забавлението“ беше първото нещо, което отмениха. Не трябва ли винаги да те е срам да възразяваш, когато някой иска от теб да се откажеш от нещо, което ти доставя удоволствие? Дори и „издръжката за тютюн“ беше орязана до две кутии цигари на месец — и това, разправяха, било защото парите трябвало да отидат във фонда за мляко на бебетата. Бебетата бяха единствената стока, която произвеждахме безотказно, като количеството порасна и продължи да расте, май защото хората нямаха какво друго да правят, а и защото не трябваше да полагат грижи, бебетата не бяха техен товар, а на „семейството“. Всъщност най-добрият шанс за увеличение на заплатата и за това да дишаш по-леко за малко бяха „детските надбавки“. Или това, или тежко заболяване.
    Не ни отне много време, за да разберем как работи всичко. Всеки, който се опитваше да играе честно, трябваше да се откаже от всичко. Губеше вкуса си към всякакви удоволствия, беше му гадно да изпуши тютюн за няколко стотинки или да дъвче дъвка, от притеснение, че някой има по-голяма нужда от тези стотинки. Беше го срам от всяка хапка, която поглъща, чудейки се чии уморени нощи допълнителна работа са я платили, със съзнанието, че храната не му принадлежи по право, с нещастното желание да бъде мамен, вместо да мами, да бъде нещастник, но не и кръвопиец. Нямаше да се ожени, нямаше да помага на своите у дома, нямаше да поставя допълнителен товар на плещите на „семейството“. Освен това, ако още му беше останало чувство на отговорност, нямаше да се жени или да създава деца, понеже не можеше да планира, да обещава или да разчита на каквото и да е. Но некадърниците и безотговорните бяха на първа линия. Хранеха бебета, забъркваха момичета в неприятности, мъкнеха всеки безполезен роднина от цялата страна, всяка неомъжена бременна сестра, за допълнителна „издръжка за инвалидност“, взимаха повече болнични, отколкото всеки доктор можеше да оспори, съсипваха дрехите си, мебелите, домовете си, какво пък, нали „семейството“ плаща! Изнамираха повече начини да изпаднат в „нужда“, отколкото ние, останалите, можехме да си въобразим — развиха специална способност за това, която всъщност беше и единствената тяхна способност.
    Господ да ни е на помощ, госпожо! Разбирате ли какво видяхме? Видяхме как ни беше даден закон, по който да живеем, наричаха го морален закон, който наказваше тези, които го спазваха, само защото го спазват. Колкото повече се опитваше човек да живее според него, толкова повече страдаше; колкото повече го избягваше, толкова по-голяма награда получаваше. Почтеността беше като инструмент, оставен на милостта на другия. Почтените плащаха, непочтените прибираха. Почтените губеха, непочтените печелеха. Колко дълго можеш да останеш добър при такъв закон за добротата? Бяхме прилични хора, когато започнахме. Нямаше много мошеници сред нас. Знаехме си работата, гордеехме се с нея и работехме за най-добрата фабрика в страната, където старият Старнс наемаше само цвета на работната сила. След година при новия план сред нас нямаше останал и един почтен човек. Това беше злото, адското зло, с което проповедниците ни плашеха, но никога не сме мислили, че ще го видим на живо. Не че планът окуражаваше неколцина копелдаци; той превръщаше свестните хора в копелета, а не можеше и да направи нещо друго — и го наричаха морален идеал!“

  8. Недялка Камбурова каза:

    Когато преди години започнаха да плащат заплатите с дебитни карти, наша чистачка (в държавно училище) след месеци ме помоли да ѝ покажа на банкомата как да тегли пари. Как бе живяла дотогава?Български феномен…Хвалеше се обаче,че ходи на евтин фитнес!

  9. Маргарита Вергилова Георгиева каза:

    Изумена съм и щастлива!
    Историята ражда своите синове, а времето ги оценява. Отдавна в мен стои един въпрос без отговор -,,Защо нямаме човек като Левски?
    Някой трябва да ни покаже пътя за спасение, защото ние изчезваме и умираме, ние сме объркани. И това няма да трае дълго. “
    Ние живеем не нашия живот, а нечии -чужд, по чужди закони и лобита.
    Строим живота на чужди хора в чужди държави.
    И колко са богати тези държави и хора, то ние ги правим още по -богати. Роби сме -бели и безплатни.
    Респект Г-н Костадин Костадинов, вие ще върнете вярата ни и смисъла на нашия живот.
    Мисията ви е свещена!

  10. лакотавакан каза:

    Боже, доживях! Дълбок поклон, г-н Костадинов! Четох и плаках! Сякаш имах реална среща с Историята! Да създадеш и подариш – това си е божествена сила! Честно да Ви кажа, бих искал да ви пипна, за да се уверя, че съществувате…Вие сте Българинът… а щом се появихте… идат и другите… Историята често пъти се повтаря – някога беше Паисий… и колелото се завъртя…
    А революцията … ех, революцията става бавно… И затова Левски е Левски, заради своите тайни комитети… Ние имаме много врагове – и изкуствено създадени и… многовековни. Сърби, гърци, турци, пък и македонци и румънци, после англичани, французи… новите „кръстоносци“… кой ще ти позволи нова, силна България… А осъзнат българин… боже,та това си е оръжие…
    Но въпреки всичко… Вие, г-н Костадинов, дойдохте… А това означава, че наистина в интересни времена ще заживеем… Благодаря ви!

  11. Маргарита Цветкова каза:

    Поздравления за господин Костадинов! Един млад човек – историк и общественик, да стори такова безкористно родолюбиво дело „на ползу роду“ по паисиевски! Сега остава родителската общност да ползва този учебник, та да формира българско самосъзнание у децата си. Трудно, но в това узаконено отродяване, „Родинознанието“ на г. Костадинов е първата искра на връщане към българското! Сега е ред да популяризираме и агитираме като в Паисиевата „книжица“: „За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.“ („История славянобългарска“)
    Дано учителството „прегърне“ Вашия учебник, въпреки онбашйството на директорите!
    Успех!

  12. Безименен :-) каза:

    Ботев го написа концентрирано,

    Туй е казало
    стадо от вълци във овчи кожи,
    камък основен за да положи
    на лъжи святи, а ум човешки
    да скове навек в окови тежки!
    Соломон, тоя тиран развратен,
    отдавна в раят нейде запратен,
    със свойте притчи между светците,
    казал е глупост между глупците,
    и нея светът до днес повтаря –
    „Бой се от бога, почитай царя!“
    Свещена глупост! Векове цели
    разум и совест с нея се борят;
    борци са в мъки, в неволи мрели,
    но, кажи, що са могли да сторят!
    Светът, привикнал хомот да влачи,
    тиранство и зло и до днес тачи;
    тежка желязна ръка целува,
    лъжливи уста слуша със вяра:
    мълчи, моли се, кога те бият,
    кожата да ти одере звярът
    и кръвта да ти змии изпият,
    на бога само ти се надявай:
    „Боже, помилуй – грешен съм азе“,
    думай, моли се и твърдо вярвай –
    бог не наказва, когото мрази…
    Тъй върви светът! Лъжа и робство
    на тая пуста земя царува!

    Айн Ранд го разясни детайлно, по „модерному“,

    „Вие се стремите да избегнете болката. Ние се стремим да достигнем щастие. Вие съществувате в името на това да избягвате наказания. Ние съществуваме в името на това да заслужим награди. Заплахите не могат да ни накарат да работим; за нас страхът не е стимул. Нашето желание не е да избегнем смъртта, нашето желание е да живеем живота.
    Вие, които сте загубили идеята за тази разлика, вие, които твърдите, че страхът и радостта подбуждат една и съща сила, а тайно добавяте, че страхът е „по-практичен“, вие не желаете да живеете и все още държите на съществуванието, което сте проклели, единствено поради страха от смъртта. Панически сте се втурнали през капана на дните си, търсейки изхода, който сами сте зазидали, бягайки от преследвача, който не се осмелявате да назовете, към терора, който не смеете да признаете, и колкото по-голям е терорът, толкова повече се боите от единственото, което може да ви спаси: разсъждаването. Целта на вашата борба е да не научите, да не схванете, да не посочите и да не чуете това, което сега ще заявя на всеослушание: вашият морал е Моралът на смъртта.
    Смъртта е критерият за вашите ценности, смъртта е избраната от вас цел и колкото и да бягате, не можете да се измъкнете от преследвача, излязъл, за да ви унищожи, или от познанието, че този преследвач сте самите вие. Спрете да бягате поне веднъж — няма къде да избягате — изправете се напълно разголени, макар да се ужасявате да го направите, но каквито аз ви виждам — и погледнете онова, което се осмелявате да наричате морал.
    Прокълнатостта е в началото на вашия морал, за който разрушението е цел, средство и резултат. Вашият морал започва със заклеймяване на човека като носител на злото, след което се изисква от него да се върши добро, което пък, от своя страна, е дефинирано като невъзможно за извършване от човека. В качеството на първо доказателство за добродетелност се изисква от човека да приеме без доказателство твърдението за своята собствена порочност. Моралът изисква човек да използва като отправна точка не критериите за ценност, а критериите за зло, каквото е и той самият, и въз основа на този критерий по-нататък да дефинира понятието за добро: доброто е онова, което не е свойствено на човека.
    Няма никакво значение кому са изгодни развенчаното човешко величие и изтерзаната душа — на неведомия Бог с някаква непонятна промисъл или на случайния минувач, чиито гнойни язви се представят като някакъв необясним иск към него; няма значение, щом на човека не е дадено да разбира доброто, щом неговото задължение е да пълзи с години в покаяние, изкупвайки вината за своето съществувание пред всеки случаен инкасатор на неразбираеми дългове — тогава единствената му представа за стойност става нулата: добро е онова, което не е човешко.
    Името на този чудовищен абсурд е „Първороден грях“.
    Грях, извършен не по своя воля, е шамар за етиката и вопиющо противоречие само по себе си: това, което е извън възможностите за избор, е извън сферата на нравствеността. Ако човек е лош по рождение, той няма нито воля, нито сила да го промени; ако той няма воля, тогава не може да бъде нито добър, нито лош — роботът няма морални норми. Да се смята за грях на човека един факт, който лежи извън сферата на неговия избор, е подигравка с етиката. Да се смята за грях природата на човека, е подигравка с природата. Да бъде наказван човек за провинение, което е извършил преди да се роди, е подигравка със справедливостта. Да му бъде вменявана вина за нещо, по отношение на което няма невинност, е подигравка с разума. Да се навреди на етиката, природата, справедливостта и разума посредством едно-единствено понятие е тържество на злото, което няма равно на себе си. И въпреки всичко, именно то лежи в основата на вашия морал.
    Не се крийте зад страхливото увъртане, че човек е роден със свободна воля, но със „склонност“ към злото. Свободната воля, обременена със склонност, прилича на игра с подправени зарове. Тя принуждава човек да напряга всички сили за победа, да носи отговорност, да плаща за ходовете си, но накрая решението ще бъде „претеглено“ в полза на склонност, която той няма власт да надмогне. Ако човек сам избираше тази склонност, няма как да се е родил с нея, ако склонността не е въпрос на избор, тогава човекът е лишен от свободна воля.
    Каква е същността на вината, която вашите учители наричат Първороден грях? Какви злини е придобил човекът след своето падение от положението, считано от тях за съвършенство? Според техния мит човекът е вкусил плода от дървото на познанието, тогава е придобил разум и е станал разумно същество. Познал е доброто и злото — станал е същество с морал. Бил е осъден сам да си осигурява прехраната чрез труд — станал е същество, което произвежда. Бил е осъден да изпитва желания — придобил е способност да изживява сексуална наслада. Злините, за които вашите учители го проклинат, са разум, морал, градивност и радост — кардиналните ценности на неговото съществувание. Техният мит за човешкото грехопадение е измислен не за да обясни и порицае неговите пороци, не за да го обвини за неговите грешки, а за да му вмени като вина самата същност на неговата природа на човек. Каквото и да е бил онзи робот в райската градина, съществуващ без разум, без ценности, без труд и без любов — той не е бил човек.
    Грехопадението на човека, според вашите учители, се изразява в това, че той е придобил жизнено необходимите добродетели. Тези добродетели, според техните стандарти, са неговите Грехове. Недостатъкът на човека, произнасят обвинението те, се състои в това, че е човек. Неговата вина, произнасят обвинението те, се състои в това, че живее.
    Те наричат това морал на милосърдието и доктрина за любовта към човека.
    Но не, казват те, те не били проповядвали, че човекът е лош; само този чужд обект — неговото тяло, носи у себе си злото. Не, казват те, те не били искали да го убиват; те само желаели той да се откаже от тялото си. Стремели се били, казват те, да му помогнат да понесе болката и сочат колелото на мъченията, към което са го привързали, колелото, на което го опъват в две посоки — изтезанието на веруюто, разделящо душата от тялото.
    Те са разкъсали човека на две, противопоставяйки едната му половина на другата. Те са го научили, че тялото и съзнанието му са двама врагове, вкопчени в смъртна хватка, два антагониста от противоположно естество, с противоречащи си искания и несъвместими нужди; че да се облагодетелства единият означава да се нарани другият; че душата на човека се отнася до сферата на свръхестественото, но тялото му е мрачен затвор, който я държи привързана към този свят; че доброто се състои в това човек да надвие своето тяло, да разклати устоите му чрез многогодишна търпелива борба, прокопавайки път за онова триумфално бягство от тъмницата, което води към свободата — в гроба.
    Те са научили човека, че той е безнадежден саможивец, състоящ се от два елемента, всеки от които е символ на смъртта. Тяло без душа е труп, а душа без тяло е призрак — и все пак именно такава е тяхната представа за природата на човека: бойно поле за борбата между труп и призрак — труп, надарен с някаква собствена злонамереност, и призрак, надарен с познанието, че всичко, познато на човека, не съществува, а съществува само непознаваемото.
    Забелязали ли сте коя е човешката дарба, която тази доктрина е замислена да пренебрегва? Това е човешкият ум, който трябва да бъде отречен, за да се разпадне човекът на части. Отказал се веднъж от разума, той остава на произвола на двете — чудовище, които нито може да проумее, нито да управлява, — на благоволението на тяло, движено от непонятни инстинкти, и на душа, движена от мистични откровения — той е изоставен като безучастна опустошена жертва на битката между робот и диктофон.
    И сега, когато човекът пълзи през развалините, търсейки пипнешком пътя към живота, вашите учители му предлагат помощта на един морал, който прокламира, че решение няма да бъде намерено и човек не бива да търси изява тук, на земята. Истинското битие, му казват те, било онова, което той не може да възприеме, истинското съзнание било способността да се възприеме несъществуващото, а неспособността на човек да го проумее — тъкмо това било доказателството, че самото му съществувание е зло, а съзнанието му — безсилно и безплодно.
    Разделянето на душата и тялото на човека довело до появата на два вида учители, проповядващи Морала на смъртта: мистици на духа и мистици на плътта, които вие наричате идеалисти и материалисти — едните вярват в съзнание извън битието, а другите вярват в съществувание без съзнание. И едните, и другите изискват да се отречете от разума си — едните в името на техните откровения, другите в името на техните рефлекси. Без значение колко гръмогласно се преструват на непримирими противници, те имат един и същ морал и едни и същи цели: в материалната сфера — заробване на тялото на човека, в духовната сфера — унищожаване на неговия разум.
    Доброто, казват мистиците на духа, бил Бог — същество, единственото определение за което е, че е отвъд възможностите на човешкото познание; определение, което обезсилва съзнанието на човека и обезсмисля разбиранията му за битието. Доброто, казват мистиците на плътта, е Обществото — нещо, което те дефинират като организъм, лишен от физическа форма, свръхсъщество, чието въплъщение, без да е някой конкретно, са всички взети заедно като цяло, с изключение на вашето „Аз“. Човешкият ум, казват мистиците на духа, трябва да бъде подвластен на Божията воля. Човешкият ум, казват мистиците на плътта, трябва да се подчинява на волята на Обществото. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на духа, е Божията удовлетвореност, чиито норми човек няма способността да разбере, и трябва да ги приеме на вяра. Критерият за човешките ценности, казват мистиците на плътта, е удовлетвореността на Обществото, чиито норми човек няма право да подлага на съмнения и трябва да им се подчинява като на основополагащ абсолют. Целта на живота, казват и едните, и другите, е човек да се превърне в смирено зомби, което служи на цели, които не разбира, по причини, за които не бива да пита. Възнаграждението, казват мистиците на духа, ще му бъде дадено в задгробния живот. Възнаграждението, казват мистиците на плътта, ще получат тук, на земята, неговите праправнуци.
    Егоизмът — казват и едните, и другите — е човешкото зло. Човешкото добро — казват и едните, и другите — е човек да изостави личните си желания, да се отрече от себе си, да се откаже от себе си, да се подчини; човешкото добро се състои в отрицание на собствения живот. Жертвата — крещят и едните, и другите — е същността на морала, най-висшата добродетел, достъпна за човека.
    Които и да сте вие, до които стига гласът ми в момента, вие, които сте жертвите, а не палачите, обръщам се към вас, на смъртния одър на вашия разум, на прага на тъмнината, която ще ви погълне, ако у вас все още е останала решимост да се борите за угасващата искрица светлина, която някога ви е озарявала — използвайте я сега. Жертване е думата, която ви унищожи. Използвайте сетните си сили, за да разберете нейния смисъл. Вие все още сте живи. Все още имате шанс.
    „Жертване“ означава отхвърляне не на безполезното, а на безценното. „Жертване“ не означава отхвърляне на злото в името на доброто, а на доброто в името на злото. „Жертване“ означава да изоставите това, което за вас е ценно, в името на онова, което не е.
    Ако замените цент за долар — това не е жертва; жертва е когато замените долар за цент. Ако в резултат на многогодишна борба постигнете желания успех в своето поприще, това не е жертва; но ако после се откажете от положението си в полза на съперника, това вече е. Ако имате бутилка мляко и я дадете на гладното си дете, това не е жертва; но ако я дадете на съседското дете и оставите своето да умре от глад, тогава това е жертва.
    Ако помогнете с пари на приятел, това не е жертва; ако ги дадете на някой непознат негодник — вече е. Ако дадете на приятеля си сума, която можете да си позволите, вие нищо не жертвате; ако обаче му дадете пари в ущърб на собствения си комфорт, това може, в съответствие с такива нравствени норми, да се приеме донякъде за добродетел; но ако му помогнете финансово, довеждайки самия себе си до катастрофа — това е съвършената добродетел на пожертвователността.
    Ако се откажете от всичките си лични желания и посветите живота си на тези, които обичате, вие не проявявате съвършена добродетел, вие все още запазвате някаква собствена ценност — вашата любов. Ако отдадете живота си на случайни непознати — това било акт на по-голяма добродетелност. Ако посветите живота си, за да служите на хора, които мразите — в това се изразявала най-великата от всички добродетели, които можете да проявите.
    Жертвата е отказване от ценност. Съвършената жертва е пълно отказване от всички ценности. Ако искате да достигнете съвършената добродетел, не бивало да очаквате благодарност като компенсация за жертвата си, нито похвала, нито любов, нито възхищение, нито да храните самоуважение, нито дори да се гордеете със своята добродетелност; дори най-незначителният белег за някаква облага размивал вашата добродетел. Ако следваната от вас линия на поведение не внася във вашия живот никаква радост, не ви носи нито материални, нито духовни ценности, нито изгода, нито печалба, нито награда — ако достигнете това състояние на абсолютната нула, тогава сте били достигнали идеала за нравствено съвършенство.
    Казвано ви е, че нравственото съвършенство било непостижимо за човека — съгласно подобен критерий наистина е така. Не можете да го достигнете, докато сте живи, но стойността на вашия живот и на вашата личност се измервала по това, колко сте успели да се доближите до идеалната нула, която представлява смъртта.
    Ако обаче още в началото сте били едно безстрастно нищо, растение, което очаква единствено да бъде изядено, ако не притежавате ценности, от които да можете да се откажете, то тогава няма как да спечелите короната на пожертвователността. Не е жертва да отхвърлите нежеланото. Не е жертва да отдадете живота си за другите, ако смъртта е това, към което вие лично се стремите. За да постигнете добродетелите на пожертвователността, трябва да искате да живеете, трябва да обичате живота, да изгаряте в страст към тази земя и към целия разкош, който тя може да ви даде — трябва да чувствате всеки замах на ножа, който отсича от вас вашите желания и оставя любовта да изтече от тялото ви. Моралът на пожертвователността ви предлага в качеството на идеал не просто смъртта, а бавната мъчителна смърт.
    Не ми напомняйте, че това се отнася само до този живот — тук, на земята. Мен не ме е грижа за някакъв друг живот. Нито пък вас.
    Ако искате да съхраните последните остатъци от достойнството си, не наричайте най-добрите си постъпки „жертване“: този термин ви заклеймява като безнравствени. Ако една майка, вместо да си купи нова шапка, купува храна за своето гладно дете, това не е жертва: тя цени детето си повече от шапката; но ще бъде наистина жертва за онази майка, за която по-голяма ценност е шапката, за онази, която би предпочела да остави детето си да гладува, която го храни само по задължение. Ако човек загине в борбата за собствената си свобода, това не е жертва — той не иска да бъде роб; но за онзи, който е готов да бъде, това наистина е жертва. Ако човек отказва да продаде убежденията си — това не е жертва, освен ако човекът не е без убеждения.
    Жертването може да бъде удобно само за тези, които нямат какво да жертват — нямат ценности, нямат норми, нямат мнение, за тези, чиито желания са ирационални приумици, случайно хрумнали им и лесни за изоставяне. За човека с морални устои, чиито желания са плод на рационални ценности, жертвата означава отказване от правилното в името на погрешното, от доброто в името на злото.
    Кредото на пожертвователността е моралът на аморалните — морал, обявил собствения си банкрут, признавайки, че не може да предложи на хората никакво лично участие в придобиването на добродетели или ценности, но тъй като техните души били вместилище на порока, било нужно те да бъдат научени да се принасят в жертва. По собственото му признание, такъв морал е безсилен да научи хората на добро, той може само да ги подлага на постоянни наказания.
    Може би мислите, в някакво смутно вцепенение, че вашият морал изисква от вас да жертвате само материални ценности? А какво според вас са материалните ценности? Материята придобива стойност само като средство за удовлетворяване на човешките желания. Материята е само инструмент за проявление на човешките ценности. В служба на какво ви молят да предоставите материалните инструменти, създадени от вашите добродетели? В служба на това, което вие считате за зло: на принцип, който не споделяте, на личност, която не уважавате, на достигането на цел, противоположна на вашата собствена — в противен случай вашият дар не е жертва.
    Вашият морален кодекс ви учи да се отречете от материалния свят и да откъснете ценностните си от материята. Човек, чиито ценности нямат материално изражение, чието съществуване не е свързано с идеалите му, чиито постъпки противоречат на убежденията му, е дребен лицемер, и все пак това е човекът, който се подчинява на вашия морален кодекс и отделя ценностите си от материята. Човекът, който обича една жена, но спи с друга; човекът, който се възхищава от таланта на един работник, но наема друг; човекът, който смята за справедлива една кауза, но дарява парите си в подкрепа на друга, човекът, който притежава художествено майсторство на високо ниво, но посвещава усилията си на изработката на безвкусици — именно това са хората, които отричат материалното и смятат, че духовните им ценности не могат да намерят изражение в материалния свят.
    Казвате, че такива хора всъщност отричат духа? Да, разбира се. Едното не може без другото. Вие сте неделимо единство от материя и съзнание. Отречете се от съзнанието си и се превръщате в животно. Отречете се от тялото си и се превръщате в измислица. Отречете се от материалния свят и го предавате във властта на злото.
    И точно това е целта на вашия морал, задължението, което вашият морален кодекс ви налага. Посвещавайте се на това, което не ви радва, служете на това, което не ви харесва, покорявайте се на това, което смятате за зло, подчинете своя свят на ценностите на други, отречете, отхвърлете, откажете се от своето аз. Вашето аз е вашият ум, отречете се от него и се превръщате в парче месо, готово да бъде погълнато от всеки канибал.
    Всички, които проповядват кредото на пожертвователността, както и да наричат себе си, каквито и да са подбудите им — всички те искат от вас да се откажете от своя разум, без значение дали го искат в името на вашата душа или в името на вашето тяло; дали ви обещават друг живот в небесата, или сит стомах на земята. Всички, които започват с думите: „Егоистично е да преследвате собствените си желания, трябва да ги пожертвате заради желанията на другите“, завършват с думите: „Егоистично е да поддържате собствените си убеждения, трябва да ги пожертвате заради убежденията на другите“.
    И наистина: няма нищо по-егоистично от независимия ум, който не признава по-висок авторитет от себе си и по-висша ценност от своята преценка за истината. От вас се иска да изневерите на интелекта си, да пожертвате логиката си, разума си, критерия си за истинност — за да ви превърнат в проститутка, чийто критерий за най-голямото добро е най-голямото число.“

    Но ми изглежда дело още по-старо, „богомилско“.
    Когато първородния Симеонов син, Петър, цар на българите по „право“, тръгва да руши делото братово, Бояново :-), Ей го и Францисковите предци, дАнкония са се опълчили не на кого да е а на Великия Инквизитор :-), обвинени в „неправилно“ „мислене“ ;-). От къде ли са „постигнали“ това „неправилно“ мислене :-)))???

    „Разпространението се осъществявало от търговци и занаятчии, предимно тъкачи, пътешественици и богомолци, а идейната им връзка с трубадури и минезингери им осигурила широка гласност и достъп до управата на свободните градове в Северна Италия и кралските дворове на Южна Франция и Арагон. През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях „заливат цяла Европа“, назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н. Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като „добри хора“ и „добри християни“, заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар, които ярко се отличавали от помпозността и претенциозността на папския двор и висшия католически клир, и разпуснатостта и невежеството на провинциалното католическо свещенство.“

    „Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак със сестрата на Георги Сурсувул.

    Той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г.[1], вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.

    Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцови живот, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери. Не е известно князът да е преследван като езичник. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвременни литературни автори го считат за основоположник на богомилството.“

    https://www.youtube.com/watch?v=YDp0ah6XQ34

    РаЗдеЛЯЙ и ВлаДЕй, главен принцип на „съвременната“ философия – МАТЕРИЯ срещу Съзнание. Хегел в действие :-). Генерал Петров също разказваше за тая „философска“ битка през столетията ;-))).

  13. Безименен :-) каза:

    Та-аа, различни „радикали“ твърдят, че именно отхвърлянето на „богомилството“ от „елита“ на България ни води първо до падане под робството на Византийската, а после и след като тя самата пад под управление и робството на Отоманската Империи.

    Главния въпрос днес в тая връзка е ще си научим ли най-после ненаучените уроци ???

    При първия урок сме платили с около 100 години, втория е около 500 години. Не ми се мисли, при условие , че допуснем прогресията да е Аритметична, което е по добрия вариант, с колко столетия ще се плаща следващия ненаучен урок !

    https://www.youtube.com/watch?v=yuTQfCTUb_E

    Всъщност Генератора на Джон Голт е странно подобие на експериментите на Тесла ;-))).

    Човека, стоящ в основата на проекта за който говорят С.Керин и проф. Филипов, мистериозно изчезва през 2008-а, когато започна да дава детайли за проекта ;-). Има патенти по въпроса, така че не иде реч за конспирация. Ник Бегич направи доста по въпроса, а той е именно от алясканска фамилия.

    • Бай Тоя каза:

      Още Талейран е казал, ако лишите един народ от историята му, вие може да правите с него каквото си искате! Американските свине точно това правят, чрез своите администратори в България, т.нар. „софийска политическа класа“. Революция ще има, едва когато руските войски отново се появят на Дунава. Тогава всички „евро-атлантици“ и „западнеещи се политици и интелигенти“ ще ги избием и без съд и без присъда, барабар с мангалите и престъпниците!
      А иначе за 25 години българското училище се превърна в средство за затъпяване и деградация на децата. В 1 клас влизат умни и добри българчета, а в 12 клас излизат лумпенизирани идиоти-егоисти, научили всички пороци (дрога, алкохол, цигари, педерастия, проституция), склонни към безумно насилие, някои от тях дори вече са убийци и крадци. Така че не е до учебниците по история, сигурен съм че тях никой от учениците не ги чете, а в липсата на каквото и да е чувство за ред, йерархия, държавност. Скотове, а не граждани създава родното ни училище!

  14. Безименен :-) каза:

    Да не говорим за фините светове на съзнанието и въздействието на ХААРП-а върху тях.

    И тъй като не искам да ми „вервате“ ще ви предложа начин за да се убедите как влияе дори един рутер, като тоя от който си ползвате интернета към лаптопа ви, на живите организми :-(.

    https://www.youtube.com/watch?v=BvtGyJWLOrY

    Можете да си го направите в домашни условия за да се убедите сами.

    Друг пример е микровълновата ви печка ;-).

  15. Безименен :-) каза:

    По въпроса за парите, това за което говори Айн Ранд го казва и най-преуспелия признат инвеститор на Земята в момента Уорън Бъфет :-). И примера който дава е самата ЛТСМ ;-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=i-XSi-M1ZkU

  16. Недко каза:

    Стига с това родолюбие… За това имаме войни и разделение… Всички сме граждани на планетата Земя! Историята е най-променящото се нещо което съм виждал!

    • udjs каза:

      Драги Недко,като гражданин на планетата Земя,искам да ми посочиш къде е това благословенно място,което се нарича Земя/без да е определена държава/,където дават паспорти или лични карти,с които можеш,без абсолютно никакви проблеми да ходиш навсякъде,за неопределено време,без визи и ограничения/и не ми казвай ,че това е САЩ,защото и те не могат без визи и формалности и за неограничено време да влизат в която и да е страна,особено ако тя се нарича С.Корея,Китай,Русия/,та и аз да отида там и да стана гражданин на света!Когато схванеш какво искам да ти кажа с този прост пример,тогава ще разбереш,колко е абсурдно това което казваш „Стига с това родолюбие… „,нещастно объркано същество!

  17. ТОДОРОВ каза:

    Очевидно е, предстои поредното ВЪЗРАЖДАНЕ.-СТРОЕЖ НА ОБШЕЖИТИЯ -С ОСИГУРЕНА ХРАНА-ВОДА И ОБЛЕКЛО , НА РАЕТА ………… .обитателите ли !? , ВСИЧКО СЕ ЗНАЕ. Заплащането ли? ,харесаха си девиза, ЗА РОДИНУ :))

  18. Димитринка Лицанова каза:

    Най-хубавото нещо случило се през вече старата 2016 г ! ПОКЛОН НА ВСИЧКИ ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ В РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТОВА ДЕЛО !

  19. Илия Илиев каза:

    Дотук всичко е великолепно!
    Но има нещо гнило около „дарената субсидия + на “ Възраждане “ от последните избори.
    Това действе на Костадинов хвърли дебеа сянка върху искреността на намеренията му
    Жалко ако е истина !
    .

  20. Кирил каза:

    Копейкин си показа истинското лице, ясен е, повече няма какво да ни казва.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни