Намеренията за отказ от ТПТИ не бива да ни успокояват. Може би това е целта?

db1994c45813b75065b025963ad2f82d

Даниел Митов

 

от Ваня Григорова

ClubZ-290x290Двете основни икономики в ЕС дадоха на заден за преговорите по Трансатлантическото партньорство. Ще успеят ли да вземат завоя българските лобисти?

Три години след началото на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и 14 официални срещи между преговарящите страни, германският вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел заяви, че договорът е пред провал. Буквално на следващия ден френският министър на търговията Матиас Фекл в свой пост в Туитър оповести, че Франция ще поиска прекратяване на преговорите, за да започнат на чисто. Според него, Европа не е съгласна с исканията на САЩ и смята, че договорът може да застраши регулациите в екологията и здравеопазването, а отпадането на стандартите обслужва едрия бизнес.

ТПТИ – повече вреди, отколкото ползи. Нима?

„Солидарна България“ повтаря тези опасения от началото на 2014 г. Многобройните запитвания към институциите и аргументите ни неизменно срещаха стена от мълчание от страна на българските управляващи. А публичните изказвания, правени най-често на организирани от Американската търговска камара събития, налагаха тезата, че ТПТИ ще е изключително полезно за малкия и средния бизнес. Всъщност опорни точки за комуникацията с гражданите бяха спуснати директно от Европейската комисия още в края на 2013 г., те включваха наблюдение на основните медийни потоци и начина на отразяване на темата там, както и намеса за формиране на мнение в социалните мрежи. Последното по нашите земи го наричаме професионално тролене. В случая планирано и провеждано от централния мозък на ЕС. Но не само.

Тинк-танкове, финансирани от едрия бизнес, убеждават в ползите за дребните предприемачи

През август The New York Times публикува обширна статия, в която проследява връзките между мозъчните центрове и корпорациите. Разбира се, когато тема на тинк-танковете е борбата с бедността, данъчните убежища и неравенствата, дейността им не се радва на финансиране от едрия бизнес. В изследването обаче са включени множество примери за експертен лобизъм, а сред областите, в които The New York Times засича влияние на корпорациите, е и ТПТИ.

През 2014 г. Атлантическият съвет на САЩ – неправителствена организация, ангажирана с международните отношения, публикува проучване за ползите от споразумението за малкия и средния бизнес. Докладът е широко разпространен, презентиран пред посланици от различни държави в САЩ, представители на Европейския парламент и пр., след което е взет на въоръжение от лобистите в Европа. У нас се цитира за пръв път от американския посланик по това време – Марси Рийс, на конференция, организирана отново от Американската търговска камара. За да засили ефекта, г-жа Рийс заявява, че изводите на доклад, подготвен от БАН (какъвто доказахме, че не съществува), също потвърждават позитивното влияние на ТПТИ върху развитието на малкия и средния бизнес.

Но да се върнем на проучването на The New York Times. Докладът на Атлантическия съвет, който дава опорни точки в битката за общественото мнение, е финансиран от… FedEx – американска мултинационална компания за куриерски услуги. Корпорацията от години полага усилия да премахне „традиционните предимства“ на националните пощи, за да разшири дейността си още повече. Всъщност целта на партньорството между куриерската компания и тинк-танка Атлантически съвет не е да премахне бариерите пред малкия бизнес, а да разчисти собствената си конкуренция.

Местният „елит“ слуша и изпълнява

Ето какво казва Росен Плевнелиев, президент на Република България. Изказването е направено на 24 октомври 2013 г. на организиран от Американската търговска камара форум, посветен на ТПТИ:

„Излагам пред вас българската позиция. Силно подкрепяме споразумението. Подкрепяме всеки опит за стимулиране на икономиката, особено когато идва на неочаквано добра цена – а именно освобождаване на бизнеса от бюрократичните пречки. Основен принцип за България при преговорите ще бъде постигането на облекчения за малкия и средния бизнес в България, които са гръбнакът на пазарната икономика.“

Г-н Плевнелиев запази жизнерадостното си настроение през целия преговорен процес до момента. Тезата за огромни ползи за българския бизнес и общество беше повторена многократно. Президентът прояви твърдост – не допусна дори сянка на съмнение, че ТПТИ е извор на благоденствие. А само преди няколко месеца отново потвърди категоричната подкрепа на България за договора в Европейския парламент. Плевнелиев има предприемачески биография, той би трябвало да знае кое е добро за бизнеса. Но за кой бизнес точно – за малкия, за големия, за транснационалния или за държавните предприятия, явно нямаше особено значение. И защо да има, когато българските работодателски организации през всичките тези години мълчаха оглушително. Явно са свикнали да се съобразяват какво мисли първо властта. Стигат им обществените поръчки, някой и друг европроект… Загледан в краткосрочните си изгоди или улисан в борбата срещу минималната работна заплата, българският бизнес е готов да се самоунищожи.

В хора на ентусиастите за ТПТИ активно участие взеха вицепремиерът Меглена Кунева и Даниел Митов, министър на външните работи.

539x360_TTIP1

За разлика от по-обраните и стандартни реплики на г-жа Кунева, външният ни министър разясни, че противниците на споразумението са митомани и лъжци.

2016-09-05_235344„ГМО въобще не е обект на разговорите между ЕК и САЩ“, заяви той категорично, на зададен журналистически въпрос за опасенията на „Солидарна България“. Само няколко месеца по-късно американските преговарящи по ТПТИ изразиха неудовлетворението си от това, че Европейската комисия все още забавя одобрението си за свободно производство и разпространение на ГМО продукти на Стария континент. Очевидно г-н Митов не знаеше какво изобщо обсъждат двата преговарящи екипа или умишлено заблуждаваше българските граждани.

Сред поддръжниците на ТПТИ през годините са и евродепутатите на ГЕРБ. И докато повечето мълчат и просто гласуват „за“, Андрей Ковачев проведе кампания в подкрепа на договора. Според него, опонентите на Трансатлантическото споразумение не четат, макар процесът да е безкрайно прозрачен и демократичен. На среща в Народното събрание с български синдикати увери, че в споразумението ще бъдат приети възможно най-високите стандарти от двете страни на Атлантика. Не успя да отговори от къде се е запознал с това обещание. А твърди, че за разлика от протестиращите, чете.

Andrey_Kovachev_TTIP

Няма да се спираме на всички лобисти на ТПТИ: министри, евродепутати, активисти от десни тинк-танкове като Института за пазарна икономика (ИПИ) например, чийто доклад за ефектите от споразумението е частично финансиран от Посолството на САЩ, както се отбелязва в самия документ. Заслужава си да се отбележи обаче един от тях – Владимир Каролев, тъй като освен широко налаган говорител по всички въпроси, той е и съветник на министъра на икономика Божидар Лукарски. В студио на БНТ известният всичколог заяви, че авторите на първия доклад за ефектите от ТПТИ върху България – „Солидарна България“, ще получат „много поздрави от американското посолство“. Макар официално да потърсихме отговор от Министерството на икономиката и министър-председателя дали това е заплаха, която трябва да ни спре да търсим позицията на българските управляващи, такъв не последва.

Vladimir_Karolev_TTIP

Затварят вратата за ТПТИ, то влиза през прозореца

Изявленията на френски и германски управляващи не са успокоителни. Докато уж късат хиляди страници от трансатлантическото партньорство със САЩ пред нас, зад гърба ни вече са наточили писалки, за да приемат СЕТА – аналогично споразумение с Канада. Споменатият в началото на текста министър на икономиката на Германия – Зигмар Габриел, днес отхвърля ТПТИ, но приема договора с Канада, като твърди, че той е много по-добър за ЕС. Въпреки съпротивата в собствената му социалдемократическа партия, той се съгласи в това споразумение да бъде включена клауза от типа на ISDS – търговските арбитражи, в които корпорации могат да срещу държави за пропуснати ползи.

Редица анализатори наричат СЕТА „малкото братче на ТПТИ“. Макар никак да не е малко. То съдържа абсолютно същите заплахи, които трябваше да залегнат в договора със САЩ – премахване на регулации, масова либерализация на публични услуги, корпоративен съд за неполучени печалби. В Канада са регистрирани десетки хиляди клонове на американски компании, които ще получат достъп до инвестиционни съдилища, през които пак ще могат да влияят върху политиката и регулациите на европейски държави. СЕТА съдържа и клауза, според която веднъж преминал в частни ръце, определен публичен сектор, той вече не може да стане отново държавен или общински. Споразумението с Канада дава и възможност за приватизация на ВиК сектора. Всички тези опасности убягват на нашите управляващи. Те настояват единствено да отпаднат визите за Канада. А отвъдокеанският ни партньор отказва да отстъпи дори за свободното движение на хора.

В следващите два месеца България ще трябва да вземе решение дали да подкрепи Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз. Ако не искаме още приватизация, корпоративен съд (току-що бяхме осъдени за АЕЦ „Белене“, текат дела и от трите ЕРП-та срещу България), допълнителни заплахи за екологичните и трудови стандарти, можем и трябва да задаваме въпроси на нашите европейски депутати, на външния министър Даниел Митов и на вицепремиера Меглена Кунева в кампанията „Попитай за СЕТА“ (линк към българската секция се намира в главното меню на сайта на „Солидарна България“).

Намеренията за отказ от ТПТИ не бива да ни успокояват. А, може би, точно това е целта им?

Източник: Солидарна България





Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни