Срещата на върха на Г-20: китайското лидерство и Голямата Евразия

2016-G20-State-Leaders-Hangzhou-Summit-2-

Китайският президент Си Цзинпин очаква лидерите на страните от Г-20 на срещата на върха в Ханджоу, 4-5.09.2016г.

 

e07cad3d15565bf706beff6b1833e8f9Олег Барабанов е програмен директор на Фонда на Дискусионен клуб „Валдай“, научен ръководител на Европейския институт на Московския държавен институт по международни отношения, професор във Факултета по световна икономика и международна политика на Висшата школа по икономика. Доктор по политически науки, възпитаник на Факултета по история в Московския държавен университет. Съавтор на докладите на клуб „Валдай“ за Голямата Централна Евразия, за отношенията на Русия с Китай и САЩ, за „ядрените страхове“ след украинската криза.

Особеното в тази политическа година е, че провеждащата се в Китай среща на върха на „Групата на двадесетте“ (G-20) се превръща в наистина значимо за много години напред глобално събитие, което значително надхвърля традиционните годишни срещи, вече придобили рутинен характер.

Причините за това са няколко. Една от тях е обичайната китайска задълбоченост и разбиране за първостепенното символично значение на срещата на върха. Колегите-дипломати, участващи в процеса на подготовка на „двайсетицата“, в разговорите си не криеха това, че провежданата от китайците подготвителна работа и представените им проекти на концептуални документи за срещата по своята мащабност и детайлност драстично се отличават, в положителен смисъл, от повечето други срещи на G-20, организирани преди от други страни. Но работата не е само в това. Китайците винаги са действали така – и при организирането на срещите „Китай-Африка“ през последните години, и при последната организирана от тях среща на ШОС, да не говорим за подготовката на Олимпийските игри в Пекин. Сега срещата на върха на Г-20 в настоящите международно-политически условия предоставя на китайското ръководство много удобна възможност да затвърди своите амбиции за глобално лидерство.

Причините за това, от една страна, се стекоха ситуативно. На първо място, това е предстоящото оттегляне на Барак Обама от поста президент на САЩ. Ясно беше, че, както се предвижда по протокол, в Китай той ще бъде учтиво потупан по рамото, но едва ли сериозно ще се вслушат в американската позиция. Освен това, ключов елемент от глобалната икономическа стратегия на Обама – създаването на два океански търговско-инвестиционни блока – Транстихоокеанското и Tрансатлантическото партньорство – преживява трудни времена. И не само заради това, че преговорите по ТПТИ са на ръба на провала, а тихоокеанският блок напълно прозрачно е насочен срещу самия Китай. А и заради това, че двамата нови кандидати за президент на САЩ – и Хилъри Клинтън, и Доналд Тръмп – се отнасят към тези инициативи на Обама в най-добрия слечай сдържано. Така че сега Обама практически не разполага с нищо, което да остави на света като свое политическо завещание. Неговото знаменито „Yes, we can“ по отношение на  глобалната икономика не сработи, а икономическата му стратегия едва ли ще получи реално развитие и продължение.

38df9be40b1da6fb023272ed6ec5d083_big

Участието на Барак Обама в срещата на върха на Г-20 в Ханджоу беше съпроводено от множество дипломатически скандали. Те започнаха още на летището, където американският президент не беше посрещнат със същите почести като останалите държавни глави.

 

Този вакуум (макар и може би временен) в американските концептуални стратегии за бъдещето на световната икономика не е единствената причина, която разчиства място за китайските контрастратегии за лидерство. Към това се добави и ситуацията с Brexit – когато британските граждани казаха „не“ на Европейския съюз, и това постави водените и преди дискусии за неефективността на ЕС и за безизходицата на Брюкселския икономически модел на много по-високо ниво. Европейските лидери се подготвят за много по-важната за тях срещата на върха на ЕС в Братислава, на която ще търсят пътища за ограничаване на вредите, причинени от изхода на Великобритания. Ясно е, че при такива обстоятелства на тяхното участие в срещата на върха на „Голямата Двайсетица“ в Ханджоу не бива да се гледа без лека нотка на ирония.

В резултат от това за страните от Запада не остана практически никакво място за контраигра в Ханджоу, и това напълно разчисти пред Китай поле от възможности за налагане и развитие на своята програма. В Пекин много добре разбират това. Неотдавна публикуваните от китайския външен министър Ванг И „Десет точки“, разкриващи китайската стратегия за развитие на световната икономика, са без прецедент в историята на Г-20. В този контекст, навярно не са твърде пресилени вече направените сравнения, че „Точките“ на Ванг И ще имат не по-малко въздействие върху световната система от знаменитите за своето време „Четиринадесет точки“ на американския президент Удроу Уилсън, които напълно преустроиха света след Първата световна война.

В официалния слоган на срещата на върха в Ханчжоу беше използван традиционният за китайските идеологически формулировки семиотичен прийом – прословутите четири „I“: четири епитета, които трябва да характеризират бъдещата глобална икономика –  „Innovative, Invigorated, Interconnected, Inclusive“. Но сред практическите мерки, които в китайската програма се предлагат за тяхната реализация, има една, която, по наше мнение, има наистина революционно значение: това е стратегията на мащабно преструктуриране на глобалната Верига на стойността и преразпределението на висшите й звена от страните от „златния милиард“ към развиващия се свят.

china-to-host-next-g20-summit-on-4th-october-in-hangzhou-1472482404-2553

Този подход в действителност е изключително важен. Той показва, че китайците са се отказали от изключително финансовоцентричния подход към реформата на световната икономика. Осъзнавайки, че превърналите се вече в ритуални мантри призиви за реформиране на Международния валутен фонд се въртят от година на година около преразпределението на едва няколко процента в системата на държавните квоти на МВФ, китайците започнаха да реализират автономна от Бретън-Уудските  институции стратегия. В предишните години тя се изразяваше в създаването на принципно нови международни инвестиционни институции, такива като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. В тях се предвижда много по-широко участие на развиващите се страни, отколкото в МВФ, при очевидно китайско лидерство.

Сега представяната реформа на глобалната верига на стойността предлага много ясна практическа цел за дейността на тези нови инвестиционни институции. Това ни повече, ни по-малко е програма за нова глобална реиндустриализация на света, при това с акцент именно върху развиващия се свят. И ако на китайците им се получи (а досега на тях винаги им се получава), тази тяхна стратегия действително ще промени света. Ето защо срещата на върха в Ханджоу може да бъде отправна точка към нов етап в развитието на световната икономика и към смяна на нейния лидер.

Ключов въпрос при прилагането на новата китайска стратегия за глобална реиндустриализация е това, в кой именно регион на света тя ще започне да се реализира с най-бързи темпове. Ясно е, че Китай има мащабна стратегия за развитието на Африка и там местните лидери все по-често възприемат именно Китай като един вид панацея за всички беди, причинени от западния неоколониализъм. Но тук все още има ясни ограничители за развитието именно в Африка на висшите звена в новата глобална верига на стойността. Все по-активно е навлизането на Китай в Латинска Америка, но там по-често става дума не толкова за сближаване и общи усилия на Китай и на местните икономики, колкото за сериозна конкуренция между Китай и местните лидери (най-очевидните китайско-бразилски противоречия именно в областта на реиндустриализацията не бяха заглушени дори в рамките на БРИКС). Интересни и придобиващи чертите на все по-ясна стратегия са опитите на Китай да преформатира Австралия по китайски образец и да я превърне в един от ресурсните центрове за китайските програми. Но тук е лесно да се предскаже възможно най-твърдото съпротивление от страна на англосаксонския свят.

Затова няма да е преувеличено да се каже, че основното внимание на Китай ще бъде насочено към развитието на нови вериги на стойността, главно в Евразия. И тук е напълно очевиден не само първостепенният интерес на Русия към тези проекти, но и новите възможности за Русия, които се откриват в този контекст.

9259d16490949a4e7845974a03052a7e

Руският президент Владимир Путин и китайският президент Си Цзинпин

 

През последните няколко години пътищата на развитие на руско-китайското икономическо сътрудничество вече започват да излизат от традиционното поле на въглеводородите, както и от несъмнено важните, но като цяло локални проекти за съвместно развитие на руския Далечен изток и Североизтока на Китай (съвместната програма стартира през 2008-2009 г.). Миналата година отношенията между Китай и Русия преминаха на принципно ново ниво – това беше постигнатото съгласие за сдвояване на руските и китайските проекти за интеграция и инвестиции в Евразия. След това стана възможно да се говори за Голямата Евразия  като напълно постижима икономическа (както и политическа) реалност. Именно това сдвояване е в основата на неотдавнашното предложение на руския президент Владимир Путин за формирането на голямо Евразийско партньорство.

Същият този „континентален блок“ може да стане не само семиотически разбираем риторичен отговор на океанските проекти на Обама, но и да се превърне в самодостатъчна стратегия за развитие в дългосрочен план. И тук допълването и сближаването на усилията на Китай и Русия ще бъдат доста популярни. Що се отнася до Русия, тя излиза отвъд традиционните рамки на Евразийския икономическа съюз в постсъветското пространство. Това очертава пътищата на много интересно взаимодействие по „западното крило“ на новата „Голяма Евразия“ между Русия и Турция, както и с Иран и Азербайджан. Набира скорост и сътрудничеството между Русия и АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия) след успешно проведената през пролетта среща на върха. Изключително важно е, че Русия в АСЕАН започна да действа като много важен фактор за укрепване на доверието – като се имат предвид традиционно исторически сложните взаимоотношения между повечето страни от АСЕАН и Китай. Справянето с тези фантомни страхове трябва да стане залог за успешното развитие на проекта „Голяма Евразия“ и тук ролята на Русия като на балансьор е очевидна. Също толкова важно е засилването на диалога на Русия с Южна Корея и Япония, което също се наблюдаваше тези дни на Източния икономически форум във Владивосток. И тук сложната история на отношенията между тези страни и Китай прави почти неизбежна ролята на Русия в изграждането на доверие към новата Голяма Евразия.

istock_000015720475small

В крайна сметка можем да заключим, че курсът за китайско лидерство в глобалната реиндустриализация на света практически идва на дневен ред. И също така е очевидно, че китайското лидерство ще бъде невъзможно без руско-китайското сътрудничество в Голямата Евразия. Позицията на Китай е проста и разбираема: още преди няколко години в ЦК на Комунистическата партия на Китай е разработена формулата, че Русия е стратегическият тил на Китай. Основното опасение на китайците е това, че Русия рязко активизира контактите си с Китай през 2014 г., като ситуативен отговор на влошаването на отношенията си със Запада, и при първа възможност ще „предаде“ Китай и отново ще избяга „под крилото“ на САЩ и ЕС. Няма да отричаме, че китайците имат право на тези съмнения. Затова ангажиментът към курс за сдвояване на двустранните интереси при формирането на ново партньорство в Голямата Евразия трябва да бъде реално приет и ефективен, а не само ситуативен.

Впрочем, разбираем и риторичен е въпросът дали подкрепата на курса към китайско лидерство отговаря на руските национални интереси. Моят отговор е – да. Нестихващата вълна от русофобия на Запад през 2014 г. ясно показва, че нас там „няма да ни забравят и няма да простят“. Осъзнавайки за даденост, че интеграцията на Крим в Русия няма алтернатива, ясно е, че САЩ и ЕС ще продължават да си отмъщават на Русия, където и както е възможно – от санкциите до Параолимпийските игри. Да се очаква промяна в този курс е просто наивно. Ето защо, свързването с Китай просто няма алтернатива. В противен случай – пълна автаркия и изолация. Разбираемо е, че формулата за Русия като стратегически тил на Китай може да възбуди страстите в нашето обществено мнение и да върне към живот расистките фантоми за „жълтата заплаха“. Но политическата практика от последните години и дни показва, че двустранните ни отношения очевидно надрастват формата „фронт и тил“. Тук вече е по-уместна друга,  макар и също провокирана от патриотарски страсти, аналогия – съпоставянето на  отношенията между Русия и Китай с отношенията между Великобритания и САЩ, когато „старата империя“ и „новият лидер“ съжителстват напълно хармонично в името на общото благо. Още веднъж ще повторя, че, по мое мнение, алтернатива на този курс за нас просто няма. В противен случай XXI век може да се превърне в истинско бедствие за Русия.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: valdaiclub.com

Още от автора: Олег Барабанов

Олег Барабанов

Олег Барабанов е програмен директор на Фонда на Дискусионен клуб „Валдай“, научен ръководител на Европейския институт на Московския държавен институт по международни отношения, професор във Факултета по световна икономика и международна политика на Висшата школа по икономика. Доктор по политически науки, възпитаник на Факултета по история в Московския държавен университет. Съавтор на докладите на клуб „Валдай“ за Голямата Централна Евразия, за отношенията на Русия с Китай и САЩ, за „ядрените страхове“ след украинската криза.

  1. Който и да е каза:

    Дали Русия няма избор, без Китай, или има зависи от това как се разпознават. Като Център, като Ляво или като Дясно на Сушата, в най-опростен вид. Или като нещо друго, за което говореха хора като Петров, Левашов, част от староверите и т.н. Ранд, говори за Идентичноста :-)

    Да не говорим за съвсем друга концепция, недостъпна на „геополитиците“ по разбираеми причини ;-).
    Това е концепцията за елементите – Суша, Вода, Въздух и Огън и съпътстващия я Аватар – поддържащ баланса на Елементите ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=sf6LD2B_kDQ

    Това извежда Геополитиката в „модерното“ и разбиране просто като противопоставяне на два от елементите – Суша(Германия-Русия-Китай), срещу Вода(Британия-САЩ), разработена от анти-двойката Макиндер/Хаусхофер. Хаусхофер е бил на Изток, Макиндер не ;-))).

    Както виждате другите два Елемента са меко казано игнорирани, Въздуха и Огъня(помните Маугли надявам се, т.е. Киплинг). :-) За огъня говори и Дънов :-).

    Това е все едно да накараш равнината(двумерното пространство) да види тримерното пространство, разбира се тя се съдържа в него, но само толкоз. Подобно във Физиката, Айнщаин допълва класическата Механика на Нютон, без да я отрича. Помните навярно компонентата за скоростите изведени от уравненията на Лоренц и добавени към Нютонивете уравнения ;-).

    А какво да говорим за точката – „националната“ политика, особено ако начело на нея са адептите на Морала на Смърта ;-).

  2. Който и да е каза:

    Както и да е, ей ви идея що е то Аватар, ама не по Камерън ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=XC553ot2JE8

    П.П. Петров и Левашов бяха премахнати, за сега оцеляват староверите . Не мисля, че от Путин зависи кой знае колко, независимо от „публичната“ Вяра в супер-лидера, г-н Домусчиев.

    • Иван Домусчиев каза:

      Да така Е Н.Левашьов отвори за гоите тайното знание на Чифутите и заплати с живота си.Именно поради тази причина Е и риторичния ми Въпрос за Чифутския Троянски кон.

  3. Който и да е каза:

    Глобализацията е тренд, който вероятно към днешна дата вече е обърнат. Т.е. деглобализационен тренд започва да набира сила. Всъщност повечето събития са показателни именно за такова обръщане. Вероятно края на глобализационния тренд е именно формиране на Евро зоната. Досещате се какво носи обратния тренд, нали.

    Идентичноста на нацията ще и позволи относително достоверно да дефинира кои са приятелите, кои бизнес партньорите и кои враговете.

    https://www.youtube.com/watch?v=Uhlo4f8Ubbw

  4. Който и да е каза:

    Ако ползвам теорията на игрите, като начин за обяснение на изхода в зависимост от правилното решение на задачката с идентичноста(ценностите), то приятелите формират кръга в който решението е винаги „win-win“, с други думи „морала на Живота“ по Айн Ранд :-).

    По дефиниция се досещате, че „lose-lose“ изхода дефинира „морала на Смърта“.

    При грешни разпознавания, и желания за себеразвитие, ще има, и според мен това е масовия случай, изход от типа печалбата на едни да е за сметка на загуба на други, но в края на краищата тренда в дългосрочен план отива в един от двата горни изхода ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=p3Uos2fzIJ0

  5. Който и да е каза:

    http://oyc.yale.edu/economics/econ-159/lecture-16 :-))) – Репутацията е доста трудна за разбиране, за това не се и „практикува“ правилно от повечето от играчите. Например в Политиката, да речем, не само в Икономиката.

  6. Който и да е каза:

    Рационалността е нещо което директно се „вплита“ в теорията на игрите и как реагираме на различни изходи от предишни битки, т.е Историята на Политиката ;-). Ирационалноста също е част от поведението на играчите :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=NM-7E1-m_HI#t=600

  7. Който и да е каза:

    За какво ви пускам тая „тирада“ за репутацията. Ами просто е, това е като Илюзията за „суперсилата“, „суперлидера“ на която доста „анализатори“ се подпират :-))).

    http://www.stream.pm/videos/WENo5P

  8. Който и да е каза:

    Реалността е нещо далееч по-трудно за разбиране и описване.
    Ей ви един пример с нашата История на Политиката :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=vRTP-WIjejI – едно от най-сигурните политически убийства у нас,
    още повече той е имал леви убеждения, да не споменаявам Дънов и познанството му с Георги Димитров :-). Да не коментираме Трайчо Костов и неговата ирационалност, вероятно заради отношенията им с Гешев и т.н.
    Надявам си спомняте в откъса за Месинг и Сталин, който ви дадох, каква история разказваше той на Йосиф Висарионович, като аргументация за отказа му да е пророк на Сталин ;-))).

    Вероятно ирационалноста сред политиците е по-скоро правило от колкото изключение. Без това да звучи като оправдание за тях.

  9. Megiddo каза:

    Що триеш ма, дърта колхозна краво? Не се ли виждаш в огледалото на какво приличаш?

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни