Двете Германии

2016-08-14_213205

Ето така страшно са изглеждали предците на германците (скулптура в Дрезден)

 

dariaДаря Асламова е един от най-известните руски журналисти, със световно признание, специален кореспондент на в.”Комсомолская правда”. Работила е като военен кореспондент в много от горещите точки на света – Абхазия, Нагорни Карабах, Камбоджа, Осетия, Таджикистан, Югославия, Руанда, Чечня, Мали. Попадала е в плен, на което е посветила серия от свои репортажи. Единствената журналистка, взела интервю от Саддам Хюсеин (през 2003 г.)

Специалният кореспондент на „КП“ Даря Асламова посети Германия и с изненада установи, че 27 години след падането на Берлинската стена страната остава разделена

Снимки – Даря Асламова

***

– После ще ни разкажеш как е животът в Източна Германия…

Седя в берлинска бирария с германските си колеги Петер и Кет и не вярвам на ушите си:

– Шегувате ли се?! Дрезден е на два часа път с кола от вас. Наистина ли никога не се били в бившата ГДР?

Приятелите ми се споглеждат смутено:

– Никога. Знаеш ли защо не искаме. Ние сме типични „веси“ (западногерманци, нем.Wessi, от нем.Westen — запад), а между „веси“-те и „оси“-те (източногерманци, нем. Ossi, от нем.Ost – изток) винаги има една невидима линия. Ние просто сме различни.

– Но Берлинската стена беше унищожена преди повече от четвърт век! – възкликвам в объркването си.

– Никъде не се е дянала. Където си беше, там си стои. Просто хората са зле със зрението.

ВЪЗКРЪСНАЛИ ОТ ПЕПЕЛТА

През целия си живот съм бягала от среща с Дрезден. Не исках. „Там, в земята, има тонове превърнати в прах човешки кости.“ (Кърт Вонегът, „Кланица 5“) Свекърва ми, наполовина немкиня, е била на девет години през 1945 г. и е оцеляла в онази нощ на 13 срещу 14 февруари, когато върху Дрезден се излива цялата мощ на британската и американската авиация. Тя оцелява само защото баба й успяла да я завлече в царевичните поля. Лежала там с други деца, замрели в тревата като зайчета, и гледали как бомбите падат над града: „Струваха ни се ужасно красиви и изглеждаха като коледни елхи. Така и ги наричахме. А след това целият град избухна. Цял живот са ми забранявали да говоря за това, което видях. Просто да забравя.“

За една нощ над града се изсипват 650 хиляди запалителни и 1500 фугасни бомби. Резултатът от тази масирана бомбардировка е огнено торнадо, помело площ, четири пъти по-голяма от разрушения Нагасаки. Температурата в Дрезден достигнала 1500 градуса. Хората избухвали като живи факли, разтапяли се заедно с асфалта. Абсолютно невъзможно е да се изчисли броя на жертвите. СССР настоявал за 135 хиляди души, но британците се държали за цифрата 30 хиляди. Броили само труповете, извадени изпод сринати сгради и мазета. Но кой може да измери човешката пепел?

Dresden

Дрезден след унищожителните бомбардировки на 13-14 февруари 1945 г.

 

Един от най-разкошните и древни градове в Европа, „Флоренция на Елба“, бил почти напълно заличен от лицето на Земята. Целта на англичаните (а именно те настоявали да бъде разрушен  историческият център на Дрезден) е не само моралното унищожение на германците, но и желание да покажат на руснаците на какво е способна авиацията на така наречените „съюзници“, вече подготвящи план за нападение срещу изтощения от войната Съветски съюз (Операция „Немислимо „).

После много пъти съм слушала как инатливите, твърдоглави германци упорито са събирали древните, овъглени камъни, как след повече от 40 години безпрецедентни строителни работи са възстановили Дрезден, но само свивах рамене. Не ми е нужна бутафория. Не харесвам, например, центъра на възстановена Варшава, приличащ на  конструкция на „Лего“.

Но Дрезден засрами моето неверие. Тези германски педанти са постигнали невъзможното. Дрезден отново е станал един от най-красивите европейски градове. Две противоречиви чувства ме владеят: възхищението от саксонското трудолюбие, тяхната страстна любов към земята им и… ярост при мисълта за нашето глупаво руско великодушие. СССР, страната, изгубила 27 милиона души при германското нашествие, обезкървена, гладуваща (моят баща-ветеран ми е разказвал, че най-страшният глад е бил точно след войната), изведнъж прави единствения и неповторим в историята на човечеството жест на щедрост – десет години след великата война връща на победените врагове 1240 реставрирани картини, сред които Тициан, Рубенс, Рембранд, Рафаело, Дюрер, Вермеер, и 3000 ювелирни изделия, които нямат цена! Рубини, изумруди, диаманти, перли, сапфири, килограми злато и сребро. Без да се счита художествената стойност на тези съкровища! 41-каратов зелен диамант, 48-каратов бял диамант. Няма достатъчно стаи, за да се изложат всички тези експонати!

Dresden Silhouette Foto: DMG/Dittrich

Дрезден днес

 

Завладяна съм от непоносимо чувство на гадене. Баща ми тогава за първи път е ял захар, в далекоизточните студове ходел с платнени обувки и ватенка, работел на две смени в завода, брат му се върнал от войната без крака, страната била в руини, а ние, руските глупаци, тогава сме си мислели, че историята няма да забрави нашето благородство!

– Но това е вярно, не сме забравили! – казва ми срамежливо моят нов немски приятел. – Благородството остава във вековете!

А пред очите ми е постното лице на Меркел, разсъждаваща за това, че руснаците не са дораснали до европейските ценности и трябва да бъдат наказани със санкции. Какво право има тя да говори на руснаците за морал?!

Къде са тогава табелките, които да напомнят навсякъде, че съкровищата на Дрезден – това са руските трофеи за безпрецедентните престъпления на германците срещу Русия, които моята страна великодушно е върнала, прощавайки всичко? Къде е благодарността? Защо немските гидове в Мюнхен разказват, че Дрезден е бомбардиран от руската авиация? – говоря, задъхвайки се от ярост. – И „Сикстинската мадона“ – шедьовър на италианската живопис, можеше спокойно да виси в „Ермитажа“. А нас в Германия ни плюят, без да си спомнят за добрината ни, пресата ви ни сравнява с варвари.

– Ето това са „веси“-те – отговорят ми с презрение. – На тях постоянно им промиват мозъците. Ние сме различни, „гедерейци“. Скоро сама ще го разбереш.

КАКВИ СА ТЕ – ИЗТОЧНОГЕРМАНЦИТЕ?

Не добре скроени, но здраво съшити, с твърди черти на лицето и премерени маниери. Като хора, направени от грубо брашно и необработена вълна. Не е лесно устните им да се разтегнат в усмивка. С нещо напомнят на руснаците – абсолютно им е непонятно защо трябва да се усмихват на непознати. Но в общуването си, ако се разкрият, те са искрени, свободомислещи хора, казват точно това, което мислят. Жените са плътни, „черноземни“ – нищо общо с крехките пастирки и балерини, изработени от знаменития дрезденски и мейсенски порцелан, изложени във витрините на скъпите магазини.

Всъщност, източногерманците изглеждат точно така, както са изглеждали техните предци, което лесно обяснява отсъствието на свежа кръв. Ако в западната част на Германия само във Франкфурт почти половината от населението е от новодошли, то в цяла Източна Германия чужденците трудно ще съберат половин процент. Тук не обичат чуждите, мразят бежанците, а самите бежанци не напират да се задържат тук, стремейки се да попаднат в големите западни мегаполиси. Един ден, разглеждайки в Дрезденската галерия портрет на някакъв саксонски курфюрст, сравних лицето му с лицето на музейния пазач и се засмях неволно. Ами, просто близнаци: същите пълнички розови бузи, двойна брадичка, леко изпъкнали сини очи, надменен вид. Нищо не се е променило за триста години!

1158629

Знаменитият дрезденски порцелан

 

Хората тук са малко. Дори в Дрезден, където никога не са чували за задръствания. И извън Дрезден, близо до полската граница, можете да шофирате десетки километри, без да срещнете не само хора, но и  автомобили. Но чистотата е навсякъде – като в операционна зала! Няма къде да си хвърлиш боклука. Всичко е като излизано с език. Това не са ви оплютите от мигранти Кьолн или Франкфурт. Зелената геометрия на полята, свежият, висок хмел, от който след това правят тази великолепна бира, изкласилата пшеница, богатите селски земи със здрави стопански постройки, лъскава, подрязана, измита земя. Истински празник на труда и реда! Дърветата растат като войници, цветята са възпитани в строга дисциплина. Но къде са самите тези упорити фермери? Къде са следите им върху съвършените, посипани с чакъл пътеки? Няма никой! Аз дори си изработих теория, че по нощите от красивото небе на Саксония се спускат зелени човечета, които обработват полята, косят тревата, почистват пътищата и призори изчезват, като призраци. Няма друго обяснение за това.

Но по-късно разбрах къде изчезват хората от Източна Германия.

ГДР: СТРАНА, КОЯТО ИЗЧЕЗВА ОТ КАРТАТА

Добре ни е известно какво беше ДО падането на Берлинската стена, но почти не знаем какво е било СЛЕД. Нищо не знаем за трагедията, която са преживели „социалистическите“ немци, разбили стената с такъв ентусиазъм и отворили обятията си за своите „капиталистически братя“. И представа са си нямали, че страната им ще изчезне още след година, че няма да има никакъв равноправен договор за обединението, че те ще изгубят голяма част от своите граждански права. Ще се случи един обикновен аншлус: завладяване на Източна Германия от Западна и пълното й поглъщане.

– Събитията от 1989 г. много приличат на украинския Майдан,  разказва историкът Бригита Квек. – Световните медии предаваха на живо как хиляди млади германци разбиваха стената и ги аплодираха. Но никой не попита какво иска тази 18-милионна държава? Жителите на ГДР мечтаеха за свобода на придвижването и „по-добър социализъм“. Беше им трудно да си представят как изглежда капитализмът. Но нямаше референдум, като при вас, в Крим, следователно „аншлус“-ът беше абсолютно нелегитимен!

2016-08-14_213900

Меркел като Хитлер

 

– След началото на перестройката и идването на Горбачов на власт стана ясно какъв край очаква ГДР без подкрепата на Съветския съюз, но погребението можеше да бъде достойно – казва д-р Волфганг Шелике, председател на Германо-руския културен институт. Обединена Германия се появи на белия свят в резултат на спешно и неуспешно раждане. Хелмут Кол, федералният канцлер на ФРГ, не искаше да губи време, страхувайки се, че Горбачов ще бъде премахнат. Неговите лозунги бяха: никакви експерименти, ФРГ е по-силна и със своята история е доказала, че е ПО-ДОБРА от ГДР. Макар интелигенцията да разбираше, че ако западногерманските закони се влеят за една нощ в друга страна, това ще доведе до дългосрочен конфликт.

На 3 октомври 1990г. Германската демократична република престава да съществува. ФРГ създаде специално унизително Управление за опека над бившата ГДР, все едно източногерманците са изостанали и неразумни деца. В действителност, Източна Германия просто капитулира. Само за година почти два и половина милиона души изгубиха работата си при общата заетост  8,3 млн. души.

– Първо изгониха всички държавни служители – разказва Петер Щеглих, бивш посланик на ГДР в Швеция. – Ние, в Министерството на външните работи, получихме писмо: вие сте свободни, ГДР вече не съществува. Meн, безработния, ме спаси моята жена-испанка, която оставиха на работа като преводачка. Имах няколко години до пенсия, но за младите дипломати, които бяха получили блестящо образование, това се превърна в трагедия. Писаха заявления до Министерството на външните работи на Германия, но никой от тях не беше взет на работа. След това унищожиха флота и армията, втората по сила в страните от Варшавския договор. Всички офицери бяха уволнени, много от тях с жалки пенсии, и някои и изобщо без пенсии. Оставиха само технически специалисти, които знаеха как да се справят със съветските оръжия.

От Запад дошли важни господа-администратори, чиято цел била да демонтират старата система, да внедрят нова, да съставят „черни“ списъци на неудобните и подозрителните и да извършат цялостна чистка. Били създадени специални „квалифицирани комисии“ за идентифициране на всички „идеологически“ неустойчиви служители. „Демократичната“ ФРГ решила да се разправи жестоко с „тоталитарната ГДР“. В политиката грешни са единствено победените.

1158631Даря Асламова и германец държат флаг – наполовина немски, наполовина руски.


На 1 януари 1991г. са уволнени всички служители на берлинските юридически служби, като непригодни за установяване на демократичния ред. На същия ден в университета Хумболт (основният университет на ГДР) са закрити историческият, правният, философският и педагогическият факултети и са изгонени всички професори и преподаватели, без да им бъде зачетен стажа. Освен това на всички професори, учители, научни, технически и административни сътрудници в учебните заведения на бившата ГДР е наредено да попълнят въпросник и да предоставят подробна информация за своите политически възгледи и партийна принадлежност. В случай на отказ или укриване на информация те са уволнявани незабавно.

Започват чистки и в училищата. Старите учебници, като „идеологически вредни“, са хвърлени на боклука. А източногерманската образователна система беше смятана за една от най-добрите в света. Нейният опит, например, беше заимстван във Финландия.

– Първо уволниха директорите, членове на управляващата в ГДР Германска единна социалистическа партия, – спомня си д-р Волфганг Шелике. Работата си изгубиха много учители по хуманитарни дисциплини. Останалите трябваше да оцеляват и бяха обзети от страх. Преподавателите не излязоха в нелегалност, но престанаха да дискутират, да изразяват своята гледна точка. А това се отразява на образованието на децата! Уволниха и учителите по руски език. Задължителен чужд език стана английският.

Руски, както и чешки или полски, вече могат да се учат по желание, като трети език. В резултат на това източногерманците са забравили руския и не са научили английския. Атмосферата навсякъде коренно се променяла. Наложило се да се действа с лакти. Изчезнали понятията „солидарност“ и „взаимопомощ“. На работното място ти вече не си колега, а конкурент. Тези, които имат работа, се трудят до пълно изтощение. Те нямат време да отидат на кино или театър, както това е било в ГДР. И безработните изпадат в деградация.

Немалко хора са изгубили домовете си. И то по много грозна причина. Много източногерманци живеели в частни домове,  сериозно повредени по време на войната (Западна Германия е пострадала много по-малко, отколкото Източна). Строителните материали били много дефицитни. За четиридесет години собствениците възстановили домовете си, събирайки буквално камък по камък, и сега можели да се гордеят с красивите си къщи. Но след падането на Стената от Запад се появили любимите роднини, които по-рано изпращали само картички за Коледа, и заявили, че също имат дял в тези къщи. Хайде, плащай! А откъде у бившия „гедеерец“ спестявания? Той е получавал добра заплата, имал е социална сигурност, но той не е капиталист. Аха, нямаш пари? Не ни пука. Продавай къщата си и плащай дела. Това били истински трагедии.

Но най-важното – проведена е пълна смяна на елитите. От Запада прехвърлили не твърде успешните там германци, които веднага завзели всички високоплатени позиции в бившата ГДР. Те били смятани за благонадеждни. В момента в Лайпциг 70 на сто от администрацията е съставено от „веси“. Да, няма милост за слабия. Фактически целият контрол над бившата република паднал в ръцете на новата колониална администрация.

2016-08-15_023151

Руското знаме и плакат „Приятелство с Русия!“ по време на митинг в Дрезден

 

– СССР захвърли ГДР просто ей така, без дори да остави някакво споразумение между собствениците на Западна и Източна Германия – с болка казва бившият дипломат Петер Щеглих. – Умните държавници биха предвидили конфликтите за собствеността и анексирането на ГДР вместо обединението на двете Германии на равни начала. Има едно изказване на Горбачов: нека германците сами се разберат. Това означаваше: силният взема това, което поиска. А силните бяха западногерманците. Започна истинска колонизация на ГДР. Отстранявайки от власт местните патриоти, очерняйки ги и унижавайки ги, западните колонизатори пристъпиха към най-„вкусната“ част от програмата: пълната приватизация на държавните активи на ГДР. Едната система искаше напълно да погълне другата.

УМЕНИЕТО ДА „ПОЧИСТВАШ“ ЧУЖДИ ДЖОБОВЕ

На държавно ниво трябва да се краде умело, елегантно, с бели ръкавици и много бързо, докато жертвата не се е опомнила. Източна Германия беше най-успешната страна във Варшавския договор. Такъв тлъст залък трябваше да се преглътне наведнъж, без колебание.

Първо трябваше да се демонстрира щедрост към бъдещите жертви, въвеждайки обменен курс 1:1 на източната към западната марка за гражданите на ГДР. За това гръмко крещяха всички западногермански вестници! На практика се оказа, че могат да се обменят само 4000 марки. Над тази сума обменът вървеше две източни марки за една западна. Всички държавни предприятия на ГДР и малкият бизнес можеха да обръщат своите сметки само по курс 2 към 1.

2016-08-14_214049

Плакат „Искаме свободна Германия: без евро, без ЕС, без НАТО и с истинска демокрация“

 

Следователно, те веднага са изгубили половината от капитала си! Но дълговете им са изчислявани по курс 1:1. Не е нужно да си бизнесмен, за да разбереш, че подобни мерки са довели до пълно разоряване на индустрията на ГДР! През есента на 1990 г. обемът на производството в ГДР пада повече от два пъти! Сега вече западните „братя“ можели снизходително да говорят за нежизнеспособността на социалистическата индустрия и нейната незабавна приватизация „при честни и справедливи условия“. Но какви, по дяволите, са тези справедливи условия, след като гражданите на ГДР не са имали капитал?! Ах, нямате пари? Много жалко. И 85% от цялата промишленост в страната попадна в ръцете на западногерманците, които активно я водеха към фалит. Защо да се дава шанс на конкурентите? 10% отидоха при чужденци. И само 5% успяха да купят истинските собственици на земята – източногерманците.

– Ограбиха ли ви? – питам бившия генерален директор на металургичен завод в Айзенхютенщат  професор Карл Дюринг.

– Разбира се. Жителите на ГДР нямаха пари, а цялата собственост попадна в западни ръце. И ние не забравяме кой ни продаде. Горбачов. Да, имаше демонстрации за свобода на придвижването и толкова, но никой не е искал ГДР да изчезне от картата на света. Искам да подчертая това. За това е била нужна съответната позиция на Горбачов, човекът, който не издържа изпита на историята. Тази „слава“ никой няма да му отнеме. Какво имаме като резултат? Източногерманците са много по-бедни от западногерманците. Много изследвания показват, че ние сме „втора класа“ германци.

Кое беше важно за западните индустриалци? Нов пазар в съседство, където могат да пласират стоките си. Това беше принципната идея. Те толкова се увлякоха, унищожавайки нашата индустрия, че накрая разбраха: безработните не могат да купуват техните продукти! Ако не се запазят поне остатъците от промишлеността на Изток, хората просто ще избягат на Запад в търсене на работа и земята ще запустее. Точно тогава успях да спася поне част от нашия завод благодарение на руснаците. Увеличихме износа си за Русия, продавахме 300-350 хиляди тона студено валцувани стоманени листове през 1992-93г. за вашата автомобилна промишленост и за селскостопанската ви техника. След това наши акции пожела да закупи Чеперовецкия металургичен комбинат, един от най-големите в Русия, но западните политици не харесаха тази идея. И я отхвърлиха.

– Да, това прилича на „честна приватизация“ – отбелязвам с ирония.

2016-08-14_214256

Плакат „Меркел трябва да си ходи“

 

– Сега остатъците от завода дадоха на индийски милиардер-монополист. Радвам се, че заводът поне не умря.

Професор Карл Дюринг много се гордее с малкия си стоманолеярски град Айзенхютенщат (бивш Сталинщат), който е само на 60 години. Първият социалистически град на древната германска земя, построен от нулата с помощта на съветски специалисти. Мечтата за справедливост и равни права за всички. Образцова витрина на социализма. Създаването на новия човек: работник с лице на интелектуалец, четящ след работната си смяна Карл Маркс, Ленин и Толстой.

– Това беше една нова организация на обществения живот, – с леко вълнение ми разказва професорът, докато се разхождаме по пустите улици на града. – След първия завод построихме театър! Представяте ли си? Кое беше най-важното? Детски градини, културни домове, скулптури и фонтани, кина, добри поликлиники. Най-важен беше човекът.

Вървим по широк булевард с реставрирани къщи със сталинистка архитектура. Чудно зелени, съвършено подстригани тревни площи. Но в просторните дворове, пълни с ароматни цветя, не се чува детски смях. Толкова тихо, че чуваме звука на собствените си стъпки. Пустотата ми действа депресиращо. Все едно всички жители внезапно са отнесени от вятъра на миналото. Изведнъж от входа на една къща излиза семейна двойка с куче и аз от изненада извиквам: „Вижте! Хора, хора!“.

– Да, тук хората са малко, – сухо говори професор Дюринг.По-рано тук живееха 53 хиляди души. Почти половината заминаха. Тук няма деца. Момичетата са по-решителни от момчетата. Само като пораснат, веднага си стягат багажа и отиват на запад. Безработица. Ниска раждаемост. Закриха четири училища и три детски градини, защото няма деца. А без деца в този град няма бъдеще.

2016-08-14_214506

Скулптура на майка и дете в Айзенхютенщат – градът, в който вече няма деца

 

ЗА ЖЕНИТЕ Е НАЙ-ТРУДНО

С Мариане, сервитьорка в кафене в Дрезден, първо се скарахме, а после се сприятелихме. Уморената жена около петдесетте с такава сила хвърли на масата чинията с прекрасен свински джолан, че мазнината се разля върху покривката. Възмутих се първо на английски, а след това на руски. Лицето й изведнъж се оживи.

– Рускиня ли сте?! Извинявайте – каза тя на руски със силен акцент. – По-рано преподавах в училище руски език, а сега сама виждате с какво се занимавам.

Поканих я на вечерна чашка кафе. Тя дойде в елегантна рокля, с червило на устните, неочаквано подмладена.

– Ужасно приятно ми е след толкова много години да говоря на руски, – казва Мариане. Пушеше цигара след цигара, разказвайки своята история – същата като тази на хиляди жени от бившата ГДР.

Когато дойдоха „веси“-те, веднага бях изхвърлена от работа като член на партията и учител по руски. Всички нас ни подозираха във връзки с „Щази“. А за „Щази“ „веси“-те вече създадоха цяла легенда –  че там са работили зверове. Все едно ЦРУ е нещо по-добро! Ако имахме добро разузнаване, ГДР все още щеше съществува. Мъжа ми също го съкратиха – той работеше в мината в град Хойерсверда (по-рано живеехме там). Той не го понесе. Пропи се, както много други. За германците работата е всичко. Престиж, статус, самоуважение. Разведохме се и той замина на запад. Аз останах сама, с малката си дъщеричка. Още не знаех, че това е само началото на всички беди. На запад по това време жените почти не работеха. Не заради мързел. Те нямаха тази система на детските градини и ясли. За да започнеш работа, трябва да плащаш на скъпа детегледачка, което изяжда почти всичките ти приходи. А ако си седиш вкъщи с детето пет или шест години, губиш квалификацията си. Кому си нужна след това?

В ГДР всичко беше уредено прекрасно – можеше да се върнеш на работа след само шест месеца след раждането. И това ни харесваше. Ние не сме домошари. За децата се грижеха надеждно и отговорно, занимаваха се с ранното им образование. Дойдоха „веси“-те и отмениха цялата система, затвориха повечето от детските градини, а в оставащите въведоха такса, която не беше по джоба на повечето хора. Мен ме спасиха родителите ми, които бяха принудително  пенсионирани. Можеха да стоят с дъщеря ми, а аз се втурнах в търсене на работа. Но върху мен беше лепнато клеймото „ненадеждна комунистка“. Със своето университетско образование съм работила дори като чистачка.

2016-08-14_214653

Празните сталински дворове в бившия Сталинщат

 

– Но не ви ли плащаха обезщетение за безработица?

– Ха! „Веси“-те тогава въведоха ново правило, според което помощ се плаща само на тези изгубили работата си жени с деца, които могат да докажат, че е по силите им да обезпечат дневната грижа за децата. А тогава родителите и съпругът ми още работеха, макар и на половин щат. Нямаше кой да седи с детето. И помощи така и не получих. Така и станах сервитьорка. Съжалявам, че така хвърлих чинията. Просто животът понякога изглежда толкова безнадежден. Дъщеря ми порасна и отиде на запад, там работи като медицинска сестра. Почти не я виждам. Очаква ме самотна старост. Ненавиждам тези, които събориха Берлинската стена! Те бяха просто глупаци.

Защо не отивам на Запад? Не искам. Те поканиха при себе си цялата тази терористична измет. Милион и половина безделници-бежанци, когато в самата Германия е пълно с безработни! Ще остана тук, защото ние сме истинската Германия. Хората тук са патриоти. Видяхте ли? Тук над всеки дом е германското знаме. На запад няма да го видите. Това, казват, можело да обиди чувствата на чужденците. Всеки понеделник ходя на митинг на „Пегида“ – партията, която се противопоставя на ислямизацията на Европа.

Елате, за да видите истински германци.

2016-08-14_223050

„ПУТИН Е В СЪРЦЕТО МИ!“

Понеделник. Центърът на Дрезден, заобиколен от много полицейски коли. Музиканти в традиционни костюми свирят  народни песни, пригласят им възрастни жени и мъже, весело потропвайки с крака. Не са малко и младите мъже с предизвикателни изражения на лицата. Това, което виждам, ме хвърля в ступор. Навсякъде гордо развяват руски знамена. А едно от знамената е направо удивително: наполовина – немско, наполовина – руско. Знаменосецът се опитва да ми обясни на лош руски, че това знаме символизира единството на руснаци и немци. Много от момчетата са с тениски с портрет на Путин. Плакати с Путин и до него Меркел със свински уши. Или Меркел в нацистка униформа със знака на еврото, напомнящ на свастика. Плакати с мюсюлмански жени в бурки, задраскани с кръст. Призиви за „приятелство с Русия“ и „война с НАТО“. Хора, къде съм? Това Германия ли е?

Много от протестиращите държат в ръцете си плюшени прасета. Хубавата, охранена свиня е символ на ситата, християнска  Германия. Никаква „халал“ храна! „Да живее Русия!“ – крещят около мен. Някаква ентусиазирана възрастна жена ми казва: „Путин е в сърцето ми“. Свят ми се завива.

1158642Протестиращ, облечен в тениска с Путин

Ситуацията изяснява млад мъж на име Майкъл.

– Защо толкова вярвате на Путин? – удивлявам се аз.

– Той е единственият силен лидер, който се бори срещу тероризма. На кого да вярвам? На тази проамериканска марионетка Меркел, която отвори границите за чужденци? Те изнасилват жените ни, убиват мъжете ни, ядат хляб ни, мразят религията ни и искат да построят халифат в Германия.

– Но тук, в Източна Германия, аз почти не виждам чужденци.

– И ние ще направим всичко, за да не ги виждате. Ние не сме расисти. Но всеки, който идва в тази страна, трябва да работи и да спазва нейните закони.

Разказвам на Майкъл за това, което съм видяла през януари в Мюнхен. Млади истерични глупачки, крещящи „Мюнхен трябва да бъде цветен!“, „Ние ви обичаме, бежанци!“. Спомням си как пет хиляди либерала напираха да бият стотина вменяеми хора, които бяха излезли с единствения лозунг „Не на ислямизацията на Германия!“. От саморазправа ги спаси само полицията, която разчисти с палки пътя на „фашистите“.

– Такива са „веси“-те – казва Майкъл с едно неописуемо презрение. – Те вярват на всичко, което пишат глупавите им вестници. Ние сме родени в ГДР. Ние сме различни и не е лесно да ни излъжеш.

2016-08-14_215029

Хората носят на митинга плюшени прасета като символ на протеста срещу „халал“ храната

 

ИМУНИТЕТ КЪМ ПРОПАГАНДАТА

Ето по какво си приличаме. И двамата се съгласихме с това. Аз и депутатът от партия „Алтернатива за Германия“ Йорг Урбан:

– Да, ние сме недоверчиви, източногерманците и руснаците, и мразим всичко, което дори отдалеч прилича на пропаганда. И това ни спасява от илюзиите. Западна Германия, като витрина на идеалния капитализъм, 50 години живеше без проблеми. Те са отгледани в този дух, че нищо не може да им се случи. „Веси“-те не са реалистични и не могат разумно да погледнат на това, което се случва.

Хората в ГДР ясно разбираха, че лъжата е необходима част от живота по различни причини. Тях често ги лъжеха и те знаеха, че ги лъжат. Това, колкото и да е странно, не пречеше да се живее. Бях щастлив млад човек, учех се прекрасно, получавах стипендия и смятах да продължа своето образование в чужбина за сметка на държавата. Имах увереността, че утре всичко ще бъде добре. И тогава всичко се срина. За младите е по-лесно, те са гъвкави. А сега си представете възрастни хора, които са работили през целия си живот, а след това им казват: никой не се нуждае от вас, вашият социализъм беше глупост. Те загубиха работата си и в морален смисъл получиха плесник в лицето. Беше тежко време, крах на илюзиите. Но тези хора, се НАДИГНАХА, започнаха свой бизнес от нулата. Те знаят, че животът не е рай, успехът не е подарък, и всяка компания може да отиде в канала точно сега. Това, че с радост станахме обединена Германия, че развяваме своите знамена и сме готови да се борим за страната си – това не е национализъм. Това е тайната на оцеляването. Най-добре могат да ни разберат руснаците – внезапно изгубили своята идентичност по време на перестройката и сега отново обръщащи се към нея.

„Веси“-те, западногерманците, толкова години са живели в гарантирания рай, че не са в състояние да се борят. Тяхната култура е Кончита Вурст. Такъв човек не е в състояние да се бори за своята страна. А ние можем.

Pegida_rally_Dresd_3569346b

Протест на Пегида в Дрезден

 

Въздишам тежко:

– Но нали разбирате, че Германия не е само част от НАТО, а и все още окупирана от САЩ територия. Тайните договори…

– Не искам да знам за тях – с отчетливо иронична усмивка казва г-н Йорг Урбан. Има слухове за таен пакт за подчинение на Германия на САЩ. Мислите ли, че ме интересува? Цялата световна история стотици пъти е доказвала, че договорите са просто лист хартия. Когато се надига вълната на народния гняв, тя помита всичко. Станахме свидетели на рухването на Съветския съюз, на Югославия, на ГДР, на Варшавския договор. Същото нещо може да се случи и с НАТО или ЕС. Когато идеята узрее и завладее умовете, всеки юридически акт става нищожен. Ако Германия отново стане силна независима държава, защитаваща своите интереси, тайните пактове ще се превърнат просто в архивен прах.

19774645

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: kp.ru

Още от автора: Даря Асламова

Даря Асламова

Даря Асламова е един от най-популярните руски журналисти, специален кореспондент на в.”Комсомолская правда”. Работила е като военен кореспондент в много от горещите точки на света – Абхазия, Нагорни Карабах, Камбоджа, Осетия, Таджикистан, Югославия, Руанда, Чечня, Мали. Попадала е в плен, на което е посветила серия от свои репортажи. Единствената журналистка, взела интервю от Саддам Хюсеин (през 2003г.).

  1. Димитър Георгиев каза:

    интересно,не съм и подозирал че така стоят нещата в Източна Германия

  2. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Тази прекрасна статия отново възбуди у мен мисли, които често ме спохождат: как би се развил Светът, АКО през 1918 г. социалистическата революция на „спартакистите” в Германия бе победила и Социалистическите Русия и Германия, а най-вероятно и още някоя и друга страна, бяха създали още тогава могъща Световна социалистическа система?
    Опитайте, драги читатели, да помислите и си формулирате ваш, собствен отговор на този въпрос!
    Много професионални историци и отделни философи биха оспорили научната екзактност на въпроса ми с аргумента, че към Историята (реалната и разказаната) „АКО” – условното наклонение – е неприложимо. Тази постановка е характерна за хора – заразени от абсолютен (лапласовски) детерминизъм. Напротив, творчеството в човешкото мислене и практическа дейност биха били невъзможни без това велико „АКО”.

  3. цеца пашова каза:

    НАИСТИНА ИНТЕРЕСЕН РАЗГОВОР !НЕМЦИТЕ ОТ ГДР СА ПРЕЖИВЕЛИ МНОГО ГОЛЯМА ТРАГЕДИЯ !

  4. KRASIMIR каза:

    EBASI KOMUNISTKATA !

    • Tony каза:

      След като отровения ти от пропаганда мозък изръси тази кратка но съдържателна простотия разбрах че за овчия български народ никога няма да има спасение.Иначе всичко написано е вярно, защото капитализма като система не може без експанзия и потисничество . Златните години на запада са 70 те на миналия век, когато това потисническо лице на капитализма се прикрива от страх пред алтернативата социализъм. Социализма съветски тип обаче също има огромен недостатък и това е липсата на стимул за развитие, което винаги води до технологичен и икономически упадък. Всъщност още не е измислена справедливата социална система.

  5. Искрен Коцев каза:

    Déjà vu! Практиката на аншлуса победи теорията за конвергенцията!

  6. Спас каза:

    Баси пропагандния пасквил! През седмица съм в източна Германия, Лайпциг и Дрезден. Ами няма такова нещо! Обикновена бюргерска Германия. А към соца „оситата“ се отнасят като към отдавна преминала дребна шарка. За него тъгуват само останалите живи партийни функционери от ГДР, които явно са предпочитаните за интервюиране от путиновата агитаторка, но вече изчезващи екземпляри. За които общото мнение на оситата е презрителното „Russische Abfall“

  7. Редовен читател каза:

    Толкова плиткоумна пропаганда не бях чел! „Комсомолская правда”, другари и другарки. Да бяха наели Валерия Велева ( известна в журналистическите среди като Мадам В) по-виртуозно и засукано щеше да наточи тази баница. Сцената с уморената сервитьорка беше толкова е трогателно измислена, че чак неслучила се. Съществува по-голяма вероятност да ѝ метнат джолана по лицето, именно защото е проговорила на руски в Източна Германия, отколкото да станат първи приятелки.
    Ако действително така са се случили реформите в Източна Германия, нищо чудно, че така бързо отхвръкнаха напред. Жалко, че в България липсваше тази смелост и систематичност за разправа с останките на този ужасен режим, защото те бързо се превърнаха в тумор, от който не може да се отървем и до ден днешен и той изсмуква всичко живително от нашата държава. А иначе за омразата срещу бежанците го вярвам. Все пак тоталитаризмът и комунизмът успяха да повредят ужасяващо Източна Европа. А пък всички знаем, че където има комунизъм, нацизъм или просто корупция, там неизменно има и русофили. Престъпното им поведение е част от ДНК-то и е по-нелечимо от СПИН. Оказа се, че е по лесно да настигнем запада икономически, отколкото ценностно и цивилизационно. Няма по-добро покривало за корупцията и злоупотребата с власт от „националния суверенитет“, „християнските ценности“ и „насаждането на омраза към всеки различен“. Пример: Унгария, Полша, Русия, Турция, САЩ на Тръмп. За радост сме вече 2017, и рано и късно модата на тези мъпети ще приключи, надявам се в затвора.
    Но есенцията на всичко е: „Тях често ги лъжеха и те знаеха, че ги лъжат. Това, колкото и да е странно, не пречеше да се живее. Бях щастлив млад човек, учех се прекрасно, получавах стипендия и смятах да продължа своето образование в чужбина за сметка на държавата.“ В лъжата се живеело лесно. После обаче се наложило да работи, за да се изхранва, нямало я партията да му намери работа и да му даде пари, пък и него го мързяло и бил прост. А бе, Костов е виновен..

  8. Тодор каза:

    Лесно е да се обяснят подбудите за написването на този коментар: Разделяме хората на две групи – за и против експлоатацията на човек от човека. Авторът на статията е против експлоатацията, а коментарът е от интелигент, който смята, че средната класа и богатите заслужават привилегията да живеят в охолство, поради умствените си способности и практически умения да експлоатират себеподобните си.
    Руснаците опитаха на практика, да осъществят идеите си за безкласово общество – но, не се получи. При усъвършенстването често се греши. Все пак, пречките се отстраняват и проблемът се решава.

Оставяне на коментар към Желю Железов (JELEZOV.blog.bg)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни