След детството има само една възраст

Интервю на Юлия Кернер

– Какво е младостта днес, как се променят нейните граници?

– Границите на условната младост наистина се изместиха. По мои наблюдения младостта е вечна, тъй като след края на детството човек до края на живота си се осъзнава по един и същи начин – вътре в себе си той не чувства възрастта. Въпреки че в съветската психология съществуваше концепцията за възрастова периодизация на Елконин. Тя се основаваше на това, че по водещата активност може да се определи стадия на психичното развитие на човека.

– Но ето че вече да се извършва периодизация според водещата активност стана по-трудно. Например, модният блогър Тави Гевинсън на 17 години направи кариера, за която някои и на 30 не могат да си помислят. Според Елконин на тази възраст – той я определя като юношество – те все още се учат, нали?

– Именно затова ми се струва, че няма такова нещо като юношество, младост, зрялост и т.н. Минава детството… и идва възрастта, която няма смисъл да се разделя на етапи, тя продължава до дълбока старост.

– Сега често говорят за кризата на юношеството и колко е трудно да пораснеш.

– Преди нямаше никаква криза на юношеството, тя беше създадена от новото време. Преди всички съзряваха много бързо и някак си не им беше до това. Когато периодът на детството се превърна в социално конструирана категория, възникна тийнейджърската криза на прехода от детството към нещо, което вече не се нарича детство. Юношеската криза има много аспекти – включително и физиологични, но по-нататъшният преход от юношеството към пълнолетието ми се струва, че е един вид митична категория. Той няма физиологичен корелат, това е просто начин на живот, който или се променя, или не, а начинът на живот е резултат от социално-културни процеси. Имало е времена, когато детето пораства на 7 години и по-нататък животът му не се е променял – с изключение на факта, че в някакъв момент то става способно да създава деца, но иначе си живее както и преди. Сега начинът на живот, по мое мнение, също не се променя съществено, но по точно обратната причина – защото няма зряла възраст.

– А защо не настъпва зрелостта? 

– Защото тя престана да съществува като социално конструирана категория. Появиха се така наречените кидалти (от kid – дете, adult – възрастен, бел.пр.), които вече не са деца, но не са и напълно възрастни. Те продължават да водят същия начин на живот, както и на 20 години, примерно до настъпването на старостта.

– Защо толкова остро се преживява загубата на младостта, ако тя действително не свършва? 

– Преживява се не загубата на младостта, а настъплението на социално неприемливото стареене. Ако се премахнат видимите признаци на стареене, които обществото не иска да вижда, никакво преживяване няма да има у човека. Над този проблем работят лекарите и козметиците. Никаква рязка промяна в начина на живот не се случва при хората над 30 години. По-точно, при някои това действително се случва, но то не е повсеместно явление. Хората, изповядващи философията чайлдфри,  изобщо не променят начина си на живот до напреднала възраст – те не раждат деца по убеждение и на 50 живеят така, както са живели на 30. Що се отнася до загубата на сексуалната привлекателност, това до голяма степен е изкуствен проблем: ако се съсредоточат върху своята възрастова група, повечето хора не изпитват нищо подобно. Например, възрастта за създаване на сериозна връзка в момента се е преместила напред – от 20 на 30, а понякога дори и на 40 години. Що се отнася до секса, хората престават да го правят по съвсем различни причини и това може да се случи във всяка възраст – например, при младите родители цялата еротика, цялата телесност може да се концентрира около детето. Така че този проблем не е пряко свързан със загубата на младостта.

– Американският клиничен психолог Мег Джей, която чете лекции за това как да се преживее третото десетилетие, смята, че мнозина прекарват това време напълно бездарно, а именно в този период трябва да поставят пред себе си високи изисквания: да избягват младежките купони, да повишават своя личен капитал и най-важното – съзнателно да изберат човек, с когото да прекарат остатъка от живота си.

– Сега действително се наблюдава такава тенденция – хората завързват сериозни връзки, когато са на ръба да изгубят своята фертилност.

– И това е правилно?

– Не винаги човек прави това по свое желание, съобразявайки се с някакви планове, известни единствено на него самия. Това до голяма степен е културен процес. Има страни – в Азия, Африка – където всичко наистина се случва много рано: рано се женят, рано създават деца. И не защото имат просветено съзнание и разбират, че не трябва да губят време, просто обществото им го диктува. Освен това те разбират, че могат да умрат млади и трябва да имат време да отгледат деца. В обществата, където живеят по-дълго и където не е проблем да се „направят“ деца, включително и с помощта на ин витро оплождането и сурогатното майчинство, хората няма закъде да бързат, в бързането няма абсолютно никакъв смисъл. Нека си спомним отново за времената, когато на седем години човека са го слагали на коня, на 13 се е женил, а на 30 е умирал. Това не е въпрос на индивидуално съзнание, а на това как е устроено обществото – хората не винаги са свободни да избират.

– Откъде идва кризата на средната възраст? Същата Мег Джей вярва, сега тя се преживява много по-тежко, отколкото преди.

– В своята работа не отчитам никаква криза на средната възраст, която свързват с прословутото отминаване на младостта. Има някои идеи, които са полезни за терапевтичния процес, но има и такива, които не са полезни – не бих се осмелила да твърдя кои от тях са верни и кои – фалшиви. Идеята, че преживяваш криза на средната възраст е безполезна, най-малкото за един семеен психолог.

– Случва ли се човек да отказва да приеме своята възраст?

– При мен на консултация идват семейства, в които единият иска да живее като тийнейджър, а другият не го подкрепя в това му желание. В този случай, те трябва да се споразумеят помежду си.

– В тази ситуация може ли да се каже, че единият от съпрузите преживява младостта (или нейното отминаване, което по същество е едно и също нещо) като проблем – независимо своята или чуждата?

– Не бих разглеждала тази ситуация в контекста на термините „младост“ и „зрялост“. Могат да се намерят аргументи в полза на вариант за живот, предлаган от всеки от съпрузите – това ще разшири възможностите на семейството.

Когато хората преживяват тежко проблема с така нареченото отминаване на младостта, трябва да разберем какво стои зад всяка история. Аз престанах да бъда млад – това какво е?

– Може би загуба на привлекателност.

– А как са разбрали, че тяхната привлекателност е изгубена? Критериите не са много ясни. Да имат повече любовници? Но това е глупост! Мъжът, който обича секса, не се бои да го предложи и да изгражда диалог около него. Той може да остане такъв и на 60, и на 70 години – и ще има сексуални партньори. Сексуалното влечение не зависи от възрастта, а от общото ниво на енергия. Що се отнася до загубата на чисто визуалната привлекателност, това не винаги зависи от възрастта – тя може да дойде и от факта, че човекът, например, е напълнял.

– Има ли някакви специфични неврози при младите?

– Състояние на психиката не зависи от младостта като такава. Мога да си представя как един човек с идеология на играта, творчеството, свободата от ангажименти – всичко това, което свързват с младостта – попада в общност, където от него изискват нещо противоположно и всички започват да го осъждат. Тогава той наистина може да  развие депресия. Но това отново не е личен проблем – това е проблем на взаимодействието му с някакви други хора. Но по принцип, ако разглеждаме младостта като начин на живот, който е доминиран от игра, творчество, лесна промяна на стереотипите, това дава един голям ресурс –  дава гъвкавост. Психотерапевтичният потенциал през младостта е много по-висок, отколкото в условията на зрялост. Зрелостта е ригидност (неспособност за промяна на гледната точка), а там, където има ригидност, има по-малка възможност за промяна, следователно и повече проблеми. В младостта – аз отново я разглеждам не като възраст, а като начин на живот – има повече потенциал, защото човекът, който смята себе си за млад, разсъждава в по-дългосрочна перспектива. Говорейки условно, младият човек вижда достатъчно на брой възможности, а не тясна пътечка, през която трябва да премине. Играта, без която младостта е немислима, е огромно постижение на човешката цивилизация. В нея има много терапия.

Йохан Хьойзинха

– Защо?

– Играта – това е осъзнаване на втора, трета реалност, начин за взаимодействие между хората и едновременно с това начин на живот. Homo Ludens – играещият човек, както го наричаше Йохан Хьойзинха, живее по-лесно, защото психическото му пространство се състои от различни полета. Той може да отиде в игровата реалност и там да отдъхне.

– Значи младостта приключва, когато човек престане да играе?

– Ние отново не разглеждаме това с термините младост/зрялост, ние възприемаме това състояние като депресия. Във всяка възраст можеш да осъзнаеш, че имаш възможности и перспективи пред себе си.

– Кога започва депресията?

– За депресията не съществува специална възраст, това се случва и при деца. Всъщност, това е труден въпрос: дали депресията се „подмлади“ или диагностичните инструменти са станали такива, че позволяват да се открие и в ранна възраст. Разбира се, това е клинично заболяване. Съществува депресия с витални компоненти, когато има заплаха за живота –  в този случай трябва да се обърнете към лекар, макар че може да бъде диагностицирана и от клиничен психолог.

– Как се лекува депресията?

– Вече има много фини антидепресанти, сега те са с по-фокусирано действие.

– А как да се ориентираме в тях?

– Трябва да отидете при психиатър. Методите за описване на депресията се обогатиха много, това е много материал и, съответно, може да има различни варианти: депресия с тревожен компонент, просто загуба на енергия – чиста печал, истерична, хипохондрична и т.н. Преди често се предписваше амитриптилин – това е антидепресант от старо поколение, който сега почти не се използва, с изключение на някои бюджетни болници. Появиха се нови лекарства, за всеки вид депресия е различно. В депресията има много нюанси: има депресия, която се появява като че ли без причина, но има и много ясни – вследствие на психотравматични обстоятелства, като например загубата на близък човек. И на този вид разстройства са податливи всички възрасти. Бебетата, при които има т.нар. майчина депривация (психично разстройство при децата, причинено от ранна раздяла с майката или от лишаване на детето от адекватна майчина грижа), се диагностицират с анаклитична депресия, от която могат дори да умрат. Депресията се лекува  във всяка възраст, въпреки че новороденото, което умира от копнеж за докосване, ще се излекува по-бързо, ако някой просто го вземе на ръце.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: PRM

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК