Елена Кондратиева-Салгеро е журналист и литературен деец, живееща във Франция от 1990 г., с руски произход. Главен редактор на парижкия литературен алманах «Глагол». Публикува на френски, руски и английски език.
Ако някой все още го боли сърцето за невинните жертви на тероризма във Франция – спокойно, отпуснете се, всичко е уредено.
На 13 юли 2016 г. френското правителство щедро издаде указ за учредяване на „Национален медал за признателност към жертвите на тероризма“.
Не, това не е глупава шега, а идиотската истина. Тя съществува и се нарича именно така.
Медалът се издава лично от президента на Републиката на всички „французи и чужденци, които са били убити, ранени или взети за заложници по време на терористични атаки във Франция или зад граница“.
Спешно и креативно е изработен много елегантен медал във формата на цвете с пет венчелистчета, с бели ивици и маслинови клонки, „символизиращи мира в Републиката“. Самата Република също е там – в центъра на композицията е изобразена статуята от парижкия площад със същото име, на който в традиция се превърна събирането след всяка нова терористична атака – с цветя, свещи и плюшени мечета.
Прекрасен медал! И най-важното – можете да го получите и посмъртно, просто трябва да сте на точното място в точното време.
Тъй като „точните места“ и „точното време“ отрано са планирани в неограничени количества, всеки живеещ или по някаква причина пребиваващ във Франция, има шанс да получи такава награда.
Ако изведнъж се окаже, че вие (французин или гост на страната) ще трябва да го получите посмъртно, то вместо вас наградата могат да получат роднините ви.
Само че за да го заслужите и разгледате лично, трябва да побързате, защото освен блестящия отговор на терористите, като този прекрасен медал, френското правителство е предвидило и още „редица мерки.“
В „редицата от мерки“ е друго предложение на премиера Валс – „да се сключи договор с френския ислям“, и по-конкретно: неприятелски настроените имами да преминат „миролюбива подготовка“ във Франция и да призоват паството си да живее в мир с онези, които до този момент те наричат “неверници“. И това също не е идиотска шега, а самата истина.
Изобщо, медалите очакват всички желаещи.
Цветя в памет на жертвите на терористичните атаки в Париж пред статуята на Френската република
И още нещо.
На тези, които още не са забелязали, още веднъж специално обръщам внимание на датата: указът за създаването на медала „за признателност към жертвите на тероризма“ беше подписан на 13 юли 2016 г.
И още на следващия ден, в Ница, имаше рекорден засега във Франция брой на наградените.
… Цялата работа е в това, че не може да се „договаряш“ с някого, който вече те е обявил за „враг“ само заради това, че съществуваш не така, както на него му харесва. И цялото търсене на скрити причини и сълзливите обяснения за теб са жалка и унизителна загуба на време, а всичките „договорености“ за него са пустословие и отсрочка.
Договаря се с опоненти. Враговете се унищожават.
Като правило – не с медали.
Медалите са за утеха на жертвите. И на победените.
Превод: Memoria de futuro
Източник: На Линии
Прекрасен коментар,за тази подигравка -въпросният медал за жертвите на атентатите.Това е повече от цинично!Мисля че най-добрата мярка при зачестилите атентати е забраната на исляма като религия,а на когото не му изнася,да се изнася от Франция и Европа в някоя „добра“ ислямска страна!
Рекордът 84 убити от 14 юли 2016 в Ница не е само френски, а световен (говорим за жертви от атентат, извършен от сам човек). Дотогава най-доброто постижение беше 77 убити на норвежеца Андерш Брейвик от 2011, който протестираше срещу превръщането на Европа в Еврабия. И още протестира. Разбира се, най-яко кърти мивки предложението на премиера към имамите. А иначе, вместо медал, могат просто да си раздават жълти фланелки за глупост. Щото е по-евтинко.
Изглежда, че присъстваме на явлението „сваряване на жаби“ в особено големи размери. В такива случаи жабите, естествено, са съвиновни. Изобщо, в унищожаването на християнската цивилизация невинни няма.
Бъдете здрави и четете Ориана Фалачи (лека й пръст)! Може и Тило Сарацин, макар че писанията му днес изглеждат някак много меки.
Късно е вече да се чете Мишок. Поне след август 2015 година нещата са просто очевадни. Това че някакви европейски олигофрени ще се награждават с подобни медали е просто част от абсурда в който живеем. Особено в Европа.