Кристофър Хеджис е американски журналист и публицист. Автор е на няколко бестселъра, като „Войната е сила, която ни дава смисъл“. През годините Хеджис пише статии за редица световни издания и прекарва две десетилетия като чуждестранен кореспондент в Централна Америка, Близкия Изток, Африка и Балканите. През 2002 г. заедно със седем свои колеги в американския вестник Ню Йорк Таймс печели престижната награда „Пулицър“ за своята работа във връзка със световния тероризъм.
Филаделфия – парадът на полезните идиоти и на банкрутиралата либерална класа, отдавна продала душата си на корпоративната мощ, сега е воден от сенатора Бърни Сандърс. Окончателната му капитулация, символизирана чрез патетичното искане да прекрати гласуването на делегатите и ентусиазирано да обяви подкрепата си за Хилъри Клинтън, давайки й номинацията, е жалко предателство спрямо милионите негови поддръжници и спрямо призива за политическа революция.
Няма съмнение, че демократите ще продължат да позволяват на Сандърс да е част от тяхната група в американския Сенат. Няма съмнение, че демократите ще продължават да не издигат сериозен кандидат срещу него във Върмонт. Няма съмнение, че на Сандърс ще бъде дадена достатъчно платформа и медийни възможности, за да помага на Клинтън и на корпоративната машина. Няма съмнение, че той ще остане част от политическото статукво.
Сандърс пропиля най-важния си исторически момент. Той имаше шанса, единствения шанс, да вземе енергията, гнева и момента и да излезе от залата на Центъра Уелс Фарго във Филаделфия, да иде отвън на улицата и да помогне за изграждането на движение на Третата партия. Призивът му към собствените делегати да приемат “реалността” и да подкрепят Клинтън, бе обидно отричане на реалността, която поддръжниците му, повечето от които млади мъже и жени, бяха преодолели, превръщайки го от позицията на незабележим кандидат с едва 12% подкрепа в сериозен претендент за номинацията. Сандърс не само продаде фундамента си от поддръжници, той се подигра с тях. Това бе духовна, а не политическа рана. За това той трябва да иска прошка.
Каквато и съпротива да се случи, тя ще се случи без него. Каквато и политическа революция да се случи, тя ще се случи без него. Каквато и надежда да имаме за устойчиво бъдеще, тя ще се случи без него. Сандърс, който веднъж въздигна копнежите на милиони, се превърна в пречка за промяната. Той взе трийсетте си сребърника и се присъедини към банкрутиралото, либерално статукво, помагайки на кандидат-инструмент на Уол Стрийт, радетел за безкрайни войни и враг на работещите хора.
Сандърс, както всички наричащи себе си либерали, предлагащи се на демократите, ще използва страха като главно оправдание за това да остане поробен от неолибералната атака. А в замяна, корпоративната държава ще позволи на него и на другите полезни идиоти сред единия процент, да имат своята кариера и да изградят патетични паметници на самите себе си.
Трансатлантическото партньорство (ТРР) ще бъде прокарано, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Индустрията на фракинга, изкопаемите горива, аграрната индустрия ще опустошат околната среда, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Хищните, финансови институции на Уол Стрийт ще опустошат икономиката и ще разграбят американското министерство на финансите по пътя към още една икономическа катастрофа, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Бедните, невъоръжени цветнокожи ще бъдат застрелвани по улиците на нашите градове, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Системата на нео-робовладелство в нашите затвори, където в клетки държим бедни, цветнокожи мъже и жени, защото сме им отнели възможността да имат работа, образование и достойнство, ще бъде поддържана, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Милиони хора без документи ще бъдат депортирани, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. Остеритетните програми ще съкратят или отменят обществните услуги, ще разядат още повече инфраструктурата и ще ограничат социалните програми, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. Парите ще заменят гласа на хората, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. И половината от страната, която сега живее в бедност, ще продължи да е в мизерия, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент.
Това не e спекулация. Знаем го, защото между администрациите на Буш и Барак Обама има пълна приемственост по всеки проблем – от търговските споразумения, през войните, та до масовите депортирания на имигранти. Проблемът не е Доналд Тръмп. Проблемът е капитализмът. И това е чудовището, което сме призовани да борим и убием. Докато това не се направи, нищо съществено няма да се промени.
Уолстрийт, статуята на Златния Телец
Свеждането на политическия дебат до политически лица – нещото, което Сандърс и други правят, е политически инфантилизъм. Подложени сме на копроративен преврат. Доналд Тръмп и Хилари Клинтън няма да върнат преврата обратно. Те, както Барак Обама, знаят къде се намират центровете на властта. Те служат на тези центрове на власт.
Промяната ще дойде, когато имаме решимостта, както много от делегатите на Сандърс, да откажем сътрудничество, да кажем не, да не участваме повече в политическата пиеса. Промяната ще дойде, когато започнем да провеждаме актове на постоянно, масово, гражданско неподчинение. Промяната ще дойде, когато страхът, използван от корпоративната държава, за да ни парализира, започне да се използва от нас, за да парализираме корпоративната държава.
Руският писател Александър Херцен, говорейки преди столетие пред група анархисти относно това, как да се свали царя, напомня на слушателите си, че не е тяхна работа да спасят една умираща система, но тяхно дело е да я заменят: “Мислим, че сме докторите. Ние сме болестта.”
Ние сме тук, за да реформираме системата. Тук сме, за да я отхвърлим. И това е единствената ни останала възможност, за да възстановим демокрацията и спасим нашата планета. Ако се провалим в това начинание, ако тази система на корпоративен капитализъм и глобализация не бъде разрушена, ние сме обречени. И това е реалността, за която никой не иска да говори.
Поддръжници на Бърни Сандърс във Филаделфия / 24 юли 2016
Ще трябва да бъдем в политическата пустиня, може би, десетилетие. Но преди десет години Сириза например, днешната управляваща партия в Гърция, едва набираше 4% в политическите анкети. Днес Зелената партия в САЩ набира толкова проценти. Няма да постигнем систематична промяна в рамките на един или два изборни цикъла, но можем да започнем да градим противотежест на корпоративната държава. Можем да започнем да се противопоставяме.
Трябва да намерим куража да не се страхуваме. Трябва да намерим куража да следваме съзнанието си. Трябва да намерим смелостта да се противопоставим на корпоративните сили на смъртта, за да успеем да утвърдим силите на живота.
Това няма да е лесно. Корпоративната държава – след като веднъж огромните й системи за промиване на мозъци и пропаганда спрат да работят и не ни правят пасивни, след като вече не се страхуваме, след като веднъж започнем да правим нашата собствена реалност, вместо да се нагаждаме към наложената ни – ще употреби по-директни и принудителни форми на контрол. Господството на терора, отмяната на гражданските свободи, всеобщото насилие от страна на държавата вече няма да бъдат упражнявани единствено върху бедните цветнокожи. Реалността, понесена от нашите бедни, цветнокожи сестри и братя – реалност, срещу която ние не направихме достатъчно, за да й се противопоставим – ще стане наша собствена реалност.
Това да позволим идеологическите сили на неолиберализма да смажат нашите идеали и ценности, означава да изпаднем в смъртоносно отчаяние. Това да позволим на консуматорската култура и култа към егоизма, които са в същността на капитализма, да ни изкушат, означава да убием душите си. Щастието не идва от трупането на богатство. Щастието не идва от притежaването на власт. Това са наркотици. Те притъпяват усещанията и убиват всичко благородно и добродетелно в нас. Щастието идва, когато се притечеш на помощ на съседа си в знак на солидарност, когато помогнеш на непознат или низвергнат, когато си готов да загубиш живота си, за да спасиш живот. Щастието идва, когато имаш способността да обичаш. Нашият живот, сред безкрайността на вселената, е незначителен. Скоро ще стана на 60. Сводът на собствения ми живот започва да се насочва надолу към края си. Всички ще умрем. Как използваме чудото на този миг светлина, наречен живот?
Албер Камю пише: “Една от истински смислените философски позиции е бунтът. Той е постоянно противопоставяне между човешките същества и (тяхната) незначителност. Той не е стремеж, тъй като е лишен от надежда. Този бунт е сигурността на смазващата съдба, без обречеността, която би трябвало да го съпровожда.”
По-нататък той казва: “Живо същество (човек) може да бъде превърнат в роб и да бъде свит до историческото положение на обект. Но ако той (или тя) умре, отказвайки да бъде поробен, той (или тя) потвърждава съществуването на друг вид човешка същност, която отказва да бъде класифицирана като обект.”
Албер Камю (1913-1960)
Съществува само един начин за бунт. Бориш се или за всички потиснати, или за никой потиснат. Разбираш, че съществува само една страна. Нашата страна е земята. Ние сме граждани на света.
Има отчаяни, самотни майки, затрудняващи се да отгледат децата си с по-малко от $10 хиляди на година в някои квартали на Филаделфия. Много от тези деца си лягат вечер гладни. Има безработни хора, отчаяни в търсенето на работа, с която да възвърнат достойнството си. Има душевно болни и бездомни, които сме изоставили на улиците. Има иракски и афганистански семейства, живеещи в терор – терор, наложен от нас чрез безплодни и безкрайни войни, водещи до обогатяването на военната индустрия. Има мъже и жени, които са измъчвани в разпростиращия се в цял свят архипелаг от наши секретни, затворнически центрове. Има работници без документи, чиито семейства са разкъсани, с деца, разделени от техните родители, които са затворени.
Това е реалността. Това е единствената реалност, която има значение. Това е реалността, която трябва и ще променим. Защото, както големият, американски социалист Юджийн Дебс, който, след като е осъден през 1918 г. за нарушаване на Закона за противодържавна дейност, противопоставяйки се на лудостта на Първата световна война, каза: “Признах родството си с всички живи същества. Реших, че не съм ни най-малко по-добър и от най-нищожния на земята. Казах го тогава, казвам го и сега, че докато има по-ниска класа, аз съм в нея, и докато има криминален елемент, аз съм част от него, и докато има душа в затвора, аз не съм свободен.”
Юджийн Дебс (1855–1926)
Августин написа, че надеждата има две хубави дъщери – гняв и смелост – гняв заради начина, по който са нещата, и смелост да видиш, че те не остават по начина, по който са.
Борбата ще бъде тежка и трудна. Тя ще изисква любов и себеотрицание. Ще изисква гняв и смелост. Това е най-големият, морален императив пред нас. Тези, които не се противопоставят на злото, стават негови съучастници. Може да не успеем, но трябва да сме сред онези, за които бъдещите поколения ще кажат: Те опитаха. Те се осмелиха да мечтаят. Те се осмелиха да бъдат загрижени. Те се осмелиха да обичат. Те помогнаха на следващите да направят още по-голям натиск в борбата.
Превод: Райчо Марков / Memoria de futuro
Източник: Truthdig
„Проблемът не е Доналд Тръмп (или Хилари Клинтън – ЖЖ). Проблемът е капитализмът. И това е чудовището, което сме призовани да борим и убием. Докато това не се направи, нищо съществено няма да се промени.”
Такава е голата истина, изчистена от всякакви условности и бредубеждения, която ни поднася, добре аргументирано, г-н Кристофър Хеджис
Интересно какви ли коментари биха могли да напишат например блогърите apostapostoloff, planinitenabulgariaq, kolevn38, fasciondoo, josarian и още няколкото десетки тям подобни “(без)полезни идиоти”.
Я да чуем дефиницията за капитал, ‘щото колкото гладни усти на майката Земя, толкова и дефиниции ;-).
Да не би дА Е кАПИтАЛ ХАРТИЙКАТА печатана от ФЕД и струваща 15 цента „жив“ труд, която после се „продава“ на балъците по 100 ДОЛАРА, колкото показва мастиленото число на нея, или „биг“ гъна който я крепи в Ирак, Афганистан и подобни местенца ;-)))))))))))))))???
https://www.youtube.com/watch?v=RVoMSJ4sry8
Защо изобщо си правиш труда да разговаряш с този идиот?
ЧРЕЗ ТРУД ГЛУПАКО!ИКОНОМИКА БЕЗ КАПИТАЛ СПОКОЙНО МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА,НО ИКОНОМИКА БЕЗ ТРУД Е НЕВЪЗМОЖНА!ОКАЗА СЕ ЧЕ САМ/СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ/,ЧОВЕКА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЗВЯР,И САМО ОБЩНОСТТА МОЖЕ ДА МУ ВЪРНЕ МОРАЛНИТЕ КРИТЕРИИ.САМО ШИРОКАТА ОБЩНОСТ МОЖЕ ДА ИМА МОРАЛНИ НОРМИ И ДА ГИ ВЪЗПИТА,ЗАТОВА НЕЙНА ТРЯБВА ДА Е ВЛАСТТА,А НЕ НА ОТДЕЛНИ ХОРА ИЛИ МАЛКИ ГРУПИ!
Завиждаш ли (не)полезен идиот?
А случайно да ти се намират някакви аргументи? Или ….
Благодаря за отговора що е то капитал шарпчо, не съм особено изненадан от него.
Само внимавай от коя страна хващаш „тоягата“ за да не се самопоразиш ;-).
Не може да доказваш теореми, т.е. как се движи „капитала“ в обществото, ако първо не си постигнал съгласие по въпроса що е то капитал :-).
А съгласие се постига по два начина, добро-волно или добро-зорно, т.е. със силата на оръжието, насочено към невъоръжен човек.
Така, че без да имате съгласие що е то капитал си губите времето празнословие или се занимавате с манипулация на околните ползвайки наукобразни думички без покритие ;-).
Понеже съм дал обяснението на Джим Рикардс, юрист по образожание ето и това което той обяснява в книгата си
To answer that question, one needs to dig deeper. The dollar itself, whether in paper or digital
form, is a representational object. What does the dollar represent? To whom is the trust directed?
When trust is required, Ronald Reagan’s dictum applies: Trust, but verify. The Federal Reserve
System, owned by private banks, is the issuer of the dollar. The Fed asks for our trust, but how can
one verify if the trust is being honored?
In a rule-of-law society, a customary way of verifying trust is the written contract. A first-year law
student in contracts class immediately learns to “get it in writing.” The beliefs and expectations of the
parties to a contract are written down and read by both parties. Assuming both parties agree, the
contract is signed, and from then forward, the contract embodies the trust. At times, disputes arise
about the meaning of words in the contract or the performance of its terms. Countries have courts to
resolve those disputes. This system of contracts, courts, and decisions guided by a constitution is
what is meant by a rule-of-law society.
How does the Federal Reserve fit into this system? On one level, the Fed follows the written
contract model. One can begin by reading the fine print on a dollar bill. That is where one finds the
written money contract. The parties to this contract are specified as “The Federal Reserve” and “The
United States of America” on behalf of the people.
One-dollar contracts are entered into by each of the Fed’s twelve regional reserve banks. Some of
these written contracts are entered by the Dallas Fed, some by the Philadelphia Fed, and so on.
Larger denominations such as twenty-dollar contracts are entered into by the “System.” These
contracts are all signed by an agent, the U.S. secretary of the Treasury, on behalf of the people.
The most important clause in the written dollar contract appears on the front at the top of each bill.
It is the phrase “Federal Reserve Note.” A note is an obligation, a form of debt. Indeed, this is how
the Fed reports money issued on its balance sheet. Balance sheets show assets on the left-hand side,
liabilities on the right-hand side, and capital, which is assets minus liabilities, at the bottom. Notes
issued by the Fed are reported on the right-hand side of the balance sheet, as a liability, exactly where one would place debt.
Fed notes are an unusual form of debt because they bear no interest and have no maturity. Another
way to describe a dollar, using the contract theory, is that it is a perpetual, non-interest-bearing note
issued by the Fed. Any borrower will attest that perpetual, non-interest-bearing debt is the best kind
of debt because one never pays it back, and it costs nothing in the meantime. Still, it is a debt.
So the dollar is money, money is value, value is trust, trust is a contract, and the contract is debt.
By application of the transitive law of arithmetic, the dollar is debt owed by the Fed to the people in
contractual form. This view may be called the contract theory of money, or contractism. As applied
to the dollar, one way to understand the theory is to substitute the word debt every time one sees the
word money. Then the world looks like a different place; it is a world in debt.
This approach to money through the lens of contract is one of many monetary theories. The most
influential of these is the quantity theory of money, or monetarism, advocated in the twentieth century
by Irving Fisher and Milton Friedman. Monetarism is one of the Fed’s chosen guides to money
creation, although the original formulation advocated by Friedman is no longer in vogue.
Another approach is the state theory of money, which posits that unbacked paper money has value
since the state may demand such money as tax payments. The state may use coercion unto death to
collect taxes; therefore citizens work for and value money because it can satisfy the state. This
relationship of money and state means paper money has extrinsic value in excess of its intrinsic value
due to the medium of state power. This type of money is known as chartal money, and chartalism is
another name for the state theory of money.
http://www.riosmauricio.com/wp-content/uploads/2014/11/Rickards_The-Death-of-Money.pdf
П.П. По времето на Маркс е имало златен стандарт въведен от конспиратора Исак Нютон ;-), така, че Маркс по дефолт разбира друго под капитал :-))).
Т.е. ако мерите мощност в конски сили или ватове това не е едно и също, да не говорим , че не всички коне са еднакжи по сила ;-))).
Контрактът относно долара и всяка суверенна, национална валута, според чарталистите, е, че правителството се самозадължава да приема националната валута като нещото, погасяващо данъчните задължения. Т. нар. Държавен дълг на САЩ например са всички изхарчени от американското правителство долари в икономиката, които все още не са използвани за погасяване на данъците в САЩ. В Япония пък данъците се погасяват не в американски долари, злато или нещо друго, а в йени; в Англия в паунди, в Канада – канадски долари и т.н.
Това е така, не споря. Но има един проблем с тез „пари“. Те не притежават собствена стойност, Джим Рикардс го е написал по-горе, „means paper money has extrinsic value“, а са пари на „страха“ от държавната тояга. Момента в който барута на държавата се намокри и са до там.
Та що за „капитал“ могат да са такива пари ;-)???
https://www.youtube.com/watch?v=kEwxYhIIal0
@Безименен :-)
При представителната демокрация избирателите сами предоставят част от личния си суверенитет в полза на едно общо правителство, тъй като признават, че то може да подобри живота им, правейки неща, които всеки поотделно не би могъл да направи – в това се състои и същността на самото съществуване на държавата и правителството в представителната демокрация – ОБЩАТА КАУЗА. Така че избирателите овластяват СВОЕТО правитеслтво, от тяхно име и в тяхна полза, да налага данъци, чието изпълнение се постига и контролира чрез сила – войска, полиция (който не плати данъците, може да иде и в затвор). Така правителството не само, че налага данъците, но и определя и средството, с което те ще могат да се погасяват, автоматично превръщайки това средство в „пари“, които се търсят от всеки с дължими към правителството данъци.
Така вече правителството, създавайки тези пари от нищото, може да закупи нужните за изпълнението на социално-политическата си програма стоки и услуги от частния сектор, а пък частния сектор, предоставяйки ги на правителството, се сдобива с фондовете, с които да финансира данъчното си задължение.
След това, след като всички с дъжими данъци предлагат всякакви стоки и услуги само и само, за да се сдобият с парите на правителството, много други хора, без дори никакво данъчно задължение към правителството, с готовност предлагат и свои ценни неща, стоки и услуги срещу парите, които всъщност нямат някаква вътрешна стойност, а са къс хартия или електонен импулс в компютъра.
ММТ икономистите предлагат създаването на постоянна правителствена програма за гарантирана, преходна заетост, плащаща една достойна, фиксирана заплата, която заплата става минималната за страната, а правителството създава парите, необходими за нея, както то прави със всички свои разходи. Програмата се явява автоматичен, макроикономически стабилизатор, тъй като в период на спад в икономиката, когато частните бизнеси намаляват производстото и освобождават работници и служители, освободените автоматично могат да преминат, ако пожелаят, на работа в правителствената програма, и по този начин правителството ще увеличи разходите за заплатите по програмата, непозволявайки дефлационен натиск и поддържайки съвкупното търсене в икономиката.
Обратното – когато бизнес-цикълът е в подем и частните бизнеси започнат да назначават повече работници и служители, изтегляйки ги от правителствената програма като им плаща за целта по-високи от минималната заплата, тогава правителствените разходи, свързани с финансирането на заплатите по програмата автоматично намаляват, непозволявайки прегряване на икономиката и инфлация.
Може да се каже, че тогава стойността на националната валута ще е фиксирана за стойността на труда, заплащан от минималната работна заплата в правителствената програма за гарантирана, преходна заетост.
Разбира се това което съм написал за долара се отнася за еврото, за юана, за рублата и т.н.
За лева не говоря, защото той не съществува, а е дериват на еврото :-(.
Та от гледна точка на „чарталистката“, т.е. държавната, теория на парите, САЩ са в най-привилигерована позиция :-))).
Ами, че ЕС няма нито единна полиция, да не говорим за армия – т.е бонда е към нациналните полиции и т.н. на държавите на Еврозоната. Мартин Армстронг говореше за това. А и човека начело на ЕЦБ е бивш кадър на Голдман-Сакс ;-))).
Но за сега ЕЦБ има производствената мощ на Германия ;-), от която, за сега, искат да купуват Китай и Русия, да речем, а те имат и какво да предложат, нали :-)?
Колко процента от енергията например България купува от Русия ?
И в какви хартийки я плаща, в левчета, в евра или в друго :-)???
Та по времето на Маркс това е било златото.
Ей ви картинка да видите как изглежда икономияеската история на САЩ когато мерите тая мощ в по-правилни парички, в доларчета ви я показват всеки ден по тала-визията ;-))).
http://www.safehaven.com/article/37251/the-dowgold-ratio
Според мен тази статия е добра предпоставка и основа за сериозна научна дискусия, каквато, за съжаление, не се получава. Науката изобщо е система от понятия. Когато дискутиращите не влагат еднакво и общоприето съдържание в употребяваните понятия, резултатът е безполезна говорилня. Така например най-често не се различават понятията „стопанство” (народно стопанство) и „икономика”, а двата обозначаващи ги термина се третират като синоними.
Стопанство е дейността на хората за производството и възпроизводството на материалният им живот, чрез производство на средства за съществуването му (потребителни стойности или ценности). Структурата на стопанската дейност съдържа два основни компонента: производителни сили на обществото и производствени отношения. Първият компонент е сетивно възпринимаем и затова е по-лесно разбираем. Производствените отношения са идеална реалност и затова са обект изключително на разумното познание. В Марксовото учение производствените отношения, но само в рамките на икономическата обществена формация, се наричат още и икономически, а понятието за тяхната система се обозначава с термина „икономика”. За изучаването й са възникнали множество „икономически науки”, от които най-обща е „политическата икономия”, бащи на която са Смит, Рикардо и Маркс. „Икономиксът” възникна като идеологически противовес на политикономията. С понятието „начин на производство” се изразява единството на непрекъснатост и прекъснатост в развитието на стопанската дейност.
Идеологемите са аксиомите на полит-икономията. Проблема с тях е, че са невъзможни за проверка в един живот, освен ако не вярвате в задгробния такъв.
Лично на мен ми е много весело, когато „учените“ слагат едно прилагателно пред съществителното и това променя „перцепцията“ им за обекта.
Добър пример е например „социалистическата“ печалба :-))).
Или пък „равенството“ при социализма, например ако искам да почивам в резиденция на цар Тодор да речем през 1988-а, дали щеще да ме огрее ;-)?
Истината бе, че капитала на нацията беше на разположение на военния отдел на Политбюро, т.е. Тоягата, което се потвърждава и от еманациите на шарпчо, по-горе.
Така, че Социализма и Монархията са едно и също нещо с различни имена. Тоест понятията се определят от ОЛИГАРХИЯТА, била тя „социалистическа“ или „капиталистическа“ в зависимост от нейните интереси и контрол :-).
Не съм го измислил аз, казано е от удобно забравен съврменник на Маркс :-).
“ Процветание и грабёж
Человек может жить и удовлетворять свои потребности лишь неустанно трудясь, неустанно применяя свои способности к естественным источникам. С этого и начинается процветание.
Но верно также и то, что человек может жить и удовлетворять свои потребности, захватывая и потребляя продукты чужого труда. С этого и начинается грабёж.
Ну, а коль скоро человек имеет естественную склонность избегать неудобств, а труд как таковой является неудобством, то люди будут прибегать ко грабежу всякий раз, когда грабёж легче работы. История показывает это довольно ясно, и при таких условиях этого не в силах остановить ни религия, ни мораль.
Когда же прекращается грабёж? Он прекращается, когда становится более неудобным и опасным, чем труд. В таком случае очевидно, что надлежащая цель закона – употребить мощь его коллективной силы для остановки этой роковой тенденции красть, а не работать. Закон призван всеми мерами защищать собственность и карать хищения.
Однако, как правило, закон создаётся одним человеком или одним классом людей. А так как закон не может действовать без санкции и поддержки господствующей силы, то такая сила должна быть облечена доверием тех, кто творит законы.“
http://www.libertarium.ru/lib_law
Та както казва Бастия, Държавата е една фикция, чрез която едни се стремят да си живеят живота за сметка на другите ;-)!
Или, че когато грабежа стане начин на живот на държавната класа, тя ще създадат и легална а и „научна“ системи, както и съответстващ Морал, за да оправдаят Грабежа :-))).
А данъците са грабеж по Закон ;-))).
Но поне полит-икономистите са по-честни, че има връзка на Политика и Икономика. Виж икономи-кси-стите са пародия :-))).
Не по-малко интересни са сравненията на Дмитри Орлов, от другата тема, по въпроса как хората в двете „супер“сили се отнасят към парите, печалбата и т.н.
Т.е. разбиранията и отношенията никак не пасват с „модерните“ „разбирания“ на икономи-кси-стите
Много добри примери и сравнения.
https://www.youtube.com/watch?v=Ecfxl1wZDpE
Но да понапиша малко и за Клинтънови, все пак темата е и за тях ;-):
Все пак Хилари е представителя на „Тайното Правителство“, а не просто „лейди“ Клинтън ;-).
Та ето ви го от човек който лично се познава с Бил Клинтън и се самоописва като анархокапиталист :-), Дъг Кейси, неговия състудент.
„Doug Casey: He’s one of the most charming people you could ever meet. When you talk to him, even if the room is full of people trying to get his attention, when he looks at you and talks to you, he makes you feel like you’re the only person in existence. He’s that good. He’s got a lot of interpersonal skills.
…
I was shocked that when I walked up to him—and there must have been 400 people at the reunion—and I don’t know how, or even if, he saw my name tag—but when I said, “Hey, Bill, how are you?” he responded with, “Hey, Doug, it’s good to see you.” He’s a superpro.
Despite Bill’s charm, the Clintons are essentially criminal personalities. I’m not just talking about the $100,000 bribe Hillary got for supposedly trading cattle in the old days; now, she wouldn’t even walk across the street for that little. From the earliest days, starting with the strange death of Vince Foster, and then the strange death of Ron Brown, there are a lot of strange deaths that have surrounded the Clintons. They may well have gotten away with murder, quite frankly.
I think there are about 75 separate reasons why there should have been a full-scale investigation by the FBI in the strange death of Vince Foster. I wish there were some agency that was not part of the government that could investigate crimes, which is part of the problem, of course. The FBI is really just an overrated, bloated, politically driven bureaucracy. I sincerely doubt, for instance, that they’ll ever go after The Clinton Foundation, which is clearly nothing but a gigantic slush fund.
The other thing I noticed at the reunion—and several of us noticed this—is that Hillary was sitting there with five or six really good-looking, young female velociraptors arrayed around her. Some classmates and I looked at each other and remarked that it was unusual for her to have all these good-looking young chicks around her. And, of course, since then, there have been rumors that she’s an aggressive lesbian. I have no other facts to back that up except for this one instance.
I’ve got to say, I couldn’t care less about Bill’s or Hillary’s, or anybody else’s personal sexual habits. As far as I’m concerned, that’s nobody’s business but theirs, and it’s got nothing to do with anything. But it’s interesting, for what it’s worth.
…
One nugget from Hillary’s email scandal, known as the Blumenthal Memo, basically disclosed that the real reason NATO wanted to go after Gaddafi was not a desire to bring freedom, democracy and unicorns to the Libyan people, but because NATO feared that Gaddafi would use his vast gold reserves to back a currency that would displace a version of the French franc that is used in Central and Western Africa.
After NATO-backed rebels toppled Gaddafi, plans for the gold-backed currency, along with the gold itself, vanished like a double cheeseburger placed in front of Chris Christie.
Strangely, this damning piece of information from her emails barely gets a peep in the mass media narrative.
Doug Casey: You’re absolutely right, because the media itself is part of the Deep State. They all are educated in the same universities by professors with horrible values, and taught the same things. They go to the same clubs. They socialize with each other. They have the same basic psychological, political, economic and philosophical underpinnings. So, of course, they look at the world through the same lens. And avoid mention of things that might be inconvenient, or conflict with their worldview.
And as far as Gaddafi, sure, he was a criminal. Can you name a head of state, certainly in the third world, who’s not? He was not a nice guy, but, as these people go, he was better than most. Assad in Syria is much the same. It’s hard not to be brutal when your job description is to hold together an artificial non-country with dozens of different religions, ethnic groups and fanatical political factions—all of them anxious to take over the government so they can steal and massacre rivals, including yourself. Mother Teresa would have started acting like a thug if you put her in charge of one of these places. Of course, these people are all demonized—unless they’re stooges of Washington. But even that is dangerous—as Saddam Hussein, once a BFF of the U.S.—discovered. Vladimir Putin is another example of somebody who’s been made into the devil incarnate.
Nick Giambruno: Well, Hillary has basically said Putin is the new Hitler.
Doug Casey: It’s an amazingly stupid statement, in addition to being inaccurate. I mean, it’s almost like these people want to start some version of World War III. And they may succeed. It’s really very scary.
It could happen with China in the East or the South China Seas. It could happen accidentally with Syria. It could happen with the breakaway provinces in Ukraine. There are a lot of trip wires.“
Това е от сайта на Кейси Рисърч вчера.
Тук интервю на бивш кадър на ЦРУ от бивш бос на ФБР . Само слушайте за „Ентерпрайза“ ;-))). Не е ли странно, че точно тия две фамилии са начело на Империята вече сума ти години :-).
https://www.youtube.com/watch?v=pyEoRck0abA#t=4700
v1bb1nm2c Jdlvx