Германия – обезверената страна

Да погледнем какво се крие зад фактите от Вюрцбург: 17-годишен младеж от Афганистан атакува влак с брадва и нож в ръка. Пет тежко ранени жертви, нападателят бяга, бива застрелян от полицай. Във видео-послание той се определя за боец от терористичните милиции на Ислямска държава. Влязъл в страната, както казват, като непридружаван непълнолетен, нападателят се ползва от удобствата на Програмата, осигуряваща помощи за младежите в Германия, която всъщност е предназначена за деца в неравностойно положение. Дори е живял в приемно семейство. Терористът е струвал на държавата, всъщност не на нея, а на нас, данъкоплатците, 51 000 евро – за една година.  

Атаката в Мюнхен, причинила девет невинни убити, казват била дело на луд. Въпреки че е иранец, властите не желаят да свързват покушението с ислямистки терористичен акт, затова авторът на коментара се концентрира върху бомбения атентат в Ансбах.

Това не е първият опит за атентат в Германия, няма да бъде и последният – смята авторът. Ние всички трябва да се настроим за това, че терористи – ислямисти могат по всяко време и навсякъде да ударят. Ще промени ли това нашето отношение към чужденците с арабски или северноафрикански външен вид? Да, естествено, след терористичния акт от 11 септември 2001 година това отдавна е така. Допитване до общественото мнение от края на юни 2016 г. показва: 56% от населението на Германия се оплаква от увеличаване на случаите на сексуален тормоз, насилие и криминални деяние в населените места. Оплакват се предимно жени, възрастни хора, хора с по-ниско образователно ниво и жители на големи градове. Дори най-добродушните изпитват най-малко досадни чувства след зачестилите произшествия в Кьолн, Хамбург, Билефелд и на много още места, след сексуални посегателства в плувни басейни, на концерти и по време на народни празници, макар и често да не го показват открито.

Веднага след атентатите се разпространяват от официална страна познатите клишета, че не бива да се поставят под генерално съмнение бежанците – което впрочем и без друго никой не прави. Но наред с „домораслите терористи“ именно бежанци участваха в атентатите в Париж, Брюксел, във Вюрцбург. А сега и в Ансабах. За тези неща трябва да се говори.

Има и други възгледи, но те са просто наивни. От средите на католическата църква се чуват мнения, че непридружаваните непълнолетни би трябвало „още повече да се  придружават“, да им се помага да превъзмогнат травмата си. Обаче афганистанецът от Вюрцбург едва ли можеше повече да се обгрижва. А дали това промени нещо? Повече от съмнително е. В неговия конкретен случай не може да търсим  провал от страна на държавата.

Други пък хленчат, това нямало нищо общо с исляма – което горе долу е толкова лукаво, както да не приписваш на комунизма престъпленията, вършени в ГДР. Вицепрезидентът на имамите във Франция  Хосин Друше знае много по-добре кое как е. Часове след кървавия атентат в Ница, той напусна всички свои постове. „Междувременно стана много трудно да се прави разлика между ислям и ислямизъм“ – казва той. „Аз се надявам, че в джамиите се говори за атентата, а не за неща, които нямат нищо общо с него.“ Негови са думите, че „от страна на мюсюлманите няма никакъв ангажимент, никаква истинска инициатива за решаване на големия проблем с радикализирането и на омразата. Арабската пролет показа, че проблемът на ислямизма е свързан с теологичната и правна криза на исляма.“

Очевидно трябва да се простим с надеждата за умерения ислям, очевидно той не съществува, освен при онези, които едва ли  практикуват своята религия. Най-малкото радикалният ислям е в настъпление навсякъде, независимо от какво ислямско направление е той – явлението го има и при нас. Деветдесет процента от джамиите в Германия трябва постоянно да се наблюдават от Федералната служба за защита на Конституцията. Изниква въпросът – колко църкви и молитвени домове от други вероизповедания се наблюдават?   

Хардлайнерите са в настъпление. Страни, които в миналото се считаха за умерени и дори либерални, като Мароко или Турция, днес те все повече изпадат назад в каменната епоха. Или казано иначе: навсякъде, където ислямът притежава цялата власт, свършва неговата широко цитирана „толерантност“ спрямо изповядващите друга религия. Една истинска „религия на мира“, (както впрочем все по-често се прокламира в Западна Европа – бел.ред. ) би трябвало да се развива по съвсем друг начин. За това също трябва да се говори.

Става все по-очевидно, какви рискове за сигурността ни докара политиката на отворени граници на Ангела Меркел. Десетки хиляди хора, предимно млади мъже в боеспособна възраст, необхванати щателно от регистъра, се намират у нас. За много от тях не се знае от коя държава произхождат, не се знаят истинските им имена, нито възраст, нито настоящ адрес. Колко от тях са „обучени терористи“, а колко от тях по-късно ще се радикализират като терористи, дори и малко да са, достатъчно е. Вюрцбург, Ансбах и Ница показаха – един единствен е достатъчен. Меркел мисли ли за това? Само през миналата година в Германия са приютени 60 000 непълнолетни, от тях 15 000 в Бавария – почти всеки втори от Афганистан.

„Безграничната бежанска политика на Ангела Меркел постави страната  пред  прекомерни изисквания, с които не може да се справи.“

Германия нямаше никакъв план за приемане, освен това – недостатъчно места за настаняване, недостатъчен персонал. Ако не бяха доброволците, които помагат, страната щеше да колабира при тази рискована игра на Меркел. Поради липса на референти за обработване на документи, молбите лежат на склад толкова дълго, че ние не сме в състояние вече да връщаме хората в страните им – поради юридически или други причини. Полицията е  претоварена и не може да си върши другите задължения и това е видно от криминалната статистика. Комуните не могат да се справят нито финансово, нито откъм персонал. Много граждани са притеснени и изнемогват от приемането на толкова много хора от съвършено различни култури. В това отношение нищо не се променя.

Ето защо не трябва само да говорим, а да действаме. Атентатите във Вюрцбург, Арнсбах и отчасти в Мюнхен отварят вероятно по един болезнен начин нечии затворени очи.

1.Сигурност

– Трябва да я изградим, макар и да не постигнем 100-процентова такава. За целта са необходими промяна на законите, повече финанси и повече полиция. Необходим е и по-добър контрол на интернет. Да не се дава възможност на салафисти за агитация на подрастващи в общежитията за бежанци. Необходими са мерки, не само в интернет, за твърд отпор на ислямистите. Необходимо е и приемането на възможно нов закон, даващ  право на убежище. Сегашният е писан за преследване по политически причини, за преследване на малцинства, като например евреите. Времената се промениха, в Африка чакат милиони да получат шанс за преселване в Европа.

– Нашите разузнавателни служби са слаби. Не са достатъчно компетентни за наблюдения в интернет и на мобилните телефони.  Не става въпрос тук за някакъв „Big-Brother“- National Security Agency. Който не върши нищо противозаконно, той не трябва да се опасява, тъй като данните отново се унищожават.

2. Интеграция?! Който не желае да се интегрира, да се маха

– Интеграцията няма да функционира при много от преселниците. Примерите за това са много, например сексуалните нападения в Кьолн. Докарахме си в страната стотици хиляди хора със съвършено различна ценностна представа и традиции. Как да ги убедим да се ориентират и придържат за в бъдеще към Основния закон (Конституцията), е трудно да си  представим. Миналото сочи, че това не функционира при много от тях, нито в Германия, нито във Франция, Белгия или Швеция. Крайно време е да отнемем полето на действие на мулти-култи-романтиците и да се откажем от всякакви илюзии и тогава да потърсим решение на проблема. Който не желае да се интегрира, да се маха – това е основното.

– Не бива да оставяме интеграцията на мюсюлманите изцяло в ръцете на ислямските организации. Действащите в Германия организации и съюзи отговарят само за 10-15 процента от мюсюлманите. И те държат само на стриктното тълкуване на исляма. Държавата трябва да поеме грижата за обучението в ислям, за институтите по ислямознание и за обучението на имами. Нека се откажем от услугите на вълци във овча кожа.

Мюсюлмански бунтове в германския имиграционен център

3. Контрол и ограничаване на притока

– Трябва да се има и предвид, че мнозинството от тези, които ние определяме за непълнолетни бежанци, всъщност въобще не са слаби деца. През първото тримесечие на 2016 г. 71% на непридружените кандидати за убежище са били най-малко 16-годишни. Възрастта на кандидатите трябва да се контролира от лекари.

– Всички имигранти трябва да бъдат обхванати от регистрация, тя да се сравнява от база данни в цяла Европа и да се контролира мястото на пребиваването им. Това ще послужи не само за по-голяма сигурност, но и при предотвратяване на измами при социалното осигуряване. Който отказва това – да бъде депортиран.

– Няма гаранция, че след прииждането на милион и половина бежанци и по-малкия им брой –  200 000 до 500 000 през тази година, притокът ще намалява и през следващата. Нека припомним, че още преди лавината от бежанци да залее страната ни, средства не достигаха във федералния бюджет за инфраструктурни реформи в редица провинции, за полиция, за семейства, а сега трябва да се осигуряват финанси и за изхранване, издръжка и настаняване на стотици хиляди бежанци. Какво да кажем за стотиците хиляди чакащи с години мигранти в контейнерни жилища в Германия? Често без никакъв шанс за работа и още непрекъснато конфронтиращи се с еманципирани жени. Презрителното отношение към жените не се премахва от днес за утре с „курсове по интеграция“.

Необходимо е да се направи много повече от изброеното до тук. Например, по-добра помощ за развитие в страните, от където идват бежанците, или информационни кампании срещу обещаното от каналджии „приказно царство“.

Преди всичко обаче е необходимо едно: да се назовават всички проблеми с истинските им имена.

Превод от немски: Александър Александров / Memoria de futuro

Източник: Bayernkurier

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК