Случи се това, което трябваше да се случи – Франция започна да свиква. Минало е само денонощие, откакто камионът с лудия тунизиец размаза върху асфалта 84 души и рани стотици, а по Английската алея в Ница вече се чува пиянски смях, жени в елегантни рокли излизат от луксозните хотели, за да отидат на парти.
Самата крайбрежна улица все още е отцепена, следите от кръв не са отмити, но има нова туристическа „атракция“: да поставиш свещ на тревата в импровизирания мемориал, тъжно да помълчиш и да отидеш да отвориш нова бутилка шампанско. Те умряха, но ние сме живи!
Крайбрежната алея в Ница още е затворена
„Защо пък да трябва да се прибираме вкъщи? – чуди се двойка от Австралия. – Не ние сме ги убили! Така чакахме това пътуване, а тук е такъв кошмар. Можеше ние да сме на мястото на тези нещастници. Разбира се, съжаляваме, че ваканцията ни се провали, джаз фестът беше отменен, но да се заключим в хотела и да плачем върху възглавниците, значи да играем по свирката на тези маниаци!“
Новата туристическа „атракция“ в Ница
Спомням си улиците на Париж през януари миналата година, когато милиони (!) хора дойдоха на погребението на карикатуристите, за да изразят своя протест. Есенният терористичен акт, при който загинаха над сто души, вече привлече по-малък интерес. За експлозиите в Брюксел говориха не повече от седмица.
Даря Асламова
„Такива са хората – отбелязва философски сервитьорът Клод, докато изнася плетени столове на терасата, където подухва хладен вятър от морето. – Всички някога ще умрем. Не мисля, че тези убийства ще провалят сезона. Да, някои си тръгнаха, но затова пък на кръвта се стекоха стотици журналисти. В хотелите са разпродадени всички места. Вярно е, че днес хората по тротоарите са по-малко: всички спят след вчерашната безсънна нощ. След една седмица всичко ще изглежда така, сякаш нищо не се е случило. Богатите по принцип не са паметливи хора. Само едно не мога да разбера: как този тунизиец имаше сърце да гледа през стъклото дечицата и жените, да ги гледа в очите и да ги гази като танк? Случвало ли ви се е някога да минете с колата през котка или куче? Чувството е зловещо. А хората не са котки. Всяко тяло, което е оплитал в колелата, той го е усещал. Това не е като да взривиш бомба с викове „Аллах акбар!“ . За това е нужен особен вид садизъм.“
Собственичката на малък бар в Ница, Елизабет, като истинска французойка е убедена, че „терористите стават такива заради проблеми с жените“
Съдържателката на малкия „лаундж бар“, Елизабет, е весела и екстравагантна жена. Разговаря с мен на безумна смесица от руски и сръбски език. „Видях всичко със собствените си очи, тълпите от хора, които се стичаха по алеите. Стрелбата, кръвта. Отначало никой нищо не разбра. При мен в бара дотичаха около петдесет души, предимно жени и деца. Скрихме ги на втория етаж. Мисля, че този тунизиец е имал проблем с жените. Жена му го е напуснала и е превъртял“.
„Чисто френска гледна точка“, отбелязвам с усмивка.
„Стига и ти! – казва ядосано нейният помощник. – Какво общо имат жените? Мислиш, че заради разбито сърце е газил хората като кучета?! Ние отдавна сме във война. Обикновен тероризъм.“
Превод: Memoria de futuro
Източник: Комсомолская правда
Оставяне на коментар