На 7-ми юли американският Сенат с 63 гласа „за“ и 30 „против“ гласува да приеме мярка, задължаваща етикетирането на храни, които съдържат генетично модифицирани съставки – известни още като ГМО.
Това е голяма новина, тъй като в исторически план ГМО-продуктите представляват много спорен въпрос, а по време на дебата законопроектът получи голяма подкрепа от двете партии. Ако бъде прокаран, този законопроект ще се превърне в прецедент. Той бе подкрепен както от Асоциацията за търговия с органични продукти – типично либерална организация против ГМО-продуктите, така и от Американското фермерско бюро – традиционно консервативна организация против регулациите. Законопроектът е спонсориран и от републиканци, и от демократи, и изглежда представлява компромис между двете партии по един въпрос, който е от огромно значение за множество американци.
Разбира се, нищо не е толкова просто.
Законопроектът изисква производителите на храна, които използват генетично модифицирани съставки, да показват този факт на потребителите някъде върху опаковката на техните продукти. Това обаче може да бъде направено по няколко възможни начина – от изписването на „Съдържа ГМО“ на етикета до поставянето на QR-код и символ, одобрен от Министерството на земеделието на САЩ. На някои компании дори няма да им се наложи да поставят QR-код на опаковката – вместо това, те могат просто да добавят указание в сайта на производителя с линк към конкретния продукт.
Законопроектът също така освобождава редица храни от задължението за етикетиране – храните, които съдържат масла, направени от генетично модифицирани култури, както и продуктите, добити от животни, хранени с генетично модифицирани фуражи. В своето противопоставяне срещу законопроекта, Агенцията за контрол на храните и лекарствата предупреди, че неговото определение за „биоинженерство“ ще доведе до ограничено покритие на продуктите.
Генетично модифицираните храни са една много сложна тема, тъй като е почти невъзможно да се състави точна и пълна дефиниция на продуктите, влизащи в тази категория. Почти всички храни, които консумираме, в даден момент са били генетично изменени – някои чрез традиционни методи за получаване на нови видове, а други чрез техники, създадени в лабораториите. Някои храни, като например сладките картофи, съдържат гени на чужди организми, но не в резултат от намесата на човека – вместо това, преди хиляди години определени бактерии просто са станали част от тяхното ДНК.
Неяснотата относно това – какво точно прави една храна генетично модифицирана, превръща създаването на система за етикетиране в сложна задача. Хранителните етикети като цяло са объркващи – тези, обозначаващи хранителната стойност на продукта, водят до избор на потребителя, който рядко се различава от случайния шанс. Етикетите за срок на годност, от своя страна, в много случаи насърчават изхвърлянето на храна.
Новият законопроект ще позволи на производителите на храни да използват електронен QR-код с информация за съдържанието на ГМО в техните продукти.Той обаче е достъпен само за потребителите на смартфони (64 на сто от американците), и то ако са изтеглили подходящото мобилно приложение.
Противниците на новия законопроект твърдят, че поставянето на етикет за ГМО във формата на QR-код или символ само ще допринесе за допълнителното объркване на потребителите. Те също така се притесняват, че QR-кодовете ще изключат една цяла група потребители, които не притежават смартфон и съответно не биха могли да получат достъп до кодираната информация. Дори хранителните магазини да предоставят скенери за свободно обществено ползване, едва ли поведението на клиентите, които са обучени да се ръководят по визуални, а не по електронни етикети, ще се промени бързо.
„Ако този проект се превърне в закон, индустрията ще се сдобие с доброволни по своето същество изисквания, по силата на един „компромис“ за етикетирането на ГМО, който при неспазване не предвижда никакви санкции, глоби или изтеглянето на продукти от пазара. На всичкото отгоре параметрите на законопроекта са толкова слаби, че много генетично модифицирани съставки ще бъдат освободени от каквито и да е било изисквания за етикетиране“, изтъкна в свое изявление Уинона Хоутър, изпълнителен директор на неправителствената организация Food & Water Watch. „Законопроектът също така предоставя на компаниите опцията да използват дискриминативните QR-кодове, които изискват притежанието на смартфон за получаване на основна информация относно продуктите на рафтовете в хранителния магазин.“
В допълнение законопроектът ще предотврати ефективното налагане на регионалните законопроекти за етикетиране. Към момента това ще засегне единствено щатът Върмонт, който успешно прокара първото изискване за обозначаване на ГМО продуктите в САЩ през 2014 г. Федералните изисквания, които превъзхождат местните постановления, не са непременно нещо лошо, тъй като липсата на общ държавен стандарт допринася за наличието на редица различни условия, които объркват потребителите. Заменянето на силни местни закони с по-слаба версия на същата идея обаче до известна степен разколебава защитниците на етикетирането.
„Това е шамар в лицето на всички активисти, които работиха усилено, за да прокарат съответните мерки в щата, тъй като те силно вярват, че етикетите трябва да бъдат ясни и разбираеми, а хората сами трябва да решават дали да купуват и консумират храни с генетично модифицирани съставки или не“, коментира Хоутър. „Мнозинството американци подкрепят етикетирането на ГМО продуктите и ще потърсят отговорност за отнемането на тази прозрачност от избраните от тях държавни служители.“
Дали мнозинството американци действително подкрепят етикетирането е спорен въпрос. Проучванията, които запитват хората дали искат генетично модифицираните храни да бъдат обозначени, свидетелстват за огромна подкрепа в полза на етикетирането. Когато хората бъдат запитани какво биха искали да видят върху един такъв етикет обаче, резултатите са различни. Според социологическо проучване, направено от университета Рутгерс, едва 7% от анкетираните хора заявяват, че биха искали да видят кои са генетично модифицираните съставки върху етикета.
Независимо от нивото на обществена подкрепа, повечето изследвания показват, че етикетирането на генетично модифицираните храни на практика не оказва огромно влияние върху избора на потребителите. Може би затова някои компании започнаха да обозначават своите ГМО храни – те просто не усещат негативни последствия. Това може и да е причината, поради която консервативни организации като Американското фермерско бюро (а и републиканските сенатори) подкрепиха скорошния законопроект – по-добре слаб, отколкото стриктен задължаващ закон за етикетиране, а и в крайна сметка резултатът вероятно ще е пренебрежим.
Законопроектът отива за гласуване в Камарата на представителите и ако бъде приет, ще бъде изпратен за подпис от Обама. В случай че бъде осъществен, той ще бъде публично изтъкнат като пример за компромис между двете партии в една епоха на политическа безизходица. Предстои да видим обаче дали този компромис ще доведе до някаква смислена промяна.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: thinkprogress.org
Този закон ГМО страда от разстройства по психо каталог на болести DSM-IV …Тоест :
не в света 80% страда от DSM-|V болести ,А избралите 20% закона със законно попадат в каталога