Джоузеф Клифърд е американски журналист от щата Роуд Айлънд. Автор е за много местни вестници, а основният фокус на статиите му е американската външна политика.
Бърни Сандърс изигра всичките си карти и вече не може да ни покаже нищо повече от облика на едно объркано и социално настроено поколение , което се чуди каква следваща стъпка да предприеме. Той заяви, че ще се бори с бюрокрацията на Конвенцията на Демократическата партия, но неговата битка вече е приключила. На проведената през миналата седмица във Вашингтон среща на партията за оформянето на предизборна платформа, петте номинирани от Сандърс представители бяха тотално доминирани от делегатите на Хилъри Клинтън. Както се очакваше, резултатите от срещата бяха отразени изключително бегло в корпоративните медии. Всички предложения на Сандърс бяха отхвърлени от поддръжниците на Клинтън, в това число: забрана на фракинга, предложение за противопоставяне срещу Транстихоокеанското партньорство, предложение за минимална работа заплата от 15 долара на час, изцяло финансирано от държавата здравеопазване, както и осъждане на израелската окупация на Палестина. Въпреки нейните двусмислени изказвания по тези въпроси, Клинтън има много по-ясна платформа, отхвърляща всичко, което навежда на мисълта за прогресивна промяна. Намираме се на кръстопът. Какви козове крие Сандърс? Никакви. На практика той е приключил. Сенаторът от Върмонт капитулира още когато заяви, че ще подкрепи Клинтън на изборите, и вече няма какво да направи.
Какво остава за последователите на Бърни в тази ситуация? Те навярно са разбрали тежката истина, че дуополът на партиите е тотално корумпиран и не подлежи на реформа. Властта отдавна е в ръцете на финансовите интереси и поддръжниците на корпоратизма, и те нямат никакво намерение да я отстъпят. Те държат всички козове. Някои от поддръжниците на Сандърс може би са го разбрали по време на кампанията, когато мнозина бяха лишени от глас по силата на изборните правила, наложени от вече установените лидери на партията. Те трябваше да са наясно, че нямат шанс, още в началото, когато Клинтън започна надпреварата с непреодолима преднина от суперделегати. Системата работи така, че истинското решение не се взима от избирателите, тъй като те могат да изберат грешния кандидат. В действителност последната дума имат високите партийни етажи.
Няма никаква реалистична надежда за реформиране на Демократическата партия, така че, ако това социално насочено движение иска да оцелее, неговата единствена алтернатива е да я напусне. Единствено външна или трета партия би могла да реформира държавата. Сандърс е прав, когато казва, че Уолстрийт, корпорациите, здравните индустрии и военно-промишленият комплекс притежават пълен контрол над двете големи партии. Всъщност, от философска гледна точка, разликата между тези две партии е минимална.
Може ли някоя трета партия да се противопостави на системата и да победи корупцията в другите две? В тази политическа обстановка, да. Трета политическа партия спокойно би могла да спечели изборите, тъй като малцина са очаровани от президентските кандидати на двете водещи партии. И Клинтън, и Тръмп имат най-неблагоприятния рейтинг в историята на американската политика. Част от хората ще гласуват за Клинтън, защото мразят Тръмп, а другата – за Тръмп, тъй като мразят Клинтън. Това са едни странни избори, които ясно демонстрират до каква степен лидерите на двете партии са загубили връзката си с хората. Ако тези кандидати са двете най-подходящи личности за президент на САЩ, нека хвърлим кърпата, защото тази нация е обречена.
Междувременно има и напълно неотразени от корпоративните медии кандидати, като например Джил Стайн. Най-вероятно няма да чуете нейно изявление поради тоталната цензура, наложена върху кампанията ѝ, но ако случайно успеете, може би ще бъдете удивени. Тя е рационална, изразителна, обосновава аргументите си добре и има президентско излъчване. Тя е общо взето всичко, което двата основни кандидата не са.
Джил Стайн публично се обърна към Сандърс, като му предложи да се кандидатира за президент начело на Зелената партия. Засега Бърни не е отговорил; възможно е той да е задължен на лидерите на Демократическата партия. Ако Сандърс е един истински прогресивен кандидат, той има една единствена опция, и тя е да се присъедини към трета партия. С оглед на възмущението, което голяма част от хората изпитват към основните претенденти за президентския пост, присъединяването към Стайн би могло да означава победа на изборите. Избирателите жадуват за една здравомислеща, рационална, обоснована и цивилизована алтернатива. В тази ситуация големият въпрос е един. Ще се докаже ли Сандърс като един истински прогресивен лидер, или ще отстъпи пред високите етажи на Демократическата партия?
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: OEN
Оставяне на коментар