Ламбсдорф: Евролидерите взимат важни решения при затворени врати

Интервю на списание Дер Шпигел

Шпигел: Председателят на Еврпопарламента Мартин Шулц предлага Европейската комисия да се превърне в истинско европейско правителство, което да бъде контролирано от Европейския парламент и от една втора камара с  представители от страните членки на съюза. Това ли е правилната стъпка срещу недоверието на повечето граждани спрямо Брюксел?

Ламбсдорф: Шулц не назовава истинския проблем – а именно липсващият парламентарен контрол на Европейския съвет. Това е дефицит на истинска демокрация. Европейските държавни и правителствени ръководители продължават да взимат важните решения при затворени врати. В Съвета се приемат закони като от черна кутия, които се представят след това на отделните парламенти като безалтернативни.

Членовете на Европейския съвет са държавните и правителствените ръководители на 28-те държави — членки на ЕС, председателят на Европейския съвет (Доналд Туск) и председателят на Европейската комисия (Жан-Клод Юнкер).

Шпигел: Какво предлагате?

Ламбсдорф: Съветът трябва да се  превърне във втора камара, която да заседава открито – подобно на Бундесрата (Федералния съвет на Германия). Такава промяна е труден, институционален проект. В момента хората в европейските страни не проявяват голям интерес към това.

Шпигел: Защо не? Не желаят ли хората именно повече прозрачност?

Ламбсдорф: Така е, но сега на първо място ЕС трябва да докаже, че той е в състояние да върши това, за което е създаден. Да вземем въпроса за сигурността: националните правителства се впускат в красиви слова, в привлекателно звучащи декларации, но истински напредък за една обща политика относно бежанската вълна или относно опазването на европейските граници няма. Въпреки това те продължават да се държат така, сякаш това вече е факт. И по други важни въпроси липсва обща външна политика и обща политика относно сигурността. Освен германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен и премиер на Италия Матео Ренци, изглежда никой друг не разбира каква заплаха директно пред вратите ни представлява рухналата държава Либия. Европейският съюз се проваля пред големи стратегически въпроси – но всъщност нали именно затова го има този Съюз? Не за да съгласува размерите на батериите за баня или електрическите крушки.

Шпигел: Правителството на Германия е разделено след референдума за Брекзит. Социалдемократите искат предложения за бързи реформи, християн-социалистите искат да се изчака. Кой е правилният път?

Ламбсдорф: Хаосът, който цари сега в  германското правителство е ужасяващ. Финансовият министър Шойбле държи упорито на спазването на пакта за стабилност, икономическият министър Габриел настоява за щедра държавна финансова подкрепа срещу младежката безработица в Южна Европа – това не пасва нито отзад, нито отпред. И спорът между тези два коалиционни правителствени партньори за това, кога да бъде началото на преговорите, е просто смешен. Истински решителен, разбира се, е резултатът, който ще се получи след това. Ето защо британците трябва да представят план-пътна карта и до месец май 2019 да излязат от ЕС. След това идват изборите за следващия Европарламент и аз не мога да си представя след референдума, че британците ще вземат в тези избори още веднъж участие.

Шпигел: Каква роля определяте на Ангела Меркел за кризата на ЕС?

Ламбсдорф: Ангела Меркел трябваше да бъде по-сдържана. Абсурдно е, че сега някои я определят за спасителката на ЕС – Брекзит се пише и на нейната сметка.

Шпигел: Какво имате предвид?

Ламбсдорф: Меркел, както и нейният финансов министър Шойбле, дадоха храна на популистите във Великобритания. В разгара на бежанската вълна канцлерът собственоръчно обезсили всички правила. Това активизира популистите и при нас. А финансовият министър толкова дълго държа Гърция в еврозоната, докато загубихме Великобритания, защото Найджъл Фарадж и компания използваха за свои цели страха на британците относно стабилността на еврото.

Правителството на Германия просто игнорира опасенията на другите страни членки на ЕС. Към това се прибавя и фактът, че през 2010 Меркел официално въведе рационализирането на европейската политика. Тя се застъпи за повече преговори с отделните национални правителства и по-малко с органите на ЕС. Като резултат – силно нарасна недоверието към Германия като най-голямата страна членка на Съюза, това също беше тема за привържениците на Брекзит на Острова.

Шпигел: Но много хора имат точно страх от това, че Брюксел ще упражнява още по-голямо политическо влияние и желаят да се засили ролята на националните държави.

Ламбсдорф: Така е, не бива да имаме нищо против силни национални държави. Но в ЕС е необходимо да се работи за изглаждане на различните интереси. Затова са създадени общите органи, да се срещат големи и малки, северни и южни, по-бедни и по-богати. Европейският съвет обаче е нещо като постоянният Виенски конгрес, в който силните държави определят тона.  Ето, точно това допринася за все по-голямо недоверие спрямо ЕС.

Шпигел: Ръководителят на Канцлерската служба Петер Алтмайер посочи, че е възможно да се предотврати едно излизане на Великобритания от ЕС. Как изглежда един Екзит от Брекзит?

Ламбсдорф: Англия е майката на либерализма, затова аз храня известна симпатия към основната мисъл на Алтмайер. Въпреки това: Великобритания не е бананова република. Референдумът протече чисто и честно и вотът е пределно ясен. Затова решението трябва да бъде взето. Да се направи чрез преговори решението на народа обратимо – това ще доведе до тежки последици за демокрацията във Великобритания и в цяла Европа.

Шпигел: Който е вън, той значи е вън?

Ламбсдорф: Ако Великобритания пожелае след години да се завърне отново в ЕС, то тогава аз, пък и Партията на свободните демократи в Германия ще бъдем последните, които бихме се противопоставили на това. Но за една такава стъпка ще е необходима демократична легитимация, която да е извън всякакви подозрения.

Превод: Александър Александров / Memoria de futuro

                  Източник: Der Spiegel

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК