Турската Марин Льо Пен

Мерал Акшенер – бивши турски министър на вътрешните работи и депутат от дясната Партия на националното действие на Турция (МНР)

Мерал Акшенер се наслаждава на идеята, че плаши най-могъщия човек в Турция.

Тя с усмивка изброява заглавия от проправителствените вестници, които я обрисуват като опасен конспиратор, работещ срещу държавата – а това е сигурен знак, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се страхува от нея.

„Връзките между Акшенер и терористичната организация на Фетхуллах Гюлен“ – с това заглавие авторът на в-к „Сабах“ се опитва да я свърже с най-големия враг на Ердоган – Гюлен, който е обвинен в създаването на „паралелна държава“, готвеща държавен преврат. Проислямският вестник Yeni Akit повтаря: „Кой кого използва? Акшенер – паралелната държава или паралелната държава – Aкшенер?“

„Това означава, че те се страхуват – казва Акшенер в интервю за Politiko – Те знаят, че ако спечеля състезанието за лидерство, ще се промени самата същност на опозицията“.

В края на този месец бившият министър на вътрешните работи на Турция Мерал Акшенер ще се опита да изтръгне контрола на Партията на националното действие (Milliyetçi Hareket Partisi, MHP) от ръцете на Девлет Бахчели, дългогодишен лидер на турските националисти. Но предизвикателството е отвъд рамките на партийната политика: опитът на Мерал да съживи опозицията представлява заплаха за Ердоган, който се стреми да укрепи президентската си власт.

Бахчели, лидер на MHP от 1997 г., през миналата година се опита да отстрани Акшенер, недоволен от растящата й популярност. Но при него МНР само се свиваше и сега е най-малобройната опозиционна група в турския парламент.

Девлет Бахчели – настоящият лидер на Партията на националното действие

Обвинявайки Бахчели за загубата на 40 от 80 места в парламента на последните избори, сега членовете на МНР очакват от Акшенер да възкреси партията. Според някои проучвания две трети от всички членове на партията искат да видят Мерал на лидерския пост, надявайки се, че при нея националистите ще започнат да се конкурират с управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган.

Проучванията показват, че начело с Мерал ултранационалистите могат да удвоят своята подкрепа, „източвайки“ гласове от управляващата АКР. Това означава фрагментираната турска опозиция да стане за Ердоган сериозно препятствие по пътя към  консолидирането на властта в президентските ръце, а оттам и заплаха за турския демократичен строй.

Турската опозиция, отслабена от вътрешни противоречия и правителствени репресии, отчаяно се нуждае от промяна. Заедно с МНР, основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP, основен конкурент на АКР) и прокюрдската Народна демократична партия (HDP) разполагат с поддръжката на  почти половината избиратели в страната. Но нито една от тези партии не е в състояние да оспори господството на АКР на Ердоган – и не можеше да го направи много преди Ердоган да се превърне един авторитарен лидер.

59-годишната Акшенер е решена да промени статуквото на извънреден конгрес, който да избере нов лидер на партията. Бахчели обвини партийните членове в „опит за преврат“ и призова за отлагане на срещата (извънредният конгрес на МНР на 19-ти юни т.г. беше бойкотиран от ръководството, но въпреки това форумът беше легитимен и се реши на следващия конгрес през юли да бъде избран нов председател на партията, Бел.ред.)

Но Ашкенар смята за свой основен противник Ердоган, а не Бахчели. Тя не крие амбициите си един ден да замени на поста министър-председателя Бинали Йълдъръм. Свалянето на Бахчели е само първата стъпка към тази цел.

„От дълго време президентът се опитва сам да формира своята опозиция. Това се отнася особено за СНР и МНР. Именно по тази причина опозицията е слаба, но ситуацията ще се промени скоро – казва Мерал. – Ето защо аз се конкурирам не само с кандидати от моята партия, но и с президента и министър-председателя„.

Мерал Акшенер

Мерал Акшенер е рядко срещана жена-ветеран в турската политика. Тя беше избрана за първи път в парламента през 1995 г., в смутни за турската политика времена, когато войната с кюрдските бунтовници достигна своята кървав апогей.

По това време (което е от решаващо значение за Ашкенер) Турция за първи и единствен път в историята си беше ръководена от жена.Тансу Чилер беше премиер от 1993 г. до 1996 г. и Акшенер се присъедини към нейната дясноцентристка Партия на верния път (DYP), преди през 2007 г. да премине в ултранационалистическата MHP. А Партията на верния път бавно угасна.

Но през май т.г. стана ясно, че въпреки своя 10-годишен опит, на Акшенер й предстои трудна битка. Първият конгрес на партията беше насрочен за 15 май. Беше резервиран хотел, събраха се хиляди партийни членове от цялата страна. При пристигането им обаче се оказа, че хотелът е заграден от полицейски контролно-пропускателни пунктове и техника – очевидно беше, че има нареждане от областния управител на Анкара да не се допусне гласуване.

Разярената Акшенер, пристигнала в столицата със семейството си, отказа да напусне. Турската преса с удоволствие снимаше как Мерал нарежда на сина си да отведе баща си, който се опитваше да я убеди да си тръгне. За Мерал заповедта на областния управител беше ясен знак, че елитът в Анкара е в ужас от перспективата за укрепване на Партията на националното действие.

Мерал Акшенер пред полицейските заграждения около хотела, където на 15 май т.г трябваше да се проведе конгреса на Партията на националното действие (МНР) и да бъде избран нов лидер на партията.

Проучванията на общественото мнение показват, че ако Бахчели бъде сменен, подкрепата за МНР ще се увеличи до 20%. Но дори и при днешните 12% популярността на партията на Акшенер е заплаха за АКР. Управляващата партия се нуждае от подкрепата на МНР за постигане на мнозинство, необходимо за свикването на референдум за промени в Конституцията, които ще осигурят на Ердоган по-големи пълномощия.

Ашкенер обеща да се изправи срещу президента

„Ердоган вижда в промяната на лидерството на МНР основна заплаха за своите амбиции – казва Айкан Ердемир, бивш член на Парламента от Републиканската народна партия (СНР) и член на базираната във Вашингтон Фондация за демокрация. – Под ръководството на Ашкенер МНР има по-голям потенциал да привлече избиратели на АКР, отколкото СНР.“

Ашкенер може да се противопоставя на авторитарните тенденции на Ердоган, но възгледите й са далеч от умерени. Те са в рязък контраст с тези на либералите и активистите, които и по-рано са се борили срещу турската управляваща партия. Само преди година международните наблюдатели превъзнасяха като основен конкурент на Ердоган Народната демократична партия (HDP), която е пълна противоположност на МНР.

Идеологическите различия между двете партии са огромни. HDP произлиза от кюрдското национално движение и включва много либерали от Западна Турция, отстояващи правата на жените и малцинствата. Почти половината от нейните депутати са жени, а лидерът на HDP Селахатин Демирташ миналата година беше приветстват като „кюрдския Обама“ заради политиката му на приобщаване и ораторските му качества. Но в съзнанието на много гласоподаватели HDP е опетнена заради връзките си с Кюрдската работническа партия (ПКК), която три десетилетия водеше партизанска война срещу Турция.

Лидерът на HDP Селахатин Демирташ (вляво)

От депутатите на МНР в турския парламент само три са жени. Ултранационалистическата партия е разположена в най-дясната част на политическия спектър и яростно се противопоставя на диалога с кюрдските националисти. През 70-те и 80-те години бойци от паравоенното крило на партията, „Сивите вълци“, убиха десетки политически активисти, журналисти и кюрди. Поддръжници на партията са заподозрени за повече от сто нападения срещу офиси на HDP в последната година.

Ако Демирташ е кюрдският Обама, то Мерал Ашкенер е турската Марин Льо Пен – националистически трън в очите на управляващата партия. Подобно на Льо Пен, Мерал иска да създаде по-миролюбив имидж на своята партия и по този начин да разшири политическата си база. Тя обеща да защити турската парламентарна система и разделението на властите и планира да превърне МНР в дясноцентристка партия.

Малко вероятно е Ашкенер да успе да се справи с нарастващите в Турция социални и политически разломи. Тя отрича, че масовите убийства на арменски християни през 1915 г. са акт на геноцид и осъди скорошното гласуване в Германия, което призна геноцида, като го нарече „клевета“. Като министър на вътрешните работи тя веднъж нарече Абдула Йоджалан, ръководителят на ПКК, „арменско изчадие“, за което по-късно се извини.

Подобно на колегите си националисти, Ашкенер е твърдо убедена, че HDP изпълнява заповеди на висшето командване на ПКК. Тя е противник на нови преговори с ПКК, чиито бойци миналата година, след двугодишно примирие, възобновиха атаките си срещу турските сили за сигурност.

Европейският съюз многократно призова турците да се върнат на масата за преговори с кюрдите, но Ашкенер иска да се даде военен отговор – обещава да „пречупи гръбнака на тероризма“ и призовава за правосъдие срещу тези, които „оказват помощ“ на терористи. Преди всичко тя има предвид HDP, няколко депутати от която са обвинени в тероризъм. Мерал заяви, че гласуването за HDP е „погрешно“, дори и това да спира укрепването на Ердоган.

Тези кавги струваха жизненоважни гласове на опозицията. Опозиционните партии пропуснаха шанса да сформират коалиция, след като партията на Ердоган не успя да постигне мнозинство в парламента през юни миналата година. А заедно опозиционните партии контролират 60% от 550-те места в парламента.

Но идеологическите различия между опозиционните партии за тях са по-важни, отколкото конфронтацията с Ердоган. Разочарованият електорат на изборите през ноември се върна към АКР и управляващата партия си възобнови мнозинството.

„MHP и HDP никога не биха могли да се обединят. Това е жалко – казва генералният секретар на CHP Камил Синдир. – Ако не искаме да живеем при автокрация, ние трябва да бъдем обединени“.

Но обединението на опозицията се превръща във все по-далечна перспектива. С ескалирането на конфликта между правителството и ПКК, другите партии се обърнаха срещу HDR, която не може да се отърси от имиджа си на политическо крило на бунтовниците.

Лидерът на демократите Селахатин Демирташ многократно призоваваше за спиране на насилието в югоизточната част на страната, но всичките му призиви за мир бяха заглушавани от монументално грешни стъпки на неговите съпартийци в парламента: през май кюрдските депутати, в знак на протест срещу промените в конституцията напуснаха залата, пеейки химна на ПКК. Друг член на HDР присъства на погребението на кюрдски атентатор-самоубиец, което ядоса турските избиратели.

И CHP, и MHP подкрепиха предложението на правителството за снемане на  депутатския имунитет, което членовете на HDP възприемат като атака срещу партията им. Ако поправката мине, 138 депутати,  включително 50 от 59-те депутата на HDР, ще бъдат обвинени в подпомагане на терористи и може да бъдат изправени пред съда.

„Трите опозиционни партии са практически несъвместими“, смята Сонер Кагаптай, ръководител на програмата на Вашингтонския изследователски институт за Турция.

Акшенер знае, че по-нататъшното фрагментиране на опозицията е опасно. В своите речи и интервюта тя внимателно избира думите си, стараейки се да не предизвика гнева на съперниците си в МНР. Мерал е на острието на бръснача: победата й в лидерската надпревара или ще укрепи партията, или ще я унищожи, отваряйки за Ердоган пътя към голямата власт.

10-процентният праг в Турция за влизането на партии в Парламента е един от най-високите прагове в демократичния свят. Ако МНР,  чиято подкрепа е 12%, се раздели на поддръжници на Акшенер и поддръжници на Бахчели, партията изобщо няма влезе в парламента. А парламент с три или по-малко партии вироятно ще осигури на АКР желаното мнозинство.

„Мерал Акшенер е сериозен конкурент на управляващата АКР, тъй като за нея гласуват наши, десни избиратели – каза чиновник, пожелал да остане анонимен. – Но има шанс тя да раздроби партията, а това е мечтаният от Ердоган сценарий.“

Кагаптай вярва, че със или без Акшенер начело на МНР, опозицията не може да противодейства на Ердоган. Според него затъващата икономика и ескалацията на тероризма са къде по-големи заплахи.

„Освен това, – казва той – мисля, че Ердоган ще постигне своето.“

Превод: Memoria de futuro

Източник: politico.eu

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК