Москва изрази съгласието си да бъде проведена среща на Съвета Русия-НАТО след конференцията на Алианса във Варшава на 8-ми и 9-ти юли. Решението бе обявено след разговор между френския външен министър Жан-Марк Еро и руския външен министър Сергей Лавров в Париж на 29-ти юни.
През следващата година се навършват 20 години от сключването на Основополагащия договор за отношенията, сътрудничеството и сигурността, както и 15 години от основаването на Съвета Русия-НАТО. Съветът бе създаден през 2002 г. като консултативен механизъм. След началото на Украинската криза през април 2014 г. НАТО прекъсна всякакво практическо гражданско и военно сътрудничество с Русия, макар и каналите за политически диалог и военна комуникация да останаха отворени. Организацията проведе първата си официална среща с руските дипломатически пратеници близо две години по-късно, но едва ли може да се каже, че тези преговори спомогнаха за намаляване на напрежението.
Франция и някои други държави призоваха да бъде насрочена нова среща, за да бъде възстановено доверието между двете страни. Срещата на Съвета ще се проведе след срещата на върха на НАТО във Варшава; по този начин Русия ще има време да разгледа взетите там решения. Жан-Марк Еро заяви, че Франция иска срещата да демонстрира прозрачност в отношенията с Русия чрез диалог. Той не желае срещата да се превръща в „конфронтация“. Това е един ясен преход към дипломация.
В действителност воденият от САЩ алианс НАТО направи доста, за да провокира Русия.
Почти 60 000 войници на НАТО и нейните съюзнически държави участваха в четири серии от военни маневри в Балтийските републики, Румъния и Полша. Най-провокативното от тези тренировъчни упражнения бе Анаконда-16, проведено през юни на територията на Полша. Обучението включваше 31 000 войници от 24 държави – най-голямото в страната от сриването на Варшавския договор през 1991 г.
Зачестяващите военни обучения по руските граници се възприемат като прелюдия към едно по-сериозно и трайно присъствие на Алианса. По руските западни граници не са се струпвали толкова много враждебно настроени сили от Втората световна война насам. Американските кораби, участващи в обученията на НАТО, се приближават все повече до руските брегове на Балтийско и Черно море. Морските инциденти се превръщат в често явление. На 28-ми юни руското Министерство на отбраната направи изявление, в което обяви, че американски военен кораб е преминал опасно близо до руски плавателен съд в Средиземно море.
Германски и британски военни на р. Висла в Полша, в рамките на учението Анаконда-16
На 14-ти юни министрите на отбраната на страните-членки на НАТО официално одобриха план за изпращането на четири многонационални пехотни батальона в Естония, Латвия, Литва и Полша. САЩ ще увеличат военното си присъствие в Източна Европа с една бронирана бригада.
Според бюджетното предложение на Европейската инициатива за увереност за 2017 г., военните разходи на САЩ в Европа ще бъдат над 3.4 милиарда долара – една значително по-голяма сума от текущия американски бюджет от 786 милиона долара. Армията ще поправи и модернизира своето предварително разположено въоръжение и ще го разположи в Белгия, Холандия и Германия. Запасите ще бъдат достатъчни за изпращането на още една бронирана бригада.
Демонстрацията на сила се превърна в прелюдия към предстоящата среща във Варшава, на която европейските съюзници ще бъдат помолени да одобрят все по-враждебното и опасно текущо положение. В допълнение към всичко това НАТО продължава със своите усилия да изгради противоракетен щит, като по този начин на практика подкопава европейската сигурност. На 12-ти май в Девеселу, Южна Румъния, бе проведена церемония по повод привеждането в оперативна готовност на противоракетната система „Иджис“. На следващия ден започна осъществяването на следващата фаза от проекта в Полша.
Заключителната конференция на Анаконда -16 във Варшава, април 2016
Разумността на подобна политика е под въпрос. Френската журналистка Кристин Биер определи ситуацията като сходна на тази от Студената война. Външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер обвини Алианса в „подстрекателство към война“ срещу Русия. Той изрази неодобрението си спрямо скорошните военни обучения на НАТО в Полша и Балтийските републики и ги описа като „дрънкане на оръжия“. „Това, което не трябва да правим в момента, е да подклаждаме ситуацията с шумно дрънкане на оръжия и подстрекателство към война“, заяви министърът пред Bild am Sonntag. Щайнмайер добави: „Всеки, който си мили, че символичният танков парад на източната граница на Алианса ще донесе сигурност, се лъже жестоко.“
В текст, публикуван в Уошингтън Таймс, добре познатите американски специалисти по въпросите с Русия проф. Едуард Лозански (вляво) и Гилбърт Доктороу осъдиха медийното демонизиране на Руската Федерация и призоваха за започването на перестройка в САЩ.
Авторите заявиха, че подобно на СССР в средата на 80-те години на миналия век, днес САЩ има отчаяна нужда от „гласност“ и „перестройка“ – прозрачност и открита дискусия, чрез които да се сложи край на катастрофалната външна политика, заплашваща не само САЩ, но и цялото човечество през 21-ви век.
Още през 1996 г. Джордж Кенан – американски дипломат, политолог и историк, чиито текстове вдъхновяват доктрината „Труман“ и въобще американската външна политика за удържане на световното влияние на Съветския съюз – предупреждава, че експанзията на НАТО в бившите територии на СССР би била „стратегическа грешка от потенциално колосални размери“.
В дневния ред на срещата на върха на НАТО ще присъстват редица въпроси, до един свързани със сигурността – нещо непостижимо без участието на Москва. На този фон всички други казуси ще избледнеят. Русия е държавата, която може значително да допринесе за разрешаването на проблемите на НАТО, както и значително да ги утежни. Алиансът вече не е обединен от обща заплаха. Съществува безпокойство относно ролята на САЩ като неофициален лидер, който претендира за правото да нанася изпреварващи удари, заобикаляйки ООН. През 2003 г., например, САЩ нападнаха Ирак без одобрението на цял куп страни-членки на НАТО, сред които Франция и Германия. Американските военни стратези просто добавиха военния потенциал на Алианса в своите сметки. Те могат да го направят отново, въпреки силните различия във възгледите на отделните страни-членки.
Същевременно с това в ЕС е налице едно желание – отразено в Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) – за създаването на собствена европейска войска, подчинена на изцяло европейско командване и подлежаща единствено на европейски политически контрол. Това е една тенденция, която трябва да бъде взета под внимание, тъй като тя оказва голямо влияние на планирането в НАТО. Колкото и да се увеличи, военното присъствие на САЩ в Европа няма да достигне същите мащаби, както по времето на Студената война. В резултат от това лидерите на ЕС трябва да са подготвени да направят повече за общата сигурност на Стария континент – особено по отношение на политическия диалог с всички съседни държави, в това число и Русия.
За разлика от годините след края на Втората световна война, днес НАТО няма конкретна причина да съществува. Страните-членки се затрудняват с постигането на консенсус относно функциите, които организацията си е самоопределила. Извършените от Алианса военни операции през последните години са изключително противоречиви, като например бомбардирането на Югославия през 1999 г. В Афганистан мисията удари на камък, тъй като беше явно, че страните-членки нямат желание да участват активно в боевете. Кампанията в Либия приключи с провал. През цялото това време НАТО направи всичко по силите си да изолира Русия от взимането на каквото и да било решение в същите тези сфери, за които двете страни се споразумяха да си сътрудничат равноправно.
Бомбардировките на НАТО над Югославия, март 1999
Каквото и да разделя Русия и НАТО, напрежението е твърде голямо. Ситуацията неусетно излиза извън контрол. Подновяването на диалога чрез Съвета Русия-НАТО е възможност, която не трябва да бъде изпусната. Русия не избягва диалога с НАТО. Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент, заяви: „Никой не е резервиран. Диалогът е изключително важен. Отново бихме искали да подчертаем, че не Русия беше страната, която пожела да преустанови диалога с НАТО.“ Според Песков „въпреки всички съществуващи разногласия, диалогът е необходимост, на която липсва алтернатива.“
Разбира се, Русия и НАТО имат много възможности за сътрудничество, като например ситуацията в Афганистан, предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, борба с пиратството, борба с тероризма и т.н. Филип Брийдлав, бивш глава на Европейското командване на САЩ и върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, заяви, че страните-членки на Алианса трябва да установят стабилни комуникационни връзки с Русия, за да се предотврати допълнителна ескалация на напрежението в Европа. Според Брийдлав няма време за губене и американското правителство трябва да поеме инициативата в провеждането на смислени разговори между двете страни. Подобна позиция заема и бившият министър на отбраната на САЩ Чък Хейгъл, който през месец май заяви пред репортери, че следващият президент трябва да разговаря с Путин на четири очи.
Действително сега е моментът, в който политиката на НАТО спрямо Русия трябва да се адаптира към реалността и да започне търсене на диалог – ако не за друго, то за да бъдат избегнати нежелани инциденти и провокации. Погледът назад към историята показва, че дипломацията е довела до добри резултати. Тя сработи добре дори в разгара на Студената война. Крайно време е да бъде подновен пътят за преговори. Предстоящата среща на Съвета Русия-НАТО предоставя идеална възможност. Би било глупост тя да се пропилее.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Strategic Culture
Оставяне на коментар