Бай Ганьо от Европарламента обиди милиони европейци

andrei-novakov

Андрей Новаков – депутат в Европейския парламент от ГЕРБ (снимка в-к „Вяра“)

 

Сътрудничка на депутат от ГЕРБ и дипломирана лобистка нарича противниците на ТПТИ „Луди лобисти“ в имейл, изпратен погрешка не където трябва

„Това са поредните луди лобисти. Не им обръщай внимание“ – писмо с такъв текст на български език е получено в електронната поща на движението STOP TTIP, което организира европейската съпротива срещу приемането на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Като подател на писмото е посочена Марина Антонова, чийто електронен адрес marina.antonova@europarl.еuropa.eu отвежда към Европейския парламент. Справка в регистрите на ЕП показва, че дама с такива имена е акредитирана като сътрудник на българския депутат от групата на Европейската народна партия Андрей Новаков.

Случаят е оповестен във фейсбук страницата на европейската инициатива STOP TTIP, включваща стотици неправителствени организации от целия континент. Движението, чийто български партньор е „Солидарна България“, е в основата на събирането на 3.5 милиона подписи срещу Трансатлантическото партньорство, което застрашава социалните, трудови и екологични достижения на европейските граждани и рискува да постави целия съюз и отделните държави в зависимост от интересите на големите мултинационални корпорации.

Novakov_otgovor

Скрийншот на отговора към STOP TTIP

 

Писмото на Антонова е с дата 10 май 2016 г. и най-вероятно е погрешка изпратено от нея до STOP TTIP, вместо до Андрей Новаков. Малко по-рано същия ден от европейската инициатива са изпратили свое писмо до евродепутата, в което учтиво го уведомяват за предстоящото стартиране на инициативата „Провери СЕТА“ относно аналогичното на ТПТИ проекто-споразумение между ЕС и Канада, чието приемане е непосредствено на дневен ред. Подобни писма са изпратени на всички членове на ЕП, чрез които те са приканени да споделят своето мнение за СЕТА и, ако желаят, да дадат кратко интервю за интернет платформата на инициативата, която цели да информира европейските граждани как техните избраници ще гласуват по този ключов въпрос. Възможно е писмата до българския евродепутат да се препращат автоматично и до неговата асистентка, която е взела нещата в свои ръце… Освен с нея, Новаков разполага с още 4 сътруднички и 1 сътрудник.

Любопитно е, че самата сътрудничка, която нарича гражданските активисти „луди лобисти“ е дипломиран… лобист. Ето как се представя самата тя в сайта на своя работодател: „Казвам се Марина Антонова и се присъединих към екипа на Андрей Новаков в началото на 2015 г. Живея и работя от близо 7 г. в Брюксел. 2010 година завърших магистърска степен по Европейски политики в Института по Европейски науки на Свободен Университет Брюксел (ULB). През 2012 г. получих пост магистърска квалификация по Европейски Лобизъм от Висш Европейски Институт по Лобизъм (ISEL) в Брюксел, както и от Университета в Страсбург. Преди да се присъединя към екипа на Андрей, работех за ЕUROFI в Брюксел – (европейски мозъчен тръст, посветен на финансовото регулиране и надзор) като мениджър на големи конференции в сферата на финансовите и банкови услуги. Имам и професионален опит като лобист в консултантска фирма по европейски политики в Брюксел.“

От европейската инициатива се обърнаха с въпрос към нас какви позиции е заемал досега  евродепутатът Андрей Новаков по въпросите за ТПТИ и СЕТА. Отговорихме, че за нас, както и вероятно за 99% от българските граждани, неговото име не говори абсолютно нищо. Но това е добър повод да се опитаме да го направим по-известно!

Справка в биографията на най-младия член на Европейския парламент показва, че той не е работил почти никъде, преди да се озове в Брюксел и Страсбург, където гласува важни решения за политиките на Европейския съюз. Ако не броим трите години, които е прекарал като „експерт“ по „Връзки с обществеността“ в община Благоевград. За партия ГЕРБ обаче той явно е ценен специалист и активист, след като на два пъти е поставян в изборните й листи – веднъж неуспешно кандидатства за народен представител през 2013 г. като единадесети в листата на ГЕРБ-Благоевград, но още на следващата година попада в ЕП, след като е поставен на седмо място в листата на партията. Според запознати, това е станало със застъпничеството на кмета на южния град Атанас Камбитов, който се ползва с изключителното благоразположение на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Късметът на Новаков се усмихва, след като водачът на листата Томислав Дончев решава да се върне в националната политика и освобождава едно място в Брюксел.

angela-merkel-surprised-by-massive-protest-march-against-ttip-in-berlin

3.5 млн. европейски граждани са „луди лобисти“, според сътрудник на български евродепутат (На снимката – протест срещу ТПТИ в Берлин, октомври 2015 г.)

 

За разлика от нищожния трудов стаж, Новаков притежава партиен опит в няколко кампании на ГЕРБ. Бил е областен координатор на ГЕРБ-младежи и международен секретар на организацията. Малко преди да попадне в Европарламента, заминава на специализация в САЩ по програма за млади лидери от цял свят, която включва стаж в Държавния департамент и в Пентагона. Младежът от пазарджишкото село Момина клисура е завършил право в Югозападния университет в Благоевград. Там прави кариера в стил „Еврокомсомол“ – бил е председател на студентски парламент към правно-историческия факултет, а после и зам.-председател на организацията Европейски студенти демократи (ЕDS) – структура към Европейската народна партия. „Всъщност всичко започна заради една полупразна брезентова торбичка, с която ходех на училище през ’95-та и ’96-та“ – така започва своето представяне Новаков в сайта си на евродепутат (http://www.andreynovakov.eu/bg/), за да завърши с думите: „Където и да ме отведе този път обаче, торбичката от началото на този текст винаги ще има огромно значение. За мен и за решенията, които вземам.“

Забележително е, че според информация в сайта на ЕП българският евродепутат проявява интерес и внася парламентарни инициативи относно състоянието на демокрацията в Таджикистан и правата на човека във Виетнам, но не взима отношение за рисковете от ТПТИ и СЕТА за европейската демокрация. На фона на тревожните международни събития напоследък сме сериозно обезпокоени за бъдещето на ЕС, което се кове от евродепутати като Андрей Новаков, а те пък се осланят на сътрудници и специалисти по лобизъм като Марина Антонова. Напомняме, че съвсем наскоро „Солидарна България“ разкри, че в лобирането за ТПТИ не се подбират никакви средства, след като дори двама американски посланици в София се позовават на несъществуващ доклад на БАН за ползите за България от Трансатлантическото споразумение.

Източник: Солидарна България

Още от автора: Солидарна България

Солидарна България

  1. Диана каза:

    Егати ( извинявам се) Европейския Съюз, щом такива като този …. не бих искала да го нарека господин, са компетентни да „гласува важни решения за политиките на Европейския съюз“ :( И после … що се разпада? ;) Ужас! :(

  2. hahaha каза:

    Ние, българите, не сме идиоти (с доста изключения). Смислени хора сме, въпреки неудачните ни опити да си отгледаме елит. Всъщност не съм сигурен, че някога са ни оставяли този избор. В подкрепа на това, нека видим какво точно умеят гурутата на уникалната структура ЕС в недалечното минало … Текста е от книга на О. Фалачи, която може да е спорна личност за мнозина, но никой не може да я обвини в липса на смелост и журналистическа доблест. Извинете, не журналистическа, нека е човешка, европейска, христова, ако щете, заради което е добре да я помним! Особено ме забавлява финала …заблуденият скандинавец ….

    “ …А сега нека ви разкажа за конференцията, организирана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, проведена в Париж през май 1991 г. В конференцията участваха представи¬тели на Съвета на Европа и Fundacion Occidental de la Cultura Islamica, longa manus на Комитета за евро-арабски диалог със седалище в Мадрид. Конференция, на която арабите дори не си направиха труда да изпратят представители. Темата беше „Приносът на ислямската цивилизация за европейската култура“. Освен двама американци с мюсюлмански имена, всички участници бяха европейци – испанци, французи, белгийци, германци, италианци, швейцарци, скандинавци.
    Реших да разкажа за тази среща, защото на нея присъстваха само европейци. Това сочат документите, които събрах за подобни прояви през последните години. Сега, когато чета отново речите на участниците, възмущението ми се превръща в ужас. Всички делегати възхваляват исляма както нацистката Зигрид Хунке. Надявам се несъзнателно, те преразказват „Ал¬лах е нещо съвсем различно“ и „Слънцето на Аллах осветява Запада“. Единството, с което тези, надявам се, несъзнателни ученици на Хунке, възхваляваха Исляма, вледени кръвта ми. Чувствах се така, сякаш бях на парад на Вермахта на Александерплац, вместо на научна конференция. Те твърдяха следното: мюсюлманите са най-умните, те са винаги на първо място и винаги са изобретателни. Във философията, в математика¬та, гастрономията, литературата, архитектурата, медицината, музиката, правото, строителството на напоителни системи, готварството. А ние, жителите на Запада сме винаги глупави, неадекватни, низши. Затова, сме длъжни да бъдем благодарни на синовете на Аллах, които ни просвещават, както учител, обучаващ тъпичките си ученици.
    • • •
    В дните на Съветския съюз имаше един човек на име Попов. Никой не знаеше кой е той. Къде е живял и умрял, как е изглеждал, какво наследство е оставил. Дори не знаехме дали Попов е лично име или презиме, дали е измислено, или е прякор. Но съветските власти и италианските им слуги ни уверяваха, че Попов е открил всичко – влака, телефона, велосипеда, ципа, шевната машина, косачката за трева, цигулката, сладоледа, пицата. Всички открития, които ние мислехме, че са направени на Запад. Съвсем същото е, надявам се, с несъзнателните ученици на Зигрид Хунке. Единствената разлика е, че техният Попов се нарича Мохамед или Ахмед, Мустафа или Рашид. Вместо да разпространяват съветската пропаганда за превъзходството на комунизма, те възхваляват миналото на Исляма и неговото превъзходство. Например аз мислех, че шербетът е бил известен на древните римляни, които го произвеждали от сняг от планините и го съхранявали в студените си изби. Но Маргарита Лопес Гомес от Fundacion Occidental de la Cultura Islamica със седалище в Мадрид ми съобщава, че шербетът е открит от ислямските събратя на Попов. Че в Месопотамия снегът се запазва по-добре, отколкото в модерните хладилници. Че произходът на думата „шербет“ е от арабската дума „шараб“.
    Мислех, че хартията е изобретена от китайците. По-точно от човек на име Цай-лун, който в 105 г. след Христа, 500 години преди Пророка, успял да направи хартия от тъкани на черница и бамбук. Но, отново според Маргарита Лопес Гомес, хартията е измислена от мюсюлманите от Дамаск и Багдад и после разпространена от наследниците им в Кордоба и Грана¬да. Според същата личност, това са „най-прекрасните и циви¬лизовани градове, познати на света“. Тя би искала да мислим, че това са две чудеса, пред които Атина на Перикъл и Рим на Август са мръсни села. Считах, че Хипократ пръв е изучил циркулацията на кръвта. Но г-жа Лопес Гомес твърди, че това е направено от Ибн Батута, известен като Авицена, без когото нямаше да има медицина. Но това не е всичко. Според проф. Шериф Мардин от Вашингтонския университет (един от аме¬риканците с мюсюлмански имена), ние дължим дори артишока на ислямските събратя на Попов. Както и carciofi alia giudea, пърженият артишок, който в Италия се счита, че е еврейска храна. Освен това на мюсюлманите, според него, дължим и ог¬ромно количество плодове, зеленчуци и тестени храни. Също и спанакът, портокалите, лимоните, соргото, бобът и памукът. (Това за памука е наистина забавно, защото римляните го взели от Египет на фараоните, т.е. дълго време преди Пророка. Древните египтяни използвали памучни роби, тоги и чаршафи. Ако не греша, и древните гърци са познавали памука, също дълго преди рождението на Мохамед).
    Проф. Мардин обаче е неуморим. Освен зеленчуците, тестените храни, памукът, хартията и сладоледът, той твърди, че на ислямската цивилизация дължим и Dolce Stil Nuovol По¬етичната школа, която, както всички знаем, е основана в XIII в. от поета от Болоня Гуиницели. После школата процъфтява в Тоскана и във Флоренция, особено при Данте, Гуидо Кавалканти и Лапо Джиани. („Гуидо, как искам Лапо, ти и аз…“). Така започваше един сонет, който изучавахме в училище. Проф. Мардин ни обяснява, че през Кръстоносните походи мюсюлманите първи започнали да композират песните за любов и рицарство. Именно тяхната цивилизация открила, че жената е извор на вдъхновение, мистично средство за подражание. Проф. Луи Байк от Католическия университет в Лувен, Белгия, отива дори по-далеч. Той поддържа, че приносът на исляма не е само в литературата, а и в икономиката. Този професор счита, че не Адам Смит е бащата на икономическите теории, а самия Пророк! Въпреки че в Корана има само няколко сури за икономика, религиозните принципи, изразени от Пророка в тези сури, пре¬възхождали всички идеи на Адам Смит. А пък проф. Райнхард Шулце от Ориенталския семинар в Бон направо твърди, че Просвещението изцяло се дължи на исляма! Стига вече, кре¬щи той, сме приписвали Просвещението на западната култу¬ра. Стига вече сме представяли Европа от XVIII в. като вулкан от интелектуална жизненост, а исляма като бездна на застой и упадък. Стига вече сме отдавали всички заслуги на хора като Волтер, Русо, Дидро, на Енциклопедистите. И професорът въз¬торжено ни разкрива кой е автор на Просвещението. Той се казва Абдалгани ал-Набулуси, историк от Дамаск. През 1730 г. написал това, което Волтер написал след 43 години в Precis sur le Proces du Monsieur le Comte de Morangies contre la Famille Verron . (Това е книгата на Волтер за необходимостта от преразглеждане на ролята на религията в обществото).
    (Писмо до проф. Шулце: „Уважаеми господине, затворете голямата си уста и не повтаряйте теориите на сънародничката ви Зигрид Хунке. Отлично знам, че в ислямската история има няколко изключителни личности. Интелигентността не позна¬ва граници и винаги успява да проникне през стените на узаконения идиотизъм. Затова през 1730 г. вашият човек от Дамаск може би е споделял или дори предсказал някои идеи на Енциклопедистите. Може би след като е прочел съчиненията на Исак Нютон по тези теми. По онова време Нютон вече е публикувал трудове по история и теология. Знаем обаче, че една птичка пролет не прави. Освен това ислямът винаги е преследвал и заглушавал интелигентните мюсюлмани. Спомнете си за Авероес, обвинен в ерес и принуден да бяга заради разделение¬то, което направил между вяра и разум. Арестували го, сякаш бил престъпник. Не му позволявали да напуска дома си и го унижавали до такава степен, че когато бил реабилитиран, вече нямал желание да живее и починал след няколко месеца. Не без причина, в известната си лекция от 1883 г. в Сорбоната, Ернест Ренан казва, че да се счита, че Авероес е велик заради исляма, е все едно да се счита, че Галилей е велик заради Инквизици¬ята. Хер Шулце! Ако има век, когато ислямът е произвеждал само застой и упадък, това е осемнадесетия. Ако има мисъл или движение, с които ислямът никога не е имал абсолютно нищо общо, това е Просвещението. Знаете ли защо? Защото преди 245 години Дидро написал следното на мадам Волан: „Ислямът е враг на Разума“. Ако ислямските ви приятели не ви отворят малко очите, ако не почистите от праха Корана и теокрацията, дори Еврабия няма да ви помогне да докажете, че Дидро е направил грешка“. Край на писмото).
    На тази конференция италианците също се отличиха с благоговението си към исляма. Исусе Христе! Единият от тях е заместник-генерален секретар на Съвета на Европа, бивш со¬циалист. Другият е бивш комунист, секретар на Комисията за младежта, културата, спорта и медиите към Европейския парламент. Третият беше ръководител на Катедрата за ислямски изследвания в проислямския Университет на Неапол. Речите на тези хора ме изпълват с истински ужас. Първият, заслепен от Факела на светлината, счита, че мюсюлманите имат нещо общо дори и с традиционните неаполитански песни О, Sole Mio и Funiculi-Funicula. Според него „неаполитанските песни, кои¬то и аз пея, най-вероятно са написани от музиканти от Северна Африка. Същото може да се каже и за редица сициалиански и испански мелодии“. (Чета от текста, намиращ се пред очите ми). После от музикално благоговение той преминава към гастрономически поклони. Информира ни, че много блюда в Сицилия, Испания, България, Гърция и Сърбия (това са страните, най-дълго мачкани от ислямския колониализъм), принадлежат към кулинарното изкуство на маврите и на Отоманската империя. След това от гастрономически поклони преминава към теологически хвалби. Бившият социалист, който очевидно е забравил или не е чел книгата De initiate intellectus contra Averoistas, ни убеждава, че Свети Тома Аквински бил дълбоко повлиян от школата на Авероес. Другият италианец се заема с громене на Джамбатиста Вико . Уверява ни, че теорията на Вико за цикличните периоди на историята била формулирана 300 години по-рано от още един Попов, но на име Ибн Халдун. И тъй като това не е достатъчно, бившият комунист развенчава и Марко Поло. Твърди, че „Хроники“ на Ибн Батута са много по-интересни от „Пътешествия“ на Малко Поло. После се нахвърля върху Джордано Бруно. Заклеймява ни, че вместо да почитаме Бруно, който бил изгорен жив, трябва да почитаме паметта на мюсюлманина Ал-Халадж. Определя исляма като „една от най-необикновените политически и морални сили в днешния свят“. (Не във вчерашния, а в днешния свят). И разкрива, че европейската култура няма собствена идентичност, тъй като е смесица от култури, сред които на първо място е ислямската. В заключение бившият комунист приветства „интеграцията, която облагородява нашия континент“ и се надява, че мултикултурализмът ще ни обнови.
    Речта на третия италианец е почти толкова грозна; той възхвалява чудесата на Андалусия и Сицилия, които са били три века окупирани от истинските автори на О, Sole Mio и Funiculi-Funicula . Без да обръща внимание, че почти век сицилианците се сражават като лъвове срещу ислямските нашественици, той твърди, че в Сицилия тогава настъпил Златен век. Век, толкова славен и щастлив, че човек си казва: „Имаме огромно щастие, че синовете на Аллах отново ни окупираха! Не трябва да се оплакваме, а да паднем на колене и да викаме shukran , братя, shukranl Благодарни сме, че отново дойдохте да ни цивилизовате!“ Този учен прави откритието, че по време на „Златния век“ в Сицилия много християни поискали да приемат исляма. Но не за да придобият правата, отказани на неверните кучета, а защото изключително много се възхищавали на мюсюлманите. После прибавя, че норманите, които прогонили мюсюлманите от Сицилия, също много им се възхищавали! Излишно е да пиша, че на конференцията участниците от Белгия и Франция се постараха да надминат италианците. В страстната си тирада, например, директорът на Paris Institut du Monde Arabé, проф. Едгар Писани, упреква якобинците, защото по време на Френската революция преговаряли с католическата църква, а не с мюсюлманите.
    • • •

    Като прелиствам тези 180 страници с речи, виждам само един почтен човек – представителят на Норвегия, Халгрим Берг. На конференцията в Страсбург, вместо да одобри окончателния доклад, той взима думата и дава добър урок на учениците на Зигрид Хунке: „Госпожи и господа, тук ние се заблуждаваме – този доклад няма нищо общо с миналото на ислямската култура и съвсем не е невинен. Преди всичко, в доклада не се споменава и дума за ужасното отношение към жените, което е вечна действителност в ислямската култура. Вие не обърнахте никакво внимание на този неоспорим факт и напълно го прикрихте под предлог, че Западът винаги говори само лъжи за исляма. Няма да приема доклад, който прикрива трагедията на мюсюлманските жени, вместо да се възпротиви на това. Никога няма да гласувам за доклад, в който нищо не се споменава за човешките права в мюсюлманския свят. Мюсюлманите постоянно вдигат шум за човешките права по света, но никога не ги спазват в техните страни. В доклада не се казва истината за израелско-палестинския проблем. Вие прикривате престъпленията на ислямския фундаментализъм и всички дру¬ги отрицателни черти на Исляма. Госпожи и господа, за какъв диалог между европейци и араби ми говорите? Вие не води¬те диалог, а монолог, в който в името на либералната мисъл и интелектуалната почтеност анализирате събитията само от една гледна точка. Искате, например, от училищата да бъдат иззети учебниците, в които не се споменава за предполагаемия „принос на исляма към европейската култура“. Но защо нищо не казвате за приноса на Запада към ислямската култура? Има¬те ли доказателства, че някой говори в ислямските страни за огромния принос на християнството и западните ценности за целия свят? Настоявате ислямското право да бъде включено в учебните програми на образователната ни система. Особе¬но много настоявате това да стане в нашите университети. Но мислите ли, че нашето право ще бъде включено в тяхната образователна система и техните университети? Мислите ли, че нашето право някога ще бъде включено в учебните програми на техните училища? Госпожи и господа, вашият доклад не е културен документ. Той е политически документ, изготвен единствено, за да служи на интересите на мюсюлманите в Ев¬ропа. В името на демокрацията искам този доклад да бъде пре¬разгледан, обсъден, поправен…“
    Но норвежецът говори без никаква полза. Председателят на конференцията го прекъсва: „Г-н Берг, трябва да признае¬те, че бяхме много благосклонни към вас. Позволихме ви пет минути, които отдавна изтекоха“. ….“

  3. hahaha каза:

    Моля за извинение – книгата се казва „Силата на разума“, 2006. Пропуснах да отбележа. Нека добавя само една стара фраза, която чухме преди много години от един Ешкенази (лека му пръст) – „Маймуната, колкото по нависоко се качва, толкова по-добре се вижда червеното и дупе“. Бийте (т.е. задавайте му въпроси) на този младеж докато му видите синьо дупето. Успех !

  4. Безименен :-) каза:

    И таз кукличка е горда че е дипломирана лобистка :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=nAmI9wX1klU

    Ботев,в „Моята молитва“ го е казал, опасноста за народа идва от трите „П“-та, пак троица бре – политиците, професорите и поповете ;-)))))))))))))))

    Та да не се повтарям, един посветен разказва разни истории, та преразказано от него идеята е следната.

    Не „вервайте“ на „авторитетите“, „звездите“, „, без значение дали са попове, професори или политици, знаете „попа, даскала и кмета“ ;-))).. На тоз свят сте вие и „съ-знанието“. Престанете да се държите постоянно за полата на мама/тате политик, поп или професор.

    П.П. Не ме разбирайте погрешно, не иде реч за омраза а за собствената ви отговорност кой сте вие и какво правите. Не сте длъжни никому, освен на себе си и на тоя който е „инвестирал“ в осъзнаването ви. Често това не са дори вашите собствени родители, независимо от това колко са ви близки :-(.

  5. Анна каза:

    ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
    Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
    Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
    Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
    Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
    Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи. Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг. Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
    Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
    Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния. Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе. И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
    Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския 1492 | 32248 |20.06.2012 Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския Юначни български момци… “Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава. Текстът публикуваме от от eurochicago.com ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .! Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости. Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат. Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България. Така е видял българите големият художник Стоян Венев. Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи. Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг. Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение. Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност. Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния. Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе. И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “-Ми аз, какво мога да направя?”
    Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен. Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
    Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб. Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни