Княз Иван III Велики на монумента „Хилядолетието на Русия“, издигнат през 1862 г. във Велики Новгород. В краката му са победени литовец, татарин и немски рицар
Властимил Вондрушка е чешки историк, писател и журналист. Автор е на над 40 исторически романа, чието действие се развива през Средновековието. Особено популярен е в страната си с детективските си исторически романи. През 80-те години е директор на чешкия Национален исторически музей.
Главната тема на днешния ден не е само въпросът за бежанците. Също толкова истерично днес обсъждаме Русия. Обещах, че ще се опитам да вляза в ролята на адвокат на дявола. Неговото задължение е да възразява, независимо дали вярва или не на опонентите си. А те са длъжни да опровергаят тези аргументи, за да оправдаят позицията си. В края на краищата, истината трябва да бъде подкрепена с логични аргументи и факти. За Русия днес не говорят логично, но, честно казано, за какво изобщо Брюксел може да разсъждава логично?
Русия е обявена за Сатана и онзи, който отказва да плюе върху нея е еретик, който трябва да бъде разпънат. Политическата обосновка на тази идея е известна на всеки, а за когото е неизвестна, е агент на Путин. Аз със сигурност не съм агент на Путин и не бих искал да прекарам останалата част от живота си в плен на Русия. Но също така не желая да прекарам остатъка от живота си в плен на Брюксел, САЩ или ОАЕ. Още като дете не понасях пикльовците, които рушаха пясъчните кулички на другите. И подобно чувство се надига в мен, когато наблюдавам съвременната политика на демократична агресия.
Никой никога няма да разбере какво се е случило в действителност в Украйна и в Крим и какви задкулисни цели са били преследвани. Както казах, аз съм просто адвокат на дявола, а той не дава становища, а само показва факти и поставя въпроси.
„СИЛАТА НА РУСИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДКОПАНА САМО ЧРЕЗ ОТДЕЛЯНЕТО Й ОТ УКРАЙНА“
Откъде да започна? Най-добре с един цитат: „Силата на Русия може да бъде подкопана само чрез отделянето й от Украйна. Украйна трябва не само трябва да се отдели, но и да се настрои срещу Русия, да се раздели нацията на две, а след това просто да се наблюдава как брат убива брата. Ето защо ние трябва да намерим и подхраним предателите измежду украинския националистически елит и с тяхна помощ да променим ситуацията до такава степен, че украинците да намразят всичко руско. Всичко останало е просто въпрос на време“. Имате ли представа кой е формулирал тази политическа концепция? През втората половина на XIX век това прави пруският „Железен канцлер“ Ото фон Бисмарк!
Политиката Drang Nach Osten* (Натиск на Изток) немските владетели са извършвали от незапомнени времена. През Средновековието в името на разпространението на християнството техните войски са грабили и убивали, защото така се е налагала вярата на тези, които са искали да избегнат това благоволение. Орденът на тевтонските рицари е основан в края на 12 век, за да се бори с неверниците в защита на Божи гроб в Йерусалим. Но след серия от неуспехи Орденът се премества в Прусия (днес – Северна Полша) и там в продължение на векове води агресивна политика по отношение на Полша и източните й съседи. И макар че по-късно Великият магистър, заедно с целия Орден, се обръща към протестантството, нищо друго не се променило: пронемската политиката се провеждала, както и преди.
ГЕРМАНЦИТЕ РЕВНИВО СА СЛЕДЕЛИ ДА НЕ СЕ ПОЯВИ СИЛЕН ПРОТИВНИК НА ИЗТОК
Немските владетели са поддържали с Русия оживени дипломатически отношения, но ревниво са следели на Изток да не се появи техен силен противник. И постоянно са се стремели да разширяват влиянието си. Петър I Велики истински ги разстройва с това, че отвоюва от Швеция излаз на Балтийско море, започва да строи мощна флота и да насърчава външната търговия (в ущърб на немската Ханза**).
Флотът на Петър Велики
Да пресекат този процес успяват около средата на 18 век, когато на руския престол започват да се издигат царе, произхождащи от влиятелни немски благороднически фамилии (в това число и Екатерина Велика). От този момент пруската и руската политика вървели ръка за ръка и умножавали бръчките по челото на останалата част от Централна Европа, както и загубите й в население и собственост.
Портрет на Екатерина II от Фьодор Рокотов, 1763 г.
В годините 1757-1762, благодарение на семейните връзки на руските царе с германските владетели, руската армия участва в Седемгодишната война (ту на страната на Прусия, ту срещу нея), а през 1772 г. Русия постига споразумение с Прусия и Австрия за разделянето на Полша. По време на Наполеоновите войни руската армия шества из Европа като пруски и австрийски съюзник.
Но тогава нещо се обърква и през 20 век избухват две световни войни. Германия и Русия се превръщат в непримирими врагове. Ако някой си мисли, че тези факти са погрешни, нека в търсенето на истината да посочи война, в която немците са воювали не за да завземат територии на изток, а с благочестивото намерение да разпространят светлината в цивилизацията.
ДА СИ ЗАТВАРЯМЕ ОЧИТЕ ЗА ПОЗОРНОТО ПЕТНО НА ЕДИН ОТ НАЙ-МОГЪЩИТЕ СВЕТОВЕ И ДА СЕ ИЗПЛЮЕМ ВЪРХУ ДРУГИЯ
Руснаците и немците са се хванали гуша за гуша от много време, и винаги са го правили в миналото. Те правят това и днес. А от нас искат като съюзници да затворим очите си за низостта на мощния си съсед и да се изплюем върху другия. По същия начин ние веднъж се поклонихме пред символите на Хабсбургите, а след това – на Съветския съюз. Сега от нас искат да застанем мирно пред Германия, маскирана със синия флаг с 12-те звезди, символизиращи единството и демокрацията на Европейския съюз (въпреки че в него по-силният може да „прегласува“ по-слабия).
Европейските депутати искат да разширят санкциите, а немските упражняват натиск: Русия трябва да бъде включена в списъка със заплахите. Drang Nach Osten продължава. Разбира се, с подкрепата на САЩ, които не могат да простят на Русия, че не иска да им се кланя, за разлика от повечето други страни.
Историята се върти в кръг. През 19 в. за нас, верните поданици на Хабсбургите, врагът беше Прусия. Наш враг, когато бяхме синове на Масарик***, беше нацистка Германия. Във враг на населението на Бохемия и Моравия се превърна болшевишка Русия. Нашият враг, когато влязохме в силния съюз на социалистическия лагер, стана реваншистки настроената Западна Германия (а северната ГДР беше „добра“, въпреки че именно там се намираше сърцето на бившата Прусия). Сега врагът на посветените европейци е Русия на Путин. Смятате ли, че това колело на историята някога ще спре?
ИЗБИРАТЕЛНИЯТ ПОДХОД В ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЛИЦЕМЕРИЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
В недалечното минало ние бяхме окупирани от Германия, а след това от Русия. И двете държави убиваха верните чехи, моравци и силезци. Но имам чувството, че германците са убили много повече представители на тези народи, отколкото руснаците. Неотдавна ние театрално дадохме прошка на германците. Както заяви министърът на културата, трябва да се прощава. На някой – да, а на друг – не. Избирателният подход в определянето на справедливостта, обаче, е най-голямото лицемерие на съвременния политически елит.
Аз съм просто адвокат на дявола. Не взимам едната или другата страна, но думите ми се сбъдват! За мен няма нищо по-глупаво от това непрекъснато да се дълбаят окопите на омразата, укрепени от санкции, петиции, информационна война и клевета. Политикът, който не може или заради своята слепота и глупост не иска да се помири със своите съседи, не бива да управлява.
Превод: Memoria de futuro
Източник: Parlamentní Listy
Бележки:
*Drang nach Osten (на български: „Натиск на изток“) е основен геостратегически и политико-идеологически постулат на национал-консервативните революционери на Третия Райх.
**Ханза – съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-ти и 17 век.
***Томаш Гариг Масарик е чехословашки учен – историк и философ, политик – първият президент на Чехословашката република (1918–1935 г.)
Това не е роля.