Много неща могат да се кажат за цветните революции и за това как те манипулират патриотичното чувство, подклаждайки разрушителен национализъм, за това как автентичният патриотизъм може да помогне за недопускането на примитивен национализъм.
В днешно време в оръжия се превръщат неща, за които допреди се считаше, че няма как да бъдат ползвани за оръжия. Например, видно е използването на протестите и имигрантите като оръжия за водене на война, но същото може да се постигне и с елементи от самата национална култура. В недалечното минало например, САЩ се концентрираха върху рекламирането на т.нар. западни либерално-демократични ценности, за да изфабрикуват културни сблъсъци на тези нови ценности с по-голямата част от населението, което изповядва традиционни възгледи. Днес тези ценности вече се презентират в глобален мащаб. Най-новата тенденция обаче е да се култивира екстремен национализъм в нарочени държави и по този начин да се яхне вълната на антисистемното негодувание, което в последните години е по-активно и се възправя срещу статуквото.
Може да се проследи как това беше приложено конкретно и с максимален успех в Украйна по време на избухването на урбанистичния тероризъм, познат по света като Евромайдан. САЩ години наред изграждаха мрежа от неправителствени организации, за да разпространят този идеологически вирус и да го превърнат в оръжие, като го приложиха в предварително избран момент, който им се струваше най-подходящ за тяхната цел – смяната на режима.
Но монетата има и друга страна. В Република Македония проправителствените протестиращи се осланяха на патриотизма като свой сплотяващ зов, за да се противопоставят на антиправителственото движение и в крайна сметка постигнаха успех – въпреки че международните медии не отразиха тяхната победа.
Може да се обобщи от тези два примера, че подклажданият национализъм е разрушително въоръжаване на дадена култура и често има пагубни последици, докато органичният, естественият патриотизъм е ефективна защита срещу същото това „ново оръжие“. Двете идеологии може би изглеждат много сходни на пръв поглед, но всъщност, национализмът се изявява най-вече като омраза към другите хора, а патриотизмът – като любов към родината. Въпреки това, заради техните общи черти и като се има предвид съвременният политически контекст на много места по света и в Европа, тези два начина на осмисляне на родното привличат много последователи.
Луков марш в София
Превръщането на националната културата в оръжие срещу самата нея и мутирането на автентичния патриотизъм в агресивен национализъм, се използват в широка мрежа от НПО в набелязаните държави. Ключовата тенденция е създаването на илюзията, че тези групи не са финансирани от чужбина или нямат подкрепа от външни донори, като за целта се осигурява скрито финансиране, за да се създадат „местни“ организации – въпреки че техните мениджъри са обучени извън своята родина и получават инструкции от международни организации. Тези лица често се използват за разузнавателни агенти. Ако перифразираме популярния слоган, те са „национални по форма, но международни по съдържание“.
САЩ се опитват да имат влияние в различни организации, представляващи всякакви форми от националната култура, затова участват активно в екологични, граждански, политически и всякакви други неправителствени обществени обединения. Целта е да се построи колкото е възможно по-широка мрежа, за да бъде тя активирана, щом се вземе решение за предизвикване на цветна революция или просто за опипване на почвата. Планът е да се събере разнородна група протестиращи, за да бъде достигната критична маса, която внзапно да провокира властта и да дестабилизира държавния апарат. С активирането на различни протестни групи се създава „творчески хаос“ в оперативна среда, режисьорите идентифицират кои групи и идеи са по-атрактивни, за да могат редовите граждани да се обединят с готовност зад изфабрикуваните кризи. В движение става ясно в кои групи си струва инвестирането на повече ресурси и кои не биха оправдали по-нататъшни разходи.
Стратегическата ситуация е малко по-различна, що се отнася до отбранителните мерки, които държавата може да предприеме, за да се предпази от подобна външна и скрита намеса. Най-важното, което властите могат да направят, е да прокарват патриотично образование сред младежта и да отстояват своята уникална история и култура. Смисълът е да се поддържа чувството на гордост от родината, което да противостои на подмяната на автентичния патриотизъм. Повишаването на бдителността срещу прийомите, с които се подвежда обществото и несъзнателно за него се прокарва чужда политика, е от първостепенно значение. Повечето служители на организациите, инструктирани от чужбина, често наивно не подозират за това. Не трябва да забравяне и опита от Втората световна война, когато подмененият патриотизъм беше използван като маска на нацизма.
Стара Загора
С подходяща и добре премислена държавна политика, и също със съдействието на автентични граждански движения, обществото може да се научи да разпознава триковете на организираните протести и цветните революции и да не позволява патриотичните му нагласи да бъдат изкривени в разрушителен национализъм. Нужно е да се овладее това сложно взаимодействие на защитните технологии, повечето от които така или иначе по естествен начин съществуват във всяко общество. Противостоенето срещу цветните революции навсякъде по света може да бъде ефективно с превенции и обучаване на студентите, експертите и лидерите на гражданските сдружения.
Важното е да се разграничи автентичният патриотизъм от примитивния национализъм – защото докато последният предимно разрушава страната отвътре, първият я сплотява и й дава възможност да противостои на външните намеси.
Превод: Memoria de futuro
Патриотизъм е чуждица, много по-съдържателна и смислена е „родолюбие“.
На вас комунетата, САЩ не ви излизат от устата. Протестите в Македония са заради амнистирането на бандюги от политиката и заради закриването на специализираната прокуратура, разследваща престъпленията във властта.
Както и на вас, фашистите, все Русия ви е в устата.
Ние не сме фашисти, фашисти са ония в Русия. Фашисткия и комунистическия режими почти не се различават един от друг.
Господин мич, (не се сърдете, вие сам се изписвате с малка буква) бихте ли се погледнали в огледалото! Не виждате нищо? Моля, не се притеснявайте, огледалото отразява правилно, причината е у вас. Виждали ли сте въздух под налягане…е, това отразява огледалото! Благодаря!
Лако, ако лечението ти не е ефективно, смени хапчетата си.
То и в Украйна уж за това беше. Вярваи си.
Според наложилата се практика, всеки голям в геополитиката си държи един малък и слаб, който винаги е виновен, винаги отнася боя и плаща репарации.
mich: „Ние не сме фашисти, фашисти са ония в Русия. Фашисткия и комунистическия режими почти не се различават един от друг.”
За антикомунистите цитираната мисъл и особено второто изречение е нещо като мантра. Най-примитивните от тях, между които е и цитираният коментатор, смятат, че тя е смъртоносно оръжие, с което громят ненавистните им комунета.
Съществуването и масовото използване на тази „мантра” е лесно обяснимо. Тя е плод на мислене, което съвсем слабо се отличава от мисленето на висшите животни. Мислене – елементарен разсъдък – основано на сетивните възприятия на действителността. То много често се илюстрира с афоризма за тъждеството на таралежа и четката за дъски, тъждество, основано върху наличието на бодли, като общ признак на двата обекта на познанието. Социализмът ( погрешно и тенденциозно назоваван „комунизъм”) е обществен строй – отрицание на капитализма, отличаващ се от него с липсата на експлоатация на човек от човека. Фашизмът е идеология и политика на буржоазията за спасяване на капитализма, чрез преразпределение на част от печалбата на крупния капитал („принадената стойност“) в интерес главно на дребната буржоазия (бюргерите или т. нар. „средна класа”). Следователно социализмът и фашизмът са двата възможни изхода от системната криза, в която е изпаднала „капиталистическата свят- система”. (По И. Уолърстейн)
Социализма е диктатура и тоталитарен режим. Върхушката на върха на властта експлоатира всички останали. В капитализма всеки си намира мястото според образоваността си, инициативността си и според работливостта си. Където е имало и има комунистически / социалистически режими по света, винаги се стига до мизерия и глад.
И с този последен коментар авторът му mich доказва, че мисловните спобнасти и знанията му са на равнището на основното образование. Но дори и това е комплимент, защото например познанията му върху правописа и пунктоациятоа на литературния бългерски език са под това равнище. Доказателство? Ето: „СоциализмА е диктатура и …”