Политиците ни са най-слабите, сервилни и продажни в цяла Европа. Това е бедата на България

2016-06-17_120013

от Йордан Величков

img367531-vekyt-na-prestypnite-bezumi-„Векът на престъпните безумия (1912-2012) – равносметката на едно провалено столетие“ е четиво за исторически политологични изследвания. С тази книга авторът доц. д-р Йордан Величков ни връща към драматичните години и трагични събития, сполетели България през последното столетие, това е и преди всичко повод за задълбочени размисли, анализи, равносметка и сериозни изводи за бъдещето. Книгата беше представена в Регионалния исторически музей в Благоевград.

2016-06-17_115442Авторът на книгата Йордан Величков е завършил е право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада, депутат в 40-ото НС. От 1995 г. доц. д-р Величков е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Написал е няколко монографии и стотици статии. Едни от най-известните му книги са „Погребаните идеали“, „Американската външна политика 1990-2005“.

Бившият дипломат доц. д-р Йордан Величков, отдал 25 години на кариерата, представи в Благоевград книгата си „Векът на престъпните безумия”, в която прави равносметка на едно провалено столетие, обхващайки периода от безумната грешка на монарха Фердинанд при Чаталджа до наши дни.

Целта на книгата е да събуди духа ни, защото ние като цяло имаме доста повредена имунна система като нация. България винаги е имала най-слабите, най-посредствените, най-сервилни и продажни политици в Европа. Това е бедата на България. Вредите, които тези персони нанасят, са по-големи от тези на всичките ни врагове, взети заедно. Това са факти, погледнете как се държат нашите съседи – Гърция, Сърбия – с достойнство, а ние тук – с някаква унизителна сервилност. Това са хора, които не са подготвени, това е бедата. Ние още не сме стигали да изградим този критерий към нашите политици, че да изискваме. Нашата нация е интелигентна, умна, но за съжаление най-доброто от нея не отива да ни управлява, това е проблемът”, смята авторът.

Йордан Величков близо четвърт век е в дипломацията, започнал от най-ниското ниво, стигнал до посланик и началник на дирекция във външното ни министерство. Това, което го впечатлявало през всичките тези години е забележимият упадък на българската държава.

„Защо стигнахме до там? Първа политическа, икономическа, военна и интелектуална сила на Балканите в края на XIX и началото на XX век, ние впечатляваме с невероятен възход и отведнъж за едно столетие отиваме надолу”, подчерта авторът. Според него, един от най-впечатляващите фактори, който показва този упадък, е броят на населението на Балканите.

„В края на XIX и началото на XX век българският етнос на Балканите е около 7 милиона, сега сме около 5 млн. През същия този период съседите ни турци и румънци са около 7-8 млн., гърци и сърби под 3 милиона. 100 години по-късно картината е следната: румънци – 23 млн., турци- 50, сърби – 19, гърци – 11 милиона.“

„Ето за какво става дума. Защо стигнахме дотук, коя е причината? Външно-политически ходове, които доведоха до катастрофи, погроми, до драстично и драматично изоставане на българската държава. В резултат на тези процеси бе подпален един дълъг процес на граждански сблъсъци, нещо като гражданска война, започнали през 1912 година, но се усещат и досега. Този период на упадък започна на 3 ноември 1912 година, когато тогавашният държавен глава Фердинанд дава заповед за атака на Чаталджа. За 28 дни ние нанасяме най-тежките поражения на Османската империя в 600-годишната й история, превръща 280 хилядна армия в панически бягаща тълпа. Високата порта иска мир, Европа е смаяна. Кабинетът, депутатите, целият народ ликува. Империята е в краката ни. Единственият, който не иска мир, е Фердинанд. Този, на когото дадоха цялата власт, което е едно от безумията в българската политика, налага волята си. И заповядва атака на Чаталджа. Армията не е подготвена, няма достатъчно артилерия, няма достатъчно боева сила, защото част от армията е изтеглена заради лошото време и пътища. Когато Фердинанд дава заповед, двама от водещите генерали Радко Димитриев и Иван Пичев казват: нашият цар е луд. Шансът да спечелим е няколко процента. От там насетне тръгваме надолу, последиците са ясни – Първа Световна война, втора катастрофа и т.н.”, припомня авторът.

Според Величков написаната от него с вълнение, болка и тревога книга цели събуждането на обществото.

Тя не анатемосва, тя изнася данни, факти, аргументи. Защото има видим опит да се подменят някои исторически факти. Като например да отбелязваме 150-годишнината на Фердинанд. Извинявайте, но той има пет престъпни акта. Недопустимо е да вкарваш една държава във война на четири фронта. Това безумие е негово дело, както и на безличните, сервилни и слаби наши политици. Те също носят отговорност, въпреки, че те самите казват: ние не бяхме подготвени, не бяхме за този период. Една от най-големите ни грешки е, че за този целия период от един век ние не изградихме и нямаме политически елит, а една прослойка. Просто нямаме една внушителна, представителна група от обиграни политици, държавници. Просто ги нямаме. Системата беше такава – един едноличен режим на монарха, втори такъв, по времето на Борис III се сменят 9 кабинета, 18 ремонта”, разказа Величков.

Той вижда силата на книгата си в аргументите, не щади нито един период, определен като периода на престъпните безумия, смята, че е абсолютен мит да се представя Борис III като спасител и обединител.

„Подминаваме периода на македонизма, един от най-срамните периоди в историята ни. Българската държава и правителство да участват в най-мащабния еничарски акт в историята на Европа. Ние участвахме в него, и ако сега оттатък /в Македония – б.р./ има озлобени антибългари, то основна вина за това има българската държава. Едва през 1963 г. бе коригирана позицията на България по „Македонския въпрос”. Но дотогава Белград и Скопие имаха 20 години да смачкат българщината, да се разправят с най-будната част от тях, 30 000 са жертвите и ето ви сега резултатите”, аргументира се Величков.

Той засяга и последния период от столетието на престъпните безумия – 2012 година.

„Няма друга държава, която да си нанесе такива поражения на своята икономика, както ние. Засега се въздържам да обявявам имена, защото тепърва историята ще прави оценката за вредата от действията на днешните политици”, завършва Величков.

Източник: БГНЕС

 

  1. Диян каза:

    От къде мога да си закупя гореспоменатите книги?

  2. иванов каза:

    И кой е виновният да е така и днес. Пак на власт да е шайка от бандити, с благословията и подкрепата на ЕК, на ЕС. Или и тях ги устройва това положение.Защо да е техен интерес и с какво се облагодетелстват… съюзът и отделни чиновници.

Оставяне на коментар към иванов

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни