Днес от 11 часа учени от Икономическия институт към Българската академия на науките представят официално годишния си доклад за 2015 г., в който са очертани перспективите за развитието на българската икономика в средносрочен план. За първи път основен акцент е поставен върху аграрния сектор – с негативите и и огромните проблеми, породени от изкривените политики, водени през последните 25 години. Целта на учените е чрез анализа на ситуацията да се потърси потенциалът на родното земеделие като бъдещ фактор за икономическо развитие и растеж.
Прединяколко дни ви представихме, благодарение на Синор.БГ, основните тези в доклада, (Вижте тук) които предизвикаха огромен интерес сред читателите .
Всички те бяха категорични, че за първи път учените правят толкова задълбочен анализ на аграрния отрасъл, който подобно на останалите сектори от икономиката циклично преминава през дълбоки кризи, за да стигне до печалната картинка на незапомнен срив в почти всички основни производства.
И което е най-страшно, именно сривът в земеделието породи и огромната емигрантска вълна след 2001 година, когато хората разбраха, че нямат препитание в една държава, където основните активи се концентрират в малко на брой стопанства, а цената на наемния труд е на критично ниски нива.
Цели села се изселиха към Испания, Гърция и Италия и което е по-страшно – вместо да намалява, тази вълна достигна небивали размери. И всичко това се случи при управлението на политически партии от всички политически окраски.
Днес сме свидетели на огромни диспропорции в селското стопатство, където ограничен брой култури носят пари на фермерите, но тези култури се изнасят непреработени, което също не носи висока добавена стойност.
Като изключим зърнените и маслодайни култури, днес 90 на сто от плодовете и зеленчуците по българските магазини са от внос, а сиренето и кашкавалът се правят от палмово масло, защото българското животновъдство е избутано в ъгъла и по никакъв начин не може да се конкурира с вноса на огромните количества евтино краве мляко от Европа.
Вярно е, че сегашното ръководство на министерството на земеделието се опитва да възстанови структурните диспропорции, променяйки приоритетите към животновъдството, зеленчукопроизводството и биопоризводството.
За всички е ясно обаче, че най-ранен ефект от новите политики би се усетил евентуално след пет години. Главно, защото трите приоритетни сектора са екстензивни и не носят бързи печалби.
Още повече, че изкупните цени на родната продукция остават ниски и твърде зависими от дъмпинга на турски, гръцки и македонски стоки.
Въпреки опитите да се пресекат нелегалните канали за внос на необмитявана вносна продукция, сивият сектор си съществува. И това допълнително нагнетява пазара, където явно процъфтяващите канали на нелегален внос на зеленчуци от времето на Косьо Самоковеца преминават от една ръка на друга и трудно могат да бъдат заличени с акциите на митничари и данъчни.
Новата администрация се опитва да промени старите клишета, но е видно, че трудно ще се пребори дори със системата на шуробаджанащина по селата, където европейски проекти се печелят основно от приближени до властта.
Дори вторият период от прилагането на програмата за развитие на селските райни започна с очевадни примери за точене на евросредства чрез кухи производства, които по никакъв начин не биха възстановили традиционни за страната ни храни. Какво остава да развиваме тези произовдство, така че да заемем съответните ниши на пазарите в Европа.
Субсидиите трябваше да се дават само за ограничен вид култури като пипер, краставици, домати, ябълки, праскови и кайсии, където сме силни. Вместо това администрацията се разля във всякакъв вид зеленчуци и плодове, което автоматично отвори ниша на неземеделците да се юрнат с мними проекти. Фрапантен е случаят с тиквите и орехите, където се навъдиха маса проекти.
То не бяха мними зайчарници, то не бяха и ферми за пъдпъдъци, които се разнасяха от стопанство в стопанство, за да могат проектите им да получат финансиране. Все чудеса на българската изобретателност как да откраднем едни евросредства.
Последната мода станаха новите биопроизводители, които без да са изминали задължителните три години на сертифициране, направиха такава навалица от проекти във фонд „Земеделие“, че администрацията още не може да реши как ресурсът да отиде в реалните биофермери, а не в новоизлюпените кандидати за субсидии.
Докладът на икономистите от БАН по никакъв начин не изненадва законно работещите фирми в земеделието, които изнесоха на гърба си всичките кризи от последните 25 години. Числата в доклада нагледно потвърдиха онова, което европейските експерти ни повтарят вече осем години, откакто България стана член на Европейския съюз – че политиките в сектора са ограничени, а сивият сектор – необятен.
За да не сме съвсем черногледи, в заключение ще дадем някои от препоръките, направени от икономистите, свързани с цялостната икономическа политика на страната.
В доклада експертите настояват за по-справедлива и рационална данъчна система – необходими са смели реформи в нормативната уредба на данъчното облагане, които в средносрочен план да доведат до:
– постепенно увеличаване на тежестта на подоходното данъчно облагане (чрез преосмисляне на плоския пропорционален данък върху личните доходи, „динамизиране” на корпоративното подоходно облагане и други мерки);
– намаляване на тежестта на косвените данъци върху потреблението (възможни са варианти и чрез въвеждане на диференцирана ставка на ДДС и балансирана акцизна политика);
– повишаване на значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения).
Независимо че през последните няколко години се наблюдава тенденция към ускоряване на темповете на растеж на българската икономика, продължаването й ще зависи от много външни и вътрешни фактори: възстановяване на кредитната активност в страната, подобряване на международната конюнктура, усвояване на европейските средства, заделени за България през програмния период 2014-2020 г.
В това отношение е налице единодушие, че ролята на правителството е свързана основно с поддържане на макроикономическа и финансова стабилност и ускоряване на темповете на усвояване на европейски средства. Това обаче се възприема само като необходимо, но не и достатъчно условие за ускоряване на растежа.
Средносрочната бюджетна прогноза на правителството предвижда плавна фискална консолидация, като бюджетният дефицит би трябвало да достигне 1% от БВП през 2018 г. Текущите публични разходи се предвижда да нараснат над 3% номинално през 2016 г., което предвид ниската инфлация ще доведе и до увеличение на дела им в БВП.
През следващите години обаче бюджетният дефицит ще намалява плавно като дял от БВП. В същото време през 2016 и 2017 г. публичните инвестиции ще намаляват и ще отбележат ръст едва през 2018 г. и то за да осигурят съфинансиране за усвояването на средствата от ЕС;
Препоръчителната политика във фискалния сектор в средносрочен и дългосрочен план е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труд и продължителността на живот в добро здраве) и икономическата инфраструктура.
Основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс. При очертаните трайни дисбаланси в предлагането и търсенето на труд в определени професии и икономически дейности, само високият растеж на производителността на труд ще компенсира нарастването на средната работна заплата през следващите години.
Изборът на по-добър модел на аграрна политика изисква ясна позиция за националните приоритети, доколкото аграрният модел е част от националната доктрина за развитие на България.
Развитието на България като производител и износител на аграрни продукти изисква ясен отговор на въпроса при кой от моделите на аграрна политика ефективността ще бъде по-голяма?
При производството и износа на земеделски суровини, например зърно, или при производството и износа на традиционни български храни?
Изследванията, свързани с произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ на организацията на производството и търговията с храни.
Източник: SINOR.bg
Оставяне на коментар