Речта, която Обама не произнесе в Хирошима

U.S. President Barack Obama (R) puts his arm around Japanese Prime Minister Shinzo Abe after they laid wreaths in front of a cenotaph at Hiroshima Peace Memorial Park in Hiroshima, Japan May 27, 2016. REUTERS/Carlos Barria - RTX2EFTC

Барак Обама стана първият президент на САЩ, посетил Хирошима – повече от седем десетилетия, след като американският бомбардировач В-29 „Енола Гей“ пусна 4-тонната атомна бомба „Малчуган“ върху град, чиято военна значимост не надвишаваше тази, която има Тампа за Съединените щати. Повече от 70 000 души бяха убити на секундата, като целият град беше изравнен със земята. Много от оцелелите изстрадаха продължителните и болезнени последствия от радиацията, довела до загубата на още 100 000 човешки живота. Ефектите от радиацията нанасяха щети върху хората години и десетилетия след самата експлозия.

1280px-Enola_gay_20040710_170220_1.4„Енола Гей“ ( Enola Gay) е прозвището на стратегическия бомбардировач Boeing B-29 Superfortress на ВВС на САЩ, който на 6 август 1945 година хвърля атомната бомба „Little Boy“ („Малчуган“) над японския град Хирошима в края на Втората световна война. Командирът на операцията, полковник Пол Уорфилд Тибетс, заменя името на самолета от „Стрейт Флеш“ с името на майка си – Енола Гей. В настоящия момент Енола Гей се намира в Националния музей на Авиацията и Космонавтиката на САЩ.

Обама стоеше на подиума в центъра на някогашния взрив, на фона на мемориала Генбаку Дому, и каза, че е дошъл, за да „оплаче мъртвите“. Докато Обама оплакваше, пропусна да направи едно единствено нещо: да се извини. Той заяви, че „смъртта е дошла от небето“. Не спомена защо. Или от кого. Сякаш това е било някакво природно бедствие, а не престъпление, извършено от реални хора. Обама или не искаше, или не можеше да срещне истината и да поиска извинение.

epa05331848 US President Barack Obama (2-L) delivers his speech as Japanese Prime Minister Shinzo Abe (L) listens after laying wreaths in front of a cenotaph to offer a prayer for victims of the atomic bombing in 1945 at Hiroshima Peace Memorial Park with viewing the Atomic Bomb Dome (Rear) in Hiroshima, western Japan, 27 May 2016. Obama visited Hiroshima for the first time as US President after the atomic bombing of Hiroshima City. Obama visited the city after attending the two-day G7 Ise-Shima Summit talk. EPA/KIMIMASA MAYAMA / POOL

Ето какво можеше да каже той или поне да се опита:

Преди 71 години, в една ярка безоблачна утрин, американски военен самолет използва най-страшното и нехуманно оръжие, изобретявано някога, и застрашаващо оцеляването на цялото човечество. Този терористичен акт беше абсолютното престъпление: масово убийство, военно престъпление и престъпление срещу човечеството.

Жертвите, тези които умряха, изпепелени за миг, и тези, които умираха бавно и болезнено години наред заради химическото отравяне, никога не получиха справедливост. За съжаление, няма как престъпниците, които извършиха този отвратителен варварски акт, да получат възмездие за своите действия.

Аз не мога да променя това. Но има нещо, което мога да направя като лидер на нацията, в чието име беше извършено бомбардирането на Хирошима: мога да кажа на вас, жителите на Хирошима и на цяла Япония, че съжалявам. Съжалявам от името на моето правителство и на моята страна. Иска ми се американски президент да беше дошъл тук по-рано и да изрече тези думи. Това извинение е закъсняло с десетилетия. Това е малък и символичен акт, но е необходим като първа стъпка към истинското помиряване.

Атомна бомба никога не трябваше да пада върху Хирошима. Най-важната цел на човечеството би трябвало да бъде никаква атомна бомба да не бъде хвърляна отново. Никъде по света. Никога.

Би било лесно да застана тук и да ви обясня, че има причини американските армия и политици да изберат да използват ядрено оръжие. Можех да кажа, че е направено в името на голямо добро – спасяването на тези животи, които биха били загубени, ако войната беше продължила. Бих могъл да заявя, че това решение е било направено от хора, изправени пред принудите и ужасите при воденето на война. Но това няма да бъде истината. Това биха били празни думи. Няма оправдание за бомбата. Точка.

2016-05-30_184434

Мемориалът на мира в Хирошима, наричан още Купол на атомния взрив или само Атомен купол, е в памет на жертвите от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г. За паметник служат развалините на бившия Изложбен център на Търговско-промишлената палата на Хирошима, оцелял частично по чудо. (На снимките – Палатата преди и непосредствено след пускането на бомбата; и днес)

 

Истината е, че на 6-ти август, 1945 година Япония вече беше победена и от месеци търсеше условия за своята капитулация. Американските военни знаеха това. Знаеха го, защото бяха дешифрирали японските кодове и прихващаха съобщенията.

Япония искаше да се предаде при условие, че на техния Император, възприеман от японците за божество, му бъде позволено за запази своя трон, без да е съден за военни престъпления. Самият Император призова за „план за приключване на войната“ шест седмици преди този съдбовен ден. След толкова неописуеми смърт и разрушения, неговото разумно предложение трябваше да бъде прието с радост и успокоение.

Вместо това властите на САЩ го пренебрегнаха. Те решиха, че е необходимо не само да победят Япония, но също така да я оставят унизена и опозорена. Искаха да демонстрират пред своето общество, че са способни да поставят друга държава на колене и в пълно подчинение. Това е светогледът на терористи, мъчители и садисти.

На 26 юли 1945 година Съединените щати, заедно с Китай и Великобритания, издадоха Потсдамската декларация, в която призоваха Япония да „обяви сега безусловната капитулация на всички японски въоръжени сили“. Те разбираха, че това бяха условия, които Япония не може да приеме.

За нещастие, употребата на атомната бомба става неизбежна след огромните инвестиции на време и средства, вложени в проекта „Манхатън“. Военните умове са били разтревожени от вероятността след изразходването на значителни количества пари бомбата да се окаже безполезна. Те лесно са могли да си представят безмилостните атаки от враждебните членове на Конгреса.

60989532

И двете държави е трябвало да работят заедно, за да установят взаимните си интереси, да намалят напрежението и да постигнат приемлив компромис. Способността да приемаме своя съперник по-скоро като разумен партньор отколкото като зъл и ирационален враг, разделя хората от зверовете.

Ядрените оръжия трябва да бъдат изтрити от лицето на Земята. Но това не е достатъчно. Химически оръжия, като напалма, оранжевия агент, обеднения уран и белия фосфор; биологически оръжия като бактерията Денга и бактериологичните бомби, както и конвенционалните оръжия като касетъчните бомби, бомбите пеперуди и наземните мини – това са едва някои от дивашките оръжия, използвани само от американската армия в годините от Втората световна война насам, за да убиват и осакатяват милиони хора. Много други държави притежават подобни оръжия за масово унищожение и имат способността да извършат същото.

Ние не можем да променим миналото. Но можем да го оставим да ни води към един по-добър свят, в който няма да повтаряме ужасите, причинени на хората в Хирошима преди 71 години. Само така смъртта на тези жертви няма да е била напразна.

or-37375

КОМЕНТАР НА ОНЛАЙН ИЗДАНИЕТО KATEHON:

Целта на бомбардировките над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. е демонстрация на силата на новите американски оръжия – ядрените бомби, предназначени да затвърдят водещата позиция на САЩ в следвоенния свят. Основната цел на терористичното действие не е да се сломи съпротивата на Япония, която към този момент е вече много близо до идеята да се предаде, а да се сплаши основният конкурент в Евразия – Съветска Русия.

Отказът на Обама да се извини за Хирошима е акт на арогантното американско отношение към японците и към тяхната страна, която все още е с ограничен суверенитет и е зависима от САЩ. Съединените щати показаха, че в международната политика се ръководят от логиката на двойните стандарти и не възнамеряват да се извинят за най-ужасните си престъпления.

Този цивилизационен цинизъм от страна на американците, които са убедени, че са носителите на демокрацията и по този начин всичко им е позволено, се изрази и в извършеното наскоро престъпление в Окинава, където е разположена американска военна база. Военен, който наскоро уби 20-годишно японско момиче, беше арестуван миналата седмица. Това предизвика нова вълна от антиамерикански протести в страната, а губернаторът на префектура Окинава поиска чрез японския премиер среща с Обама във връзка със  засилената пресъпност и дългогодишните екологични проблеми на жителите на Окинава. Липсата на извинение от страна на американския президент в Хирошима има за цел отново да унижи японците.

2016-05-30_120317

Авиобаза „Футенма“, която се намира в гъсто населената област на град Гиноуан, префектура Окинава.

 

Срещата между японския премиер Шиндзо Абе и президента на САЩ Барак Обама на срещата на Г-7 беше доста хладна на този фон. Япония е принудена да се подчинява на натиска на САЩ, особено по въпроса за антируските санкции – в момент, в който Токио започна да се придвижва по-близо до Русия. Много значими проекти и взаимен обмен са поставени под въпрос.

Въпреки това, поведението на японския премиер показа, че ако САЩ прояви признаци на слабост, Япония ще бъде една от първите страни, които ще напуснат своя господар.

Превод: Камен Парадов / Memoria de futuro

Източници: Блог на Мат Пепе
Katehon

Още от автора: Мат Пепе

Мат Пепе

Мат Пепе е американски блогър, пишещ по политичски теми, външната политика на САЩ и Латинска Америка.

  1. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Приветствам редакцията на сайта за публикуването на подобни статии. В продължение на казаното от американския автор може още повече да се акцентира върху факта, че двете атомни бомбардировки са абсолютно неоправдани от чисто военна гледна точка. Целта им е била да сплашат не само СССР, но и човечеството, с което да гарантират на САЩ следвоенното глобално господство.
    Приемам тезата, съдържаща се в коментара на Катя Иванова, изразена синтезирано в заключението: „…докато децата ни не почнат да учат с помощта на днешните управляващи че турското робство е ……руско!”
    Абсолютно не приемам коментара на Илиана Славова. Процентът на лошите хора, на глупаците и простаците сред всички народи, в т. ч. и сред американците, русите и българите, е приблизително еднакъв. Проблемът не е в качествата на отделните народи и нации. Злото и доброто се ражда и определя от обществения строй. Като чета и слушам мисли, като тези на г-жа Славова, си спомням една знаменита мисъл на Йосиф Висарионович Сталин: „Опыт истории говорит, что гитлеры приходят и уходят, а народ германский, а государство германское – остается.” Това е мисъл, съдържаща се в Заповед № 55/ 23 февруари 1942 г. на народния комисар на отбраната по случай празника на Червената армия. Какво величие на духа трябва да притежава един главнокомадващ, за да каже това, в такъв тежък и съдбовен за съветския народ момент!

  2. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Докато пишех коментара си, г-н Ростислав Величков е публикувал свой коментар, с който принципно не съм съгласен, въпреки че формално-логически може би е прав.
    „А на война, като на война – всичко е позволено.” – пише той. Не! Не всичко е позволено.
    И продължава: „И бъдете уверени, ако императора на Япония можеше да хвърли 10 ядрени бомби над САЩ по време на ВСВ, щеше да го стори без да му мигне окото.” Тук е прав! Действително, ако японците притежаваха атомни бомби, със сигурност щяха да ги изсипят върху територията на САЩ. Същото би направила и хитлеристка Германия. Тук в дъното на моралния казус – за или против извинението на САЩ – лежи проблема за определението на АГРЕСОРА във войната. Формално агресор са страните от Оста, но фактически агресори са всички капиталистически страни, участвали във войната, особено ако ВСВ се разглежда като продължение, след кратко примирие, на ПСВ.

Оставяне на коментар към Желю Железов (JELEZOV.blog.bg)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни