от Йордан Иванов
Тази статия има за цел да разкрие дефектите на кохезионната политика на ЕС, а не да отрича положителните ефекти на европарите.
Европарите трябва да бъдат разглеждани само по един единствен начин. А именно като неестествен за пазара механизъм за подпомагане на фирми и публични администрации. По някакъв начин е общоприето, че щом се дават едни пари на една държава е по-добре да ги вземем независимо от това как, къде, кога и по какъв начин ще ги изхарчим. Поне такова беше убеждението ни, когато се борихме за тези пари. Уви, това се оказа съвсем невярно. Еврофондовете нанесоха тежки щети на българската икономика, които към момента вероятно са неизмерими. Ето ги и тях не по ред на важност:
I. НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ:
1. Кметовете отказват да развиват регионите си по начин различен от субсидирането.
Тук е важно да отбележим, че и същите тези кметове нямат реални механизми в ръцете си да го правят, защото страната ни е силно централизирана, а централната власт отказва да повдигне дебата защо такъв огромен процент от фиска се разпределя от централната власт. Но все пак – общинските администрации са тотално обсебени от мисълта за получаване на европари, не мислят за работещи решения, които да направят територията на съответната община привлекателна.
2. Финансиране на нецелесъобразни проекти, които не дават придадена стойност.
Единици са общините, които реално финансират целесъобразни дейности. Непрестанно ставаме свидетели на всякакви абсурдни проекти, касаещи просто усвояване на едни пари с нулев интерес от страна на продукта, който те ще предложат на пазара.
3. Бомбата със закъснител – непоносими разходи за финансови корекции на общините.
Когато една малка община от 15 000 души получи 50 000 000 лв. за воден цикъл и пречиствателна станция и едновременно с това тя няма почти никакви собствени приходи, една съвсем малка грешка при управлението на проекта е възможно да доведе до финансова корекция от 5 000 000 лв. за общината. Което се явява непосилен разход. А проекти без финансови корекции почти няма. И причината е една. Финансовите корекции се налагат, поради това че управляващите органи биват санкционирани от Брюксел и за да не ощетят централния бюджет, те санкционират общините.
II. НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ ЗА ЧАСТНИЯ СЕКТОР:
1. Успиване на пазара
Масово в момента частни фирми чакат еврофинансиране, за да започнат добри бизнес идеи. Бизнесът отказва да търси начини за финансиране различни от европроектите, защото конкуренцията прави същото. А щом конкуренцията получава помощ, трябва и ти да я получиш – в противен случай сте неравнопоставени, което може да те доведе до фалит.
2. Изкривяване на пазара
Добрите идеи на много фирми в сферата на производство, IT сектора, услуги и др. биват изкривени и губят първоначалния си замисъл, защото бизнесът се опитва да ги нагласи така, щото идеите да отговарят на условията, които от съответния Управляващ Орган залагат. А кой залага условията за финансиране? Залагат ги някакви служители. Не пазара. Не търсенето. А просто някакви служители. В желанието на фирмите те да отговорят на условията за еврофинансиране, често пъти добрите бизнес идеи губят своя положителен замисъл.
3. Фалити на фирми
Това не се случва особено често, но имаме такива примери. Представете си, че Вие имате предприятие за производство на чаши, а точно на 50 км. от Вашето предприятие има идентично такова – със същият брой работници, същото оборудване, същите поръчки, същият пазар и същият капацитет на работа. И двете фирми кандидатстват за европроект. Обаче конкурента Ви е използвала думата „растеж“ в апликационната форма, а другата не. Думата „растеж“ много се харесва на някой служител в някое ведомство и той печели, а Вие не. Вашият конкурент си закупува най-модерната техника за 1 000 000 евро, а Вие просто сте изхарчили 3000 лв. на консултант и 75 човекочаса труд. Оборудвайки се с модерна техника, конкурентната на Вас фабрика вече е с 3 гърди напред и сваля продажните си цени. А Вие не можете да го направите. И чисто и просто фалирате. Но защо фалирате? Не защото пазарът е решил, че не разбирате от бизнеса си, а защото сте били в напълно неравнопоставено положение спрямо конкуренцията Ви. Целият проблем се крие в това, че някой, някъде, по някакъв начин решава кой да вземе една държавна помощ. А това на свободният пазар е повече от неприемливо и вредно.
Нещо като заключение
Общоприетото разбиране, че евросредствата са само позитив за бизнеса и регионите в страната се оказва тотално невярно. Те могат да имат своят силно деструктивен ефект.
Евросредствата не могат да бъдат достатъчни сами по себе си за развитие на икономиката ни. Те могат да ни помогнат, но докато не направим така необходимата съдебна реформа, докато не реализираме истинска децентрализация, докато не създадем конкурентна и честна среда за бизнеса, развитието на регионите и растежа на бизнеса ще бъдат мит.
Източник: yordanivanov.com
Напълно споделям мнението на г-н Иванов. С добавката, че казаното от него се отнася не само за европарите, а изобщо за разпределението и харченето на публичните ресурси. Държавата ги взема от едни хора, които са са ги изработили и създали, и ги раздава на други хора, които са и по някакви причини симпатични. По същество няма разлика дали това е българската държава или европейската. Поставянето на т.н. правила е прах в очите на данъкоплатците, то само усложнява процесите и така дава още по-голямо предимство на едрите мафиоти.
Г-н Иванов започва така: „Тази статия има за цел да разкрие дефектите на кохезионната политика на ЕС, а не да отрича положителните ефекти на европарите.” От изложението се вижда, че той неволно (неосъзнато) или съвсем преднамерено се самозалъгва. Защото, ако се абстрахираме от дефектите, които той добре описва, ако прибавим и още много други дефекти, които той не може и/или не иска да види, ще констатираме, че положителни ефекти липсват, ползата е никаква. Тази констатация е привидно парадоксална. По определение кохезионната политика на ЕС е предназначена да „сближава” и в близка перспектива да изравни страните членки по основните икономически показатели. Дори и официалната статистика не констатира наличие на такава тенденция в развитието на отделните страни и региони в Съюза. Напротив, налице е тенденция на икономическа и социална дивергенция, видимо задълбочаване на пропастта между богатство и бедност както във всяка от страните, така и между отделните страни. И това става, не защото чиновниците от ЕК са лоши хора, а защото то е иманентно свойство на либералната капиталистическа икономика. Това авторът на статията не показва и затова аз я определям като нескопосна апология на т. нар. „пазарен фундаментализъм” и на капитализма изобщо. Доказателство за ниската научна ценност на статията например е и употребата на понятието ПРИДАДЕНА стойност. Според мен в научния оборот такова понятие не съществува. А това само привидно е незначителна грешка.