ESO/M. Kornmesser/N. Risinger
От откриването на първата екзопланета (планета, намираща се извън Слънчевата система; бел. ред.) през 90-те години на миналия век, човечеството е в търсене на подобни на Земята планети. Наскоро учените откриха три, които се движат в орбитата на една и съща звезда и са достатъчно близо до нас, за да можем да ги проучим подробно. Те биха могли да се окажат най-добрият шанс, който сме имали досега, да намерим обитаеми планети извън Слънчевата система.
Белгийски астрономи откриха трите подобни на Земята – потенциално обитаеми – планети в орбитата на ултрастудено кафяво джудже (звезда, чиято маса е между 1% и 8% от тази на Слънцето; бел. ред.), наречено TRAPPIST-1 и намиращо се на около 40 светлинни години от нашата планета. Това са едни от най-малките екзопланети, откривани досега (с радиус съвсем малко по-голям от този на Земята), както и първите планети, забелязани в орбитата на ултрастудено джудже – бледа звезда, не много по-голяма от Юпитер. Резултатите са публикувани в Nature.
Най-вълнуващото нещо около откритието е, че тези планети – наблюдавани чрез белгийския телескоп TRAPPIST по време на тяхното преминаване пред звездата – се намират на достатъчно близко разстояние до нас, за да ги проучим. Голяма част от другите потенциално обитаеми планети, които сме открили, се намират значително по-далеч и в орбитите на много по-ярки звезди – това ги прави по-трудни за наблюдаване.
Д-р Микаел Гийон, астроном и астрофизик от Лиежкия университет, коментира пред IFLScience: „Това са първите планети с размери и температура, близки до тези на Земята и Венера, чиито атмосферен състав и повърхностни условия можем да проучим детайлно.“
Художествена интерпретация на гледката от повърхността на планетата TRAPPIST- 1d. ESO / M. Kornmesser
На пръв поглед системата може и да не изглежда твърде обещаваща. Две от планетите, TRAPPIST- 1b и TRAPPIST- 1c, се движат много близо до своята звезда – техните години продължават съответно по 1.5 и 2.4 земни денонощия. Времето, за което третата планета (TRAPPIST- 1d) завършва своя орбитален цикъл, все още не е точно изчислено – между 4.5 и 73 денонощия. Температурата на повърхността на звездата обаче е едва 2277 градуса по Целзий, така че планетите едва ли са свръхгорещи.
Степента на радиация на двете близки планети е в най-лошия случай 4 пъти по-голяма (а на третата – по-малка) от тази на Земята. Това означава, че планетите се намират в границите на обитаемата зона на звездата – пространството, което позволява съществуването на вода в течно състояние. Не е сигурно дали планетите имат твърда повърхност, но звездата TRAPPIST-1 е богат на тежки елементи, което предполага подходяща среда за образуването на скалисти планети.
Радиусите на планетите са 1.11, 1.05 и 1.16 пъти по-големи от този на Земята. Съчетан с разположението на планетите, този факт предполага наличието на някои от необходимите за живот условия. Температурите на отделните планети могат да бъдат от отрицателни до 100 градуса по Целзий.
Съпоставка между големината на TRAPPIST-1 и нашето Слънце. ESO.
Въпреки че откритието е сензационно, около природата на тези планети все още има много неизвестни, като например тяхната маса и съставът им. Независимо от това, откритието е обещаващо, тъй като за пръв път наблюдаваме планети около подобна звезда.
Ултрастудените джуджета обхващат както кафявите джуджета (по-малки от звезди), така и звездите с най-малка маса. TRAPPIST-1 е една от най-леките звезди. Макар че яркостта ѝ е едва 0.05% от тази на Слънцето, тя ще запази своите стойности в продължение на десетки милиарди години, а това предоставя много устойчива среда за планетите. Бледата ѝ светлина пък ни дава възможност да наблюдаваме планетите по-лесно.
В свое изявление д-р Гийон каза: „Защо се опитваме да открием подобни на Земята планети около най-малките и студени звезди в близките ни системи? Причината е проста: системите около тези малки звезди са единствените места, на които бихме могли да засечем живот със сегашната си технология. Ако искаме да открием извънземни форми на живот, трябва да започнем от там.“
Би трябвало телескопът Хъбъл да е в състояние да предостави първоначална представа за атмосферния състав на планетите. Телескопът Джеймс Уеб (предназначен да замени Хъбъл в края на 2018 г.) ще може да потвърди температурите, а може би дори присъствието на биологични молекули. Информацията по изследването на системата ще бъде подновявана в разработен за целта уебсайт ( http://www.trappist.one ).
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: IFL science
Оставяне на коментар