Изборният кодекс: От страх се търси служебна победа

babikian

от Арман Бабикян

От страх се търси служебна победа и се произвежда нискокачествено законодателство във връзка с Изборния кодекс, което на моменти граничи с малоумие.

Промените в Изборния кодекс се правят с партийна страст точно в Страстната седмица, а тази партийна страст при подобен вид законодателство обикновено е свързана с несигурност и страх. Когато човек не може да организира подкрепата и одобрението за политиката си по нормален начин, предизвиквайки поддръжката на избирателите, той търси други начини за служебна победа.

По този повод и с такава настървеност започна да се произвежда нискокачествено законодателство във връзка с Избирателния кодекс. Бързането е свързано с факта, че икономиката в страната не върви, идват президентски избори, задаващите се референдуми крият риск за управляващите с отговори, които може да не им харесат. А и има очевидно нежелание на хората да битуват в условия на мека диктатура, свързана с еднопартийна власт, тъй като тя вече в голяма степен изчерпа ресурса си.

Партиите на практика произвеждат това законодателство за своя лична полза, а не в полза на тези, които те трябва да обслужват – гражданите. Буквално нито една от поправките не е свързана с проблематиката, възникнала при последните или при предпоследните избори. Става дума за стотиците, а вероятно в национален мащаб и хиляди сбъркани или умишлено фалшифицирани протоколи от избирателни секции. Никой от законодателите не сметна това за проблем и нито една поправка не е свързана с това. Търсенето на разширена електорална подкрепа също е извън прокарваните промени в кодекса. Даже напротив, гневът на стотици хиляди българи, който е свързан с ограничаването или препятстването на изборните права, залегнали в конституцията, на чисто примитивен принцип ще бъде последван вероятно от отказ от гласуване на инат. Точно на това разчитат хората от управляващата четворна коалиция. Когато отблъснеш такъв огромен процент от хора от желание и възможност да стигнат до урните, обикновено там отиват строените редици на партийните електорати или подопечните им чисто корпоративни бизнес структури, които са във връзка с властта. Тогава стигаме до ситуацията, при която колкото и да е спаднала подкрепата за тях, всъщност до урните ще са отишли тези, които те искат. Другите ще са убедени, че са им направили напук и не са отишли да гласуват. Но всъщност точно това е губещата позиция.

Тези, които са изпратени в парламента, са заети да уреждат себе си, а някои от тях със заниманието да увековечат властта си. Никой не търси възможността все повече българи все по-демократично и прозрачно да могат да участват в избирателния процес. На практика е засегнато основно конституционно право, което е част от обществения договор в България – между суверена, в лицето на народа, и т. нар. негови слуги, които се опитват да се превърнат в господари.

Не знам какъв вид политика е това, което в момента се провежда в парламента, но категорично това е слаба политика, на моменти прозрачно лъжлива. Не може да се променят „аd hoc” различни текстове от закона с посещение или непосещение на премиера, от единия ден за другия. Това е несериозно законотворчество. Не може в пленарната зала или в кулоарите да се чуват аргументи като на бившия активист на БСП, а понастоящем председател на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, който да обяснява, че от 30 трябвало да бъдат 20 дните на кампанията, защото на хората можело да им доскучае. Извинявайте, но това не е сериозно. Със същия успех може да попитаме, ако народните представители ни доскучаят, те ще съкратят ли мандата си. Това са просто детински аргументи. И точно по тази причина се стигна до поправка на поправките. На практика те се занимават със себе си и с това как по-благовидно да изглежда това извращение, което готвят над гражданите на страната.

Произвежда се законодателство, което е толкова далеч от европейското разбирания за закон, че просто е безпредметно да го коментираме. Появяват се някакви хора с гордо изпъчени гърди, които обясняват, че се грижели за националната сигурност на страната. Затова техните усилия били съсредоточени върху това как да ограничат възможността български граждани да гласуват в Република Турция. Всички знаем, че там тези хора няма да гласуват за патриотарския фронт, нито за ВМРО и т.н., но не може това да е подходът – не може да се правят закони срещу един човек, срещу една партия, срещу една група хора. Така закони не се правят. Обикновено това се връща като бумеранг.

Но в края на краищата редът на гласуване и контролът върху изборния процес е в ръцете на Външно министерство на Република България, а не на някой друг. И да ни се обяснява, че имало нарушения и това зло се случвало, защото хората на Ердоган въздействали – извинявайте, но наблюдателите и тези, които организират изборите, трябва да са от МВнР. Ако има някакъв упрек, той трябва да е към тях. За Външно министерство не чувам ни дума. А ако имат претенции, трябва да ги отправят към него.

Източник: БГНЕС

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни