Кога за последен път видяхте врабчета?

от Войчех Миколушко в Антропос · 24/04/2016 · 11:07

Най-накрая разбрахме от къде е дошъл верният приятел на човека, но все още не е ясно какво ще се случи с него.

На нея не й пречеха шумните разговори в градината на ресторанта, тракането на приборите или уличният шум на автомобилите. Тя прелетя до пиленцето, кацнало на нисък клон точно над масата, а то, виждайки я, изписука и отвори широко човка. След като напъха храната в гърлото му, пиленцето замлъкна, перцата му настръхнаха и то замръзна в очакване на следващата порция. Тази двойка врабчета – майка и нейното пиленце, като че ли демонстративно пренебрегваше шума и обядващите хора. Впрочем, беше взаимно. Аз бях единственият човек, който следеше действията на другия вид. Изглеждаше толкова странно, защото човекът има с врабчетата дълга история, както с никое друго животно.

На земята, над и под земята

„Съвременните врабчета са преобладаващо градски птици. И именно те са завладели света – разказва за “Газета виборча“ ръководителят на организацията „Полски птици“ Яцек Карчевски. – Няма друг вид птици с толкова широко местообитание, те могат да бъдат срещнати почти навсякъде“.

Врабчета вече обитават всички континенти. Човекът ги взима със себе си нарочно, за да му напомнят за родината, и случайно – като пътници без билет. До ден днешен те обичат да си правят гнезда на корабите, фериботите и товарните влакове. „Те са се превърнали в модерни номади. – казва Карчевски – Дори успяха да оцелеят в галериите на английските мини, където се хранеха с остатъци от закуската, която миньорите носеха със себе си. Врабчета редовно се появяват и на площадките за наблюдение на нюйоркските небостъргачи. Тези птици не летят толкова добре, за да достигнат сами там, следователно са стигнали до най-горните етажи с асансьорите.„

Началото на това необичайно приятелство между човека и врабчетата беше открито едва наскоро. Заслугата за това е на международен екип, ръководен от Глен-Петер Сетра от Университета в Осло и Сепанд Рияхи от Университета в Машхад, Иран. Фактът, че младата изследователка е родом от Иран, навярно е имал голямо значение. В тази страна все още могат да бъдат открити популации на диви врабчета, които са устояли на човешкия чар и са съхранили старите си навици. Те гнездят не в градовете или в селата, а в храсти и дървета по протежението на реки, езера и в степите на Централна Азия. През есента мигрират в големи групи на юг и зимуват в Западна Индия и Югоизточен Иран. Това е важно, защото именно в този регион преди около 10 000 години се е развило селското стопанство.

Дивите врабчета, които са се хранели със семената на треви, изведнъж са попаднали на огромни полета с опитомени от човека растения: пшеница, ръж и овес. Както показват генетичните изследвания, публикувани от споменатия екип от учени в изданието Journal of Evolutionary Biology, именно там, в Близкия Изток, врабчетата са сменили своята среда и са започнали своята експанзия. Това се е случило преди 3000-7500 години, когато обработваемите площи станали толкова много, че за птиците станало по-изгодно да се откажат от старите си навици. След като го направили, тяхната еволюция се ускорила.

За тези промени учените разказват в друга своя публикация на страниците на Journal of Evolutionary Biology. При врабчетата, които са изоставили семената на дивите треви и годишната миграция, преминавайки към уседнал живот в близост до населените места, се е променил дори и скелетът. Размерът на птиците се увеличил, черепът станал по-здрав, а човката – по-силна, заострена и удължена. Очевидно заради това, защото семената на зърнените култури, които са се превърнали в основна храна на врабчетата, са по-големи от семената на дивите треви и са с по-твърда обвивка. За да получат тази храна, на врабчетата им е била нужна повече сила.

Благодарение на тази еволюция те стават най-добрите експерти по използването на зърнената прехрана на човека. Заедно със селяните врабчетата се разпространяват и по-нататък – в Азия и в Европа, а когато европейците откриват и завладяват други континенти и острови, птиците бързо се присъединили към тях.

Разрушителен порядък

Пикът в царуването на врабчетата започва през XVIII век. Индустриалната революция води до бързо нарастване на градовете, а в тях се появили много коне, в чийто екскременти винаги оставали много непреработени зърна от овес. Врабчетата с удоволствие си подбирали храна и от конските корита. Врабешките популации нараствали, но това не продължава дълго. Внезапно, в средата на XX век, те започват да намаляват в целия свят. От 1970-80-те години до първото десетилетие на XXI век популацията от врабчета във Варшава е намаляла с почти 50%, в Хамбург – със 75%, а в някои райони на Лондон – дори с 98%.

Птицата, която е била задължена на човека за огромния си успех, съдейки по всичко, е станала жертва на неговата педантичност. „Човекът се старае да почиства старателно градовете, градската зеленина отстъпва мястото си на бетона, изчезват тревните площи и храсти. Навсякъде има само бетон, плочки и асфалт“, обяснява Яцек Карчевски.

Възрастните врабчета могат да си намерят храна дори и в такива условия: тук ще грабнат парче пържен картоф, там ще отщипнат хляб или остатъци от хамбургер. Но пиленцата им се нуждаят от семена, насекоми и техните ларви. В бетонираните градове такива деликатеси се намират все по-трудно. Както и места за гнездене. Пукнатините в стените, кухините и разни скрити кътчета изчезват. „Старите дървета се отсичат, напуканите фасади се ремонтират. Къщички за птици се окачват все по-рядко, така че за врабчетата остават все по малко места, където могат да свият гнездо“, разказва Карчевски.

В допълнение започнаха да изчезват храстите, в които врабчетата могат да се скрият от студа и от котките. Въпреки че тези птици са напуснали Близкия Изток преди няколко хиляди години, те все още не са напълно адаптирани към студения климат на Централна Европа. „По време на едни особено мразовити дни през 1929 г. аз събирах под дърветата стотици замръзнали като ледени висулки врабчета, спомня си в книгата „Тайните на птиците“ проф.Ян Соколовски. – В същото време чинките, косовете и дроздовете също страдаха от студа, но не загинаха. Спаси ги по-богатото им и топло оперение“.

Сега вече не виждаме такива гледки. Врабчетата са твърде малко, за да замръзват със стотици. „Живеем в епоха на толкова бързо съкращаване на биологичното разнообразие, че след няколко десетилетия ще останат само тези видове, които могат да се адаптират към нашата експанзивна и разрушителна цивилизация“, прогнозира Яцек Карчевски.

„Надявам се, че въпреки съвременните тенденции, „предприемчивите“ врабчета ще бъдат едни от тях“.

За да се изпълни това пожелание, хората трябва да помогнат на врабчетата. Най-добре е да се започне с преодоляване на междувидовото безразличие. Дори и наблюдавайки врабчетата в градината на ресторанта.