Ди Цайт: Германия и ЕС се осланят на Ердоган – един непредсказуем и обсебен за власт диктатор

angela-245068-810x0

Краткото посещение на  германския канцлер Ангела Меркел, заедно с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в турския град Газиантеп премина според очакванията.  Целта на посещението беше европейските представители да проверят как се прилага споразумението за ограничаване на притока на бежанци, подписано между Европейския съюз и Турция през март. Фоторепортерите запечатаха усмихнатите лица на Меркел и Давотуглу, специално приготвените за целта празнични, нови дрехи на обитателите на бежанския лагер, фанфари, знаменца, цветя. Останаха обаче без отговор много въпроси, които германски медии не премълчаха в събота, преди отпътуването на Меркел за Турция.

Матиас Гайс и Тина Хилдебрандт, в-к „Ди Цайт“:

меркел-и-туск-пристигнаха-в-турция-33116В Газиантеп мигрантската криза личи навсякъде. В съседния окръг Килис току що отново гръмнаха бомби, заложени от ИД. В Германия случаят Бьолерман тегне върху политиката. Две трети от германците намират за погрешно съгласието на Меркел да изпълни искането на Ердоган за криминално разследване срещу телевизионния водещ за обида, коалиционния партньор в управлението – германските социалдемократи – се дистанцира, в обществото витаят слухове за афера, популярността на Меркел сред германските избиратели се срина още по-надолу. Това помрачава ореола на непобедимата канцлерка.

Във всеки случай историята си има своята поанта. В края на краищата Меркел беше тази, чиято външнополитическа кариера започна като противник на приемането на Турция в Европейския съюз. Тогава Ердоган се считаше за надежден реформатор, а Меркел –  за заблудена в политикат. Днес Ердоган е напълно завършен автократ, критиците твърдят че е такъв и заради Меркел. А германският канцлер и ЕС са зависими от Турция в своята най-голяма криза, която в момента дори е много по-отдалечена от Европа, отколкото преди 15 години.

В първите си изявления като току-що избрана за председател на нейния Християн-демократичен съюз през пролетта на 2000 година, Ангела Меркел се отнесе скептично за приемането на Турция в ЕС: Европа е Общност от ценности и Меркел се съмнява за мястото на Турция в нея.

„Не става дума за религията“, твърдеше тя тогава. „Последиците от присъединяването ще означават пълно нарушаване на равновесието в ЕС и ще постави общността пред прекалени политически, икономически и социални изисквания“ така обосноваваше тя навремето своя отказ. По-късно, седмици след поемането от нея на канцлерския пост, започва преговорният процес за приемането на Турция – с формулировката „отворен край“, както обича да повтаря винаги Меркел.

merkel-tusk-i-timermans-pristignaha-v-turciq-371286

Меркел и Туск пристигат в Турция, посрещнати от Давутоглу, 23 април 2016

 

Но отношението към Турция никога не е било само външнополитическа тема. Близо три милиона хора с турски произход живеят в Германия, при това една многообразна общност – между тях има християни, алевити, арменци, кюрди, сунити, някои дошли като гастарбайтери, други, спасявайки се от военния преврат през 80-те години, други емигрирали по време на кюрдския конфликт през 90-те, или просто като роднини. От тях 800 000 вече имат германско гражданство. Кому обаче принадлежат тези алемани – на Турция или на Германия, към кого се считат те (или са длъжни да се считат), този въпрос също се е превърнал в политически.

През 2008 г., още като министър-председател, Ердоган държа реч в Арена-Каолн пред 18 000 зрители от турски произход. Той говори за „асимилация“, която дори нарече „престъпление“. В това изказване се съдържаше не само упрек към Германия, че тя търси едно такова асимилиране. Речта му се възприе до голяма степен като призив към живеещите в Германия турци да не се интегрират. По думите на тогавашния парламентарен секретар на Социалдемократите Петер Щрук, Ердоган желае да създаде едно „паралелно общество“. На тези думи Меркел отговори, че „тя е канцлер на всички, включително и на турците в Германия“.  Обаче самите турци не виждаха така нещата. В едно проучване на общественото мнение 85 процента от живеещите в Германия турци заявиха, че те не се чувстват представлявани от Меркел.

Преди две години Ердоган отново се появи в Кьолн (в този град има голяма общност от турци, включително от второ и трето поколение на гастарбайтери, попадайки в този огромен квартал, имаш чувството, че си в Турция, не само заради огромната джамия – бел. прев.), за да води предизборна агитация за своя  президентски пост. Въпреки че турският Закон забранява предизборни кампании в чужбина. За първи път живеещите в чужбина турски граждани имаха право на вот. Тогава в Германия от това право можеха да се възползват 1,4 милиона избиратели. „Вие сте граждани на моята държава, вие сте мои съграждани“ – извика той на своите слушатели. Участието на „драгите съграждани“ беше едва 8 процента.

0,,17660442_401,00

Ердоган по време на изявата му в Кьолн

 

С оглед нарастващото значение на Турция, безкомпромисното отношение на Меркел години наред спрямо тази страна се оказва много далновидно. Но че тя сега е особено  зависима от турските отстъпки, е направо ирония. Ангела Меркел сега е зависима от благоразположението на един мъж, комуто тя десет години преди това беше „отрязвала квитанциите“. Това е причина за ехидната усмивка на онези, които считат нейната мигрантска политика от самото начало за погрешна.

На автократи от калибъра на Реджеп Тийп Ердоган, Меркел вътрешно се присмива, а външно се дистанцира. В действителност обаче Меркел е импонирана от икономическите успехи, с които Ердоган безспорно води страната си. Изненадана е също и от това, че от един скромен политик, Ердоган се превърна в усърден ислямизатор.

Спрямо исляма Меркел не се чувства напрегната. Тя не споделя страховете на своите партийни другари от нарастващо чуждо влияние. Изказването на бившия президент на ФРТ Кристиян Вулф, че „ислямът е част от Германия“ тя отдавна е възприела за своя мисъл. Разбира се, успоредно с преценката й, че „мултикултурата се е провалила“.

Това може да се приеме като отговор на претенциите на Ердоган турците да си остават винаги турци и да се разграничават от чуждо влияние.

Конфронтацията между двамата вече отдавна не определя единствено техните отношения. Налице е отказ да се обременяват ненужно отношенията. Още преди да направи от Ердогатн свой ключов партньор в бежанската си политика, Меркел използва общуването си с него за по-задълбочен поглед върху ислямския свят.  От януари 2015, преди задълбочаване на бежанската криза, Германия и Турция се споразумяват за редовни междуправителствени консултации. Години преди да бъде потърсена европейска помощ от Турция, Меркел похвали готовността на Анкара да приеме сирийски бежанци. Една рязка промяна в отношенията към Турция, настъпи, когато Меркел не знаеше вече как да се справи с натиска от бежанската криза.

full_aad8cbba-f1de-4028-b3e1-4fb33f806a70

И все пак съществува един парадокс: докато Меркел предприема сближаване с Турция, Ердоган все повече се радикализира и все повече предприема стъпки за ислямизиране на страната си. В годините, когато Ердоган се представяше като един витален реформатор, Меркел настъпваше спирачката върху отношенията им. Днес, когато Ердоган се проявява като все по-обсебен за власт диктатор, като непредсказуем и громящ медии и демонстрации, хвърлящ в затворите несъгласните с него, той се превръща в един много привилегирован партньор. Точно на неговата страна, която за Меркел винаги е трябвало да бъде извън европейските граници, днес германският канцлер трябва да се осланя, когато става въпрос за опазване на външните граници на ЕС. Когато преди години Ангела Меркел  постави началото на своята политика към Турция, тя си осигури своята трудна властова позиция с твърд курс спрямо Анкара. Днес тя трябва да прави твърде много отстъпки на Турция, за да се измъкне от своето сегашно критично положение.

Сега Ердоган отново е на ход. Без обяснение той отказа на германски журналист влизането в Турция и го задържа временно на летището в Истанбул. Ердоган не приема критики. Западни критики срещу нарушаване на човешки права и на свободата на печата той приема като „зли намерения“. Съответен документ на Европейския парламент той смята за „провокативен“. И по неговите думи „ЕС има повече нужда от Турция, отколкото Турция има от ЕС“ – а това не е  послание, което би харесало на Меркел.

Междувременно все по-малко бежанци идват в Европа. Сделката с Турция изглежда в момента функционира. Обаче с всяко триумфално изявление на Ердоган става все по-голямо опасението, че успехът на Меркел ще излезе много скъп. В съюза с Непопулярния ще се срине Популярността на Меркел.

Превод: Александър Александров / Memoria de futuro

Източник: Ди Цайт

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

  1. Венко Венков каза:

    Г-жа Канцлерката има нужда от почивка. Европа има нужда от нов необременени лидер.

  2. Stefan Iliev каза:

    Древните хора, които по сегашните мерки биха били сложени в категорията „диваци“, са придавали човешки характер на природните явления, които не могат да си обяснят. Понеже те са по-силни от тях, са ги издигали в култ и са ги наричали богове – бог на гръмотевиците, вятъра, реката, земята, сушата… В днешно време нещата не са отишли много по-надалеч. Понеже повечето хора не разбират от политика и икономика, за тах е много по-лесно да прикачат към една или друга форма на управление и поведение на държава, човешко име. Примери колко щеш: Хитлер, Сталин, Рузвелт. В днешно време: Путин, Обама, Ердоган и Меркел. Не Германия, а Меркел! Това което Германия е задължена да направи по силата на окупираното си подчинено положение в НАТО и световната политико-икономическа система, се прдставя (мого наивно и заблуждаващо) като прищевки и лично мнение на Меркел. А Ердоган, който е „автократ“, „диктатор“ и „султан“ ни пази границите и небето. Тогава не трябва ли да се борим с това? Разбирасе, че не, защото България се е отказала от суверенните си права на държава и се чувства комфортно в ЕС, събирайки подхвърлени кокали опод масата. Посоченото противоречие не прави впечатление дори на „патриотите“, защото и те са българи – и те решават въпроса „къде ще ни е по-добре“, но в смисъла „на мен“, а не на България.
    Най-трудно се виждат очевидните/очевадните неща, защото промитият мозък не допуска мисъл, която може обективно да ги оцени. Каква трябва да е силата, която може да накара народите от ЕС (вече е трудно да се нарекат държави) да си отворят границите за хора без паспорти, или с подправени паспорти, без да имат право да ги филтрират? Това е в немислимо нарушение на техните конституции и държавна измяна, защото правителствата нарушават съответните конституции. Някой би вмъкнал, „да, ама те са в ЕС“ и с право. Кой е дал силата на ЕС и тези, които стоят зад него да нарушава конституциите на „държавите“ в него? Това е главният въпрос!
    Очевидно е, че „арабската пролет“ е операция планирана, организирана, финансирана и изпълнена от НАТО с всичките му налични ресурси. Този факт не може да бъде асимилиран от невежата лумпенизирана публика, за която американските филми са ковачница на морал, култура и цивилизация за пример. НАТО са добрите, другите са гадните лоши!
    Невежите индивиди са хранени от корито, пълно с професионална пропанда, наситено с всичко неубходимо: развлечения, секс, спорт, псевдо-патриотизъм, празни надежди и страх, ако си позволиш друго мнение. Ако някой прогледне, навират му глава пак в същото корито. Дъвчейки и облизвайки се блаженно, населението си мечтае за вещи и екскурзии на запад, докато господарите искат да са сигурни, че сиренце има само в капанът – гей-евро-атлантизмът.

  3. Васил Малинов каза:

    Блестящо написано и много точно . Интелигензията,ако има такава ,е призвана да поведе тези „невежи индивиди“ на борба за един по човешки свят .Иначе всичко е безсмислено .Тази античовешка система няма бъдеще ,но в момента взема жертви във войни ,грабеж и експлатация ,заради 1% недосегаеми.

Оставяне на коментар към Stefan Iliev

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни