Доклад на Оксфордския институт: Руският транзит на газ през Украйна след 2019 г.

Контекстът на руския износ на газ към Европа след 2019 г. – и по-конкретно транзитните споразумения – до известна степен ще бъдат оформени от вече настъпващите политически и търговски промени.

В резултат от военния и политически конфликт в Украйна и последвалото го влошаване на руско-украинските взаимоотношения (както и на тези между Русия и ЕС), през  2014 г. и 2015 г. бе засилена руската политика да разнообразява своя пренос на газ и през териториите на други държави. Въпреки че Русия и Газпром все още имат намерение значително да намалят транзита на газ през Украйна до 2020 г., нараства убеждението, че неговото пълно редуциране едва ли ще бъде възможно преди 2025 г.

Политическата опозиция в Европа срещу тази политика на Русия се засили в резултат от украинската криза. До 2014 г. проектите за разнообразяване на преноса на газ срещаха съпротива от регулаторите – на Газпром не бе разрешено да използва повече от 50% от газопровода OPAL, а проектът „Южен поток“ бе спрян. От 2014 г. насам обаче политическите лидери в Европейския съвет и някои страни-членки на ЕС изразяват открито политическа (а не регулаторна) съпротива към осъществяването на тези проекти. Тази политическа опозиция едва ли ще бъде прекратена преди 2020 г., като се има предвид липсата на перспективи за уреждане на политическия конфликт между Русия и ЕС (както и САЩ) спрямо Украйна.

Газопроводите „Син поток“, „Южен поток“ и „Турски поток“. Източник: Oxford Institute for Energy Studies

От друга страна европейските компании, които купуват значителни количества руски газ, остават поддръжници на проектите за разнообразяване на преноса. Това стана ясно през септември 2015 г. с акционерното споразумение между Shell, Uniper, BASF, Engie, OMV и Газпром да построят Северен поток 2. Следващият най-обозрим и значителен проект бе Турски поток. Преговорите по неговото осъществяване първоначално бяха забавени поради политически причини и търговски несъгласия, а в края на 2015 г. бяха замразени от страна на Русия след като Турция свали нейния военен самолет над Сирия. Перспективата за възстановяване на тези преговори през 2016 г. изглежда нереалистична.

Трябва да бъде отбелязан още един фактор в контекста на бъдещия транзит на руски газ. След разпадането на Съветския съюз директният внос на големи количества газ от Русия за Украйна, както и огромният пренос за Европа през украинските земи, значително намаляват. Русия вече максимално е отклонила транзита на газ през Украйна, който през 2014 г. спадна до 62 милиарда кубични метра. Освен това Украйна драстично ограничи директното закупуване на газ от Русия, както поради спада на неговото търсене, така и поради станалите възможни през 2012 г. обратни доставки от Европа. Наличието на обратен газов поток довежда до изкривена форма на ценова конкуренция. За да си осигури енергиен запас, през 2015 г. Украйна закупи газ от обратния поток на по-високи от предлаганите от Газпром цени. При всички положения е твърде малко вероятно директните продажби от Русия за Украйна да се върнат на нивата си от над 50 милиарда кубични метра на година преди 2007 г.; те по-скоро ще бъдат между 0 и 18 милиарда.

Имайки предвид всички тези фактори и съображения, нашите заключения за транзита след 2019 г. са следните.

Газпром е способен да предостави необходимия за северозападните европейски държави газ без неговия трансфер през Украйна и потенциално ще успее да постигне това и по отношение на централно- и източноевропейските държави, в случай че ограниченията върху OPAL бъдат премахнати. Построяването на нови тръбопроводи значително би повишило способността на „Газпром“ да доставя газ до държавите, които в момента биват снабдявани единствено или предимно през Украйна. Осъществяването на Северен поток 2  би предоставило необходимия газ за всички европейски държави без тези в Югоизточна Европа и Турция; на Турски поток – за Югоизточна Европа и Турция; на Южен поток – за Югоизточна Европа и Италия или Турция. Изграждането на нови газопроводи обаче е съпроводено със значителни трудности и към този момент не може да се предположи с някаква сигурност кой поток – ако въобще някой от тях – ще бъде построен до 2020 г.

„Северен поток“. Източник: Oxford Institute for Energy Studies

Анализът ни на политическите, регулаторните и договорните пречки говори за това, че Газпром почти със сигурност няма да успее да построи нови газопроводи до 2020 г., като по този начин отклони своя транзит през Украйна и същевременно спази своите дългосрочни договори без да променя пунктовете за доставка. Заключихме, че най-вероятните сценарии са тези, които не предвиждат нови газопроводи до 2020 г.:

Сценарий А: Без нови газопроводи; ограниченията върху OPAL остават.

Сценарий А*: Без нови газопроводи; ограниченията върху OPAL биват премахнати.

Изчисленията на цялостния износен капацитет показват, че ако не бъдат построени нови газопроводи и не бъдат премахнати ограниченията върху OPAL (Сценарий А), през 2020 г. тръбопроводите на Газпром извън Украйна ще доставят между 27.6 и 77.6 милиарда кубични метра по-малко от необходимия за европейските държави газ. Тъй като компанията е обвързана с договори за по-малки количества, недостигът може да спадне до 23.6-50.6, а при Сценарий А* (премахване на ограниченията) – до 6.6-33.6 милиарда кубични метра. В тази ситуация Газпром ще трябва да сключи недългосрочен договор за пренос на газ с украинските електроенергийни системни оператори за периода между 2020 г. и 2025 г.

Украинският газопровод и газопроводът „Ямал-Европа“. Източник: Oxford Institute for Energy Studies

Що се отнася до последствията за отделните държави, ако не бъдат построени нови газопроводи до 2020 г., Газпром няма да има капацитета да обслужва напълно Австрия, Унгария, Словакия и Чехия (освен ако не бъдат премахнати ограниченията върху OPAL); до голяма степен Италия; и изобщо държавите в Югоизточна Европа (Гърция, България, Румъния, Босна и Херцеговина, Македония и Сърбия) без използването на транзита през Украйна.

Сценариите, предвиждащи изграждането на нови газопроводи, изглеждат по-малко вероятни до 2020 г., но напълно възможни между 2020 г. и 2025 г. Най-основните от тях са:

Две линии на „Северен поток 2“

Една линия „Турски поток“

Две линии „Северен поток 2“ и една линия „Турски поток“

Въпреки че не считаме изграждането на две линии Южен поток за твърде вероятен сценарий, това също би могло да се случи.

Разрешаването на положението с газопровода OPAL преди 2020 г. е фактор от огромно значение при взимането на решение за изграждане на нови газопроводи, тъй като в случай че Газпром може да използва само 50% от неговия капацитет, осъществяването на Северен поток 2 – както и всеки друг проект, включващ създаването и използването на наземни съоръжения на територията на ЕС – изглежда трудно обозримо.

Някои финални заключения засягат руския износ за Украйна. С изтичането на сегашния договор за доставка в края на 2019 г., продажбата на газ вероятно ще претърпи коренна промяна. Имайки предвид влошаването на политическите взаимоотношения между двете държави, досегашният модел на един купувач, изискващ двустранни междуправителствени споразумения, вероятно ще бъде заменен. Приетите през 2015 г. законодателни реформи в Украйна предвиждат пазар с множество купувачи. Ако предположим, че процесът на интеграция на Украйна в рамките на европейския пазар продължи – макар и бавно – по силата на новите пазарни реформи газът, продаден на руско-украинската граница, ще бъде достъпен за препродажба на европейските купувачи от запад. При тези обстоятелства Газпром ще се изправи пред търговската дилема дали да ограничи продажбите си до нива, близки до държавната необходимост на Украйна, или да направи газа достъпen за множество купувачи. За момента вторият вариант изглежда по-скоро неизгоден за компанията; решението на Газпром обаче в крайна сметка ще зависи от напредъка на търговската му стратегия на европейския пазар до 2020 г.

Алтернативно, в случай че Газпром не може или не иска да използва украинския коридор, той може да предоговори съществуващите или да създаде нови договори, които да определят руско-украинската граница като нов пункт за доставка. В този случай европейските купувачи ще трябва да договорят свои собствени споразумения с украинските електроенергийни системни оператори за трансфера на газ през Украйна. Това може да доведе до увеличаване на размера на преминаващия през Украйна газ, тъй като пред европейските купувачи ще се отворят нови потенциални възможности за продажби.

В заключение, налице са две възможности за трансфера на газ през Украйна след 2019 г.

1.Газпром успешно сключва нов договор – или няколко договора – за трансфер на газ (с „Укртрансгаз“; спрямо новото украинско законодателство; след продължителни преговори по условията; и за по-кратък период със значително по-голяма гъвкавост от предишните договори).

2. Газпром не сключва нов договор. В този случай наблюдаваме две възможности:

A. Газпром и неговите клиенти се съгласяват да променят пункта за доставка на източната украинска граница в част от дългосрочните договори.

B. Газпром се подготвя да обяви форсмажор в част от своите дългосрочни договори, настоявайки за политически действия по осигуряването на трансфера – вероятно под формата на тристранни преговори между ЕС, Русия и Украйна. Макар че към момента този сценарий изглежда по-малко вероятен от другите, той също остава възможен.

Превод: Memoria de futuro

Източник: oxfordenergy.org

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК