Карта на европейските езици в ЕС
Кризата в ЕС до известна степен се корени в присъщите за него антидемократични основи – Брюксел се опитва да наложи на цяла Европа еднаквост, която няма как да сработи. Многократно съм заявявал – за ужас на някои хора – че това, което е направило функционирането на Америка възможно, е дискриминацията. Всяка една обществена група, пристигаща в Америка – германци, италианци, французи и т.н. – е била принудена да усвои английския език, за да получи работа. Това не е закон, а културна асимилация. Ако попитате един американец какъв е, той ще ви отговори със своя етнически произход (например половин ирландец, половин германец). Частните случаи настрана, но в Европа няма да откриете много подобни комбинации, тъй като езикът е запазил целостта на европейските народи.
В този ред на мисли, предвид езиковите бариери, създаването на един унифициран Европейски съюз е нереалистично. От този прост факт произлиза всичко останало. Тъй като в САЩ официалният език е един, налице е и национален дебат – за националната сигурност и т. н. В Европа няма такъв дебат. Всъщност човек може да бъде даден под съд, ако изрази мнение срещу някаква друга обществена група. След терористичен атентат показват как хората плачат и палят свещи. Преследването, което доведе до задържането на заподозрения Салах Абдеслам едва на 450 метра от неговия официален адрес, демонстрира нещо, което няма да заявят по телевизията: той не може да се укрива в градски условия без обществена подкрепа. Снимката по-долу, показваща гневните жестикулации на местните жители от квартала Моленбек при неговото отцепване по време на акцията за залавянето на Абдеслам, е твърде обезпокоителна, тъй като се предполага, че беглецът е имал подкрепата на част от обществото.
Езикът и културните различия са препятствие за асимилацията на много хора в обществото. Всяка една група, която се опитва да запази своите напълно различни културни особености, не може да стане част от него. Това не се отнася само за мюсюлманите, а за всички чуждестранни групи, които оказват съпротива към това да станат част от държавата, в която се преместват. Все едно да отида да живея в Рим, да настоявам всички да говорят английски език и после да се оплаквам, че не могат. Има една стара фраза, произлизаща от миграцията в древни времена: „Когато си в Рим, прави това, което правят римляните.“
Фактът, че страните-членки на ЕС са съхранили своите собствени култури и езици, просто означава, че идеята за съюза няма как да сработи. Той трябваше да остане един икономически съюз. Оланд обясни, че целта на ЕС е да предотврати следваща европейска война. Той обаче напълно не отчита факта, че икономиката обединява, но насилствената асимилация без наличието на общ език единствено подчертава разликите. Всичко, което ЕС трябваше да насърчи, се провали. Идеята, че единно федерално правителство ще осигури икономически просперитет – както и по-надеждна сигурност и защита – се оказа грешна.
Заместник министър-председателят на Швеция Аса Ромсон се разплака, когато обяви мерките за спиране на бежанците, с което държавата преустанови своята политика на отворени врати. „Това е ужасно решение“, заяви тя по-късно.
Европа не можа да се превърне във версия на САЩ с различни езици и култури. Защо се правят опити да се федерализира Европа по подобен начин, от съобразяване с хипотезата, че това ще предотврати евентуална война между Германия и Франция? Този подход пренебрегва факта, че опасността идва и отвън. Налагането на универсална политика е антидемократично и антикултурно. Силата на Европа може да бъде повишена чрез икономически съюз, а не чрез образуване на федерация. Вмешателството и настояването другите държави да приемат бежанци противно на техните културни виждания единствено ще разруши съюза, който ЕС се опита да създаде.
Всяка страна-членка на ЕС притежава своите собствени културни различия, които се простират отвъд границите на езика. Западът дори не може да разбере културните възгледи на източноевропейците. Имам приятели от Източна Европа, според които недоверието към правителството е заложено в самите основи на обществото – в резултат от израстването по времето на комунизма. Повечето западноевропейци възприемат правителството като един родител, който ги защитава и изхранва. Икономическият съюз работи, насилствената асимилация – не.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Armstrong Economics
На пръв поглед разноезичието и различните култури са пречка за европейското обединение, на втори – не.
Дори в ДВУ-езична стран а като Канада, където езиците имат обща основа(латински) има сума ти проблеми, да не говорим за ЕС.
Мартин е наясно с тез неща, но доста от хората ги игнорират. За да съм конкретен, ще дам примерчета от ежедневието на обикновени хора, не на „напомпани“ политици.
Роден в англо-говорещата част, се учудва, че в Квебек има населени места в които не се говори английски. Учудата му се случва пред човек роден в Квебек :-). Просто го попитах, защо в населените места наоколо никой не говори френски и той замълча, след като Канада е „би-лингуал“ :-).
Над трето поколение помнят от къде са дошли, за да не ги бъркат с местните индианци ;-). За петото младеж твърди, че не знае от къде е корена му, но казва, че е местен като се опиора на това как говори езика, пред човек говорещ английски с арабски мотижи, който официално също е канадец като него :-).
„Нашенците“ си сменят имената за да им е по-лесен бизнеса, например Алекс вместо Сашо, Джими вместо Димитър и т.н. :-))). Както и китайците, но не индийците, поне не масово.
И т.н. и т.н.
Майк Рупърт, мир на душата му, в една от последните си писанки от стария му сайт го каза кратко и ясно, той е с германски корени :-), по време на истинска криза всеки оцелява в „племето“ си!
Всъщност ей ви самия Джордан Белфорд, прототипа на „Вълка на Уолстрийт“, ви дава не по-малко интригуващи примери :
https://www.youtube.com/watch?v=G3K92uugO9o
Разбира се експерта по въпроса за езиците е Чомски ;-):
https://www.youtube.com/watch?v=PAPmVD71BfU