Функционирането на държавата като такава e невъзможно без независими медии. Единствено информацията, представена чрез различни гледни точки, може да помогне на обществото да изгради собствена автентична представа за реалността. Именно заради това първата цел на тоталитарните режими и диктатурите е поставянето на медиите под контрол. Азбучно правило е, че неинформираният човек лесно може да бъде подвеждан, манипулиран и насочван в необходимата посока.
Ето какво казва един от авторите на американската Декларация за независимост Томас Джеферсън за медиите:
„Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде той да е информиран; и ако трябва аз да решавам дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се поколебая нито за миг да избера второто.“
Всъщност, липсата на обективност и независимост на медиите е равнозначна на липсата на свобода.
Кои са основните причини, които доведоха до девалвацията в журналистическата професия и до овладяването на медиите от външни за тях субекти? Кой забрани редица важни теми, които, въпреки своята обществена значимост, не фигурират в медийното пространство?
Отговорът е близо до въпросите и темите, които са табу за официалната журналистика в България. Ето само някои от тях.
Фалшификация и манипулация по време на избори
Обикновено всички избори са съпроводени от скандални разкрития за откровена подмяна на гражданският вот, но темата бързо се покрива или умело е отклонявана в безсмислени диспути, концентрирани в детайлите на поредната сензация, без анализ по същество на първопричините и истинските последствия. Всъщност, този начин на отразяване се ползва и за всички останали неудобни въпроси.
Забрана да се говори по същество за икономическите групировки, за техните структури, дейност и влияние
Говори се с евфемизми, като например модела “Кой“, но се пропуска назоваването на влиятелните олигархични кръгове, разпределили помежду си обществените поръчки, браншовите отрасли и остатъците от икономиката. Ако се спомене името на някой олигарх, това обикновено се дължи на проявено своеволие и непослушание от негова страна към силните на деня.
Антипотребителските практики на банките и прекаленото им овластяване
За банките или добро, или нищо. Това е основният принцип на официалните медии. Въпреки честото гостуване на компетентно изглеждащи банкери в телевизионните студия, почти не се случва журналист да зададе дори един съществен въпрос, който наистина интересува обикновените хора, страдащи от своеволията на тези финансовите институции. Нито дума за противоконституционното законодателство, което е съсредоточило цялата власт и привилегии в ръцете на банките, давайки им права, характерни за държавни институции.
Закони и нормативни наредби, нарушаващи Конституцията
Въпреки че Конституцията е основен закон, на практика сме свидетели на постоянното й нарушаване от страна на законодателния орган. Част от законите, приемани в парламента, по своята същност влизат в противоречие с основния закон. Примерите за това са многобройни. Като новия Закон за обществени поръчки, които влиза в противоречие с Конституцията – Чл. 120, Ал. 2 – гарантираща обжалването от страна на гражданите и юридическите лица на всички административни актове, засягащи техни права и интереси. Причината е очевидна – нарушаването на Конституцията е в интерес на едрия бизнес и на обслужващите го политически проекти, каквито са по правило почти всички партийни субекти в страната.
Зависимости и злоупотреби в МВР, ДАНС и службите, свързани с националната сигурност
Отново и отново всяко конкретно престъпление се свежда до възпроизвеждането на скандал, без да се вниква в първопричината – срастването на силовите ведомства с организираната престъпност и липсата на елементарни реформи. Всъщност МВР все още функционира във времената на тъмният тоталитаризъм. Реформите в този сектор се свеждат до смяна на ръководството с удобни хора от всяко следващо правителство.
Финансирането на медиите от чуждестранни правителствени и неправителствени донори
Тази тема не присъства в казионните медии дори под формата на формален дебат. В този случай медиите са заинтересована страна за запазване на статуквото.
Тъмното минало и настояще на редица политици, които определят дневния ред в държавата през последните 26 години
Въпреки изкуствено раздухваните спорадични медийни шоу-скандали, липсва опит за задълбочен анализ и адекватни журналистически разследвания, които поне да се опитат да привлекат вниманието на прокуратурата. По подразбиране у нас всички политици са чисти като ангели. Изключение правят непослушните, които получават пляскане през ръцете, за да им се напомни кои са господарите.
Външната политика на САЩ
В официалните медии липсва елементарен обективен анализ на действията на нашите съюзници от НАТО. Американската политика винаги се представя в положителна светлина. Дори след инвазията в Европа на мигрантите от Близкия изток и Африка, рядко се прави връзка между действията на САЩ в тези региони на света и сегашната криза. Нашите анализатори са готови да признаят недалновидната политика на Германия, Франция и Великобритания, макар и с половин уста, но никога не свързват тези събития с очевидната зависимост на европейските политици и на лидерите на ЕС от Вашингтон. Положителният образ на безгрешната американска политика може да съперничи единствено на пропагандата от близкото ни тоталитарно минало по отношение на Съветския съюз. Дори предаването на националните ни интереси и сигурността е представяно в положителна светлина, ако то е свързано с „нашите американски приятели“. Източването на енергетиката от двете американски централи и безвъзмездното преотстъпване на военни бази са само малка част от васалното ни положение спрямо метрополията. Всеки опит да се протестира срещу загубата на суверенитет и в защита на националните ни интереси, се представя като липса на демократично мислене, популизъм и рубладжийство.
Какви са причините за липсата на гласност по тези и редица други важни за обществото теми?
На първо място собствеността на медийните компании е в ръцете на няколко олигарси. Зад пъстрото разнообразие от печатни и електронни издания се крият собственици, които контролират повечето вестници и телевизии.
Второ, собствеността на медиите у нас не е напълно прозрачна. Разбира се, налице е формална регистрация, но обществото няма информация кой стои реално зад съответната медия и преди всичко – кой упражнява фактическия контрол. Едва ли това е учудващо, след като у нас изпълнителната власт услужливо си затваря очите. Наскоро министърът на икономиката Божидар Лукарски в прав текст заяви че не знае и не се интересува кой е собственик на „Булгартабак“, защото това било работа на журналистите. На същите тези журналисти, които отдавна са се превърнали в придатък на олигархичния и политическия елит. Подобно цинично изявление изкарва на светло откровените зависимости на политическите марионетки, монтирани на своите постове най-вече, за да не забелязват какво и защо се случва в техните ресори.
Корпоративният натиск силно влияе върху формирането на публилцистичното съдържание. Много журналисти неофициално признават, че в редакциите не се допуска да се говори против интересите на техния собственик, на определени олигархични кръгове или рекламодатели.
Третата причина е свързана с политическият натиск върху медиите. Тя е с дългогодишни традиции в България. Медиите са принудени да моделират информационното си съдържание и политическата си позиция под влияние на партийна или премиерска повеля – съобщавайки удобните факти, коментирани задължително в положителна светлина, и неглижирайки неудобните въпроси, въпреки тяхната значимост. Всички сме ставали свидетели как редица телевизионни водещи припряно и нервно прекъсват изказванията на своите гости, когато те са в разрез с официалната позиция на управляващите. А наблюдаваме този фарс вече четвърт век.
Монополът на властта над информацията, освен политически, е и икономически. За да се издава вестник или електронна медия, са важни парите на рекламодателя. Само че рекламният пазар отдавна е напазаруван на едро. Този, който купува рекламното пространство на медията, той диктува и нейното съдържание. Независимите медии не оцеляват дълго, тъй като не се ползват с протекции. Захранването на медиите е практика на всяко българско правителство от началото на прехода. Това стана обаче още по-актуално след влизането на България в ЕС заради изискването за рекламиране на оперативните програми по еврофондовете. По този начин, в условията на рязко свиване на рекламния пазар и вследствие на финансовата криза, държавата се превърна в един от най-големите рекламодатели.
Друга форма на финансиране на медиите е чрез чужди донори, които по презумпция защитават и чужди интереси. Абсурдно е да очакваме обективност от журналисти, които са спонсорирани от правителства или частни фондации, чиито ръководни центрове се намират в чужбина. Точно това е и причината няколко персони, набедени за анализатори, да шестват из студията на всички големи телевизионни медии и да налагат определени позиции, които са диаметрално противоположни на обществените нагласи. Въпреки това, тези лица са получили негласен монопол върху коментирането на всички значими събития. Подобна концентрация на няколко марионетни експерти, получили правото на меродавна оценка, не е съществувала дори в тоталитарното ни минало.
Четвъртата причина за липсата на реална журналистика е зависимостта на медийните регулатори от политическата власт и корпоративните интереси. По дефиниция регулаторите са органите, които следят за прилагането на медийното законодателство. На практика, подобно на много други институции в България, и тук е налице един фасаден орган, който реално не върши нищо, освен в редките случаи, когато трябва да накаже някой непослушен журналист (като случая с Петър Волгин и сваленото предаване Деконструкция по БНР), или медия (случаят с ТВ7). Причината е елементарна – вместо независими експерти, в регулаторния орган се наместват партийни и лобистки назначения, които естествено не защитават обществените интереси, а тези на своите работодатели.
Това са основните причини да няма етични и обективни стандарти в българската медийна среда. Както и независима, качествена журналистика.
Ако това предизвиква у нас усещането за необективната сервилност на българските медии, то трябва да сме наясно без никакви илюзии, че този процес се задълбочава. Нашите управляващи не крият тенденцията за тотален контрол върху средствата за масова информация. Вече се работи върху нов Закон за медиите, който да постави под държавен контрол не само периодичния печат, но и всички интернет издания. Разбира се, целта е да се неутрализират и социалните медии, които имат различна гледна точка от официалната. Ето какво казва Светослав Терзиев, доктор по журналистика и председател на Комисията по професионални стандарти към Управителния съвет на СБЖ:
„Нещата са толкова прости – като държиш и шалтера, след като си дал лиценза, ти можеш и да го вземеш. Ето за това става дума! Става дума за създаване на страх в медийната общност. Става дума за свръхрегулация, която ще превърне нашата медийна среда в медиен тоталитаризъм. Демокрацията наистина е в опасност в България.“
Корпоративните медии изиграха основна роля в подмяната на действителността. Те не се занимават с важните за обществото проблеми и процеси, а с важните за собствениците си интереси. Те не са създадени, за да дават поле на плурализма, а за да заглушават различните гледни точки и да ги удавят в океана от фалшиво многообразие.
Официалната позиция на моментните управляващи е опорната точка на всички казионни медии. Това е основната причина за превръщането в „звезди“ на послушни журналисти, чиято роля се изчерпва със задаването на предварително одобрени въпроси и сервилното кимане с глава в знак на съгласие към добре подбраните гости. В България платените политически анализатори се радват на абсолютен медиен комфорт. Спомняте ли си кога последно журналист е задавал неудобен въпрос на гостуващ от управляващата партия или коалиция политик?! Изявата на властимащите в телевизионните студия се използва като рекламна трибуна, от която се изтъкват всички успехи, които в повечето случаи нямат нищо общо с плачевната действителност в България. Ако все пак някой журналист се осмели да си спомни каква е всъщност истинската цел на журналистиката, задавайки неудобен въпрос, неговата кариера най-често тихо приключва. Този процес толкова се е задълбочил, че на практика в големите медии няма истински професионалисти. Те отдавна са изтласкани в периферията, докато на техните места са поставени послушни марионетки, загрижени единствено за работното си място, външния си вид и високата си заплата.
Подобни лица, лишени от професионален опит, но напомпани с високо самочувствие, уронват принципите на професионалната журналистика. Защото най-лесният начин да се овладее определен публичен сектор е да се назначат хора без опит, които от благодарност сами ще се автоцензурират.
Срещу свободното изразяване на собствена позиция са впрегнати всички налични ресурси. Освен подготвяните скандални промени в Закона за медиите, беше направен опит да бъде поставена под контрол и академичната общност на Софийския университет. Правилата, които уреждат отношенията между преподавателите в „Св. Климент Охридски“ и медиите, първоначално предвиждаха забрана на академиците да използват научните си титли при своите публични изяви. Проектът изискваше предварително уведомяване на пресцентъра на университета при всяко гостуване на преподавател в дадена медия. Прозрачното намерение на ръководството целеше ограничаване на академичната общност да изказва своята позиция и да критикува властта по редица важни обществени теми. Благодарение на вълната от недоволство, това посегателство върху свободата на изразяване просъществува само един ден. Въпреки това, подобни опити за контрол на интелектуалния елит на нацията показват една зловеща тенденция за овладяване на всички независими гледни точки. Целта е манипулативното и тенденциозно медийно съдържание, обслужващо интересите на олигархията и властта, да бъде необезпокоявано и да му бъде осигурен абсолютен комфорт.
Липсата на плурализъм и свобода на словото доведе до разочарование и спад на доверието в официалните медии. Режисирането на новинарския поток, отсъствието на задълбочени коментари и на критичен анализ отвориха пътя на социалните медии. Днес те са платформата на плурализма и се ползват се с все по-голям кредит на доверие от аудиторията. Решаващ фактор за това е и възможността да се изразява личното мнение под всеки материал и значима тема. Дали опитът да бъде овладян последният бастион на свободното слово от страна на властта и нейните задкулисни кукловоди ще се увенчае с успех, в голяма степен зависи от самото общество. Ако ние не се противопоставим на грубото погазване на едно от основните ни права – да бъдем информирани, утре със сигурност ще се окажем репресирани в собствената си държава при всеки опит за изразяване на гражданска позиция. Освен това ще бъдем лишени от богатството на информационния поток, съставен от различни гледни точки, чрез които можем да имаме пълноценна представа за заобикалящата ни действителност. Липсата на обективна информация пряко влияе върху способността ни да възприемаме адекватно и да оценяваме достоверно случващото се у нас и по света.
Истината може да бъде открита само сред многообразието от позиции и мнения. Всичко останало е пропагандна манипулация, обслужваща интересите на властта и корпорациите.
За съжаление ,днес всяка информация ,се тълкува буквално от обществото .По този начин Всяка информация манипулира лесно ,защото сме загубили любоптството.Да си любопитен ,те прави осъзнат …осъзнаващ Живота си и Живота на другите.Колко лесно е да си задоволен ,нахранен ,да не съзнаваш ,как се изнизват годините на живота ,смучейки празна енергия ,да получаваш информация и да я трансформираш ,както ти е угодно.Това е идеята…това е било и се преповтаря ….И все пак с доза позитивизъм ….всичко е въпрос на Избор….Нека изберем По -свртлия ,но и труден път .Заслужава си….