Евгений Кузнецов е експерт в областта на комуникациите и обществените компании, автор е на методики за социално-политическо и технологично прогнозиране. Заместник-генерален директор на Руското венчър дружество.
Текстът е посветен на невидимите и публично неартикулирани връзки и взаимодействия между съвременните геополитически реалности и технологичното развитие, които днес съвместно чертаят и определят новото бъдеще на света – темата за технологичния дикатат ще става все по-актуална, тъй като тя осветява основните причини за геополитическото движение, за промените в живота на държавите, на обществата и на самия човек.
Бързият ръст на технологиите води до качествено нови трансформации на обществото, икономиката и човека. Общият потенциал на корпорациите вече превъзхожда размерите и възможностите на цели държави. Светът и икономиката скоро ще бъдат други.
Фундаменталните промени в световния ред, които се случват пред очите ни, поставят всяка страна пред необходимостта от цялостна оценка на бъдещите си възможности. Комбинацията от геополитически, социални и технологични промени значително усложнява задачата за анализ. И макар всякакви прогнози в тези условия да са твърде рисковани, ще се опитаме да съвместим различните обстоятелства в една картина на вероятните сценарии за развитието на света.
ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ НА ПРОМЯНАТА
През XXI век се случва бързо натрупване на критична маса от технологии и методи на работа, предполагащи промяна в природата на икономиката, в характера на обществото и дори в самото човешко битие.
Все по-разпространени са персонализираното, разпределено, роботизирано производство, формиращо пазара на труда, а не зависещо от него, затова и крайно чувствително към пазарите.
В комуникациите, политиката, търговията, мениджмънта, логистиката и финансите се осъществява преход от йерархични към разпределително-мрежови принципи на организацията.
В областта на транспорта, жилищното настаняване и скъпите имоти доминираща е икономиката на арендата, а не собствеността.
В развитите страни се отбелязва значително удължаване на продължителността на живота и повишаване на неговото качество.
Чрез невротехнологиите качествено нараства дълбочината на комуникациите и взаимодействията.
Заличават се езиковите и културните бариери.
Формира се нова ключова субектност: от стоките и вещите – към впечатления и преживявания, изчезва границата между притежанието и преживяването на притежанието.
Структурата на употребяваните и популярните ресурси в промишлеността и енергетиката се променя драстично в полза на възобновяемите източници.
Сменят се приоритетни посоките на развитие. Ключовите пазари и инструменти са, както следва:
ОБРАЗОВАНИЕ И СОЦИАЛНА СТРУКТУРА
– Падат статусните бариери пред достъпа до съвременния технологичен и социален ред – налице е преход към мрежово и клъстерно образование на мястото на йерархичния модел на образование, криза преживява цялата система от канали за социална мобилност.
– Транспорт. Преодоляват се географските и имуществени бариери, които затрудняват достъпа до стоки и услуги. Изчезват разликите в качеството и достъпността на стоките между градските райони и разпределителните центрове, има преминаване от урбанизация към субурбанизация, а от нея – към деурбанизация.
– Здраве. Качествено се изместват границите на продължителността на живота, намаляват или напълно изчезват имуществените и статусните пречки в постигането на качеството на живот, както и чувствителността към типа населено място (деурбанизация).
– Сигурност. Растат бариерите пред неконвенционалната дейност при нейното принципно поевтиняване и масово разпространение – контролът става все по-тотален, вземат се превантивни мерки в областта на правоприлагането.
– Информация. Рязко покачване на обема на необходимата, предавана и обработвана информация – човешката и машинната среда се сливат в хибридно състояние.
– Неврономика. Впечатленията и преживяванията се превръщат в материализирани обекти (структури на паметта, глави, единици памет), развива се индустрия на предлагането, на впечатленията и преживяванията и свързаните с тях знания.
– Търговия. Преместване на фокуса към предоставянето на права за ползване, а не за продажба; като следствие – увеличаване на ролята на обслужването и връщане от финансово-промишлени групи към финансово-търговски.
– Енергетика. Формира се разпределително-мрежова система, основана на микроенергетиката и възобновяемите източници. Има значителен ръст в автономността на технологичната и социалната сфера, деурбанизация.
– Финанси. Все по-чувствително преминаване от парите като еквивалентнат на стойността на стоките към парите като еквивалент на стойността на собствеността и енергията.
СИСТЕМА НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И НА ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ СИЛИ
– Население (пространство). Преход от мегаполиси към специализирани техно-клъстери и агломерации с разпределена система на пребиваване (от системата селища „град-предградие-село“ към истински агломерации на базата на университетски, промишлени и търговско-развлекателни центрове).
– Население (възраст). Рязко покачване на процента и тежестта на представителите на по-възрастното поколение; образованието и услугите се фокусират върху удължаване на активния период от живота, включване и на по-старото поколение в производствената верига и растеж в сферата на услугите, насочени към тях.
– Производство. Преход от промишлени комплекси към зони на концентрация на технологични компании, свързани с инфраструктурата, разпределено автоматизирано производство в близост до мястото на потребление.
– Енергетика. Ориентиране към мрежи с разпределена и индивидуална генерация и към умни мрежи, драстичен ръст на енергообезпечеността на техниката и на човека, персонализирана търговия с енергия (продажба и потребление).
– Транспорт и логистика. Глобалните търговски потоци се свеждат преимуществено към компоненти и материали, локалните – до стоки и услуги; увеличава се тежестта на микротранспорта (товарен и пътнически) в сравнение с крупния.
ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ И СОЦИАЛНИ ПРОМЕНИ НЕИЗБЕЖНО ВОДЯТ ДО НОВИ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ:
– в поведението на потребителите се наблюдава отказ от притежаване в полза на впечатленията (стойността на преживяванията е по-висока от стойността на притежаването);
– отдръпване от националната и културна идентичности в полза на глобално-мрежовата (глобална съсловна структура);
– нарастваща борба между вертикалните (национални) и глобално-мрежовите принципи на интеграция и техните инфраструктури;
– нео-религии като форми на идентификация и самоопределение в глобалното мрежово пространство;
– формиране на синтетични постнационални глобализирани култури, конкуренцията помежду им (от доминация на американо-европейския към пазар на глобалните култури);
– отказ от стремежите за недвусмислена социална идентификация с големи социални общности в полза на множество идентификации с малки групи („уникалност“).
УСТРОЙСТВОТО НА СВЕТА – „ДОЛИНИ“ И „СВЕТОФАР“
Експоненциалното нарастване на новите технологични тенденции води до качествено прераждане на обществото, икономиката и дори на хората. Глобалният характер на икономиката и обществото се нуждаят от бърза трансформация на институциите на управление. Действащият консенсус предполага в идеалния вариант ненамеса на правителствата на развитите страни в бизнеса в замяна на ненамеса на бизнеса в политиката. Но е ясно, че това възпрепятства развитието на световните компании-лидери. Съвкупният потенциал на тези компании превъзхожда много национални икономики и ги тласка към постигането на нова субектност и към формирането на световна политика от нов тип.
Лидери на промяната стават авангардните субобщества (клъстери) на водещите икономики (условно – „силициеви / силиконови долини“), които се състоят от общество на бъдещето (неостаряващо, креативно, техно-интегрирано), икономика от нов тип (роботизирани производства, услуги, транспорт, стартъп икономика) и друг вид политика (пряка демокрация и данъци).
Икономическата мощ на клъстерите води до тяхната фактическа изолация от окръжаващите ги територии на собствените им и други страни чрез непосилна за „аутсайдерите“ цена на живота, достъп до услуги от друго ниво (интернет, медицина, образование) и собствена система за сигурност („киберпънк“ общество).
„Долините“ са абсолютните лидери в агрегацията на таланти, избутвайки „неудачниците“ (хора и фирми) в непосредствено прилежащата до тях „зона на сигурност“ („зелен пояс“ или „зона на комфорта“), в която приемливите условия на живот се създават за сметка на обслужването на водещите икономики. „Зелената зона“ агрегира други региони на страните–носители на „долини“ и избрани региони извън тези страни (например симбиозата Силициева долина – Израел). В „зелената зона“ културата и политиката се формират от „долините“, собствената им култура е вторична, националните особености се заличават и унифицират. Вътре в „силициевата долина“ с голяма вероятност също има движение от индивидуални културни особености към други, „общосилициеви”.
Около „зеленото“ се образува „жълт пояс“ – развиващи се региони и държави, ориентирани към обезпечаване на „силициевите“ и „зелените“ зони (с ресурси, преди всичко – човешки, материали и компоненти, нужни за производството). Комфортът в „жълтата зона“ се поддържа чрез стоките на „зелената зона“, изтичането на таланти се компенсира с производство и внос от по-лошите зони. Стабилността в „жълтата зона“ се поддържа чрез национални култури и правителства.
Около „жълтата“ зона е „червената“ – територия на контролирана нестабилност, активно развитие, унищожаване на националните („традиционалистки“) правителства, превръщане на човешкия капитал и ресурси в „суперфлуид“. Надарените се преместват като работници в „жълтата“ и „зелената“ зона и като таланти – в „зелената“ и „силициевата“ зона, ресурсите – в максимално непреработен вид – в „жълтата“ и „зелената“ зона (в „силициевата“ зона работят само с компоненти от високо ниво и сложни, опаковани в контейнери материали).
Особеното на тази трансформация е, че вместо формирането на структурно подобни една на друга национални икономики (развит сектор на върха на пирамидата, и ресурсен – в основата), се провежда глобална реорганизация в подрегиони и общности, в които националните правителства и икономики губят контрол върху движението на стоки, таланти и ресурси. Опитите от страна на националните правителства да „удържат“ вертикалното преразпределение води до маргинализация на държавата и бизнеса и до изтичането на таланти, формиране на жестока конкуренция за ресурсите и опит да се опита да срине цената им. Националните правителства на развитите страни, разбирайки това, изолират отделни подрегиони с цел да бъдат включени в глобалната мрежа и да се състезават за място в топ 10 или топ 20 на световните центрове (Лондон-Кеймбридж-Оксфорд, Сеул, Шанхай, Хонконг, Сингапур, Амстердам- Айндховен, Израел). Ролята на националните регулатори намалява, ролята на глобалните расте. Центровете-лидери (съществуващите и потенциалните „долини“) се интегрират в глобалната мрежа, очертават около себе си „зелена“ зона за доставка на компоненти, опаковани материали и таланти.
Политиката на „силициевите“ зони е стратегия най-вече за управление на потоците от пари, знания и таланти – всичко, което носи максимална печалба. Цялата „индустриална политика“ – място на производството, намаляване на разходите, ръст на преразпределението и т.н. – е прерогатив на „зелените“ и „жълти“ зони, които служат на „силициевата“. „Червените“ олицетворяват или линията на „ко-трансформацията“ (лоялен на горното ниво режим) или „алтернативната стратегия“ („терористи“). Наградата за лоялните е влизането в „жълтия“ сектор.
Функцията за вземане на стратегически решения преминава от финансовите столици към технологичните и иновационни центрове. Там се преместват и творческите индустрии. Формира се нова финансова система (чрез криза в сега съществуващата), насочена към промяна в правилата на играта в разплащанията и банкирането. „Новите“ банки, свързани с технологичните гиганти, формират глобалната финансова мрежа, чиито правилата на играта се определята от „силициевите долини „.
Населението в „силициевите“ долини в 2020-те – 2030-те години може да достигне 100-200 милиона души, не се очаква значителен ръст (балансът се постига за сметка на жизнения стандарт и изискваното качество на човешкия капитал). Населението в „зелената“ зона ще достигне 1 милиард души, в „жълтата“ зона – 4-5 милиарда души и в „червената“ зона – 1-2 милиарда души.
Формирането на описаната конструкция ще доведе до противоречия – и съответно до източници на глобална нестабилност – по следните оси.
1.Нежелание на страните от „червената“ зона (или на държави от „жълтата“, подхлъзващи се към „червената“) да приемат правилата на играта и да станат обект на „възстановяване“.
2.Нежелание на националните правителства от „жълтата“ зона да губят субективност и да генерират вътре в себе си „силициеви“ и „зелени“ зони, контролирани в действителност от наднационални органи.
3.Нежелание на правителствата от „зелената“ зона да губят контрол над високопечелившите „силициеви“ зони.
Описаните противоречия обхващат цялата структура на глобалната миграция, търговията и разпределението на труда. Допълнителното влияние ще оказва и конкуренцията във всеки сегмент, който при определени условия може да се превърне в много важен фактор. Пикът на конфликта може да доведе през 2025-2035 г. до експоненциален растеж на глобалната нестабилност и война. Нейната форма, характер и резултати трябва да се вземат предвид при избора на бъдещия сценарий на развитие.
ТРИТЕ СЦЕНАРИЯ
Сценарият на развитието неизбежно трябва да произлиза от днешната ситуация и тя може да бъде описана по следния начин: през последните 30 години Русия дрейфува от „зелената“ (мечтата на перестройката) към „жълтата“ (90-те и първото десетилетие на ХХІ век), а в перспектива ще достигне „червената“ зона – в момента сме на границата на зоните.
По-нататъшната траектория зависи от глобалния сценарий. По-долу са показани трите основни варианта.
1.СИНГУЛЯРНОСТ *
Предполага толкова бърз технологичен възход, че скоростта на трансформацията (и ръстът на печалбите) на „силиконовите“ зони формира тяхното безусловно лидерство в стандарта на живота, сигурността и военния потенциал.
Националните елити са безсилни за съпротива и се стремят да си купят място в „силиконовите“ зони в замяна на съглашателската си политика. В елитите на отделните страни настъпва разрив: ориентираната към глобална интеграция част убеждава образованото население в перспективността на стратегията за влизане в „зелените зони“ и на борбата за получаване на поне един „силиконов“ клъстер на своя територия. Като преимущество се посочват достъп към съвременната медицина, образованието и високо маржиналните** области на дейност (определящи нивото на доходите). Консервативните среди са изтласквани към периферията и формират опозиция в регионите с максимално остарял начин на живот. Помощ на „интеграторите“ във военното противоборство оказват глобалните структури. За сметка на технологическото превъзходство опозицията се потиска или става маргинална.
„Жълтата“ зона купува право на по-широко национално самоуправление, давайки евтини ресурси и таланти (не пречи за техния отлив и не формира национални „зони на прогрес“). Качеството на живот се стабилизира на приемливо ниво, възниква национален консенсус на „достатъчността“.
„Зелените“ зони формират философия на „достатъчност на комфорта“, който се подкрепя с културната и технологическа продукция на „силиконовите“ зони (износ на впечатления, превръщане на населението във виртуални и смесени среди). Икономиката на „зелените зони“ – това е производство на компоненти и ресурси, а също на ниска маржинална стокова продукция (стоки за широко потребление).
В „силиконовите“ зони настъпва взривен ръст на технологиите, формират се фундаментални пробиви (техническо безсмъртие, техническа телепатия, пълна роботизация и автоматизация на средата, пълна реалистичност на виртуалните среди, създаване на пълни с впечатления смесени реално-виртуални среди). Крайъгълен камък в развитието става природата на човека – възможност за разтъждествяване на личността и носителя (тялото), което води до истинско безсмъртие и качествено ново състояние на човечеството – към интегрирани мултиличностни конгломерати (свръх-общности). Усвояването на новата реалност се превръща в крайно важна задача на развитието и става през следващите няколко столетия предмет на дейност на част от човечеството, намиращо се в „силиконовите“ зони, на върха на йерархията на този модел.
За останалите предметът на тяхната дейност е известен в профаниран вид, което създава представа за „обожествяване“ на част от човечеството. Това предизвиква взрив на нео-религията на „техно-просветлението“, призована да конституира разрива и бариерата за достъп в „силиконовата зона“.
Потенциалът за достъп до мултиличностната реално-виртуална среда се определя от сбор на таланти и навици, а за „вербуването“ се използват общодостъпни масови канали (компютърните масови игри, масовото образование) чрез които талантите се привличат първо в зони на обучаване, а после – в ядрото на „силиконовата общност“. Попадането там означава „просветление“, късмет и се приема от обществата и в „зелената“, и в „жълтата“ зона като сполука за семейството и нацията. Обратният приток на ресурси в семействата на „просветлените“ става значим фактор за икономиката на „жълтите“ зони. Масовата култура се превръща в предварителен период на въвличане и обучаване, на унифициране на културните кодове и образи, тя се обогатява за сметка на националните елементи (мултикултурализма) с цел облекчаване на достъпа за представителите на различни култури.
„Червените“ зони се атакуват и унищожават с помощта на различни видове оръжия, в това число климатично и биологично. Конвенционалността на последното става неустановимо (внезапен грипен вирус, мутация на СПИН, прогресивно намаляване на раждаемостта в зоните на глада и т.н). Класическо литературно въплъщение на този сценарий е Лапута, описана в третата част на „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт.
Вероятността на сценария „сингулярност“ – 30%. Въпреки високите темпове на развитие, готовността да се формират механизмите за управление на глобалната политика и икономика сериозно изостава, рисковете за нестабилност са много високи.
В ситуация на победилата „сингулярност“ стратегията на Русия е следната: борба за статут на глобални технологични хъбове от страна на една-две мега-агломерации (Москва-Петербург, Томск-Новосибирск). Формиране около тях на „зелени пояси“ (нова регионализация). По-нататък следва възникване на „жълти пояси“ с реинтегриране във външни „жълти“ зони (големият Кавказ, ресурсите на Арктиката). Призът – достъп на елитите и хъбовете към наднационалните системи за управление и преразпределяне на ресурси, постигане на „силиконов“ стандарт на живот за една десета–една шеста част от населението, постигане на „зелено“ ниво на развитие за една трета от населението и „жълто“ – за останалите около 50% от населението.
2. ИНКВИЗИЦИЯ
Началото е идентично на общите направления и на сценария „сингулярност“. Световните зони на лидерство („силиконовите долини“) провокират трансформацията на „зелените“ и „жълтите“ зони, подклаждат напрежението в „червените“. Ситуацията се изостря във всички преходни страни (Индия, Китай – от „жълтата“ в „зелената“ зона, Русия, Бразилия – от „жълтата“ в „червената“). Причината е в несъгласието на националните елити да имат обслужваща роля, в желанието да се пресече изтичането на талантите, капиталите и ресурсите. Формиращите се препятствия намаляват ефективността на ръста на „силиконовите“ зони, провокирайки националните правителства да осъществяват агресивна политика на борба за приток на ресурси и таланти.
Възниква антагонизъм между „старите“ (САЩ, Великобритания, част на континенталната Европа и т.н.) и „новите“ лидери (Китай, Индия, Русия, Бразилия). Избягвайки преките сблъсъци, играчите превръщат в зона на конкуренция „червените пояси“, нестабилността на които става инструмент за поглъщане на ресурсите на съперника.
Мащабът на сблъсъците в „червените“ зони, а също така изобилието на оръжие и ресурси в ръцете на техните лидери, структури и общности, провокира разпространение на нестабилността в съседните „жълти“ зони, които играчите, както се оказва, са готови да принесат в жертва. Мащабите на сблъсъците и загубите провокират ръст на милитаризма и напрежение в „зелените“ зони, формирайки конфликти в системата на световната търговия (санкциите, ориентиране към политиката на заместване на вноса, концентриране върху националните проекти на развитие в ущърб на глобалните). Това води до разрушаване на международната система на инвестиране, до поява на локални региони (зони) с инвестиционно благоприятстване и формиране на блокове (БРИКС срещу G7).
Липсата на консенсус и скритото подхранване на противоборстващите страни в „червените“ зони, водят към разпространение на война във всички евентуално нестабилни региони (Черната Африка, Магреб, Близкия и Среден Изток, Централна Азия). Необходимостта от увеличаване на разходи за конфронтация забавя развитието на всички страни, включително и на водещите.
Необходимостта от обезпечаване на конкурентното доминиране тласка конфликтните страни към отказ от етични ограничения в прилагането на технологиите. Информационните и биологическите атаки, милитаризацията на Космоса, резкият ръст на роботизираните армии, изтичането на ядрени технологии, целенасочени промени на климата – всичко това провокира насилие и води до непреднамерени последици и техногенни катастрофи, предизвикани от неуправляемите последствия на „ограниченото“ прилагане. Развива се глобално противостоене, наречено „нова студена“ или „световна хибридна война“, което рязко забавя развитието на всички отрасли, свързани с качеството на живот (за това пък нарастват технологиите на роботизацията, на новите материали, на управляемата еволюция и биологическата корекция на човека и природата). Милитаризацията и даването на предимство на технологиите с двойно предназначение стават причина за появата на „корпоративни“ държави и на държавен капитализъм дори в страните с либерално устройство. Прилага се стратегия за пълно унищожаване на страните-противници като самостоятелни политически субекти чрез тяхното раздробяване на суб-държави (провокиране на национална, конфесионална, класова, религиозна вражда).
Разрастването на зоните на нестабилността и разрушаването на „прозореца на благоприятстване“ за технологичен взрив довежда до осъзнаване на необходимостта от „търсене на баланс“ . В условията на блоково мислене и разрушената глобална инвестиционна система, консенсусът става постижим само при условие на „паритетно“ развитие. Но нуждата от такъв „договор“ ще се появи след 15-20 години активна конфронтация, даване на жертви, насилие и поредица от техногенни (в това число климатични и биологични) катастрофи и епидемии.
Предмет на договора – обезпечаване на синхрон в развитието на страните чрез контрол на технологичния прогрес („право на вето“ в провеждането на изследвания, за което способства тяхното дискредитиране на етапа на „новата студена“ война), създаване на системи от „партньорства“ с равни квоти участници, приоритет на международни технологични проекти за развитието, които биха били прозрачни за всички страни и в които ще бъде договорено задължителното присъствие на всички заинтересовани субекти. Например, това е управляемата промяна на климата, усвояването на Космоса, създаване на всеобща енергийна система, управляемата еволюция на човека. Системата на световното управление се свежда до съчетаване на политическите институции (нова ООН), на комисия за наблюдение върху технологичното развитие, на система на глобалния културно-идеологически контрол – композиционен мултикултурализъм („уважение на разнообразието и традициите“; нова ЮНЕСКО).
Вероятност на сценария – 60%.
Мястото на Русия в него – тя е „острието на копието“ на конгломерата от „нови лидери“ (Китай), „наемници“, „анархисти“. Основната й компетенция – война в условията на „червените“ зони, създаване, изпитание и износ на неконвенционални технологии, създаване на междудържавни (но вътрешно-блокови) военно-технологични корпорации. Тя е центърът на технологичния шпионаж и копиране („нео-СССР“). Тя е идеологическият лидер на „движението за неприсъединяване“, изпълнява роля на „системен съюзник“ на новите лидери, създаващи собствена картина на света, глобален културен и цивилизационен модел, формира първообраза на мултикултурния („евро-азиатски“) модел, базиращ се върху баланса, а не върху синтеза (прехвърляне на европейските модели и практики на поведение, управление и организация в Азия и на азиатските – в Европа и САЩ).
3. КРАХЪТ НА РИМ
Този сценарий вече не веднъж се е възпроизвеждал в историята (крахът на великите цивилизации от бронзовата епоха – Египет/Хетското царство/Вавилон, Рим, Китай през втората половина на ІІ хилядолетие). Основните причини – неспособност за създаване на системи на управление, съответстващи на технологичните и социалните трансформации, попадане на технологиите в ръцете на по-малко развити, но по-добре организирани общности.
Началото е аналогично на варианта „сингулярност“ с последвала деградация до „световна хибридна“ война и срив дори от тази траектория поради неспособността да се обуздаят освободилите се разрушителни сили. Центрове на деструкция стават „червените“ зони, създаващи глобални интеграционни проекти (ИДИЛ и др.), а също така „жълтите“ зони, които не са съгласни да се интегрират като обезпечаващи региони (Русия, Африка, Латинска Америка).
Сценарият започва с това, че правителствата на по-малките партньори на противоборстващите блокове губят контрол над своята територия под въздействие на ударите на противниците, а също и поради технологични, климатични атаки и епидемии. Поради загубата на управление, на власт идват радикали и фундаменталисти, които създават „фундаменталистки интернационал“ с цел противостоене на „империите на злото“. Възникването на алтернатива провокира изпадане в деструктивност. Фундаменталистският интернационал атакува мегаполисите и „силиконовите“ зони, капиталът и компаниите започват стремително да ги напускат и да се пренасочват към „технологичните цитадели“ – специални нови региони, независими от правителствата на държавите-лидери.
Фундаменталисткият интернационал ефективно пречупва националните правителства. В първия етап – с подкрепата на страните-противници. Това води до политическа деградация, милитаризация, регионализация, до загуба на цялостност на държави и макрорегиони. Фундаменталистите завземат властта в редица страни от „жълтия“ и „зелен“ пояс. Техният алианс става глобална сила.
Опитите на страните-лидери, първоначално поединично, а след това заедно да унищожат огнищата на фундаменталисткия интернационал и държавите, в които те са дошли на власт, довеждат до освобождаване на неконвенционално оръжие и поредица от техногенни, климатични катастрофи и епидемии. Те рикошират пряко и чрез общественото мнение по самите страни-лидери, провокирайки тяхната деградация и разпад.
Мащабите на ударите и глобалният характер на войната няма да позволяват на САЩ да заемат изчаквателна позиция, това е първата война на тяхна територия. Ускореното превъоръжаване във формат на роботизирана армия, използване на биологично, информационно и климатично оръжие довежда до бум на изтичане на технологиите при съперниците, а от тях – към фундаменталистите. След 10 години САЩ получават всички видове удари по своята територия и не издържат.
Разразилата се световна икономическа мегакриза принуждава способните за развитие да се затварят в локални цитадели, където корпорациите са носители на компетенции. Те принуждават отслабените национални правителства и каквото е останало от тях да хвърлят всичко за защита на корпорациите в ущърб на останалата територия, а после започват да се пазарят с фундаменталисткия интернационализъм за определяне на зоните за контрол. В резултат на това споразумение се появяват пояс от независими корпоративни градове с изродена социална и технологична култура (редукция на „силиконовите долини“), зона на слаби национални правителства (изроденият „зелен пояс“) и пояс на враждуващи помежду си фундаменталистки държави, купуващи от корпоративните градове оръжие срещу ресурси.
Темповете на развитието значително се забавят, възраждането на културно-социалната среда отнема няколко столетия.
Вероятност на сценария – 10%.
С голяма вероятност Русия остава независима национална държава, възможно губейки отделни територии, но участвайки в глобалната търговия с оръжие и технологии. Това е модел на квази-СССР от 50-те години. При това страната изпада в технологична зависимост от корпоративните градове по отношение на всичко, което е свързано със здравето, невротехнологиите и потребителските стоки.
Превод: Цеца Христова и Снежана Лоза / Memoria de futuro
Източник: globalaffairs.ru
*Така наречената сингулярност описва предстоящ момент, свързан с високите технологии, когато изкуственият интелект ще конкурира човешкия и двата компонента ще съществуват синкретично.
**Маржиналният доход като понятие произхожда от понятието “марж”, което означава разлика, излишък, или в случая става въпрос за разлика в цената, по която се купува и продава пределен продукт и която следва да покрие разходите по определена сделка. В банковото дело маржът се тълкува като разлика между лихвата за отпуснати заеми и изплащаната лихва на вложителите. От чисто практически позиции маржиналният доход се определя като разлика между нетния размер на постъпленията от продажби и съкратената себестойност (основните разходи).
Авторът всъщност е описал сценариите, разработвани от враговете на човечеството. Това се техните планове и програми за подходяща и удобна за тях реалност, която да замени изначално заложената еволюционна програма за събитията на тази планета. Чрез внушението, че това са единствените бъдещи възможности за съществуване на човеците, враговете ни не само се стремят да предопределят и програмират събитията в посока на желаната от тях античовешка реалност, но и да мотивират самите човеци да съдействат за нея, отчаяни от липсата на друга алтернатива.
Това обаче съвсем не е така. Съществува вселенска естествена програма, която периодично се обновява, силата на която е многократно по-голяма от силата и възможностите на тази, с която се опитват да я подменят. Вселенската програма не само е в състояние да се самовъзстанови и умножи многократно мощта и възможностите си, но и да препрограмира тези, които се опитват да я унищожат, използвайки тяхната сила срещу самите тях.
Ще се случи това, което се случи със сайта „Памет за бъдещето” – възстанови се по-добър и по-четен, отколкото преди. Затова не се поддавайте на сатанинските фалшификати и не им съдействайте чрез вяра в тях, разпространяване и загуба на кураж за противодействие.
Тези сценарий в холивудски стил нямат бъдеще. Светлото бъдеще на човечеството е реална възможност и ще превърне в действителна реалност, ако се решим да пренасочим човешка си енергия към негово осъществяване.