Може ли навлизащата в деспотизъм и цензура Турция да се присъедини към ЕС? Отговорът трябва да е „Не“

2200

Реджеп Ердоган „има много причини да се усмихва“. Снимка: Legnan Koula/EPA.

 

Турция води война срещу етническо малцинство; полицията ѝ нахлу в офисите на голям вестник; твърди се, че тайните ѝ служби въоръжават Ислямска държава; нейните военни свалиха руски бомбардировач – и въпреки това тя иска да се присъедини към Европейския съюз. Бързото преминаване на държавата към деспотизъм представлява още един екзистенциален проблем за Запада.

Гледката как европейските лидери раболепничат на турския президент Реджеп Ердоган с надеждата той да спре потока от бежанци към Гърция е просто противна. След като турските съдилища упълномощиха полицията да поеме контрол над вестник „Заман“, да атакува неговите журналисти със сълзотворен газ и да уволни редакторите му, новите ръководители на изданието побързаха веднага да сложат усмихната снимка на Ердоган на началната страница. Той има много причини да се усмихва.

70f17d733de4b1efa9a66cec4b17692a

В действителност Ердоган се ползва с масова подкрепа в Турция. В очите на хората от консервативните централни райони на страната, където в продължение на десетилетия ислямът беше потискан от различните светски военни режими, първоначално изглеждаше, че Ердоган е постигнал идеалния баланс. Либералната, свързана и прогресивна част от обществото оставя на мира религиозната, реакционна и патриархална част от Турция, и обратното. Кюрдите се отказват от партизанската война и се превръщат в парламентарна опозиция. Ердоган повежда държавата към влизане в ЕС с темпо, което е достатъчно бавно, за да могат очевидните провали на демокрацията да бъдат пренебрегнати.

72a73e4aeaea0260aeef542cc8c49184

Всичко това обаче се обърка, и то по същата фундаментална причина, поради която се срина режимът на Асад в Сирия: нежеланието на образованата младеж да бъде управлявана от глупаци, начело на една „доброжелателна“ полицейска държава.

Бунтовете, които пометоха турските градове през юни 2013 г., бяха резултат от неспособността на Ердоган и остарелия му ислямски модел да толерират основните малки свободи, към които се стреми младото поколение: правото да пият алкохол, правото на достъп до нецензурирани социални медии, правото да протестират мирно за същите каузи, за които протестира и европейската младеж – в случая с парка Гези това беше плана за неговото превръщане в МОЛ.

След това Ердоган успя да преодолее всички препятствия. Протестът беше разпръснат чрез простата, но ефективна употреба на сълзотворни гранати (произведени в САЩ), както и чрез погром над кварталите, населени от включилото се в протеста кюрдско малцинство.

Тогава Ердоган си осигури поста на президент. След като едва не загуби парламентарно мнозинство през юни 2015 г., той успя да закрепи положението в края на годината чрез кампания, включваща изгарянето на офисите на опозиционната Демократична партия на народите в няколко града.

Същевременно с това турските военни провокираха края на тригодишното прекратяване на огъня с Работническата партия на Кюрдистан, като нахлуха в кюрдските градове в Южна Турция и оставиха някои от тях в състояние, подобно на това на опожарените сирийски градове отвъд границата.

Всичко това обаче не е нищо, в сравнение с коза, който Ердоган държи в ръката си. С наличието на провалили се и пропадащи държави като Афганистан, Йемен, Ирак и Сирия, колкото повече се пропада турската демокрация, толкова повече Западът ще трябва да подкрепя турския президент. А колкото повече Европейската комисия поддържа миража, че един ден Турция ще се присъедини към ЕС, толкова повече засилва тези сили в Европа, които се стремят именно към напускането на съюза.

233

Окупирането на редакцията на вестник „Заман“

 

Записи, изтекли в гръцки сайт миналия месец, показват как Ердоган открито изнудва Европа с необуздан поток от бежанци, ако тя не му осигури финансова подкрепа и по-бързо допускане в ЕС. Въпреки че записите бяха потвърдени като достоверни от някои новинарски агенции, в тях се наблюдава този вид пропаганда, в чието производство е умел най-новият враг на Ердоган – руските тайни служби. Трагедията се състои в това, че – истински или изфабрикувани – те не могат да бъдат далеч от истината: Европа вече затваря очи пред подкопаването на демокрацията, пред договорките с трафикантите на хора, както и пред военните действия, насочени срещу граждани.

Това, което следва, трябва да бъде направено спокойно и пропорционално.

На първо място гражданите на ЕС имат правото да изискат честност както от своите правителства, така и от Европейската комисия. „Доклада по напредъка“ на комисията от месец ноември представлява едно упражнение по лицемерие: не споменавайки нищо за преминаването към деспотизъм, цензура и насилие, докладът възхвали Турция за нейния икономически напредък. Представете си какви биха били изводите на докладчиците, ако към ЕС искаше да се присъедини Италия по времето на Мусолини.

Ключовият въпрос тук не е този на източноевропейските расисти: „Могат ли 75 милиона мюсюлмани да се присъединят към Европа?“ Ключовият въпрос е: може ли държава, която толкова фундаментално потъпква критериите на Копенхаген за членство в ЕС въобще да остане кандидат в процес на присъединяване? Очевидно отговорът трябва да бъде „не“ – ЕС е длъжен да заяви това на Ердоган, както и да предложи програма в подкрепа на светските демократични сили, които трябва да дойдат на власт в Турция, за да могат преговорите по нейното присъединяване да бъдат възстановени. Комисията – която нямаше никакви морални задръжки да каже на гърците как да гласуват през юли 2015 г. – със сигурност не би трябвало да има задръжки да подкрепи демократичните турски партии в тяхната борба с потисниците и съперниците им.

2016-03-11_025702

Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и на Европейския съвет Доналд Туск се ръкуват с Ахмет Давутоглу след срещата в Брюксел /7 март 2016

 

Това би поставило Ердоган в стратегическо затруднение, но не би могло да доведе до незабавно разрешаване на ситуацията в егейския регион. За да постигне това, Европа трябва да удвои своя стратегически ангажимент към Гърция чрез изпращане на гранични сили, облекчаване на дълга, помощ и истинска солидарност.

За тези в Европа, които искат да покажат на колебливата Великобритания защо тя се нуждае от ЕС, не би могло да има по-удобна възможност. Това е шанс открито да бъде осъдено потъпкването на човешките права; открито да бъде подкрепена Гърция – член на съюза – която индиректно бива заплашвана от страна, нечленуваща в ЕС; както и да бъдат организирани съгласувани и единни действия за справяне с всякакъв поток от бежанци, който Ердоган би пропуснал.

Перспективата ще предизвика тревога в центристката политическа класа, която помогна за създаването на цялата бъркотия, тъй като тази класа ще бъде изправена пред избора, който тя упорито избягва: демократичните ценности или пазарната логика; моралната решителност или илюзията, че всичко ще бъде наред.

230943566

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

 Източник: The Guardian

 

Още от автора: Пол Мейсън

Пол Мейсън

Пол Мейсън е английски журналист и радиоводещ и писател. Бивш културен редактор в Channel 4 и икономически редактор в BBC2. Автор на няколко книги и гостуващ преподавател в университета Улвърхамптън.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни