На 1 януари 2016 Холандия пое председателството на ЕС за следващите шест месеца. По средата на този мандат, на 6-ти април, в Холандия ще се проведе референдум, на който гражданите на страната трябва да гласуват дали подкрепят Договора за асоцииране на Украйна с ЕС или не. Ако резултатът е отрицателен, това ще създаде проблем. Известно е, че за да влезе в сила Договорът, всяка страна членка трябва да гласува с ДА.
В германския вестник Ди Цайн известният журналист и бивш главен редактор и издател на вестникa Тео Зомер констатира, че Западът е сбъркал, заставяйки Украйна пред избoр между ЕС и Русия. Авторът обръща специално внимание на неотдавнашното изявление на Председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Хага.
Жан-Клод Юнкер не вижда никакъв шанс Украйна скоро на стане член на ЕС и на НАТО. Да бъде поставена страната пред избор между Русия или ЕС бе голяма грешка. Повечето германски вестници не обърнаха внимание на знаменитата мисъл на Юнкер. Дори големият „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ отдели някакви си 13 реда на речта на Юнкер, в която имаше какво да се чуе. Като буквално това: „Окончателно Украйна няма да стане член на ЕС в близките 20-25 години, а също и член на НАТО.“
Петро Порошенко и Жан-Клод Юнкер, август 2015. Юнкер обеща на Порошенко отпадане на визите
Май трябва да се събудим. Украйна – десетилетия наред нито член на ЕС, нито на Атлантическия съюз? Виж ти, каква изненада! Приемането на разединената и съсипана страна в ЕС и НАТО е лелеяна цел на правителството в Киев. Пред перспективата на украинците за членство в съюза, Брюксел поставя създаването на редица предпоставки и изпълнението на т.нар. критерии от Копенхаген. А под американски натиск партньорите от ЕС виждат като бъдеща цел обвързването на Украйна с НАТО.
Действително ЕС е готов да разреши на украинците безвизов режим; НАТО също така проведе военни маневри през 2015 г. в западните части на страната – една „демонстрация на сила“ пред Русия, както се казва. А Брюксел и МВФ са готови да предоставят милиарди, за да изправят на крака изтощената украинска икономика. Обаче, говорейки и от името на НАТО, председателят на ЕК заявява, че това „не е никакъв пример за членство“.
Юнкер говори в холандската столица, където през април ще се проведе референдум за асоцииране или не на Украйна. Очевидно Председателят на ЕК искаше да посмекчи все по-засилващият се евроскептицизъм на холандците. Едно НЕ, обясни той, можело да „отвори вратата за континентална криза“ – още една криза, сякаш си нямаме достатъчно такива.
Във връзка с това Юнкер изрича една истина, която стриктно се пази в тайна, или просто се отрича: Украйна още много дълго няма да бъде в състояние, което да й позволи да бъде приета за член на западното семейство. Един внимателен поглед показва, че тя е failing state или дори една failed state (неефективна държава или несъстоятелна държава ) – една съсипана, клептократична, ограбено за лични облаги от корумпирани бюрократи и олигарси–милиардери държавно образувание.
Корупцията процъфтява. Съдебната система се е превърнала в маша на мафията на властта. Правова държава – просто няма такава. Икономиката е в състояние на свободно падане. Президентът Порошенко и премиерът Яценюк се ненавиждат. Честни, готови за радикални промени министри, подават оставки. Никакви реформи. Минимална готовност за изпълнение на договореностите от Минск. Нито е приет изборният закон, нито се правят стъпки за конституционна промяна за даване на повече автономия за Донбас.
Олег Барна сваля премиера Яценюк от трибуната на украинския парламент / декември 2015
Пристъп на откровена честност от страна на Юнкер
Със сигурност това се отнася и до сепаритистите в Източна Украйна, но твърдоглавието на правителството в Киев не може да бъде въобще надминато, за ужас на Берлин и Париж. Дори не се вслушаха в напомнянето на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън: „Ако Украйна желае да постигне напредък и да запази подкрепата та ЕС, трябва да направи много повече.“
По времето на председателството на Барозо и на президента Джордж Буш, на Украйна бе внушено да реши: за Русия или за Запада, ЕС и НАТО. По този въпрос страната бе раздвоена и разпокъсана в събитията. Пропуснато бе Украйна да бъде взета като „близка чужбина“ и за двете страни, неутрална между Изтока и Запада, вместо да бъде привличана на всяка страна единствено в своя лагер.
Откровението на Юнкер в Хага, неговият пристъп на откровена честност е признаване със закъснение на грешката по отношение на Украйна. Един комерсиален въпрос се превърна в принуда за стратегически избор. Украйна бе принудена да направи своя стратегически избор, без да отчете интересите на Русия. Което е и първопричината за дълбокото разделение в страната и икономическия й срив.
Баланс на интересите с Русия
Въпросът сега е – дали Западът, и преди всичко ЕС, ще направи сериозни изводи от прозрението на Юнкер. На първо място това е изводът не само да се позволи на Украйна да се закачи за общността в Брюксел, но също така и отново да се остави в лоното на историческите й връзки с Русия. Това не би означавало подчиняване на руските амбиции, а едно реално политическо начало за балансиране на интересите с Москва.
Защото, както и преди, така и сега, продължава да е вярно заключението на Хенри Кисинджър: „За да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, тя трябва много повече да функционира като мост между тях. Украйна да се разглежда като обект на една конфронтация Изток-Запад, означава да се пропилее за десетилетия напред всякакъв шанс да се привлече Русия към една система на международно сътрудничество със Запада, и особено с Европа.“
Превод: Александър Алексанрдов / Memoria de futuro
Източник: Ди Цайт
Оставяне на коментар