Интервю на Христина Христова с д-р Калоян Методиев за Мемория
– Стана ясно, че в Брюксел сделката между ЕС и Турция остава с отворен финал до следващата среща на 17 март. Според теб Европа ще приеме ли условията на Давутоглу за безвизов режим на турски граждани от юни т.г. и защо Турция толкова много държи на тази точка от договорките?
– Сигурно ще ги приеме. Поне такива са заявките от Туск, Меркел. Управляващите в Анкара вероятно държат на тази точка поради поне четири причини. Първата е увеличаване на одобрението към правителство вътре в страната – ето вече не сме втора ръка. Второ е, че навлизането в стратегическата дълбочина ще става много по-лесно, по-надълбоко и по-мащабно. Трето, това е начин да се отърват от най-бедната си и проблемна част от населението. В Източна Турция има милиони неграмотни и бедни, за които това е възможност. На четвърто място, едно ударно издаване на турски паспорти (къде официално, къде чрез корупция) на намиращите се на турска територия няколко милиона нелегални имигранти и бежанци ще изпразни за година-две територията й от проблеми. Отпадането на визите е грешка.
– Затвори ли си очите Европа за репресиите срещу свободата на словото в Турция и защо не се възпротиви категорично срещу поставянето под пълен контрол на опозиционните медии от страна на властта? Завземането с полиция на редакцията на вестник „Заман“ беше фрапантно нарушение на човешките права и свободи, а Европа почти мълчи по въпроса.
– Европа мълчи, защото Меркел, Оланд, Европейската комисия не казват „Стоп“ и не затварят границите. А и западноевропейското лицемерие вече е достатъчно популярно в Източна Европа. В Европа съдят хора за коментари под статиите и за политически некоректен език. В Турция арестуват журналисти и деца за писане срещу премиера и президента на базата на един стар закон. И на двете места има зловеща цензура, но на едното място тя се нарича цензура на либералната толерантност, а на другото – на ислямисткия режим.
– Какво ще се случи според теб с т. нар. Балкански маршрут? Реално нямаше категорично решение на срещата в Брюксел, въпреки че ЕС едва ли не обяви края на нелегалната имиграция?
– Потокът ще търси най-малкото съпротивление. Ако погледнете картата, има няколко варианта: България – през границата с Гърция и Турция; Албания; и от Гърция – с лодки към Италия. Маршрутите не са проблемът, а волята на няколко европейски правителства да държат границата отворена. Това е линията „Меркел“. Едни казват, че е план за предизвикване на имплозия вътре в Европа, други, че е либерален фанатизъм. Каквото и да е, не е добро за българското общество и неговото развитие. На нас ни трябва присъединяване към линията „Орбан“, където вече са словаци, чехи, поляци, австрийци, словенци. Това е нашият отбор – контрол над границите. А колкото до обявения край – нагледахме се на лозунгарството след всяка поредна среща на върха на ЕС. Всеки път еуфория, гръмки фрази, а накрая потокът пак си тече. Цялото нещо може да стане много бързо, евтино и хуманно.
– Как тълкуваш договорката за размяна на легални и нелегални мигранти и бежанци между ЕС и Турция на принципа „човек за човек“? Каква е уловката тук, ако има такава? Лидерите на ЕС вчера са изразили силно недоверие и съмнение, че тази точка от договора е измислена в Берлин, а не в Анкара.
– Това не са чували с брашно да ги разменяш. Ако някой си мисли, че ще стане по този начин, явно не познава европейските реалности. Прогнозата ми е, че още на първите такива опити либералните лобита ще впрегнат всички възможни медии, ще има живи вериги, спиране на кораби, лягане пред влакове и самолети, пропагандни репортажи, ревящи дечица, покъртителни съдби и все в този дух. Целият този пазарлък няма да доведе до нищо. Какъв е смисълът от тази размяна? Аз не го виждам. При положение, че повечето са с неизвестни идентичности, а не може да се има доверие кой ще бъде разменян от Анкара. Кой е бежанец и кой нелегален? Какво става с тези в Германия, например? Властите там признаха, че не знаят къде са стотици хиляди от пристигналите. Пръснали са се из гета и тайни квартири. Бих определил това решение като глупост на най-високо ниво.
– Ще успее ли Турция да активизира преговорите за присъединяване към ЕС, каквото е едно от условията й?
– Вероятно ще ги възстановят. Но брюкселката бюрокрация е царицата на размотаването. Така ще ги вкарат в процедурни хватки, изисквания, членове и членчета, че ще ги мотаят години наред. Турците не са глупави и го знаят. Това е инструмент от преговорния процес, а не реално желание. Турция не може да стане член на ЕС. Никой няма да го позволи. Европейското обществено мнение е категорично. Проблемът е, че етническият и религиозен състава в Западна Европа се променя много бързо, буквално за месеци, така че не знаем какво ще стане в следващите пет години. Със сигурност отпорът в Източна Европа ще е чутовен.
– Докъде е готов да стигне ЕС в отстъпките си спрямо Турция?
– Нямам представа. Знам, че Анкара ще натиска максимално – за да си вкара хората и да изкара пари. Давутоглу е опитен дипломат. Очевидно води повечето страни в ЕС за носа. Накрая ще изгуби и Турция горчиво ще плати сметката. Но това са нейните 5 минути слава.
– Как ще коментираш бъдещия изход от вече видимия разрив в ЕС относно политиката на съюза към мигрантската криза и отношенията с Турция?
– Той зависи от падането на Меркел. След нейния край най-вероятно един по един ще изпопадат и нейните съюзници Франсоа Оланд, Бойко Борисов, Матео Ренци. Разбие ли се тази групичка, в Европейския съюз ще тръгне промяна. Както по отношение на Турция, така и спрямо мигрантските потоци. Това включва контрол над границите, край на отстъпките, обръщане към вътрешните проблеми.
– А как ще се справи Гърция с всичко това?
– Като махне експеримента Ципрас. Износителят на проблеми клати цяла Европа. Как корумпираните гръцки правителства преди него можеха да охраняват островите, да спират лодките, да държат нелегалните в лагери, да построят ограда по границата с Турция? Той направи точно обратното. Дори най-близките им съюзници в ЕС – австрийците, го изолираха. Не ги канят на официални срещи, обвиняват ги за случващото се.
– Как виждаш последиците за България от кризата на гръцко-мекедонската граница?
– Броят на мигрантите край Гевгелия нараства всяка минута. Вече е езеро, което се превръща в море. Тръгне ли да се разплисква, ще стигне и до нас. Писал съм го преди месеци. Последната ПР акция на правителството, с уж учението на границата, не ми действа ободряващо. Вече трябваше да са започнали да опъват телените мрежи и да покриват българо-гръцката граница от Петрич по посока Свиленград.
Гърция е на кантар. Не е изключено да бъде жертвана. А това може да повлече и нас. Няма на кого особено да липсваме в Европейския съюз. Саркози официално каза, че България трябва да стане бежански център – да ни дават пари и да ги държим тук. Каквото направиха с Гърция. Страх ме е от алчността на българския политически елит. Българската държава има потенциал да се справи с тази криза. Тройката Ердоган-Ципрас-Меркел не е вечна.
Оставяне на коментар