Змията, Тръмп и Brexit

от Мартин Армстронг в Геополитика, Селекция · 26/02/2016 · 16:50

Някои хора ме питат дали подкрепям републиканците или демократите / консерваторите или лейбъристите. И двете политически страни грешат. Те насърчават своите избиратели, като използват обществени проблеми, които напрягат всички; що се отнася до икономиката обаче, между тях няма никаква съществена разлика. Нито едните, нито другите няма да реформират или да съкратят състава на правителството. Тяхното решение е като това на Кристин Лагард: да грабят още и още, докато не стане така, както те желаят.

Питали са ме и дали считам, че Тръмп ще ни спаси. Няма. Не мисля, че някой е способен да го направи в този късен исторически етап. Прочитът, който Тръмп направи на песента „The Snake“ („Змията“) от Ал Уилсън, е типична част от цикъла (в песента се разказва как една жена спасява измръзнала змия и се грижи за нея, а накрая змията я ухапва – бел.ред.). Кризата с държавния дълг от средата на 19-ти век бе предизвикана от войната между президент Андрю Джаксън и Банката на САЩ, която финансираше неговите политически опоненти. Джаксън разруши централната банка, което даде начало на ерата на обезценените банкноти. Паниката от 1837 г. се превърна в Депресията на 40-те години на 19-ти век, а отделните щати започнаха да издават облигации в опит да спасят банките си, които в крайна сметка не успяха да изпълнят своите задължения. И до днес в своите счетоводни книги Английската банка има неизплатени от щатите облигации.

Икономическите проблеми на онова време произвеждат същата реакция на населението спрямо имиграцията. В средата на 19-ти век това са ирландците. Движението срещу имигрантите ескалира в престрелки по улиците на Филаделфия през 1844 г., а събитията стават известни като „бунтовете на местните“. Тези „местни“ американци (първите бели имигранти) се обявяват срещу всички имигранти, тъй като се опасяват, че ще останат без работа. В този смисъл прочитът, което Тръмп направи на „Змията“, е в точно съответствие с историята и отразява същия този въпрос, който повдигат и защитниците на излизането на Великобритания от ЕС: Спрете имигрантите!

Идеята е, откровено казано, че историята се повтаря. Намираме се в период на икономически упадък. Жизнените стандарти се влошават, а правителството разширява своето влияние – за това са допринесли както републиканците, така и демократите. Европейците мразят Тръмп от една страна заради някои негови крайни изявления и от друга – тъй като кариерните политици го считат за изключително опасен предвид факта, че същата тенденция се очертава и в Европа. В САЩ обаче колкото повече Тръмп се опълчва срещу политиците на статуквото, толкова повече нараства неговата популярност. Междувременно банкерите са изключително притеснени както от Тръмп, така и от Бърни Сандърс, тъй като виждат в тях заплаха. Очевидно, ако те не притежават кандидата за президент, той би могъл да ги осъди за техните престъпления.

Кметът на Лондон Борис Джонсън се обяви в подкрепа на излизането на Великобритания от ЕС. От другата страна е министър-председателят Дейвид Камерън, който твърди, че ако остане в ЕС, Великобритания „ще има най-доброто от двата свята“. Можем да очакваме спад в цената на британската лира като част от официалната атака за убеждаване на хората да останат в ЕС. Тогава ще бъде наложена тезата как спадът на валутата е доказателство, че Великобритания трябва да остане в потъващия кораб ЕС.

Идеята тук е, че политическото прочитане на „Змията“ е белег на времето, в което се намираме. То е израз на същата тази човешка реакция, която винаги се проявява във време на сериозен икономически упадък. Решението на Меркел да отвори вратите на Европа пред потока от имигранти дойде точно в неподходящия момент на икономическия цикъл. В един бичи пазар никой не би обърнал внимание. С оглед на цялостната ситуация и на предсказаните последици обаче, това, което тя направи, беше глупаво и логично бе интерпретирано като бедствие.

В тежките времена, надвиснали сега над нас, мюсюлманските имигранти ще се конкурират за работни места, ще взимат държавни помощи и ще предизвикват негодуванието на тези, които виждат как жизнените им стандарти все повече се влошават. Това е просто част от цикъла на войната, който настъпи през 2014 г. Многократно съм заявявал това, което глобалните тенденции демонстрират – войните не се случват, когато всички са „угоени и щастливи“.

Цикъл на войната и политическата промяна (25,049 години)

Прочитането на „Змията“ от Тръмп налива масло в огъня. Независимо коя страна заемате по този въпрос, моментът за това е напълно подходящ, тъй като всички ще бъдем повлияни от предстоящата буря. В този смисъл за мен това не е нещо ненормално; то е знак, че цикълът се разгръща. Няма да взимам страна. За мен това е показателно и потвърждава развиващата се тенденция.

Може ли Тръмп да предотврати нашия упадък? Не. Той най-вероятно не осъзнава мащабите на риска, пред който сме изправени. Хората не бива да се съсредоточават единствено върху личността на Тръмп, защото те ще пропуснат цялостната тенденция. Той не създава тенденцията, а е неин симптом. Имам повече вяра в Тръмп, доколкото той не е кариерен политик – това дава крехката надежда, че когато сбърка, той евентуално може да промени позицията си. Кариерните политици никога няма да променят своите позиции, защото те са неспособни да признаят грешките си. Просто са обучени по този начин.

Фактът, че Камерън иска да остане в намиращия се в бедствено положение ЕС, е показателен, че той поставя политиката пред собствената си държава. В случай, че Великобритания гласува да напусне съюза – а този вот вероятно ще бъде манипулиран, както беше манипулиран и референдумът за отделяне на Шотландия от Великобритания – това ще се превърне в масова епидемия за ЕС и той ще се срине, тъй като се опитаха да превърнат един европейски проект в политически, а не в икономически. Според мен Камерън и ЕС ще манипулират потенциалния вот за напускане, за да може Великобритания да остане на борда на потъващия кораб. Ако тя напусне, Европейският съюз ще се срине.