Защита на границата или инвазия?

Въведение

Последните публични изявления на турското правителство говорят за възможна инвазия в територията на Сирия с цел „стабилизиране“ на ситуацията и опазване на националната сигурност на Турция. В последните месеци Южна Турция и Северна Сирия се превърнаха в арена на ожесточени сблъсъци между турската армия и съпротивителни сили, включващи кюрдските Отряди за народна защита (YPG) и Работническата партия на Кюрдистан (PKK). Тези конфликти отнеха животите на много цивилни кюрди. Сателитното наблюдение от страна на Русия, както и сирийското и руското наземно разузнаване в региона, потвърдиха струпването на войски и военна техника на турско-сирийската граница.

Разумно е да се предположи, че Турция се подготвя да спаси своята провалена политика, подкрепяща фундаменталистки ислямистки наемници и терористични групировки в Сирия. За целта тя трябва да нахлуе и да осигури безопасна зона за тези групировки в сирийските земи около южната турска граница и същевременно да нанесе решителен удар по кюрдските сили, които се борят доказано успешно с терористите. Турция се опитва не просто да свали режима на Асад, но и да ликвидира кюрдската заплаха както в Сирия и Ирак, така и на собствените си територии.

Плановете за инвазия се усложняват от членството на Турция в НАТО. Организацията е длъжна да защити своя страна-членка единствено в случай, че тя бъде нападната. Турция ще трябва да изфабрикува провокация, която да я представи като обект на агресия от страна на кюрдските сили извън нейната територия или руските и сирийските сили, сражаващи се с нейните терористични съюзници в Сирия.

Подобна изкуствена провокация не е изключена като възможност. Претенциите на Турция, че техният самолет F-16 е свалил руският бомбардировач Су-24 поради навлизането му в турското въздушно пространство и пренебрегването на множество предупреждения от страна на пилотите, са доказано неверни. Година по-рано, през 2014 г., в Youtube изтекоха аудио записи, разкриващи как един куп държавни лица – в това число началникът на турската Национална разузнавателна организация (MIT), заместник-началникът на Генералния щаб на турската армия, външният министър и неговия подсекретар – обсъждат инсценирането на атака по гробницата на Сюлейман Шах(турска територия в границите на Сирия), която да използват като повод за интервенция в Сирия. Отговорът на Реджеп Ердоган беше да забрани достъпа до Youtube в Турция, с което той на практика потвърди автентичността на записите. Тъй като сирийското правителство постепенно възстановява своя контрол и възвръща териториите си (унищожавайки и изтласквайки в процеса най-различни подкрепяни от Турция терористични организации), може би е дошло време за инсценирането на нов повод за нахлуване в сирийските земи.

Възможна мощ на инвазията

Най-вероятно на южната граница със Сирия са разположени поделения от Втора турска армия, които биха били основното ядро при едно нападение. Втора турска армия е отговорна за защитата на Югозападна Турция. Нейният щаб е разположен в Малатия, а в състава ѝ влизат около 100 000 войници. Състои се от три корпуса – четвърти, шести и седми – които от своя страна са изградени от следните военни структури:

3-та пехотна дивизия
28-ма механизирана пехотна бригада
58-ма артилерийска бригада
1-ва, 2-ра и 3-та бригада командоси
5-та бронирана бригада
39-та механизирана пехотна бригада
106-ти артилерийски полк
34-та гранична бригада
16-та механизирана бригада (Диарбекир)
20-та бронирана бригада
70-та механизирана пехотна бригада
172-ра бронирана бригада
2-ра и 6-та моторизирана пехотна бригада
107-ми артилерийски полк

Не е известно колко поделения от Втора турска армия са ангажирани с разполагане по границата, нито каква част от останалите въоръжени турски сили са временно преразпределени към тази потенциално нахлуваща в Сирия сила. Предполага се, че голяма част от тази армия ще има за цел да се справи с кюрдските Отряди за народна защита в граничните райони. Картата по-долу показва разположението на въпросните войски.

ЛЕГЕНДА (отляво надясно): 1-ви ред: бригада, корпус, армия; 2-ри ред: бронирана бригада, механизирана бригада, пехотна бригада, моторизирана пехотна бригада

Въоръжение

Снимковите доказателства показват, че механизираните и бронираните сили, използвани при вътрешните операции срещу кюрдите, както и при нападенията в Сирия и Северен Ирак, се състоят от сравнително модерни танкове и БМП-та (бойна машина на пехотата). Наскоро публикувани доклади съобщават, че над хиляда военни машини – вероятно основни бойни танкове, БМП, самоходни артилерийски машини – както и множество военни превозни средства, биват струпвани в различни зони по южната турска граница. Турските военни говорители изтъкнаха, че около 30% от сухопътните сили на Турция са разположени на границата със Сирия.

Войниците в тези части са добре тренирани и силно мотивирани. Те участват в сражения около граничните региони в продължение на години и познават местността добре. Освен това те имат многогодишен опит в борбата с нередовните части на Работническата партия на Кюрдистан в градски условия. Събраните части са снабдени с модерна военна техника, чиято ефективност е доказана в битки.

Както става ясно от видео и снимков материал, Турция е разположила на границите си следната техника:

Oсновни бойни танкове M-60T и M-60 ATT /A3:

Бойни машини на пехотата FNSS ACV-15, струпани в турския град Суруч, непосредствено до границата със Сирия:

Бронирани машини, защитени от мини и засади – BMC Kirpi MRAP и самоходни артилерийски машини Т-155 Firtina:

Противовъздушна артилерия:

Възможни стратегически цели при турска инвазия

Най-логичната стратегическа цел на Турция при една инвазия в територията на Сирия би била осигуряването на широка „безопасна зона“ за действие на своите съюзници (бунтовници и терористи) в Северна Сирия. Това не само ще осигури и бъдещото използване на турските пионки (вероятно под формата на партизански или терористични нападения срещу Сирия), но и – по-важно – ще проправи клин между кюрдските Отряди за народна защита в Северозападна Сирия (северно от Идлиб) и тези в Североизточна Сирия (източно от Джараблус).

Турското правителство е твърдо решено да не позволи на кюрдските Отряди за народна защита да вземат контрол над всички гранични райони, в които преобладаващото население е кюрдско. В последно време кюрдските отряди се справят успешно в малки сражения срещу подкрепяните от Турция терористи в териториите между Идлиб и Джараблус. Те се ползват с въздушна подкрепа, а през последните седмици – и с военно снабдяване – от страна на Русия. Най-вероятно турската армия ще има за основна цел да предотврати териториалното разпространение на кюрдските сили. Начинът, по който турското военно командване ще изпълни този план, както и реакцията от страна на Сирия и Русия, ще определят хода на конфликта и – несъмнено – вероятността за по-мащабна война.

Възможно тактическо разгръщане на частите

Предното разположение на турските военни по сирийската граница на пръв поглед дава представа за техните действия при евентуална инвазия. Две бронирани и две механизирани бригади са разположени точно до границата и съвсем близо до региона между двете сфери на кюрдски контрол, в момента контролиран от редица терористични групировки под покровителството на турското правителство. Тяхната офанзива би обгърнала приблизително земите между Азаз и Джараблус, на не повече от 20-25 мили (30-40 км) от сирийско-турската граница.

Четирите бронирани и механизирани бригади, съставени от 15 000 – 20 000 души, биха нанесли скоростен щурм. Тези части са високо подвижни, гъвкави и самостоятелни и общо взето представляват сериозна офанзивна сила. Те най-вероятно биха били подпомогнати от поделения на поне една бригада командоси. Тези части могат да покрият и консолидират разстоянието от 30-40 км. бързо, особено ако се ползват с помощта на турската военна авиация. Първоначалният удар по всяка вероятност ще бъде последван от нахлуването на пехота и гранични патрули, които да осигурят стабилност в региона в дългосрочен план.

Неизвестната величина в уравнението на турските военни стратези е реакцията на разположените в Сирия (по молба на единственото легитимно правителство) руски войски. Ще осуетят ли руските въздушни сили нахлуването на една враждебна сила, която цели директно да подкопае суверенитета на Сирия? Ще открият ли огън руските военновъздушни защитни сили, разположени в авиобазата Хмеймим, по турските самолети, в случай че те нарушат сирийското въздушно пространство и с това застрашат руските позиции в Латакия? Неизвестните фактори в подобно военно начинание са много и създават изключителна несигурност.

Наскоро състоялата се военна подготовка на Южния военен окръг, в която участие взе и руската военна авиация, е един ясен знак към Турция, че Русия е готова да брани както границите си, така и своите национални интереси в Сирия. Това е едва последното от поредица ясни послания, с които руските лидери показаха, че няма по никакъв начин да толерират потенциален саботаж на тяхната кампания в Сирия от страна на Турция, която се опитва да възстанови реда и да стабилизира държавата си със сила. Остава отворен въпросът дали режимът на Ердоган вярва, че потенциалните ползи от една инвазия в Сирия надхвърлят потенциалните щети от военен конфликт с Русия.

Заключения

Решителността на режима на Ердоган да подкопае суверенността на Сирия, като подкрепя – логистично, материално и финансово – различни фракции фундаменталистки ислямистки наемници и терористични групировки, засилва единствено позициите на неговия отколешен враг, кюрдите, и вреди на сигурността на Турция.

През последните пет години банковите сметки на семейство Ердоган и техните приятели нараснаха благодарение на незаконна търговия с петрол, трафик на бежанци и контрабанда на оръжия. Населението на Турция обаче е жертва на терористични бомбардировки, посегателство на гражданските права, цензура на медиите и печата, грубо смачкване на кюрдското малцинство в южните части на страната, както и срив в турско-руските отношения до ниво, което не сме наблюдавали от най-тъмните години в Студената война.

Политиката на интервенция в Сирия и Ирак, подкрепата на множество ислямски терористични групировки и подкопаването на съседните държави в името на интереса на управляващия турски елит са катастрофални. В крайна сметка може да се окаже, че най-голямата жертва на лошата политика на Ердоган е именно Турция. Авторитетът на НАТО и Европа като цяло беше подкопан; предстои да видим още колко дълго те ще толерират подобна ситуация. Готова ли е Организацията на Северноатлантическия договор да бъде въвлечена във война с Русия в резултат от агресивната и непреценена външна политика на Турция? За да запази подкрепата си от страна на НАТО и да нахлуе в Сирия, режимът на Ердоган първо трябва да режисира някакво събитие, което да постави Турция в ролята на жертва.

Русия разкри пред света – с неудобни детайли – незаконните дейности на режима на Ердоган: тяхната подкрепа към международно признати за терористични групировки; незаконното ограбване на сирийския и иракския петрол; както и създаването и поддържането на мрежа, която осигурява изгодна за управляващия елит продажба на този петрол. Същевременно с това тя даде на Ердоган шанса да се отдръпне от международната сцена, като загърби лошо направляваните си интереси в Сирия. С оглед на грозната действителност на участието на Турция в конфликта, ако НАТО и САЩ продължат своята подкрепа, те единствено биха подкопали собствените си легитимност и авторитет в очите на международната общност.

Реджеп Ердоган и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Турция със сигурност притежава военната мощ да извърши ограничена инвазия, за да осигури безопасна зона за терористичните групировки и да предотврати консолидирането на цялата сирийска северна граница под контрола на кюрдите; проблемите, които тя би имала с Русия и Сирия обаче неутрализират всякакви потенциални ползи. Накратко, ако режимът на Ердоган се опита да спаси своята бедствена външна политика със сила, той само ще ускори своята политическа изолация и ще предизвика своя срив. Турското население заслужава повече и предвид нарастващата опозиция както в правителството, така и по улиците, една потенциална инвазия би могла спокойно да изхвърли управляващия режим от властта. Това би била една добра развръзка; съвсем реалната опасност турската атака да се превърне в една голяма война обаче би била бедствие от световен мащаб.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: South Front

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК