Семейство в развалините на дома си в кюрдския град Силопи. Турското правителство се отнася с цялата си жестокост към Кюрдската работническа партия – ПКК /снимка AFP.
Ако Турция се превърне в диктатура, последиците за Европа ще станат непредвидими. Не само защото ще тръгнат стотици хиляди бежанци – пише в уводна статия кореспондентът в Истанбул на в-к Франкфуртер Рундшау – Франк Нордхаузен, в броя от 19 януари т.г.
В бежанската криза Турция е „ключова страна“, заяви Ангела Меркел при посещението си в Истанбул през октомври м.г., търсейки съдействие от турското правителство за облекчаване на потока от мигранти. До сега страната минаваше за остров на стабилността сред хаоса в Близкия Изток. Доколко може обаче да се разчита на една държава, когато самата тя се превръща в проблематичен случай, разтърсвана е от джихадистки терор, от гражданска война в кюрдския югоизток и е налице все по-задълбочаващ се демонтаж на демократичните свободи? Тази седмица премиерът Ахмед Давутоглу се опитва да се домогва в Лондон и Берлин до инвестиции за своята страна. Но той трябва да отговори на редица критични въпроси, преди всичко като този: доколко е стабилна Турция?
Симптоматична беше реакцията от атентата срещу туристи в Истанбул, при който загинаха десет германци. Докато след атентатите на ИД в Париж, Франция се обедини в своя траур, край Босфора се събраха само няколкостотин хора на възпоменателен митинг. Политици от управляващата партия разпространяват теории за някакви заговори. Президентът Реджеп Ердоган обича да говори за това, което най-много го вълнува: призив за мир в кюрдския югоизток, където той нарече протестиращите над 1000 учени и университетски професори „предатели на Родината“, предавайки ги на съдебните власти.
В същото време ИД продължава да руши по един застрашителен начин основите под турската държава. Според последно проучване на общественото мнение, 8,4% от населението не счита ИД за терористична организация, а 22% смятат, че тя не представлява заплаха. След ужасяващия атентат срещу кюрди в Анкара, където загинаха 102 души, пред три месеца, на футболен мач феновете скандираха „Аллах акбар“ и издигаха антикюрдски лозунги.* И след атентата в Истанбул в турските социални мрежи се изля жлъч срещу Германия, защото, виждате ли, не признавала и не се радвала на мнимия напредък на Турция. С това се множат успехите на джихадистите, които с прецизно калкулирани удари се стремят да жънат тайни симпатии и да стимулират опасната поляризация на страната. Така ИД само засилва неизчистеното подозрение за съучастничество с ислямистко-консервативното правителство в Анкара.
Като разлагаща отрова
Всичко това действа на турското общество като една всеразлагаща отрова. Въпреки че след победата с 50% от гласовете на изборите, неговата Партия на свободата и развитието (АКР) обеща обществено помирение, Ердоган продължи по-нататъшната поляризация на Турция. Светски срещу консервативни ислямисти, турци срещу кюрди, преди всичко обаче мразещите Ердоган срещу онези, които го величаят като някой пророк. Докато икономиката се клати, президентът води война срещу бунтовниците от ПКК, без видими успехи. Но все пак десетки хиляди емигрират.
В сянката на кюрдската война и увереността, че в бежанската криза Европейският съюз разчита на него, че Брюксел може да бъде изнудван и да бъде отстъпчив, Ердоган използва следизборния успех възвърнатата си сила, за да си осигури своята авторитарна власт, без да се съобразява с правовата държава, с демокрацията и човешките свободи. Критично настроени журналисти биват арестувани, опозиционни телевизионни канали закривани, икономиката, университетите и правосъдието биват подчинявани на идеологията на тоталитарния му режим. Опирайки се на консервативното мнозинство, властта на президента се характеризира с продължаващи репресии, изход от които не се вижда. Критично настроени журналисти, които все още имат смелостта да издигат своя глас, вече сравняват положението с последните години на Ваймарската република в Германия и възхода на нацизма. „Ако това не е фашизъм, какво е тогава?“ – пита известният журналист, защитник на човешките права Орхан Кемал Чингиз след лова на вещици сред турските академици.
Арестите на турски журналисти предизвикаха протести срещу правителството в края на ноември м.г.
Погледнато от камбанарията на Брюксел, евро-кандидатката Турция може и да изглежда идеалният партньор в Близкия Изток – единна държава, стабилна, на която може да се разчита, водена от един автократ, който обаче е „нашият автократ“. След като дълго време се изискваше демократизирането на страната, днес на преден план излиза геостратегическото й положение. Тази късогледа стратегия обвързва Европа с един партньор, който упражнява вътре в страната осезаемо насилие и който е заплашен от избухването на джихадистки терор в неподозирани досега размери.
Това излага на опасност и Европейския съюз, който досега доста се въздържа от критики по отношение на автократичния курс на Ердоган. Посещението на Давутоглу в някои европейски столици е шанс да се говори в прав текст с него и да се настоява за спазване на демократичните ценности и завръщане към мирния процес с кюрдите. В случай че Турция наистина се превърне в диктатура, последиците за Европа ще бъдат непредвидими. Не само заради това, че отново ще тръгнат стотици хиляди бежанци.
Превод: Александър Александров / Memoria de futuro
Източник: в-к Франкфуртер Рундшау
Оставяне на коментар