Иван Юрчевич и Даря Асламова
Разказ от първо лице за събитията в Кьолн: разговор с Иван Юрчевич (германец с хърватски произход) – човекът, първи съобщил за това, което действително се случва в новогодишната нощ в Кьолн. Интервю на Даря Асламова – специален кореспондент на в-к „Комсомолская правда”.
О, боже мой! Имало и такива мъже. Двуметров красавец, планина от мускули, перфектно тяло, красиво, изваяно лице. Шампион по кикбокс. Готов претендент за ролята на Джеймс Бонд. Цитира Сенека и Толстой. Говори три езика. Актьор. Заснел е няколко изтънчени философски филма. И при това, когато парите не стигат, работи в сферата на сигурността, като охрана в нощни клубове и хотели по договор. Иван Юрчевич бил 6-месечно бебе, когато родителите му идват в Германия от бивша Югославия. Сега е на 44 (изглежда на не повече от 35 години). И при това (треперете, жени!) не е женен.
В навечерието на съдбовната за Кьолн Нова година Иван бил нает за охрана в луксозния хотел „Екселсиор“, който се намира точно срещу известната катедрала.
Хотел „Екселсиор“ – свидетел на трагедията на Нова година в Кьолн / Снимка: Даря Асламова
– Помислих си: за какво са ми пияни тийнейджъри в дискотеките? По-добре по празниците да поработя в скъп хотел, където са отседнали солидни, възрастни хора – казва Иван. – Не можех и да си представя какъв ад ще настане на площада. 26-години работя в сферата на сигурността, но такова нещо не бях виждал. От гарата нахлу армия от пияни араби, афганистанци и африканци. Запознат съм отлично с акцентите. Мога да имитирам всякакво произношение на английски език и лесно мога да направя разлика кога човек говори на фарси, кога на арабски. Това е актьорски слух.
В осем часа вечерта точно пред хотела двама араби започнаха да се бият и извадиха ножове. А моите гости пушат пред входа (вътре е забранено). След това мигранти започнаха да безпокоят жените във вечерни рокли: О, бейби, почерпи ме с една цигара. Хайде, де, можеш! Тълпата напираше. Вече ставаше опасно. Помолих управителя на хотела да прибере гостите от улицата, да им предостави стая за пушене. Някои от гостите се прибраха, но много от тях останаха навън. Тогава дойде полугол арабин с окървавени гърди (някой го беше порязал) и с бутилка шнапс в ръка. Започна да крещи на гостите: „FUCK YOU ALL!“ По закон, ако не налети на бой, нямам право да го докосна, а съм длъжен да съобщя в полицията. Затичах се към полицаите и настоях да арестуват този арабин. Отговориха ми: Не, ние си имаме наши проблеми, отиди в полицейския участък до гарата. Но аз не мога! Трябва да защитавам гостите си! Върнах се и си помислих: това е някакъв сбъркан филм.
И в този момент видях как мигрантите започнаха да хвърлят пиратки и фойерверки директно в сградата на катедралата. Изпаднах в ярост! Аз не съм религиозен човек, но катедралата – това е съкровище на културата, световно достояние! Тогава пиратките полетяха към хората! А полиция не се виждаше никъде. Бяха не повече от 80 полицаи срещу няколко хиляди пияни хора, заради което и по-късно уволниха шефа на полицията.
Видео: Фойерверките пред гарата в Кьолн в новогодишната нощ
След това дотичаха две изплашени момичета на около 25 години. Нормални момичета, в дънки, добре облечени. Те крещяха: „Спасете ни! Гонят ни араби! Не ги познаваме, но те не ни дават да преминем!“. Дойдоха и арабите и започнаха да викат: „Това са наши жени! Те ни принадлежат!“. Опитаха се да ме нападнат. А аз съм със скъп костюм Хюго Бос (работата в сигурността изисква да се носят хубави костюми). Звучи смешно, но щеше да е жалко за костюма. Добре, че имам дълги крака и съм професионален кикбоксьор. Наложи се да ги бия с крака. Казаха: „Ние ще се върнем и ще те убием“. А аз им отговорих: „Вземете си ваучер и застанете на опашката. Тук има доста хора, които искат да ме убият.“
Никога не съм виждал толкова пияни араби. А те не могат да пият, това трябва да се тренира всеки ден. Руският мужик ще изпие една бутилка водка и нищо му няма, а на мен и една чаша ми е достатъчна, за да падна под масата.
Тази нощ беше един непрекъснат кошмар. Събудих се сутринта и видях много поздравления от приятели по телефона. Всички питаха: как беше нощта в луксозния хотел? Отговорих лаконично: „Катастрофа!“ „Защо?“ „Ще прочетете всичко в утрешния вестник“.
Но във вестниците нямаше нищо! Тишина! Петък, събота, неделя. Нищо! Бях ядосан. Какво означава това? Някой иска да замете всичко под килима? Няма да стане! Аз съм свидетел, и аз няма да мълча! Мой приятел ме посъветва да запиша показанията си на видео и да го пусна във Фейсбук. На 5 януари така и направих.
Това, което последва, не се поддава на описание! Само за няколко дни видеото беше видяно от над 5 милиона души! 75 хиляди души ме последваха във Фейсбук! Това беше като ракетна експлозия! След това ме нападна пресата. Цялата история излезе наяве. За една седмица дадох 110 интервюта. Местните власти вече не можеха да мълчат.
За няколко дни видеото на Иван във Фейсбук е гледано от 5 милиона и 70 хиляди души.
– Пострада ли заради любовта си към истината? Наричат ли те нацист?
– А знаеш ли защо? Защото не мълчах и казах открито мнението си за бежанците. Довели са ме в Германия като бебе, но си спомням, че баща ми винаги казваше: Учи езика, сине, уважавай законите на страната и нейната култура, работи и бъди пълноценен гражданин. И той самият, ковач по професия, работеше усилено, колкото можеше, за да изхранва семейството си. А тези момчета, на които казахме „добре дошли“ преди няколко месеца: ние ги посрещахме на гарата с плюшени мечета в ръцете си. И сега те се опитват да подпалват нашата катедрала, грабят и изнасилват жените ни. Нямат никакви документи, освен мизерно парче хартия от регистрацията си в бежанския лагер. Поканиха ги, те дойдоха и разбраха, че могат да правят каквото си искат. Те могат да крещят на полицаите „Fuck you!!!“ и от това да не последва нищо. А германеца незабавно ще го арестуват. Ако се бяха опитали да направят такова нещо у дома, те щяха да ги приберат и да ги пребият до полусмърт, така че и след затвора и глобите да лежат с месеци в болниците.
Но тук всичко им е разрешено. Ако съм забравил шофьорската си книжка у дома, ще платя 50 евро глоба. А бежанецът може да отпрати полицая и да плюе в лицето му. Когато започнах да говоря за проблемите с миграцията, директорът на хотела веднага се дистанцира от мен. Видиш ли, моето интервю напомняло за националсоциализма. Наскоро се опитаха и да ме арестуват. Излязох от хотела на улицата и видях демонстрация под надслов „Разходка из Кьолн“. Имаше истински работници, таксиметрови шофьори, обикновени хора. Истински германци. Няколко души ме разпознаха от Фейсбук и завикаха: „Идвай с нас! Браво на теб!“. Реших да тръгна с тях. Но след това трябваше да бъда в радиото на интервю. Излязох от тълпата и веднага ме спряха полицаи. Попитах: „Какво съм направил?“. Те закрещяха: „Покажи си паспорта!“. И започнаха да ме разпитват: „Познавате ли хората, които демонстрират?“ Отговорих честно: „Не. Но те ме познаха от интернет. С какво са виновни тези хора? Каква е моята вина? В новогодишната нощ носих на измръзналите ви колеги кафе от хотела, когато имаше сблъсъци пред гарата. Арестуваха двама мъже, но нямаха кола, за да ги откарат в затвор.” Те не ме послушаха, а просто ми издадоха специален документ. Това е като предупреждение: ако полицията ви задържи на този ден за втори път, след това ще прекарате нощта в затвора. За какво?
Мемориал за жертвите на насилие в новогодишната нощ пред Кьолнската катедрала. /Снимка: Даря Асламова
– Какво, според теб, трябва да направят властите?
– Ако политиците, грубо казано, имат топки, те трябва да признаят грешката си. Ако властите са довели тук тези хора, но не могат да им обезпечат никаква перспектива и бъдеще, те са длъжни да кажат направо: виновни сме. Германия пожертва 20 милиарда долара, но не успя да осигури на мигрантите учители по немски език. И сега си представете: млади хора по цял ден седят в лагерите, където има закуска, обяд и вечеря. Раздали са им комикси с указания как да се държат в обществото. Седят си така половин година, не разполагат с пари, смъртна скука, няма жени, а тестостеронът им играе. Плюс евтин алкохол и наркотици. Никой не знае какво носят в раниците си. Никой не ги обискира. Идва Нова година. Момчета си мислят: трябва по някакъв начин да се празнува. Къде да се срещнат? Ами на гарата, къде другаде? Всички мигранти се срещат именно там. Сега вестниците се опитват да лансират версията, че всичко е било организирано. Ако те имаха лидери и план, щяха да грабят магазини, да палят коли, да организират погроми. Не, това е стихиен бунт на пияни хора, затворени в клетки като животни, които са успели да избягат.
„Не на насилието!”
Не ме е страх от нищо. За мен е важно просто да се каже истината за тази нощ. Аз нямам кредити в банката, нямам деца, които трябва да бъдат хранени. Ако някой малоумник ме застреля утре – какво пък, само жалко, че толкова рано. Но аз имах фантастичен живот. Опитах от всичко.
P.S. (от Даря Асланова): След като публикувахме на сайта си този материал, Иван Юрчевич публикува линк към него на страница си във Фейсбук. След което страницата му беше незабавно блокирана.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: в-к Комсомолская правда
Тоз Иван тресе го страх за собствения му храм.