Измина една паметна за световната икономика година. Паметна не само за това, че цялостната равносметка беше разочароваща, но и поради дълбоките промени – и за добро, и за лошо – които настъпиха в глобалната икономическа система.
Най-значителното събитие беше постигнатото Парижко споразумение за климата.
Само по себе си, споразумението далеч не е достатъчно ефективно, за да ограничи задълбочаващото се глобално затопляне до желаната температура от два градуса над пред-индустриалните нива. Въпреки това, то е живото свидетелство, че светът неумолимо се движи към зелена икономика. Не след дълго изкопаемите горива ще бъдат предимно един остатък от миналите времена. Всеки, който в момента инвестира във въглища, го прави на свой собствен риск. Да се надяваме, че все по-разрастващите се екологични инвестиции ще балансират силното лоби на въгледобивната индустрия, която е склонна да поставя света под опасност в името на временните си интереси.
Отдръпването от една икономика с високи нива на въглеродни емисии, в която често господстват интересите на производителите на въглища, газ и нефт, е само една от няколко съществени промени в глобалния геоикономически ред. През 2015 г. страните-членки на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) отвориха своята Нова банка за развитие – първата голяма международна финансова институция, управлявана от страни с все още развиващи се икономики. Въпреки съпротивата на Президента на САЩ Барак Обама, беше основана също така и ръководената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, която отваря врати през месец януари.
САЩ действаха по-мъдро в случаите, които се отнасяха за китайската валута. Те не попречиха на китайския юан да стане една от валутите, съставляващи резервния актив на Международния валутен фонд. Освен това, половин десетилетие след като администрацията на Обама прие предложените умерени промени в правата за гласуване на Китай и другите развиващи се икономки в Международния валутен фонд – деликатно свидетелство за новата икономическа реалност – Конгресът на САЩ най-сетне одобри реформите, въведени от развиващите се страни.
Най-противоречивите геоикономически решения от изминалата година засягаха търговията.
Кръгът преговори Доха на Световната търговска организация – започнат с цел да коригира несправедливостите в предишните търговски споразумения, които бяха в полза на развитите икономики и едва ли не забравен след години непоследователна дипломация – беше тихо погребан. Лицемерието на Америка – да проповядва свободен пазар и в същото време да отказва да прекрати субсидиите за памук и други селскостопански стоки – се оказа непреодолимо препятствие за преговорите в Доха. Вместо да водят глобални търговски преговори, САЩ и Европа усвоиха стратегия „разделяй и владей“, основаваща се на припокриващи се търговски блокове и споразумения.
В резултат това, което трябваше да бъде глобален режим на свободния пазар, се превърна в противоречив режим на управлявания пазар. Търговията на голяма част от тихоокеанските и атлантическите страни ще бъде ръководена от споразумения, съставени от хиляди страници текст и наситени със сложни правила, които са в противоречие с основните принципи на производствената ефективност и свободния поток на стоките.
САЩ приключи тайни преговори по може би най-лошото търговско споразумение от последните десетилетия, така нареченото Транстихоокеанско партньорство, и в момента среща тежка съпротива за неговото ратифициране както от всички водещи кандидат-президенти на демократите, така и от много от тези на републиканците. Проблемът на споразумението не се корени толкова в търговските уговорки, колкото в главата „Инвестиции“, която значително ограничава регулациите по околната среда, здравеопазването и безопасността, както и някои финансови регулации от макроикономическа важност.
По-конкретно, глава „Инвестиции“ дава на чуждестранните инвеститори правото да съдят правителства пред частни международни трибунали, ако счетат, че правителствените регулации са в противоречие с текста на споразумението (който, между другото, надхвърля 6000 страници). В миналото подобни трибунали използваха изискването чуждестранните инвеститори да бъдат третирани „честно и справедливо“ като претекст за осуетяването на нови правителствени регулации – дори в случаите, когато тези регулации са неселективни и са приети единствено, за да защитят населението от новооткрити рискове и вреди.
В този сложен и формален процес – въвеждането на скъпи съдебни процеси, които изправят едни срещу други влиятелни корпорации и слабо финансирани правителства – са уязвими дори регулациите, защитаващи планетата от парникови емисии. Изглежда единствените неподложени на риск регулации са тези, касаещи цигарите (срещу Уругвай и Австралия бяха заведени съдебни процеси, тъй като изискванията на двете държави за етикетите, показващи риска от тютюнопушенето, не са достатъчно строги; процесите бяха посрещнати крайно негативно от широката общественост). Съществува голяма възможност да бъдат заведени съдебни процеси и в куп други области.
Освен това, в текста на договора присъства постановление, наречено „най-облагодетелстван народ“ и гарантиращо, че корпорациите могат да претендират за най-добрите привилегии, предлагащи се в който е да е от договорите на държавата. Това създава една надпревара за дъното – именно обратното на това, което Обама обеща.
Дори начинът, по който Обама защитаваше новото търговско партньорство, показа до каква степен неговата администрация не е в час с възникващата глобална икономика. Той многократно заяви, че Транстихоокеанското партньорство ще определи кой ще създава търговските правила през 21-ви век – САЩ или Китай. Правилният подход е тези правила да се определят колективно и прозрачно и всеки да изразява мнението си.
Обама се опита да увековечи бизнеса в неговото обичайно състояние, където правилата, определящи световните инвестиции и търговия, се пишат от американските корпорации за американските корпорации. Това е недопустимо действие за всеки отдаден на демократичните принципи човек.
Тези, които търсят по-тясна икономическа интеграция, носят особената отговорност да бъдат страстни защитници на глобалните реформи в управлението: Ако властта над вътрешната политика бъде отстъпена на определени наднационални корпорации, съставянето, въвеждането и налагането на правилата и регулациите трябва да бъдат особено чувствителни към интересите на демокрацията. За съжаление, това далеч не във всички случай беше така през 2015 г.
През 2016 г. трябва да се надяваме на неуспеха на Транстихоокеанското партньорство и началото на една нова ера в търговските споразумения, която не награждава влиятелните за сметка на слабите и бедните. Парижкото споразумение за климата би могло да бъде предвестник на духа и нагласата, които са необходими за поддържането на истинско глобално съдействие.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Project syndicate
Оставяне на коментар