Пълен текст на интервюто на Николаус Бломе, Кай Дикман и Даниел Бискуп с Владимир Путин за вестник БИЛД
БИЛД: Г-н Президент, преди 25 г. отбелязахме края на Студената война. Току що приключи една година, изпълнена с повече кризи и войни, отколкото когато и да било. Какво толкова ужасно се случи между Русия и Запада?
Владимир Путин: Това е въпросът на въпросите. Всичко свършихме по погрешния начин.
БИЛД: Всичко?
Путин: От самото начало не успяхме да преодолеем разделението в Европа. Преди 25 години падна Берлинската стена, но към Източна Европа бяха издигнати невидими стени. Това доведе до взаимни недоразумения и обвинения, от които избуяха всичките тези кризи.
БИЛД: Какво имате предвид? Кога ескалира всичко това?
Путин: Мен ме критикуват много хора в Германия за изказването ми на Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година. Но какво казах аз тогава? Само обърнах внимание на това, че бившия Генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер обеща, че след падането на Берлинската стена, НАТО няма да се разширява на Изток. Много германски политици предупреждаваха за това, например Егон Бар.
(Прес-секретарят подава на Путин тънка папка. Тя съдържа записки от разговорите, които между другото е водил Егон Бар в Москва. „Това никога не е публикувано“, казва Путин.)
БИЛД: Какво представляваха тези разговори?
Путин: Това бяха редица разговори, които са водили също и тогавашният федерален канцлер Хелмут Кол, министърът на външните работи Ханс-Дитрих Геншер с президента Михаил Горбачов и други съветски официални лица през 1990 година.
Путин чете на руски от записките от един разговор с Егон Бар. Показалецът му проследява ред по ред върху листа.
Например това тук го е казал Егон Бар на 26 юни 1990 година: „Ако сега не бъдат предприети решителни стъпки, да се предотврати разделението на Европа на нови блокове, това ще доведе до изолацията на Русия“. За да предотврати такава опасност, Егон Бар, впрочем мъдър човек, направи едно конкретно предложение: САЩ и тогавашният Съветски съюз и съответните страни трябва да дефинират в Централна Европа нова зона, в която НАТО да не се разширява със своите военни структури. Бар дори каза следното: „Ако Русия се съгласи за разширяването на НАТО, аз повече никога няма да стъпя в Москва“ . (Путин се смее)
БИЛД: Идвал ли е някога след това в Москва?
Путин: (Продължава да се смее) Честно казано, наистина не знам.
Билд: Сериозно – централноевропейските страни искаха по собствена воля да станат членки на НАТО. По този начин искаха да получат сигурност.
Путин: Това съм го слушал хиляди пъти. Разбира се, всяка страна има право сама да организира своята сигурност по начин, който тя желае да си избере. Но държавите, които вече бяха в НАТО, държавите-членки, биха могли да следват своите собствени интереси – и да се откажат от експанзия на Изток.
БИЛД: Би ли могъл НАТО просто да каже не? Това той не би го преживял…
Путин отговаря на немски, без да чака преводача… „защо да не каже не?“
БИЛД: Защото е в статута на НАТО и по дефиниция НАТО приема свободни страни за свои членки, когато те желаят това, за което са изпълнили определени условия.
Путин продължава на немски: „Кой е писал тези статути? Политиците ли, или?“ След това преминава на руски.
Никъде не е записано, че НАТО трябва да приема определени страни. Била е необходима само съответната политическа воля, за да не стане това. Но такова нещо нямаше.
БИЛД: Защо смятате, че е станало така?
Путин: НАТО и САЩ желаеха пълната победа над СССР. Те желаеха сами да седнат на трона на Европа – те вече седят там, и ние говорим за всичките тези кризи, които иначе нямаше да съществуват. Този стремеж за абсолютен триумф Вие виждате също и в американските планове за противоракетна отбрана.
БИЛД: Ракетният щит на САЩ, ако въобще някога се стигне до него, е все пак чисто отбранителен?
Путин: Президентът на САЩ каза през 2009 година, че противоракетната отбрана ще служи единствено за защита от ирански атомни ракети. Но сега е налице международен договор с Иран, който забранява един възможен военен ядрен проект на Техеран. Всичко е под контрола на МАГАТЕ, санкциите срещу Иран са вдигнати – но по противорактетната система на САЩ продължава да се работи: наскоро бе подписан договор с Испания, в Румъния се подготвя станциониране, в Полша през 2018 година това вече ще е факт, в Турция се оборудва радарна система. Какво ще рече това?
БИЛД: Сега Вие подробно обяснихте какви грешки е допуснал Западът от гледна точка на Русия. Дали самата Русия не е допуснала грешка?
Путин: Да, допуснахме грешка: ние закъсняхме. Ако бяхме от самото начало работили за нашите интереси, в света днес щеше да има равновесие. След разпада на СССР имахме доста собствени проблеми, за които никой освен нас не носеше отговорност – за упадъка в икономиката, за разпада на социалната система, сепаратизмът и разбира се терористичните актове, които разтърсиха нашата страна. Тук не можем да търсим виновни в чужбина.
БИЛД: В последното интервю за БИЛД, преди десет години, Вие казахте, че Германия и Русия никога не са били толкова близки, както през 2005 година. Какво е останало от тези особени отношения?
Путин: Взаимната симпатия между нашите два народа е и остава основа на нашите отношения.
БИЛД: И нищо не се е променило?
Преди да каже следващото изречение, президентът ехидно се усмихва.
Путин: И с антируската пропаганда германските медии нямаха късмета да навредят на тази симпатия…
БИЛД:… имате предвид БИЛД?
Путин: Нямам предвид лично Вас. Но естествено медиите в Германия се намират под чувствително влияние на страната зад океана.
БИЛД: Това е ново за нас. Къде се намират днес германо-руските отношения?
Путин: През 2005 година те бяха много добри – взаимната търговия имаше годишен обем от 80 милиарда долара, руските инвестиции създаваха хиляди работни места. От своя страна, голям брой германски фирми също инвестираха в Русия, налице бяха невероятно много културни и лични контакти. А днес? През 2015-та търговският обмен спадна наполовина и е само 40 милиарда евро.
БИЛД: Не били могла конференцията по сигурността в Мюнхен след няколко седмици да стане една добра възможност за подобряване на климата?
Путин: Аз няма да присъствам в Мюнхен.
Билд: Има такава теория, че съществуват два Путина: единият – млад, преди 2007 година, който се обявяваше за солидарност с американците, приятел на Шрьодер, а после, след 2007 година, се появява друг Путин. През 2000 година Вие казвахте: ние никога не трябва да имаме конфронтации с Европа, трябва да направим всичко, за да бъдат те преодолени. И ето, че сега има такива такава конфронтация между нас. Имам съвършено прям въпрос към Вас. Кога можем да си получим обратно предишния Путин?
Путин: Аз никога не съм се променял. Първо, чувствам се млад и днес. Аз бях приятел на Шрьодер и оставам приятел на Шрьодер. Нищо не се промени. А що се касае до отношението ми към такива проблеми като борбата с тероризма, и тук също не се промених. Да, тогава, на 11 септември, аз бях първият, който се обади на президента Буш и му изразих своята солидарност. И ние бяхме готови да направим всичко, за да се борим заедно с тероризма. Сега, след терористичните актове в Париж, аз също говорих, а после и се срещнах с президента на Франция.
Ако тогава бяха се вслушали в Шрьодер, бяха се вслушали в Ширак, бяха се вслушали в мен, тогава, може би, не би ги имало днешните терористични актове в Париж, защото не би имало такава ескалация на тероризма на територията на Ирак, Либия и в другите страни от Близкия изток.
Ние имаме общи заплахи, ние което искахме преди, това и днес искаме, стремим се към обединяване на усилията на всички държави в Европа и в света за борба с тези заплахи, които не са само тероризъм, но са престъпност, търговия с хора, борба за опазване на околната среда – имаме много общи проблеми. Но това не означава, че ние всеки път с всички сме длъжни да се съобразяваме по едни или други въпроси. И ако на някого нашата позиция не му харесва, то не е най-добрият начин всеки път да ни обявяват за врагове. Може би понякога е по-добре да чуеш критики, да преосмислиш, с нещо да се съгласиш и да потърсиш общо решение? Именно за това говорих в Ню Йорк на 70-годишнината на ООН.
Билд: Бих искал да изкажа мнение, че днес предизвикателствата на борбата с ислямския тероризъм са толкова силни, че биха могли отново да сближат Русия със Запада в тази борба, но възниква проблемът с Крим. Наистина ли заради Крим си струва да залагаш на картата съвместното сътрудничество със Запада?
Путин: Какво разбирате под думата „Крим“?
Билд: Промяна на границите.
Путин: А аз разбирам хора – 2,5 милиона човека. Това са хора, които се уплашиха от преврат, те бяха разтревожени от държавния преврат в Украйна. И след преврата в Киев, а това беше именно държавен преврат, както и да са го декорирали радикалните националистически сили, които тогава се устремиха към властта и отчасти влязоха във властта. Те направо започнаха да заплашват хората, и руснаците, и рускоговорящите хора, живеещи в Украйна и в частност в Крим, защото там концентрацията на руснаци и рускоговорящи е по-голяма, в сравнение с останалите части на Украйна.
Какво направихме? Ние не сме воювали, не окупирахме никого, не сме стреляли, нито един човек не загина в резултат на събитията в Крим. Нито един! Ние използвахме въоръжените сили само за да сдържаме намиращите се там над двадесет хиляди военнослужещи на Украйна от намеса в свободното волеизявление на хората. Хората отидоха на референдум и гласуваха. Те поискаха да живеят в състава на Русия. Въпросът е – какво е демокрация? Демокрация – това е волята на народа, хората поискаха да живеят така, както са гласували. За мен е важна не територията и не границите, а съдбите на хората.
Билд: Но границите са съставна част на европейското устройство. Вие говорихте за това, именно това е много важно, включително и от гледна точка на разширяване на НАТО.
Путин: Това е важно – да спазваш международното право. В случая с Крим международното право не е нарушено. В съответствие с Устава на ООН, всеки народ има право на самоопределение. В случая с Косово Международният съд на ООН определи, че при решаването на въпроса за суверенитета мнението на централните власти може да не се зачита. Вземете, ако сте сериозно издание, честно пред своите читатели, извадете от архива речта на представителя на ФРГ на този Международен съд и го цитирайте. Вземете писмото, мисля че то бе написано от американския държавен департамент, или вземете изказването на представителя на Великобритания. Вземете и прочетете какво пише там. Косово обяви своята независимост и целият свят го прие, всъщност, знаете, по какъв начин?
Билд: След война?
Путин: Не, с решение на парламента. Те дори не проведоха референдум. Какво се случи в Крим? Първо, кримският парламент бе избран през 2010 година, и тогава Крим беше в състава на Украйна. Това е изключително важен момент, за който сега говоря. Събраха се депутати, които бяха избрани още когато Крим е бил в състава на Украйна, гласуваха за независимостта и определиха датата за референдум. А гражданите гласуваха на референдума за присъединяване с Русия. Освен това, както Вие правилно казахте, събитията в Косово се случиха след няколко години война и фактическа интервенция на страните от НАТО, след бомбардировките над Югославия, след ракетните удари по Белград. Сега искам да ви попитам: ако косоварите в Косово имат право на самоопределяне, защо жителите на Крим да нямат точно такова право? Ако ние искаме отношенията между Русия и нашите приятели–съседи в Европа и целия свят да се изграждат в позитивно, конструктивно русло, тогава трябва да спазваме винаги едно обстоятелство, едно условие – трябва да се уважаваме един друг, да уважаваме взаимните си интереси и да се придържаме към еднакви правила, а не да ги променяме всеки път, според изгодата на който и да било. Вие ме попитахте: Вашият покорен слуга е приятел или неприятел? Отношенията между държавите се изграждат по малко по-друг начин, не така, както отношенията между хората. Аз не съм нито приятел, нито невеста и нито жених, аз съм президент на Руската Федерация. 146 милиона хора – тези хора имат свой интерес и аз съм длъжен да ги отстоявам. Ние сме готови да правим това без конфронтация, ние сме готови да търсим компромиси, но, разбира се, на базата на международното право, еднакво разбирано от всички.
Билд: Ако Вие казвате, че в Крим не е имало нарушения на международното право, как тогава ще обясните на своето население, на своите хора, че в резултат на тази крачка, Западът, в това число по инициатива на госпожа Меркел, въведе санкции срещу Русия, от които страда населението на Русия?
Путин: Знаете ли, населението на Русия прекрасно усеща и със сърцето си, и с ума си, какво става. Наполеон някога е казал, че справедливостта е въплъщение на Бога на земята. Съединението на Крим с Русия е справедливо решение. Що се касае до реакцията на нашите западни партньори, струва ми се, че тя бе грешна и насочена не за подкрепа на Украйна, а за сдържане на ръста на възможностите на Русия. Струва ми се, че това не трябва да се прави, това е основната грешка. Обратно, необходимо е да се използват възможностите за взаимен напредък, за съвместно решаване на проблемите, пред които ние стоим. Вие говорите за санкциите. Аз мисля, че това е глупаво и вредно решение. Аз говорех за това, че нашият стокообмен с Германия е бил 83-85 млрд долара, хиляди работни места в Германия бяха създадени в резултат на тази съвместна работа. За нас какви са ограниченията? Това не е най-сложното нещо, което ние преживяваме, но също е вредно за нашата икономика – излизане на външни финансови пазари.
Билд: Бюджетният дефицит?
Путин: Ние делим. Ние имаме общ дефицит и имаме други доходи, не от нефт и газ. Но получаваме доходи също и от нефт и газ. Общият дефицит не е голям. Много е трудно да се удържиш и да не харчиш за текущи разходи доходите, които получаваш от нефта и газа. Понижаването именно на тези разходи оздравява икономиката. Това е първо. И второ: всичко може да се купи с петродолари. И когато доходът от тях е висок, тогава настъпва дестимулация на собственото развитие, особено във високотехнологичните отрасли. При нас сега се наблюдава спад на БВП с 3,8%, на промишленото производство с 3,3%, инфлацията скочи до 12,7%. Това е много, но все пак ние съхраняваме положителния баланс на външната търговия и за пръв път от много години насам значително се е повишил износът на продуктите с висока добавена стойност. Това е несъмнено позитивен процес във вътрешната икономика. При нас се съхранява високо ниво на резервите, Централната банка разполага с около 300 милиарда златно-валутен резерв, сега може би ще сгреша, но е точно над 300 милиарда. Имаме и два резервни фонда на правителството – в единия около 70, в другия – 80 милиарда долара. Ние смятаме, че постепенно ще започне процесът на стабилизиране и на подем на икономиката ни. Приехме цял пакет програми, в това число и по заместване на вноса, което всъщност е инвестиране във високотехнологични сфери.
Билд: Вие често обсъждахте с госпожа Федералния канцлер Меркел въпросите за санкциите, а също така и въпросите за Крим . Разбирате ли я? Имате ли й доверие?
Путин: Да, аз съм сигурен, че тя е много искрен човек. Тя има определени рамки, в които трябва да работи, но тя искрено, и в това аз не се съмнявам, се стреми към търсене на решения за регулиране включително и на ситуацията в Югоизточна Украйна. Всички казват, че задължително трябва да бъдат изпълнени Минските споразумения и тогава ще може да се преразгледа въпросът за санкциите. Повярвайте ми, това сега придобива характер на театър на абсурда, защото основното, което трябва да бъде направено по Минските споразумения, е в ръцете на днешните киевски власти. Не може да се изисква от Москва онова, което трябва да направи Киев. Например, най-главният ключов въпрос в целия процес на регулиране е въпрос от политически характер, а в центъра е конституционната реформа. Става дума за 11 точка на Минските споразумения. Там ясно пише, че трябва да бъде проведена конституционна реформа, при това не в Москва трябва да бъдат приети тези решения! Вижте, при нас всичко е отбелязано: провеждане на конституционни реформи в Украйна към края на 2015 година. Пункт 11. 2015 година мина.
БИЛД: Не трябва ли конституционната реформа да бъде проведена тогава, когато се прекрати огънят в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и войската на централното правителство?
Путин: Не. Това не е така. Първо трябва да има конституционна реформа и едва тогава могат да последват доверие и сигурност по границите. Вижте тук.
Путин подава през масата прихванатите с кламер документи. „Всичко е на английски език. Можете да ги задържите“, казва той. „Благодарим“ казват германците. Путин на немски: „Няма за какво“.
БИЛД: Смятате ли, че Ангела Меркел не е прочела правилно и не е разбрала Минските споразумения? Тя се обяви за продължаване на санкциите срещу Русия.
Путин: Добре би било канцлерът и европейските партньори обстойно да се запознаят с проблемите на Източна Украйна. Може би имат достатъчно собствени, вътрешни проблеми. Все пак Германия и Франция наскоро разкритикуваха определянето от страна на централното украинско правителство на тригодишен срок за определени части от регулирането на автономията.
БИЛД: След толкова много разговори и контакти с Ангела Меркел, възхищавате ли се от нещо у канцлера?
Путин: Да се възхищавам? Както преди, така и сега я ценя за нейния професионализъм и откритост.
БИЛД: Когато канцлерът Ви посети през януари 2007 година в Сочи, Вие доведохте на срещата със себе си своето куче Кони. Знаехте ли, че канцлерът изпитва определен страх от кучета и че това би й било неприятно?
Путин: Не, това не го знаех. Исках да й доставя радост. Когато разбрах, че тя не обича кучета, аз, разбира се, й се извиних.
(БИЛД публикува 2-ра част на интервюто на 12.01.2016 г. – можете да го видите ТУК )
Превод от немски: Александър Александров / Memoria de futuro
Източник: BILD
Оставяне на коментар